Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…23.....октомври….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на двадесет и четвърти СЕПТЕМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ЕВГЕНИЯ…ЛУКАНОВА,…като…разгледа……
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…567...…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от „***“-ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, чрез процесуалния представител адв. И.М., срещу
съдебно решение №185/20.05.2019г., постановено по гр.д.№809/2018г. по описа на
Районен съд-Червен бряг, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
въззивния жалбоподател срещу Н.Д.М. и П.К.М., установителен иск по чл.422 от ГПК – за установяване съществуване на парично вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.422 от ГПК.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция.
Ответницата по
въззивната жалба – П.К.М. и Н.Д.М., чрез процесуалния представител адв. Т.Т. са
подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на
същата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение.
Страните не са
направили доказателствени искания.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди
събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от ***“-ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр.София, *** -
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№809/2018г. по описа на
Районен съд – Червен бряг, срещу постановеното по делото съдебно Решение №185/20.05.2019г., е подадена
в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество в
открито съдебно заседание на въззивната инстанция.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№809/2018г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг е
образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
от ищеца „***“-ЕАД против ответниците Н.Д.М. и
П.К.М. – и двамата с постоянни адреси в гр.Червен бряг, субективно
и обективно съединени
установителни искове с обща цена 591.67лв. -за установяване
съществуване на вземане, за което е по ч.гр.д.№593/2018г. по описа на РС-Червен
бряг, е издадена Заповед №374/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди следното:Ответниците
Н.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***2А и П.К.М. с ЕГН ********** ***,
са абонати на ищцовото дружество “***“- ЕАД. Същите имат задължение за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м. юли 2014 г. до м. април 2017г. за жилище,
находящо се на адрес гр. София ***,4 в размер на: 510,16 лв. /петстотин и десет
лева и 16 ст./ – главница, сумата от
81,51 лв. /осемдесет и един лева и 51 ст./ лихва за периода 16.09.2015г. до
15.03.2018г., законова лихва върху дължимата главница от датата на подаване на
заявлението /26.03.2018г./ до окончателното изплащане на задълженията и направените разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв./, за което е издадена и
Заповед за изпълнение № 374 от 04.07.2018 г. по ЧГр.д.№593 по описа на
съда за 2016 г.Петитумът
е да се постанови съдебно решение, с
което да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците, чрез адвокат Т.Т. *** са подали в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, с който
оспорват изцяло исковата претенция, като излагат подробни съображения.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Граждански състав на Районен
съд-Червен бряг се е произнесъл с обжалваното Решение № 185/20.05.2019г.,
постановено по гр.д.№809/2018г. по описа на същия съд, с което е отхвърлил
предявените съединени искове като
неоснователни.
Въззивният съд приема, че постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен
иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния
едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
Ответниците по иска,
които са и ответници по въззивната жалба - Н.Д.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***2А и П.К.М. с ЕГН ********** ***, са собственици на
недвижим жилищен имот, находящ се гр.София, ***. Сградата, в която се намира
имотът е топлофицирана. Съгласно т.2 от Договор, сключен на 14.10.2009г. между
„*** „-ЕАД и Етажната собственост на Вх.***
на блок №*** в ж.к.“***“ за присъединяване към топлопреносната мрежа, обаче
изрично е посочено, че двамата ответници, както и някои други лица, няма да се считат
потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.(л.55 от първоинстанцонното
дело)
Въззивният съд приема,
че цитираната договорна клауза е достатъчна за да се приеме, че исковата
претенция на дружество „***“-ЕАД към ответниците П.М. и Н.М., е неоснователна, тъй като същите нямат
качеството на потребители. Освен това
ищецът не е представил доказателства, че
посредством монтираните топломери
е констатирана консумация на топлоенергия в техния имот, както и не е
представил доказателства за стойността на консумираната енергия. Поради това,
предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове - за установяване
съществуване на вземане на „***“-ЕАД срещу двамата ответници, за което е издадена заповед за изпълнение, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От изложеното е видно,
че въззивният съд, достига до краен плавен извод, който е еднакъв с този на
първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на
въззивното производство, ответникът по въззивната жалба има право да получи
присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Същият претендира
такива в размер на 380лв. – адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на претендирания хонорар. Въззивният съд намира, че
същото е основателно пред вид цената на
исковата преенция и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Затова
претендираното възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 300лв., която
да бъде присъдена.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №185/20.05.2019г. на Районен съд –Червен бряг,
постановено по гр.д.№809/2018г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА“***“-ЕАД
да заплати на Н.Д.М. и на П.К.М., на основание чл.78 от ГПК, разноски за
въззивна инстанция в размер общо на 300лв.(триста лв.)- ПО РАВНО на всеки един.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: