Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 16.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12121 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 16.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 4027/
2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от
проведено на същата дата о.с.з., по предявени от „Т.С.“ ЕАД- гр. София установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Е.П.С. /ЕГН **********/***
ЕАД- гр.София /ЕИК *******/ сумата 2 987.46 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена през периода 1.05.2014 г.- 30.04.2016 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането,
и сумата 481.23 лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2014 г.- 4.04.2007 г. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Е.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 119.37 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 1 169.36
лв.- разноски за исковото производство. Ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 69.36 лв.- държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от Е.П.С. /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответника въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено за
част от признатата за дължима главница, за лихвите за забава изцяло и за
съразмерно присъдените на ищеца разноски.
С подадената
по делото искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№ 4027/ 2018 г. на
СРС, 62 състав, ищецът „Т.С.” ЕАД е поискал да бъде призната дължимостта на
вземанията- главни и акцесорни, предмет на издадената по гр.д.№ 22961/ 2017 г. на
СРС, 62 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба, както и
в заявлението по чл.410 ГПК, ищецът е посочил, че претендира сумата 2 891.54
лв.- главница, представляваща: стойност на потребена в процесния имот през
периода 1.05.2014 г.- 30.04.2016 г. топлинна енергия, както и „изравнителна
сметка, отразена в обща фактура № **********/ 31.07. 2014 г. /за отоплителен
сезон 1.05.2013 г.- 30.04.2014 г./; сумата 459.15 лв.- лихви за забава; сумата
95.92 лв.- за дялово разпределение, и сумата 22.08 лв.- лихва“.
В своевременно
подадения писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил дължимостта на
претендираните от ищеца суми, представляващи стойност на доставена топлинна
енергия и лихви за забава, чийто падеж е настъпил до края на м.03.2014 г., с
довод, че са погасени по давност.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че всички процесни вземания
/главни и акцесорни/- предмет на установителните искове на „Т.С.” ЕАД, са
дължими, без да разгледа и изложи съображения по съществото на своевременно
заявеното от ответника Е.С. правопогасяващо възражение за давност по чл.111,
б.„в” ЗЗД.
Довод за
погасяване на част от процесните вземания по давност е релевиран и в подадената
от ответника въззивна жалба и предвид частичната му основателност, следва да
бъде постановено решение за частична отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 746.44 лв.- главница.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност е основателно относно процесните
вземания за стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила до 12.04. 2014 г. Това са вземанията за цената на
доставена в имота през периода м.05.2013 г.- м.02.2014 г. топлинна енергия на
обща стойност 746.44 лв., за които е издадена цитираната по- горе обща фактура
/за изравнителна сметка/ от 31.07.2014 г., представена от ищеца. Според приложеното
в първо-инстанционното производство съобщение към издадената на 31.07.2014 г.
обща фактура /л.32 от делото на СРС/ за отоплителния сезон м.05.2013 г.-
м.04.2014 г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 894.42 лв., като е
налице подаден от ФДР изравнителен резултат в размер на 31.40 лв.,
представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на което дължимата за
периода сума е определена на 925.79 лв., за която именно е издадена общата
фактура от 31.07.2017 г. Видно от цитирания документ, за периода м.05.2013 г.-
м.02.2014 г. е начислена сумата 715.04 лв.- стойност на топлинна енергия
/прогнозно потребление/, и е определена сума за доплащане от абоната в размер
на 31.40 лв., които вземания- в общ размер на 746.44 лв., предвид настъпилата им преди 12.04.2014 г. изискуемост,
са погасени по давност. Съобразно
даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г.
на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични
главнични вземания специален давностен срок и при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 12.04.2017 г., когато е подадена
исковата молба по делото /чл.422, ал.1 ГПК/, се налага извод за основателност
на поддържаното от ответника
правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за сумата 746.44
лв.- главница, което следва да бъде уважено, като бъде постановено отхвърляне
на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за тази сума като неоснователен,
поради погасяване на вземането по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания. Вземанията
за лихви за забава върху главницата от 746.44 лв., чиято изискуемост е
настъпила до 12.04.2014 г., следователно са също погасени по давност.
Вземанията
за цената на доставена през м.03.2014 г. и м.04.2014 г. топлинна енергия на обща
стойност 179.38 лв. /106.63 лв. + 72.75
лв./ са станали изискуеми след 12.04.2014 г., поради което и не са погасени по
давност. Това е така, тъй като съгласно приложимите в отношенията между
страните до м.03.2014 г. Общи условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. купувачите следва да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или
изравнителни/ в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а според ОУ- 2014 г.,
действащи при ищеца от м.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 ОУ в 30- дневен срок от датата
на публикуването им на интернет- страницата на продавача- чл.33, ал.1 ОУ. При всички случаи изискуемостта на вземанията за цената
на доставена след 1.03.2014 г. топлинна енергия е настъпила след 12.04.2014 г.,
поради което и относно останалата част от процесните главнични вземания
давностният срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД не е изтекъл.
Неправилно е
прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава
за периода 15.09.2014 г.- 4.04.2017 г., тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответника.
Съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са
възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение,
обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от
реалното потребление /повече от прогнозното/ вземания е установена с
изравнителните сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца
/чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при принадлежаща нему доказателствена
тежест, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на
продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за
забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след
изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за публикуване на
общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата му, съответно-
за датите, на които е станало това, поради което и поради непроведено пълно
доказване на наличието на забава и периода на тази забава исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 481.23 лв. общо, претендирана от ответника,
подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
Останалите
наведени в жалбата на ответника доводи за неправилност на обжалваното решение
са неоснователни и не могат да доведат
като краен резултат както до отхвърляне на иска за останалата част от процесните
главнични вземания, така и до намаляване на техния размер. Не са допуснати от
СРС съществени нарушения на процесуалните правила или сочените във въззивната
жалба нарушения на материалния закон, налагащи отмяна на обжалвания съдебен
акт. Подавайки своевременно писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
ответникът се е възползвал от предоставената от ГПК процесуална възможност при
реализиране на защитата си по същество да изложи конкретни възражения срещу
основателността на исковете и да заяви конкретно становище по твърдените от
ищеца факти и обстоятелства /чл.131, ал.2, т.4 ГПК/, поради което и неучастието
му в проведеното на 16.05.2018 г. о.с.з., за което е получил призовка, ведно с
проекто- доклада по чл.140 ГПК, макар и при неспазване на срока по чл.56, ал.3 ГПК,
не е довело до нарушаване правото му на участие в съдебния процес, а наведените
в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения, които не са преклудирани и са релевирани
и във въззивната му жалба подлежат на разглеждане по същество от въззивния съд,
в какъвто смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 4/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение.
Не
е допуснато и нарушение на материалния закон при определяне стойността на
доставената в имота топлинна енергия за битово горещо водо-снабдяване /БГВ/.
Според твърденията на ответника в имота е имало един потребител на тази енергия,
в какъвто смисъл са и констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно-
техническа експертиза, чието заключение въззивният съд възприема като обективно
дадено. Според вещото лице Тенева начисляваната през процесния период ТЕ за БГВ
е за 1 бр. потребител при норма на разход 0.140 куб.м за 1 денонощие, което
съответства на вписванията в приложените от ответника документи за главен отчет
/л.42 от делото на СРС/, в които е посочено „база- 1 лице“, и на предвидената в
чл.69 НТ разходна норма.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му, в която е призната дължимостта
на главница над
сумата 2 145.10 лв. /цена на топлинна енергия/ и вместо това да
бъде постановено решение, с което искът на „Т.С.“ ЕАД относно сумата 746.44 лв.
да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.
На отмяна подлежи решението и за сумата 95.92 лв.- „за дялово разпределение“,
чиято дължимост не е обоснована нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление по
чл.410 ГПК, нито в исковата молба по чл.422 ГПК, като по естеството си същата
не може да бъде квалифицирана като част от стойността на доставената в имота
топлинна енергия. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в
която на основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е призната дължимостта на
сумата 481.23 лв.- лихви за забава, и вместо това следва да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
При този
изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, ответникът дължи да заплати
на ищеца сумата 73.66 лв.- разноски
за заповедното производство /за държ. такса и юриск. Възнаграждение, определено
на 50 лв./, и сумата 598.13 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за държ. такса, възнаграждения на
вещи лица и юриск. възнаграждение, определено на 100 лв./. При това положение обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените от СРС разноски
по чл.78, ал.1 ГПК над горепосочените размери. В останалата част, в която е
призната дължимостта на главница от 2 145.10 лв. /стойност на потребена през
периода м.03.2013 г.- м.04.2016 г. топлинна енергия/, ведно със законната лихва
от завеждане на делото до окончателното й изплащане, и на ищеца „Т.С.“ ЕАД са
присъдени разноски за заповедното производство- до размер на сумата 73.66 лв.,
и разноски за първоинстанционното производство- до размер на сумата 598.13 лв.,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
частичното отхвърляне на подадената от ответника въззивна жалба, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 61.70 лв.- за юриск.
възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 16.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 4027/
2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от
проведено на същата дата о.с.з., в частта,
в която по предявени от „Т.С." ЕАД- гр. София установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е.П.С.
/ЕГН **********/*** ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ горницата над сумата 2 145.10
лв. до размер на сумата 2 987.46 лв. /разлика от 842.36 лева/- главница за доставена през периода м.05.2013 г.- м.02.2014
г. в имот с абонатен № 248441 топлинна енергия, ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 481.23 лв.- лихви за забава
върху главницата от 2987.46 лв., дължими за периода 15.09.2014 г.- 4.04.2017 г.,
а също и в частта относно
присъдените на ищеца „Т.С." ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 73.66 лв.- за заповедното
производство, и над сумата 598.13
лв.- разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ срещу Е.П.С. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
842.36 лева- главница /горница над
сумата 2 145.10 лв. до признатата от СРС за дължима главница от 2 987.46
лв./, претендирана като стойност на потребена в имот с аб.№ 248441 през периода
м.05.2013 г.- м.02.2014 г. топлинна енергия /в размер на 746.44 лв./ и такса за
дялово разпределение /в размер на 95.92 лв./, и на сумата 481.23 лв.- лихви за забава върху главницата от 2 987.46
лв., дължими за периода 15.09.2014 г.- 4.04.2017 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 22961/ 2017 г. на CPC,
ГО, 62 състав, като неоснователни, като за сумата 746.44 лв.- поради погасяване
на вземането по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 4027/
2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от
проведено на същата дата о.с.з., в
останалата част, в която по предявен от „Т.С." ЕАД- гр. София
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
че Е.П.С. /ЕГН **********/*** ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 2 145.10 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена в имот с аб.№ 248441 през периода м.03.2014
г.- м.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 22961/ 2017 г. на CPC, ГО, 62 състав, а също и в частта относно присъдените на ищеца
„Т.С." ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 73.66 лв.-
за заповедното производство, и до
размер на сумата 598.13 лв.-
разноски за първоинстанционното производство,.
ОСЪЖДА Е.П.С. /ЕГН **********/ да заплати на “Т.С." ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ сумата 61.70 лв. /шестдесет
и един лева и 70 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.