Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Кърджали, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 504 по описа за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.Б.Д. и Б.Б.Д. против Н.Б.Д.
и Б.Н.Д., в която се твърди, че ищците , заедно с майка им Б.Н.Д., са собственици на недвижим имот, придобит по давност , а именно:
Поземлен имот с пл.сн.№16, кв.3 и 4 с площ 300,00 кв.м по плана на с.Солище,
общ.Кърджали, одобрен със Заповед, №2224/24.12.1965г. , ведно с построената в
него паянтова жилищна сграда с висок призем , със застроена площ 53.10 кв.м. ,
състояща се от две стаи и салон в призема и две стаи и салон на етажа,
обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ 12.70 кв.м.,
при граници на имота: север-път, юг-път, изток-път, запад-път, който имот бил
наследствен останал от бабата и дядото на ищците по майчина линия, а именно от К.Д.К.
с ЕГН **********, починал на 09.09.1989г. и Ф.И.К. с ЕГН **********,
починала на 23.10.1987г., без същите да са притежавали документ за собственост. Сочи се, че в
процесния имот след смъртта на дядото и бабата живеят родителите на ищците , а
именно бащата-Б.Е.Д., майката Б.Н.Д. и трите им
деца-Г.Б.Д., Б.Б.Д. и Н.Б.Д.. През 1992г. бащата починал, а през 1997г. Г.Б.Д.
се омъжила и се установила да живее при
съпруга си в с. Козлец, общ. Хасково, обл. Хасково , но след 3 години се развела
и през 2000г. отново се завърнала да живее в къщата на родителите си в
с.Солище, където и до момента живеела. Ищецът Б.Б.Д. живеел в дома на
родителите си до 2006г., когато се оженил и се установил да живее в дома на
съпругата си в с. Скърбино, общ. Кърджали, обл. Кърджали, въпреки което не се
отказал от бащиния си имот и осъществявал непрекъсната поддръжка на дома на
родителите си и до настоящия момент, както със собствен труд, така и със
средства. Ответникът Н.Б.Д. живеел непрекъснато в дома на родителите си до
2002г., след което заминал да работи в чужбина и през повечето време пребивавал
в чужбина, като периодично за кратко време се завръщал и отсядал в дома на
родителите си в с.Солище. Ответницата Б.Н.Д. непрекъснато живеела в процесния
имот , след като станала съпруга на Б.Е.Д., живеела и до настоящия момент в
този дом в с.Солище , общ.Кърджали. Същата било с психично заболяване и се водела
на отчет в ДПБ-Кърджали. Сочи се, че в периода от 2005г. до 2011г. в процесния
имот били извършени подобрения - пристрояване и надстрояване-първоначалната
паянтова жилищна сграда е превърната в триетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 96.35 кв.м., състояща се от първи етаж със застроена площ от
96.35 кв.м. с дневна, кухня, спалня, хол, коридор, баня с тоалетна, втори етаж
със застроена площ от 96.35 кв.м.,състоящ се от две спални, хол, кухня,
коридор, тераса на която се излиза от коридора и стълбище и трети етаж със
застроена площ от 72.00 кв.м. , състоящ се от подпокривно пространство, тераса
и стълбище. Тези подобрения , според ищците, са извършени със средства и с
участието на всички наследници без изключение и тяхната майка. Понастоящем в
този имот живеели ищцата Г.Д. и ответниците Н.Д. и Б.Д.. Сочи се, че в началото
на 2018г. ответникът Н. е заявил на сестра си Г., че трябва да напусне имота,
заедно с майка им Б. , тъй като той бил
единствен собственик на целия недвижим имот. Във връзка с това Н. предоставил
констативен нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот
придобит по давност №43, том 6, peг. №21715, нот.дело, №993 от 2017г., с който
бил признат за едноличен собственик на УПИ XXIV-16 , в кв.4 по действащия план на с.Солище, общ.Кърджали,
целият с площ 334.00 кв.м., ведно с построената в имота триетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 96.35 кв.м., състояща се от първи етаж
със застроена площ 96.35 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, спалня, хол,
коридор, баня с тоалетна, втори етаж със застроена площ 96.35 кв.м., състоящ се
от две спални, хол, кухня, коридор, тераса и стълбище, трети етаж със застроена
площ 72.00 кв.м., състоящ се от под покривно пространство, тераса и стълбище.
Сочи се, че ищците оспорват изцяло издаденият констативен нотариален акт в
полза на ответника Н.Б.Д. , тъй като същият
не можел да стане собственик, позовавайки се на изтекла придобивна
давност от 2000г. до настоящия момент,
поради това, че същият през по-голямата част от времето в този период
пребивавал в чужбина, където работел и периодично се завръщал за кратко. Считат, че не бил налице
непрекъснат 5 или 10-годишен срок на владение на имота от негова страна. На
следващо място считат, че той не бил владял явно , не показвал своето намерение
да стане собственик на имота, имотът не бил деклариран от него в данъчната
служба, не били заплащани данъци и такси за имота, като същият бил деклариран в
данъчната служба от Б.Д., Б.Д. и Г.Д., които заплащали данъците до настоящия
момент . Н.Д. не бил предприел действия за откриване на партиди на негово име
за ток, вода и др. На следващо място сочат, че не било налице и необезпокоявано
владение от страна на първия ответник , тъй като в него винаги , както и до
момента живеели майката Б.Д. и сестрата Г.Д., които свояли имота като
собствен, а до 2006г. в имота живеел и Б.Д..
До 2017г. ответникът Н. не бил
предявявал каквито и да било претенции
за еднолична собственост на имота, когато оспорил издадения констативен
нотариален акт от 2006г. , по силата на който ищците и майка им били признати
за собственици. Считат, че не били налице предпоставките на изтекла в негова
полза придобивна давност, като евентуално такава можело да претендира от снабдяването
му с НА през 2017г. Молят, да
бъде отменен изцяло Нотариален акт, №43,том 6, per. № 21715, hot. дело,
№993 от 2017г., с който първият ответник бил признат за собственик на недвижим
имот, придобит по давност, а именно: УПИ XXIV-16, в кв.4 по действащия план на
с.Солище, общ.Кърджали, целият с площ 334.00 кв.м., ведно с построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда, и да
бъде признато за установено по отношение на ищците и ответниците , че страните са
собственици по наследство и давностно владение в размер на по ¼ от
процесния имот. Претендират разноски. В съдебно заседание лично и чрез
представител по пълномощие поддържат иска и молят съда да го уважи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н.Б.Д., с който същият намира иска за недопустим
и неоснователен, като счита, че е собственик на претендираните имоти,
като от 2002г. до момента владее и свои имотите като свои, които обстоятелства
били известни и на ищците и до момента на завеждането на исковата молба никой
не бил имал претенции за неговите имоти. Сочи, че се установявало, че с нот.акт
№96, дело №2531/2017г. по описа на АВ към Районен съд Кърджали бил признат
за собственик на Урегулиран поземлен
имот № XXIV-16 , в кв.4 по
действащият ПУП на с.Солище, целият с площ oт 334 кв. метра, ведно с
построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, като сочи, че владението
му започнало още през 2002г. , когато с ищците се разбрали, че имотът да остане
за него , ако той се грижи за болната им майка и никой от тя не живеел в имота
от повече от 20г., като и двамата ищци още тогава се отказали от него, като
заявили, че имотът бил на първия ответник. Твърди, че заминал да работи в
чужбина през 2002г. и често се прибирал, за да се види с близкитe си, като по
това време никоя от страните не живеела в старата къща, освен майка им. Сочи, че неколкократно разговарял с ищците , тъй като
възнамерявал вбъдеще да построи къща и
те му предложили да я построи в притежавания от всички имот по това време, като
уговорката била впоследствие да се грижи
за майка им, а ищците да му прехвърлят притежаваните от тях дялове, но поради липса на време това не се случило. През
2005г., със съгласието и знанието на ищците и съгласието на майка им, старите постройки били съборени, а на тяхно
място бил започнат строеж на новата къща на ответника Н., предмет на настоящата
искова молба. Тъй като не разбирал от строителство и работел в чужбина , вторият
ищец и негов брат Б. му предложил да му помогне с каквото може, вместо
ответникът да плаща на друг човек. Двамата
обикаляли търговците на строителни изделия , с които сключвали договори
и ответникът заплащал дължимите суми. Всички фактури били на името на Б., тъй
като той бил човекът, с когото търговците поддържали връзка и същият бил в
България. Твърди, че ищците не били дали и платили нито един лев за
изграждането на къщата, а всички пари, които ответникът изкарвал, ги влагал в
строителството. Сам договарял с майсторите, на които плащал и постоянно
изпращал пари от чужбина по хора, за да ги предадат на първия ищец, а той да се
разплаща , където било необходимо. Нито един от двамата ищци не бил заявил
претенциите по това време към ответника, а го хвалели колко хубава къща си бил
построил. Освен това се грижел и за майка им, която била с психическо
заболяване и понастоящем живеела в къщата с първия ответник. Твърди още, че
ищците не били плащали нито ток, нито
питейна вода, тъй като не живели
в имота. Сградата била изцяло новопостроена и се владеела от ответника Н. от
построяването ѝ през 2005г., като същият ползвал и поземления имот.
Твърди, че описаните сгради в нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност №168,том ХУ, дело №3б29/2006г. по описа на АВ към Районен съд Кърджали , към момента на
съставянето му не съществували , тъй като същите били разрушени и премахнати
през 2005г. Твърди, че след 2005г. никой от ищците не бил живял в старата къща,
нито се грижел за майка им. Оспорва да е гонил от имота ищците, тъй като те не
го били построили и не били живели в имота
в продължение на повече от 18 години. Оспорва да са извършени
пристроявания и надстроявания в поземления му имот, тъй като била
изградена изцяло нова сграда от
ответника Н.. Своил имота явно и спокойно, без някой да го смущавал до
получаването на исковата молба. За притежавания от ищците нотариален акт
разбрал едва с получаването на документите от съда. Тогава разбрал, че самият
той не бил включен като собственик на имота, въпреки, че в исковата молба се твърдяло, че всички
страни били съсобственици . Никой не е поискал от него да предава владението
върху имотите. С представените с исковата молба платежни документи , били
закупени материали с пари на ответника Н., които той давал на брат си, за да строи, а
представените нотариален акт, скица и удостоверение за данъчна оценка , касаели
старите сгради, които били съборени още
през 2005г. и на тяхно място била построена от него сегасъществуващата сграда.
Счита предявения иск за неоснователен и моли, същият да бъде отхвърлен.В съдебно заседание лично и
чрез представител по пълномощие поддържа отговора и моли съда да отхвърли
предявените искове. Представя писмени бележки.
В производството е предявен и насрещен
иск , с който първоначалният ответник Н.Б.Д.
предявява срещу Г.Б.Д. , Б.Б.Д. и Б.Н.Д. насрещна искова молба, с която твърди, че с нотариален акт
за констатиране на собственост върху недвижим имот придобит по давност №96, том
XIII, дело №2531/2017г. бил признат за собственик на Урегулиран поземлен имот
№
XXIV-16 , в кв.4 по
действащия ПУП на с.Солище, общ.Кърджали, целият с площ oт 334 кв. метра, ведно
с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от
96.35 кв.м., състоящ се от първи етаж
със застроена площ от 96.35 кв.метра. , състоящ се от се от дневна, кухня,
спалня,хол, коридор,баня с тоалетна ; втори етаж със застроена площ oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-уллица,
югоизток-улица,северозапад-улица , която сградата била новопостроена от него и
не била напълно довършена и в която живял само той , като взел и майка си в
дома си, като сочи, че владението върху поземления имот започнало през 2002г.,
когато с ответниците се разбрали той да
остане за него, ако се грижи зa болната им майка и
никои
oт двамата ответници
не живял в имота от повече от 18 години , като същите още тогава се
отказали от собствеността си и заявили, че имота бил на ищеца Н.. Твърди, че
започнал да работи в чужбина през
2002г., като често се прибирал да се види с близките си и по това време никоя от страните не
живеела в старата къща, а в нея единствено живеела майка им Б.. На няколко пъти
разговарял с ответниците , тъй като
възнамерявал да построи своя къща и те му предложили да я построи в
притежавания по онова време от всички имот, като уговорката била впоследствие
да се грижи зa майка им, а те oт своя страна да му прехвърлят притежавани от
тях дялове, но поради липса на време това не се случило. Сочи,че през 2005г.
със съгласието и знанието на oтветниците и майка им, старите постройки в
поземления имот били съборени, а на тяхно място започнал строежа на новата къща, предмет на настоящия иск. По това време
, тъй като не разбирал oт строителство, а и работел в чужбина, нямал време дa
се занимава постоянно, поради което вторият ответник и бpaт на ищеца Н. - Б. му
предложил да му помогне с каквото може , вместо да плаща на друг. Двамата
обикаляли търговците на строителни изделия , с които сключвали договори и
ответникът заплащал дължимите суми. Всички фактури били на името на Б., тъй
като той бил човекът, с който търговците поддържали връзка и същият бил в
България. Твърди, че ищците не били дали и платили нито един лев за
изграждането на къщата, а всички пари, които ответникът изкарвал - ги влагал в
с строителството. Сам се договарял с майсторите, на които плащал. Постоянно
изпращал пари от чужбина по хора, за да ги предадат на първия ищец, а той да се
разплаща, където било необходимо. Нито един от двамата ответници не бил заявил
претенциите по това време към ищеца , а го хвалели колко хубава къща си бил
построил. Освен това се грижел и за майка им, която била с психическо заболяване и понастоящем живее в
къщата с първия ответник. Твърди още, че ищците не са плащали нито ток, нито питейна вода, тъй като не са живели в имота. Сградата била изцяло
новопостроена и се владеела от ответника Н. от построяването ѝ през
2005г., като същият ползвал и поземления имот. Твърди , че описаните сгради в
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с акт №168,
дело №3629/2006г. по описа на АВ към
Районен съд Кърджали , към момента на съставянето му не съществували , тъй като
същите били разрушени и премахнати през 2005г. Твърди, че след 2005г. никой от
ответниците не бил живял в старата къща,
нито се грижел за майка им, а през 2002г. ищците , макар и устно му прехвърлили
притежаваните от тях дялове, като заявили, че Н. бил собственик на процесния
имот. Оспорва да е гонил от имота ответниците , тъй като те не го били построили
и не били живели в имота в продължение
на повече от 18 години. Оспорва да са били извършени пристроявания и
надстроявания в поземления ми имот, тъй като била изградена изцяло нова сграда от него. Своил имота явно
и спокойно, без някой да го е смущавал
до получаването на исковата молба. За притежавания от ищците нотариален акт
разбрал едва с получаването на документите от съда . Тогава разбрал, че самият
той не бил включен като собственик на имота , въпреки, че в исковата молба се твърдяло, че всички
страни били съсобственици. Никой не
поискал от него да предава владението върху имотите. С представените с
исковата молба платежни документи , били закупени материали с пари на ответника
Н., които той давал на брат си, за да
строи, а представените нотариален акт, скица и удостоверение за данъчна оценка
, касаели старите сгради, които били съборени още през 2005г. и на тяхно място била
построена от него сегасъществуващата
сграда. Счита предявения иск за неоснователен и моли, същият да бъде отхвърлен. Моли съда да постанови
решение , с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че е
собственик по давностно владение продължило повече oт 16 години на: Урегулиран
поземлен имот № XXIV-16 в кв.4 по
действащия ПУП на с.Солище, общ.
Кърджали от 1965г., одобрен със заповед №2234 от 24.12.1965., целият с площ от
334 кв.метра, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 96.35 ,
състоящ се от първи етаж със застроена
площ от 96.35 кв.метра. , състоящ се от се от дневна, кухня, спалня,хол,
коридор,баня с тоалетна ; втори етаж със застроена площ oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-уллица,
югоизток-улица,северозапад-улица. Моли, с решението си съдът да отмени
издадения в полза на ищците нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №168, том 15, дело
№3629/ 2006г. по описа на АВ към РС-Кърджали. В съдебно заседание лично и чрез
упълномощен адвокат поддържа насрещния иск и моли съда да го уважи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по насрещния
иск от ответниците Г.Б.Д. и Б.Б.Д. , с който намират предявения от ищеца Н.Б.Д.
насрещен иск за допустим, но неоснователен. Оспорват твърдението , че новопостроената сграда в
имота била построена от ищеца. Според ответниците сградата/къщата/ в сегашния
си вид била строена основно през 2009г. на мястото на старата им къща. Оспорват
твърдението, че сградата била построена единствено от ищеца, като сочат, че от
2002г. той постоянно бил в чужбина. Твърдят, че от тогава до сега той посещавал
страната много рядко и за кратки периоди. Новопостроената жилищна сграда била
построена със средствата на всички наследници на собствениците на старата къща
- Б., Г., Н. и тяхната майка Б., поради
което настояват , след като бъде отменен нотариален акт №96, том 13, дело
№2531/2017г., с който брат им Н.Б.Д. бил признат за собственик по давностно
владение , да бъдат признати от съда за съсобственици на процесния имот всички
без изключение - Б., Г., Н. и майка им Б., тъй като и четиримата били вложили
средства в построяването на тази сграда,
ползвали и ползват процесния имот. Твърди се в отговора, че ответникът Б.
от самото начало на строителството на новата сграда до довършването й, взел
участие при построяването ѝ и с вложен собствен труд. Не се оспорва, че ищецът
Н.Б.Д. пращал средства от чужбина , но те не били единствено и само от него за
построяването на тази нова сграда, като сочат, че били закупували строителни
материали, плащали са сметките по
партидите за ток, вода и данъци. Оспорват твърдението, че от 2002г. единствен
ищецът владеел имота, както и че бил
получил тяхното съгласие да го придобие срещу гледане на болната им майка.
Сочат, че до 2006г. ответникът Б. живее непрекъснато в процесния имот, като
след това той никога не се бил отказвал от правото си на собственост по
отношение на него, като влагал средства и труд при извършваните ремонти и
пристроявания на имота. Ответникът Г. след 2000 години се завърнала в родното
си село Солище , но известно време след това заминала за Холандия на работа,
като периодично се завръщала и отсядала винаги в родната си къща в с. Солище.
От 2013г. тя се установила в процесния имот и от тогава до сега живее
непрекъснато в него, заедно с ищеца и със своята майка, за която тя основно
полагала грижи, а преди това за майката се грижил основно ответника Б..
Оспорват да са давали съгласието си брат им Н. да стане едноличен собственик на
имота срещу гледане на болната им майка. Сочат, че ищецът се оженил през 2015г.
и се установил да живее в процесния имот с жена си, но не живял непрекъснато и постоянно в имота , тъй като през 2017г. заминал за
Дания, където пребивавал в продължение на 7-8 месеца и се завърнал през януари
2018г. Оспорват твърдението , че след
като през 2002г. ищецът заминал за чужбина , в процесния имот не живеел никой
от ответниците, тъй като до 2006г. ответникът
Б. живял непрекъснато в този имот , като след 2006г. се установил да
живее в с.Скърбино. След 2002г. за болната си майка се грижела основно
ответницата Г., като при отсъствията ѝ от страната през лятото, при
старата жена живеел Б. и се грижел за нея,
тъй като тя почти не била в състояние да се обслужва сама, тъй като
имала психично заболяване. Оспорват твърденията , че ищецът с брат си Б.
обикалял по търговците на строителни материали и сключвал договори с тях, тъй
като по това време на строителството на новата сграда бил в чужбина, като по
същата причина оспорват твърдението, че сам се договарял с майсторите и да им е
плащал. Оспорват и твърдението, че единствено той се е грижил за болната си
майка. Считат, че не било налице
давностно владение в полза на насрещния ищец, тъй като до 2006г. в имота
непрекъснато живял ответникът Б., а след 2002г. и до момента - живеела и се
грижела за болната си майка ответницата Г.. Молят, да се постанови решение, с
което се да отмени изцяло , като незаконосъобразен и неоснователен , издаденият
в полза на Н.Б.Д. нотариален акт №43, per. № 21715, нот. дело, №993 от 2017г.,
според който ответникът е признат за собственик на процесния недвижим имот и да
се признае за установено по отношение на ответниците Г.Б.Д. и Б.Б.Д. , както и
по отношение на Н.Б.Д. и на майка им Б.Н.Д. , че са собственици по наследство и
давностно владение при равни права по отношение на процесния имот. Претендират
разноски. В съдебно заседание поддържат отговора лично и чрез упълномощен
представител. Претендират разноски. Представят писмени бележки.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по основния и по насрещния
иск от ответника Б.Н.Д., чрез назначения особен представител ,
с който намира иска с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК за
допустим, а предявения насрещен иск за недопустим по отношение на отв. Б.Н.Д.,
тъй като същата не била ищец и моли да бъде прекратено производството по
отношение на нея и да ѝ бъдат присъдени разноски. Твърди, че
предявените искове, с
правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК, са частично основателни,
като сочи, че ответницата Б.Н.Д. притежава правото на собственост в размер на
4/6 идеални части от поземления имот и построената върху него сграда. Оспорва,
че ищците са собственици по наследство и давностно владение на по 1/4 ид. ч. за всеки от УПИ XXIV-16 в кв.4 по
действащия план на с.Солище,общ.Кърджали, целият с площ 334.00 кв.м., ведно с
построената в имота триетажна масивна жилищна сграда , като твърди, че
отв. Б.Н.Д. притежава на 4/6 идеални
части от поземления имот и построената сграда върху него. Сочи, че от
констативен нотариален акт №141, том IX, рег.№ 14662, дело №1678 от 2006г. се
установявало , че Б.Н.Д. притежава правото на собственост на 4/6 идеални части
от Поземлен имот с пл.сн.№ 16, кв.З и 4, с площ от 300 кв.м. по плана на
с.Солище,общ.Кърджали, ведно с построената паянтова жилищна сграда, със
застроена площ от 53.10 кв.м. и паянтова постройка с площ 12.70 кв.м. Същият
констативният нотариален акт не бил оспорен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК ,
поради което легитимирал Б.Н.Д. като собственик на 4/6 идеални части от правото
на собственост върху поземления имот и описаните сгради. Позовава се на
Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.201Зг. по тълк. д. N 11/2012г. на
ОСГК на ВКС . Сочи, че цитирания констативен нотариален акт бил съставен на
13.12.2006 г., което би могло да обозначи начало на давностно владение и който
давностен срок, към момента на предявяване на исковете, изтекъл и в случая бил
осъществен фактическия състав на придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1
от ЗС, ведно със законните последици. От
твърденията в исковата молба и представените доказателства се установявало, че Б.Н.Д.
винаги живяла в процесната сграда и упражнявала непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на имота в период от 12 години до предявяването на настоящите искове,
поради което същата придобила правото на собственост на 4/6 идеални части от
поземления имот и построената сграда върху него на основание давностно
владение. Съгласно, твърденията в
исковата молба и предявения насрещен иск,
както и от представените доказателства, било видно, че върху поземления
имот била построена нова триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 96.35 кв.м., състояща се от първи
етаж със застроена площ от 96.35 кв.м., втори
етаж със застроена площ 96.35 кв.м., и трети етаж със застроена площ
72.00 кв.м., като не било
учредявано право на строеж върху
процесния недвижим имот и не били
одобрявани строителни книжа за изграждане на новата сграда. Счита, че в случая била
приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС относно презумпцията, че собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, като се позовава
на съдебна практика и счита, че на това основание ответникът Б.Д. е собственик на 4/6 идеални части от
новопостроената жилищна сграда по приращение.
Или, счита, че ответникът Н.Д. не е собственик на процесните недвижими
имоти и доказателствената сила на констативен нотариален акт № 43 от 2017г. е опровергана и същият следва
да бъде отменен. Прави възражение за придобиване по давност на 4/6 ид. части от
ответника Б.Д. от УПИ XXIV-16 в кв.4 по действащия план на с.Солище,
общ.Кърджали, целият с площ 334.00 кв.м. и построената в него жилищна сграда.
Прави възражение и че Б.Н.Д. е придобила на основание чл.92 от ЗС правото на
собственост в размер на 4/6 идеални части от построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 96.35 кв.м., състояща се от първи
етаж, със застроена площ от 96.35 кв.м., втори етаж със застроена площ 96.35
кв.м., и трети етаж със застроена площ 72.00 кв.м. В съдебно заседание
особеният представител поддържа отговора и в подкрепа излага съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства – гласни и писмени
- поотделно
и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
С доклада по делото съдът е признал за безспорно, че ищците и първия
ответник са братя и сестра, а вторият ответник е тяхна майка.
Приети са
за съвместно разглеждане в настоящото производство
възражение за придобивна давност с начало
13.11.2006г. по отношение на ответника Б.Н.Д. за придобиване правото на собственост на 4/6 от
УПИ XXIV-16 в кв.4 по действащия план на с.Солище, общ.Кърджали,
целият с площ 334.00 кв.м. и възражение за придобиване правото на
собственост по приращение в размер на
на 4/6 ид.части от построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда от
ответника Б.Н.Д..
Установява
се по делото,че ищците Б. и Г.Д. и ответницата Б.Д. са декларирали на
27.05.1998г. в община Кърджали притежаваните от първите двама собственост върху
0,1667, равняващи се на 1/6 ид.ч. от собствеността, а ответницата - 0,6667, равняващи се на 4/6 ид.ч. от
собствеността от жилище със застроена площ 30,00 кв.м., второстепенна сграда
/ж/ със застроена площ 12 кв.м. и земя с площ 100 кв.м. Представени са
доказателства за заплатени данък сгради и такса смет по подадената декларация
за Б.Д. – за периода 2004г. – 2018г., Г.Д. - за периода 2006г. – 2018г. и ответницата Б.Н.Д. - за периода 2006г. – 2017г. Ответникът Н.Д. е заплащал
електрическа енергия за процесния имот в периода 2017-2019г. и през 2018г. –
данък и такса битови отпадъци.
Ответникът Н.Д. е представил доказателства, че през
2008г. и 2015г. е получавал трудово възнаграждение в Холандия.
Установява се по делото,че ищците и тяхната майка Б.Д. са
били признати за собственици по
давностно владение на Поземлен имот с пл.сн.№16, кв.3 и 4 с площ 300,00 кв.м по
плана на с.Солище, общ.Кърджали, одобрен със Заповед, №2224/24.12.1965г. ,
ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с висок призем , със
застроена площ 53.10 кв.м. , състояща се от две стаи и салон в призема и две
стаи и салон на етажа, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска
постройка с площ 12.70 кв.м., при граници на имота: север-път, юг-път,
изток-път, запад-път, като ответницата е призната за собственик на 4/6 ид.ч.,а
ищците - по 1/6 ид.ч.
На 09.10.2017г. въз основа на обстоятелствена проверка
ответникът Н.Д. е признат за собственик на Урегулиран поземлен имот № XXIV-16 , в кв.4 по действащия ПУП на
с.Солище, общ.Кърджали от 1965г. ,одобрен със Заповед № 234/24.12.1965г.,
целият с площ oт 334 кв. метра, ведно с построената в имота триетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 96.35 кв.м., състоящ се от първи етаж със застроена площ от 96.35 кв.метра.
, състоящ се от дневна, кухня, спалня,хол, коридор,баня с тоалетна; втори етаж
със застроена площ oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня,
коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-улица,
югоизток-улица,северозапад-улица.
Страните не
спорят,че поземлените имоти в двата нотариални акта са идентични, като
ответникът оспорва,че в процесния имот не е извършено пристрояване и
надстрояване, а изцяло е съборена съществуващата жилищна сграда и е построена
нова такава.
По делото са представени разходни документи за закупени
строителни материали от ищеца Б.Д. за периода 2009г.-2012г.
По
делото са изслушани и гласни доказателства. От показанията на св. Я.М. и К. Ш. се установява, че до 2006г.
страните по делото живели в с.Солище в бащината им къща,като майката през
цялото време живяла в имота, ищцата се омъжила в с.Козлец през 2003-2004г.,но
се върнала в селата през 2007-2008г., ищецът през 2009-2010г. закупил къща в
с.Скърбино, намиращо се на 1 км., а ответникът Н. - от 2003г. бил в Холандия. На мястото на
старата къща, която била изцяло съборена, започнали да строят през 2007г.-2008г.
нова къща, която се строяла от майката за трите деца. Страните заедно строили
къщата със труд и средства. Не били известни договорки ищците да се откажат от
собствеността върху новоизграденото и не е имало претенции между тях. Грижата
за майката била обща и за тримата. Строителството на сградата било завършено
през 2009-2010г. и след това сложили покрив. По това време ответникът Н.Д. бил
в чужбина, но се връщал и работел по строежа. За последния етаж ищцата Г.Д.
осигурила средствата. Ищците и ответницата Б.Д. се грижели за имота като за
свой.
Св.И.И. свидетелства,че в селото се
знаело,че парите за строежа изпращал ответника Н.Д., който работел в чужбина, а ищецът Б. – строял
с майсторите и той им плащал. Свидетелят лично не е виждал документи за плащане
или хора,които да носят пари от Н..
Св.Л.К. заявява,че от съседи чувала,че
ответникът Н. пращал пари от чужбина.Тя също не е виждала документи, нито хора
,по които Н. да е пращал пари за строежа. Не била виждала двамата ищци.
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по което не се оспорва от страните и се
кредитира изцяло като пълно,обективно и компетентно изготвено, от което се
установява,че са установени подобрения като пристрояване и надстрояване на
първоначалната паянтова жилищна сграда, не били установени дори остатъци от
същата и е построена нова жилищна сграда на два жилищни и един тавански етаж,
със застроена площ 89,27 кв.м. Не била установено никаква строителна
документация за новопостроената сграда съгласно изискванията на ЗУТ.
Предвид изложеното по-горе, съдът
намира следното:
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск ,за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение или на едно право ,когато има интерес
от това. Ищците заявяват собственическа претенция върху процесния имот по
¼ ид.ч., която декларирали през 1998г., като и тогава и пред нотариуса
през 2006г. ищците и майка им -
ответницата Б.Д. са заявили и установили по 1/6 ид.ч. за ищците и 4/6 ид.ч за
ответницата. Установено бе,че старата жилищна сграда изцяло е съборена и на
нено място страните построили в периода 2009-2011г. нова жилищна сграда на два етажа и таванско
помещение, за която липсват одобрени строителни книжа. Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго,при което следва извод, че
ищците като собственици на по 1/6 ид.ч. от поземления имот,а ответницата – на
4/6 ид.ч. са съответно собственици и на по 1/6 ид.ч.,респ. 4/6 ид.ч. от
построената в имота жилищна сграда. Въпреки
че ищците заявяват,че новата сграда е построена с труда и средствата на всички
страни,не се установи, да са правени договорки между страните за отстъпване на
собственост в полза на ответника Н.Д., нито да са извършвани действия в тази
насока. Представеният по делото НА № 141/13.12.2016г. не е надлежно оспорен по чл.537, ал.2 от ГПК, при което съобразно Тълкувателно решение № 11/2012г. от
21.03.201Зг. по тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС Б.Н.Д. се легитимира като
собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост върху поземления имот
и описаните сгради, а ищците - по 1/6
д.ч., като именно със съставянето му на 13.12.2006 г., започвало началото на
давностно владение, който към момента на предявяване на исковете е изтекъл. Или,
следва да се приеме,че е налице фактическият състав на придобивна давност по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Установено бе,че ищците и ответницата – тяхната
майка са живели в процесната сграда и са упражнявали непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение на имота в период повече от 10 години до предявяването
на настоящите искове, поради което ответницата е придобила правото на
собственост на 4/6 идеални части от поземления имот и построената сграда върху
него на основание давностно владение. Съответно, ищците са придобили правото на
по 1/6 ид.ч. от ПИ и построената него
сграда. Т.е., следва да се направи извод,че ответникът Н.Д. не е собственик на
процесните недвижими имоти и доказателствената сила на констативен нотариален
акт № 43 от 2017г. е опровергана, поради
което същият следва да бъде отменен.
С оглед изложеното по-горе
съдът намира предявените установителни искове за признаване за установено, че
ищците са собственици на ¼ ид.ч. от процесния имот за частично
основателни - до размер на 1/6 ид.ч. ,като
до пълния предявен размер от ¼ ид.ч. исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни. Предвид изложеното в предходния абзац, насрещният иск по
отношение на първоначалните ищци следва да бъде изцяло отхвърлен,в т.ч. бъде
отхвърлен иска за отмяна на НА №141/13.12.2006г., а по отношение на ответницата Б.Д. –
насрещният иск бъде оставен без разглеждане и производството по делото се
прекрати,предвид липсата на идентичност с първоначалните ищци.
На осн. чл.537, ал.2 от ГПК
следва да бъде изцяло отменен Нотариален акт за констатиране на
собственост върху недвижим имот придобит по давност №43, том 6, peг. №21715,
нот.дело, №993 от 2017г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.Д. , ЕГН ********** и Б.Н.Д. ,ЕГН ********** ***, че Б.Б.Д.,
ЕГН ********** *** и Г.Б.Д., ЕГН **********,*** са собственици на по 1/6 ид.ч.
от Урегулиран поземлен имот № XXIV-16 , в кв.4 по действащия ПУП на с.Солище, общ.Кърджали
от 1965г. ,одобрен със Заповед № 234/24.12.1965г., целият с площ oт 334 кв.
метра, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 96.35 кв.м., състоящ
се от първи етаж със застроена площ от 96.35 кв.метра. , състоящ се от
дневна, кухня, спалня,хол, коридор,баня с тоалетна; втори етаж със застроена
площ
oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня,
коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-улица,
югоизток-улица,северозапад-улица, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над по
1/6 ид.ч. до пълния претендиран размер от ¼ ид.ч.
ОТМЕНЯ изцяло на осн. чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален
акт за констатиране на собственост върху недвижим имот придобит по давност №43,
том 6, peг. №21715, нот.дело, №993 от 2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещния иск по чл.108 от ЗС, предявен от Н.Б.Д. , ЕГН ********** ***
против Б.Н.Д. ,ЕГН ********** ***, за признаване за установено по отношение на Б.Н.Д.
,ЕГН **********, че Н.Б.Д. , ЕГН **********,
е собственик по давностно владение, продължило повече oт 16 години на
Урегулиран поземлен имот № XXIV-16 в
кв.4 по действащия ПУП на с.Солище, общ.
Кърджали от 1965г., одобрен със заповед №2234 от 24.12.1965., целият с площ от
334 кв.метра, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 96.35 , състоящ се от първи етаж със застроена площ от 96.35
кв.метра. , състоящ се от се от дневна, кухня, спалня,хол, коридор,баня с
тоалетна ; втори етаж със застроена площ oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-уллица,
югоизток-улица,северозапад-улица и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл.108 от ЗС, предявен от Н.Б.Д. , ЕГН ********** ***
против Б.Б.Д., ЕГН ********** *** и Г.Б.Д., ЕГН **********,***, за признаване
за установено по отношение на Б.Б.Д., ЕГН ********** *** и Г.Б.Д., ЕГН **********,***,
че Н.Б.Д. , ЕГН **********, е собственик
по давностно владение, продължило повече oт 16 години на Урегулиран поземлен
имот № XXIV-16 в кв.4 по действащия ПУП на с.Солище, общ. Кърджали от 1965г.,
одобрен със заповед №2234 от 24.12.1965., целият с площ от 334 кв.метра, ведно
с построената в имота триетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 96.35 , състоящ се от първи етаж със застроена площ от 96.35
кв.метра. , състоящ се от се от дневна, кухня, спалня,хол, коридор,баня с
тоалетна ; втори етаж със застроена площ oт 96.35 кв.метра, състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, тepaca, на която се излиза от коридора и стълбище; трети етаж със застроена площ
от 72 кв.метра, състоящ се от подпокривно пространство, тераса и стълбище, при
граници на имота: северозапад-улица, югозапад-уллица,
югоизток-улица,северозапад-улица.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност №168, том 15, дело №3629/ 2006г. по описа на
АВ към РС-Кърджали.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2 – седмичен срок
от връчването му.
Съдия: