№ 205
гр. Разград, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500210 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Ш. ИСМ. АЛ. не се явява. За него адвокат П.И..
Въззиваемата страна А.Х.. М. се явява лично и с адв. М.М..
АДВ.И.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Подадена е въззивна жалба от Ш. ИСМ. АЛ. с ЕГН
**********, представляван от адв. П.И., против Решение № 119 от 09.06.2022 г. по ГД №
222/2022 г. по описа на РС Исперих, с което е уважена молбата на А.Х.. М. с ЕГН
********** за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея на 16.04.2022 г. от страна
на въззивника като лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство. На
въззивника са наложени следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН: задължен е да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А.Х.. М.; забранено му е да доближава
въззивваемата страна, жилището й в село Владимировци, обл. Разград, ул. „Ц.С.“ № 16,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 50 метра
за срок от осемнадесет месеца, считано от 09.06.2022 г.; наложена му е глоба в размер на 200
лв. Въззивникът е осъден за държавна такса в размер на 25 лв.
1
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неточно
приложение на материалния закон. Сочи се, че е направен едностранчив анализ на
доказателствата. Счита, че свидетелските показания, събрани по делото, са в пълно
противоречие с твърденията на молителката. Излагат се твърдения, че свид. Каба не е била
застанала между страните по делото и не е споменала за удар с юмрук или посегателство,
както и че е имало неточности в нейните показания. Сочи се, че молителката подава жалби
срещу ответника по делото и с това упражнява постоянен тормоз върху него и близките му.
Изложено е становище, че на процесната дата е имало конфликт, иницииран от А.М.,
но върху същата не е упражнявано домашно насилие. Скандалът е предизвикан от
нежеланието на молителката да възстанови на ответника по делото дадените от последния
парични средства за възстановяването на молителката след претърпяната от нея катастрофа.
Навеждат се твърдения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Сочи,
че неправилно районният съд е кредитирал декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В
обобщение, моли решението на съда да бъде отменено, като се признае за установено, че не
е осъществено домашно насилие, както и да се обезсили Заповедта за защита № 1 от
09.06.2022 г.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпило възражение от А.Х.. М. чрез адв. М.М..
Въззивваемата страна смята, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. Счита, че
районният съд не е основал решението си само на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, а е
извършил съвкупен анализ на всички доказателства по делото. Сочи се, че около 10 ч на
процесната дата е извършен акт на домашно насилие.
Указано е на въззивника Ш. ИСМ. АЛ. да наведе твърдения по чл. 266 ГПК, свързани
с преценката за допустимост на повторния разпит на свидетелите, поискани с въззивната
жалба.
Същото е указано и на А.Х.. М., която е направила своето искане в условията на
евентуалност - ако се допусне повторен разпит на свидетелите на ответника по делото.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Решението е неправилно и необосновано.
Моля, да бъде отменено. Основания за това ще изложа по същество. Отказваме се от
повторен разпит на свидетеля.
АДВ. М.: Поддържам въдзраженията депозирани депозирани по делото. С оглед
направеноно изявление от процесуалния представител на въззивника се отказвам от
направеното доказателствено искане. Нямаме други доказателствени искания. Представям
списък на разноските по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на
домашно насилие. Тези специфики на закона налагат изследването на въпроса дали
действително такова е извършено по настоящето дело или се касае за обикновено
пререкание, което е прераснало в скандал, който в закона няма да намери приложение, макар
нормалните изисквания за допустимост да са налице. Моля, да имате предвид, че Ш. и А. не
живеят съвместно от края 2019 г. - началото на 2020 г. Това е така, защото по делото е ясно,
че е имало една катастрофа, при която А. е получила доста увреждания. Ш. я гледа като
малко дете толкова дълго време. Това беше казано и по друго дело № 203. Тъй като това е
първопричината за отношението на А. към него, тъй като освен финансови средства които
са негови лични той е заемал и от други хора. Разговорът е бил да ги върне на хората. Нищо
повече. От нейна страна има друга реакция. Тя почва да го обижда. Почва да се обажда по
телефона. За съжаление не мога да ги представя тези доказателства. Тя се обажда на негови
познати, с твърдение, че ходи с жените им, те пък го заплашват. Даже заявява, че ще го
унищожи. Доверителят ми в по – голяма част от времето си живее в Австрия. Работи в
едно имение. Това е земеделско имение. Какво значи да се работи в едно имение. Това е
постоянно, целегодишно и няма как да се върне в България. Те няма как да се срещнат с А.
освен ако тя не го повика. Точно както е станало. Тя му се обадила да купи някои неща за
сина й. Той ги е купил и понеже има опит от предходно дело той за това, след като синът й
отишъл при него към 9-10 ч. на дата 16.04. да го повика да се разберат, за това е отишъл при
нея, да се разберат. Както казах, шансът да се срещнат е много малък. Отделно възниква
въпросът безкраен ли е срока за прилагане на ЗЗДН при положение, че има много други
ефективни мерки. Ако тя смята, че той е насилник, както казах той я гледал 6 месеца като
малко дете, докато оздравее. Тя образува досъдебни производства, които всичките се
прекратяват, тъй като няма насилие. В това производство съдът не следва да разрешава
междуличностни конфликти. Мерките на ЗЗДН имат административен характер и не бива
да се превръщат в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с права. В тази вр. считам,
че решение № 119 по гр. дело № 222 на ИРС е неправилно, необосновано и постановено
при неточно приложение на закона. Съдът, сега успях да се запозная с мотивите и виждам,
че основното от което те се жалят е за репресия осъществена след 13 ч. съдът приема, че
всъщност няма такава. Остава само това, което се е случило в 10 ч. Това, което се е случило
в 10 ч. обаче противоречи на казаното от нея в молбата й и свидетелските показания на
приятелката й Б.. Тя никъде не казва в свидетелските си показания това което твърди Б.. А
тя казва, че не си спомня обаждане по тел.112 да е имало. Тя не си спомня, а уж е била там.
Тя говори само за обаждане на тел.112 от 13 ч. Това е много съществено разминаване след
като счита, че доверителят ми е упражнил някакво насилие. Няма как тя да не знае, че лично
се е обадила по телефона, не друг и после е дала да говори А.. В свидетелските показания
такова нещо липсва. Съдът неправилно е преценил тези свидетелски показания и не се е
съобразил с евентуалната заинтересованост и предубеденост на свидетелката според чл.172
ГПК. Игнорирал е други свидетелски показания, които твърдят, че насилие няма. Не са
представени от А. никакви писмени доказателства за физическо или психическо
3
разстройство на здравето й, за които се твърди. Аз имам доста такива дела за домашно
насилие, където който претендира представя доказателства. Тука няма. Няма посещение при
медик, няма оказана помощ от психиатър или психолог. Дори да се приеме, че между тях е
възникнал скандал, само по себе си това не води до извод, че на тази дата, в този час, в 10
ч. тя е станала обект на домашно насилие. Тук в тази насока, моля да се съобразите, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 е достатъчно доказателство, но само при липса на други
ангажирани средства. А други ангажирани средства има и това са свидетелски показания.
Разпоредбата на чл. 13 ал. 3 ЗЗДН дава възможност заповед за защита да се издаде само на
база декларация, но само в случай, че няма други доказателства. А това е така за да се
избегне евентуална злоупотреба в производството. За това законодателят е предвидил
доказване с всички допустими по ГПК средства, което считам, че ние сме направили.
Поради това считам, че е недопустимо с оглед на това, че съдът неправилно е приложил
закона, като изводът му за приложение на декларацията е неправилен. От всичко казано до
тук, от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин твърденият
акт на домашно насилие осъществен на 16.04.2022 г. С оглед събраните гласни
доказателства, установяващи обстоятелства различни от твърдените от молителката,
неправилно РС е кредитирал декларацията по чл. 9, ал. 3 и в резултат на това е постановил
мерките за защита спрямо Ш.. Дори да бъде осъден, той няма как да ги изпълнява, тъй като
не е в България. Той не ходи да продава по пазарите, защото работи в Австрия. Ходи, но
много рядко. Работи в земеделско имение в Австрия. На пазар ходи само когато е в
България за месец – два. Той ми е доверител от 2019 г. Имахме и друго дело със същата
въвзиваема страна. Моля, да отмените решение №119 от 09.06. 2022 г., постновено по гр
дело № 225 по описа на ИРС и решите спора по същество, като признаете за установено, че
по отношение на А.М. не е осъществено домашно насилие от страна на Ш.А. и обезсилите
заповед издадена на основание горното решение. Ако възприемете друга фактическа
обстановка, моля да се произнесете по всички направени искания и отправени възражения.
АДВ. М.: Моля, да потвърдите изцяло решението на ИРС по гр. дело №222 от 2022
г., като приемете, че същото е правно валидно, допустимо и правилно. Постановено при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон, правилата на
формалната логика и събраните по делото доказателства. Съдът е извършил задълбочен
анализ на всички събрани по делото доказателства. Установил е правлно фактическата
обстановка. Приложил е правилно материалния закон и е достигнал до единствения
възможен правен извод за това, че на 16.04.2022 г. ответникът по първоначалната молба
Ш.А. е осъществеил акт на домашно насилие спрямо моята доверителка А.М.. Предметът
на делото е очертан с подадената молба. Страните са имали възможност и са сочили
доказателства, които съдът е допуснал и приел. Налице са свидетелски показания на
свидетел- очевидец, които потвърждават тезата на молителката, заявена в молбата и в
декларацията по чл. 9. Налице са и веществени доказателства- записи от национален
телефон 112, установяващи по безспорен и категоричен начин какво е било поведението на
ответника по молбата. Както първостепенният съд е посочил, при наличие на имуществени
4
спорове между страните, същите следва да съблюдават поведението си с установения
правов ред и да реализират претенциите си именно по този ред. Очевидно е, че разговорът
не е бил за паричен заем или други облигационни отношения между страните. Очевидно е,
че са отправени обидни и заплашителни изрази по отношение на доверителката ми, което е
подбудило основателен страх у нея и тя е потърсила институциите по съответния ред.
Твърдението за битов скандал, за това, че ответникът по молбата е бил поканен от сина на
доверителката ми да отиде до тяхната маса съставляват една защитна теза, която остана
недоказана в процеса. Споделяме изцяло мотивите на ИРС. Моля, да приемете, че съдебният
акт е обоснован, законосъобразен и правилен. Да го потвърдите изцяло, както и да ни
присъдите направените по делото разноски съобразно представения списък.
Приобщава представения списък на направените разноски от повереника на
въззиваемата.
Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Съдебното заседание завърши в 11,31 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5