Присъда по дело №438/2020 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер 50/26.02.2020г                                           Град Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

 

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

 

Секретар: ЦВЕТАНКА КЪНЕВА

Прокурор: РОСИЦА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя

 

НОХД № 438 по описа за 2020 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА ПОДС. А.А.Ч. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, осъждан - реабилитиран, ЕГН **********.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 17.02.2017 г. в гр.Варна, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед № 138 от 17.10.2016 г., издадена въз основа на решение № 3648/2016 г. по гр.д.№ 10122/2016г. по описа на ВРС, 34-ти състав, влязло в законна сила на 05.11.2016 г., като нарушил наложената му забрана да приближава на по-малко от 100 метра *, както и жилището й, находящо се на адрес:*** за срок от една година, престъпление по чл.296 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78 А, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000,00/ хиляда/ лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                М О Т И В И

към решение по НАХД 438/2020 г. по описа на ВРС

 

Производсвото е образувано по внесен от прокурор при Районна Прокуратура-Варна по реда на чл.247 ал.1 т.1 от НПК обвинителен акт по отношение на обвиняемия А.А.Ч. за извършено от него престъпление по чл. 296, ал.1

 от НК, тъй като на 17.02.2017 г. в гр.Варна, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед № 138 от 17.10.2016 г., издадена въз основа на решение № 3648/2016 г. по гр.д.№ 10122/2016г. по описа на ВРС, 34-ти състав, влязло в законна сила на 05.11.2016 г., като нарушил наложената му забрана да приближава на по-малко от 100 метра Н*К* Л*а, както и жилището й, находящо се на адрес:гр.Варна ул.К*19, ет.2 за срок от една година като отишъл до посоченото жилище, блъскал по входната врата и настоявал да разговаря с нея.

В съдебно заседание РП Варна, редовно уведомена, изпраща представител.

В съдебно заседание подсъдимия Ч., редовно призован се явява лично и моли за по - ниска присъда.

            След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В случая съдът счита, че  са налице основанията за приложението на чл.78 а от НК, защото за престъплението предмет на обвинението по чл.296, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, подсъдимият не е осъждан и друг път спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК.

          Подсъдимият А.Ч. и свидетелката Н. Л. имали интимна връзка от месец септември 2011 г. до края на 2011г. Двамата живеели на семейни начала в жилището на св.Л.в гр.Варна. В края на 2011г. подс.Ч. се изнесъл от жилището, но двамата продължили връзката си до месец юли 2016 г.

През лятото на 2016г. те се разделили по настояване на св.Л*, тъй като взаимоотношенията им се влошили. Подсъдимият Ч. отказал да приеме това нейно решение и започнал да упражнява психически и физически тормоз над нея. Поради това Л* подала молба по ЗЗДН в РС-Варна. На 17.10.2016 г. по гр.дело №10122/2016 г. било постановено решение и въз основа на него била издадена Заповед за защита №138/17.10.2016 г. по описа на ВРС, 34-ти състав. Съгласно цитираната Заповед на подс. Ч. се забранявало да приближава свидетелката Л*а на по-малко от 100 метра, както и жилището й , находящо се в гр.Варна ул.* №19 ет.2 за срок от една година на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН. Съгласно същата заповед подс. Ч. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо св.Л*. Решението и заповедта веднага били изпратени на Началника на Второ РУ-ОД-МВР-Варна за сведение и изпълнение. На 24.10.2016 г. обвиняемият Ч. подписал протокол, с който бил предупреден за спазване на Заповедта за защита. Въпреки това на 17.02.2017 г. подс. отишъл до жилището на св.Л* и започнал да блъска по входната врата и да вика. Св.Л. била в жилището заедно със сестра си - св.* и децата им. Двете се уплашили и не отворили вратата. Свидетелката Л* се показала през прозореца, за да убеди подс.да се махне, но той отказал. Тогава тя позвънила на дежурния телефон във Второ РУ-ОД-МВР-Варна. След това свидетелката чула, че подс. се качва по стълбите и тъй като се страхувала за децата, решила да го пресрещне и да го отдалечи от жилището. Когато му казала, че е извикала полиция той избягал.

С тези свои действия подс. А.А.Ч. не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед № 138 от 17.10.2016г., издадена въз основа на решение № 3648/2016г. по гр.д.№ 10122/2016г. по описа на ВРС, 34-ти състав, влязло в законна сила на 05.11.2016г., като нарушил наложената му забрана да приближава на по-малко от 100 метра *, както и жилището й, находящо се на адрес гр.Варна, ул."Кокиче" №19 ет. 2 за срок от една година като отишъл до посоченото жилище, блъскал по входната врата и настоявал да разговаря с нея.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от обясненията на подс. Ч., заповед за незабавна защита, заповед за защита, справка за съдимост и останалите писмени доказателства приложени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочита им в съдебно заседание. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, убедителни и съдът ги кредитира с доверие.

  Подс. Ч. се признава за виновен. Признава, че е запознат със съдебната заповед, която му забранявала да приближава Л* но възразява, че тя въпреки това го търсила и канила и той за това е инициирал срещи с нея. Възраженията на обвиняемия съдът намира за неоснователни, тъй като процесната заповед е факт в правния мир и е задължителна за изпълнение. Независимо от твърдяното от него желание да изяснят отношенията си той я нарушил.

Съдът напълно кредитира показанията от досъдебното производство на свид.Л* и свид.К*, независимо от това, че действията на подс.Ч. са насочени спрямо нея и тя търпи негативи от това фактическата обстановка посочена от нея се потвърждава изцяло от присъствалите на место полицейски служители.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянията си подс.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, като на 17.02.2017 г. в гр.Варна, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед № 138 от 17.10.2016 г., издадена въз основа на решение № 3648/2016 г. по гр.д.№ 10122/2016г. по описа на ВРС, 34-ти състав, влязло в законна сила на 05.11.2016 г., като нарушил наложената му забрана да приближава на по-малко от 100 метра Н* К* Л*, както и жилището й, находящо се на адрес:гр.Варна ул.Кокиче №19 ет.2 за срок от една година.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с осъществяването на съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК - "Престъпления против правосъдието", като това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК съдът намира, че по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството. Всички доказателства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните изводи:

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,че подс. Ч. е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК са обществените отношения свързани с правосъдието.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна престъплението е осъществено от подс.чрез действия по неизпълнение на именно Заповед № 138 от 17.10.2016 г., издадена въз основа на решение № 3648/2016 г. по гр.д.№ 10122/2016г. по описа на ВРС, 34-ти състав, влязло в законна сила на 05.11.2016 г., която заповед подлежи на незабавно изпълнение. С действията си, а именно отиване до жилището на Лападатова и блъскане по входната врата, обвиняемият е нарушил издадената от съда заповед и не я е изпълнил, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК от обективна страна. Разпоредбата предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до 5000.00 лева, за този който не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

От субективна страна престъплението е извършено от подс.с пряк умисъл - същият е запознат със съдържанието на решението и на заповедта, тъй като преписи от същите са му редовно връчени. Обвиняемият е пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я изпълнява, тъй като не е в негова полза, като е продължил да инициира срещи със Лападатова. С оглед горното и тъй като прие, че обвинението против подс. е доказано по несъмнен начин със събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът призна подс. за виновен по обвинението по чл. 296, ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на законодателството в страната, конкретно неизпълнение на издадена заповед за домашно насилие. Изпълнителното деяние на  това престъпление по чл.296 ал.1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление. Изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е довършено.

Действително в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите, съответно  предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който подсъдимият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.

Видно от обясненията на подс.Ч., той не отрича за узнаването на горните обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаел за издадените срещу него заповед за домашно насилие, но въпреки това сам е решил да говори с нея и на същата дата е осъществил това си намерение посещавайки домът и. Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правораздаването в страната ни и усложнените лични отношения между двамата.

Съдът отбелязва, че  е следвало е при невъзможност да се спазва съдебното решение да съобразява поведението си с известните му навици на свидетелката. Твърденията му, че тя го е предизвиквала и тя съзнателно е търсела срещи с него не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл. 78а от НК – подс. е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл. 296, ал.1 от НК законова санкция е лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до настоящият момент, не са причинени имуществени вреди. При горните констатации, съдът освободи подс. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание "Глоба". При определяне размера на глобата съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на дееца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената престъпна упоритост. Мотивиран от изложеното, съдът след като съобрази и декларираното от обвиняемия не наличие на доходи наложи на подс. наказание глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минимално определения от законодателят размер в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1000 / хиляда/ лева. Съдът счете, че с наложеното наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната, така и на специалната превенция по смисъла на чл. 36 от НК.

Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установения в страната правов ред.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: