№ 2449
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110152322 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Етажна собственост „.“ с
административен адрес . БУЛСТАТ ., чрез председателя на Управителния съвет ., със
съдебен адрес . с която против ИВ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес ., и „., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление ., са предявени претенции с празно основание чл.38, ал.1
вр.чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за солидарно заплащане на сумата от 500,70 лв., представляваща
припадаща се на офис А18 вноска за месец 07.2021 г. за управление и поддръжка на общите
части в етажната собственост /ЕС/.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че
ответникът ИВ. СТ. СТ. е собственик на офис А18, находящ се в ., чийто ползвател е вторият
ответник.Твърди се, че в ЕС членуват общо 44 броя офиси със сбор от идеалните части от
общите части 937.65 кв.м. и офис А18 членува там с прилежащите му 37.63 кв.м. ид.ч. от
общите части. Поддтржа, че ответниците са солидарно отговорно за припадащите се на офис
А1 месечни вноски за управление и поддръжка на общите части, а солидарността им
произтича от чл.70 от Правилник за вътрешния ред.
Допълва, че месечните разходи за управление и поддръжка на общите части
включват постоянни разходи; пнцидентни разходи, съгласно фактури; разходи за
електрическа електроенергия при средна стойност 1,030 лв. без ДДС; Фонд „Допълнителни
парични средства“ в размер на 500 лв. без ДДС; разходи за правни услуги свързани с
управление и поддръжка на общите части, съгласно договор за правна помощ; 6. Банкови
такси - по аргумент чл. 61 от Правилника.Твърди, че съгласно решение по т.8.4. от
10.02.2020 г. на общото събрание /ОС/ месечният бюджет за постоянни разходи, считано от
01.01.2021 г. е в размер на 6,543.31 лв. без ДДС за охрана включително СОТ 24 часа 7 дни в
седмицата 1,656.80 лв.; поддръжка на 4 броя асансьори 566.39 лв.; почистване 1,400 лв.;
почистване на тревни площи, плочник, тротоар и снегопочистване 192 лв.; счетоводно
1
обслужване 300 лв.; поддръжка на пожаро-известителна система 245 лв.; отдалечен достъп
облачна свързаност на електронна система контрол на достъп 20 лв.; дезинсекция,
дератизация, деакаризация 74 лв.; телефонни линии 4 мобилни карти за домофонна система,
2 мобилни карти за комуникация, 4 мобилни карти за асансьори 99,49 лв.; за дейности по
управление - управител бизнес услуги 1,759.17 лв.; домейн 9.00 лв.; електронен адрес 8.21
лв.; интернет 13.25 лв.; помещение за дейност по управление 200 лв. Съгласно решение по
т.8.5. от 10.02.2020 г. на ОС същото упълномощава Управителния съвет да направи подбор
на нова фирма за поддръжка на асансьорите във вход 1 и 2 с финансов бюджет до 15 лв. без
ДДС за 1 брой спирка, като считано от 01.03.2020 гг. сумата за поддръжка на 4 броя
асансьори е в размер на 540 лв. без ДДС, изчислена по 10.80 лв. без ДДС на всеки брой
спирка на асансьорите, като спирките на асансьорите са общо 50 броя - във вход 1-24 броя
спирки и във вход 2-26 броя спирки. Към сумата за поддръжка на асансьорите са включени
и 26.39 лв. месечна такса за проверка на асансьорите. Поддържа, че месечната такса за
управление и поддръжка припадаща се на офис А18 не е заплатена за месец 07.2021 г.,
макар да е издадена фактура № 501241/01.07.2021 г., в която включва 330,34 лв. постоянни
разходи, 58,14 лв. разходи за електроенергия, 28,22 лв. за Фонд „Допълнителни парични
средства“ и 0,54 лв. за 27 броя чипове и е включено ДДС. Падежът на задължението
настъпил на 09.07.2021 г., но плащане от ответниците не било извършено.
Представя документи и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от двамата ответници, с който
исковете се оспорват по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърдят,
че всички решения, приети на проведено на 10.02.2020 г. ОС са незаконосъобразни и
нищожни, поради което и същите не са породили правни последици и плащане не се дължи.
Допълват, че за незаконосъобразността на решенията на проведеното на 10.02.2020 г. е
образувано и висящо гр.д. № 14337/2020 г. по описа на СРС, 142 състав и желаят спиране на
настоящото до приключването му. Оспорват представителната власт на Димитър Ризов,
който твърдят да черпи права от взетите на 10.02.2020 г. решения по т.8.11. и т.8.12, чиято
законосъобразност е атакувана, а изпълнението им – спряно по цитираното дело. Оспорват
наличието на солидарна отговорност помежду им, оспорват законността на свикване и
проведе на ОС от 10.2.2020г.Последното считат да води до недопустимост на претенциите.
Първият ответник многократно възразявал срещу разходите за наета жива охрана. Твърдят,
че взетото решение по т.8.4. от дневния ред е незаконосъобразно, съответно отправянето на
претенция за плащането на такива суми е неоснователна. Оспорват начина на изчисляване
на претендираните за месец 07.2021 г. задължения и извършване на разходите за
начислените суми.Твърдят да не са дали повод за завеждане на делото, желаят спирането му
до приключване на производството по гр.д. № 14337/2020 г. по описа на СРС, 142 състав и
отхвърляне на исковете. Представят документи, правят доказателствени искания и
претендират разноски.
В предоставения от съда срок ищцовата страна е изразила становище за
неоснователност на искането за спиране на производството по делото, доколкото
2
ответниците не са страни по гр.д. № 14337/2020 г. по описа на СРС, 142 състав и същото не
е приключило с влязло в законна сила решение.
От изисканата служебна справка се установява, че гр.д. № 14337/2020 г. по описа на
СРС, 142 състав е образувано по претенции с прано основание чл.40 ЗУЕС по искове на ., .
срещу Етажна собственост „.“ с административен адрес гр.София, . за отмяна на всички
решения на етажните собственици, взети на ОС, проведено на 10.02.2020г.
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д.
№ 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №
7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването
на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на
пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Тези предпоставки са
налице. Ищецът в настоящото производство основава претенцията си на решения на ОС,
които са надлежно атакувани от част от етажните собственици с конститутивен иск за
отмяна, по който е образувано и висящо към момента гр.д. № 14337/2020 г. по описа на
СРС, 142 състав. Решението по конститутивния иск има обуславящо значение за настоящото
производство, а сезираният с иска по чл.38 вр.чл.6 ЗУЕС съд не може да разглежда
възраженията на ответниците срещу свикване и провеждане на ОС, изпълнение на чиито
решения се търси в настоящото. Ирелевантно е обстоятелството, че ответниците по
настоящото не са страни в производството по гр.д. № 14337/2020 г. по описа на СРС, 142
състав, доколкото при уважаване на иска по същото отмяната ще произведе действие не
само между страните по него, но ще има действие и по отношение на останалите етажни
собственици. Отмяната на атакуваните решения води до липса на основание за присъждане
на търсените суми. Съдът е длъжен да спре делото, независимо от волята на страните до
решаване на преюдициалния въпрос. Произнасянето по съществото на спора преди
постановяване на решение по обусловеното дело, представлява отрицателна процесуална
предпоставка за разглеждане на иска и за даване ход по същество и прави постановеното
решение по спора недопустимо.
Воден от горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 52322/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 – ви
състав до приключване с влязло в законна сила решение на производството по гр.д. №
14337/2020 г. по описа на СРС, 142 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
На всеки три месеца да се изисква справка за етапа на производството по гр.д. №
14337/2020 г. по описа на СРС, 142 състав и при наличие на постановен и влязъл в сила
краен съдебен акт същият да се предостави в заверен препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4