О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75
гр.Хасково, 28.01.2019
г.
Хасковският окръжен съд първи
въззивен граждански състав на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНАДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Серафимова
в.ч.гр.д. № 38 по описа за 2018 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.577 ГПК ,вр. чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба от ДСИ Милена Асенова Узунова при Районен съд-Ивайловград против отказа на Съдията по вписванията при Районен съд - Ивайловград
да заличи възбраната върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп.дело № 20035650400068 по описа на СИС при РС-Ивайловград, поискано от ДСИ при РС-Ивайловград, с писмо,
вх.№3/08.01.2019 г. на Службата по
вписванията - Ивайловград.
Определението се обжалва като
неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон. В жалбата се твърди,че изпълнителното производство по изп.дело № 20035650400068 по описа на СИС
при РС-Ивайловград е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и в изпълнение на задълженията си по
чл.433,ал.3 ГПК, ДСИ е поискал от съдията по вписванията при РС-Ивайловград да заличи
вписаната по изпълнителното дело възбрана,
по което искане съдията по вписванията постановил отказ, тъй като не била
платена дължимата ДТ.Изложени са доводи за
неправилност на отказа на съдията по вписванията , обективиран в
определението от 08.01.2019 г.,което жалбоподателят моли да бъде отменено от
въззивния съд и на съдията по вписванията да се разпореди да извърши заличаване на възбраната.
СЪДЪТ, след като се
запозна с наведените в жалбата доводи и
със събраните по делото доказателства, намира следното:
В Службата по
вписванията в Районен съд-Ивайловград е постъпило искане от държавен съдебен изпълнител при
РС-Ивайловград за вдигане на възбрана върху 1/6 ид.части от недвижим имот находящ се в гр.Ивайловград,
обл.Хасково ,ул.***, принадлежащи на длъжника
по изпълнително дело № 20035650400068 по описа на
СИС при РС-Ивайловград.
С определение от 08.01.2019 г., съдията по вписванията при РС
–Ивайловград е отказал да разпореди заличаване вписването на възбрана
върху недвижим имот наложена по
изпълнителното дело, по реда на чл.31 и чл.32 от Правилника за вписванията, по
искане на ДСИ при РС-Ивайловград , с
вх.№ 3/08.01.2019 г. по входящия регистър на
Агенция по вписванията – гр.Ивайловград, с мотив, че не е внесена държавна
такса по чл.3, ал.1 от Тарифата за
държавните такси събирани от Агенцията по вписванията.
Жалбата срещу обжалвания отказ е подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице , съгласно т.8 на ТР
№ 7/2012 г. и срещу подлежащ на обжалване акт - отказа на съдията по
вписванията да извърши заличаване на
вписана възбрана ,поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Искането за вдигане на наложената възбрана по изпълнително дело № 20035650400068 по описа на
СИС при РС-Ивайловград е направено
от съдебния изпълнител на основание
чл.433,ал.3 ГПК, съгласно която
разпоредба съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани незабавно, след
като постановлението за прекратяване
влезе в сила. Съдията по
вписванията е постановил отказ като е приел,че указанието,че възбраната се вдига служебно, на основание чл.433,ал.3 ГПК
не аргументира освобождаване от заплащане на държавната такса за вписване, тъй
като кредиторът и длъжникът по изпълнителното дело не са лица освободени на законово основание от заплащане на
държавни такси в изпълнителното производство и от заплащане на държавната такса
за вписване по чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенцията
по вписванията, която такса представлявала разноски в изпълнителното
производство, поради което и ДСИ не бил
освободен от заплащане на държавната такса за вписване по чл.3,ал.1 от Тарифата
за държавните такси,събирани от Агенцията по вписванията, именно защото тя
представлява разноски в изпълнителното производство, а съгласно чл.84 от ГПК
държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от
съдебни разноски. Съдията по вписванията се е позовал на ТР
7/25.04.2013 г. по т.дело № 7/2012
г. на ОСГТК на ВКС – мотивите по т.6
/ „ Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса ..“ /
Отказът е незаконосъобразен.
Искането за заличаване вписването на възбраната наложена по
изпълнителното дело е на ДСИ, който в
качеството си на държавен орган упражнява публичната функция на държавата
по принудителното изпълнение на граждански притезателни права, а предприетото от ДСИ действие по подаване на искане за заличаване на вписаната възбрана произтича
от задължението му по чл.433, ал.3 ГПК,
съгласно която разпоредба, съдебният изпълнител служебно вдига наложените
възбрани незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила, т.е
по прекратено изпълнително производство. ДСИ са държавни
органи и таксите събирани от тях за
извършените процесуални действия по
своята същност са държавни , поради което
и на основание чл.84 ГПК ДСИ са освободени
от задължение за заплащане на държавна
такса.
В конкретният случай основанието за заличаване на вписването на възбраната е прекратяване на изпълнението,
на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК и произтичащото от прекратяването на изпълнителното производство
задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложената възбрана незабавно.
Предприетото от съдебния изпълнител действие по заличаване на вписаната възбрана следва от
закона - чл.433,ал.3 ГПК/ ДВ. бр.86/2017
г./ ,като във всички случаи по ал.1 и
ал.2, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани незабавно, поради
което и предприето от ДСИ действие като произтичащо от закона не е обвързано от внасяне на ДТ и такава
не се дължи за заличаване вписването на възбрана по вече прекратено изпълнително
производство.
За пълнота на изложеното
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.431,ал.4 ГПК е неприложима, тъй
като касае вписване на обезпечителните
мерки по изпълнителното производство, в които случаи се дължи съответната
държавна или местна такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника, освен в
случаите по чл.83, ал.1 и чл.84 ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът намира жалбата за основателна, а отказа на съдията по вписванията при РС-Ивайловград
обективиран в определение от 08.01.2019
г.незаконосъобразен ,поради което следва да се отмени.
Мотивиран така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 08.01.2019 год.
на Съдията по вписванията при
РС-Ивайловград, с което по искане на ДСИ при РС-Ивайловград,
с вх.№ 3/08.01.2019 г. по входящия регистър на
Агенция по вписванията – гр.Ивайловград отказва да разпореди заличаване
вписването на възбрана върху недвижим имот ,собственост на длъжника по изпълнително дело № 20035650400068 по описа на СИС при
РС-Ивайловград, поради невнасяне на държавна такса по ч.3,ал.1 от Тарифата за държавните такси
събирани от Агенцията по вписванията, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при РС-Ивайловград за заличаване вписването на възбрана върху недвижим имот ,собственост
на длъжника по
изпълнително дело №
20035650400068, по описа на СИС
при РС-Ивайловград, по искане на ДСИ при РС-Ивайловград , с вх.№
3/08.01.2019 г. по входящия регистър на
Агенция по вписванията – гр.Ивайловград.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Членове
: 1. 2.