О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 541
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на двадесет и първи март
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниела Михова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1710 по описа
за
2017 година.
С Решение № ІІ-71 от 27.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 1710/2017г. по описа на БОС е отменено Решение № 133
от 30.08.2016г., постановено по гр. дело № 84/2017г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която
е прието за установено, че ответната страна дължи разноски в частно гр. дело №
43752/2013г. по описа на Районен съд – София и същевременно е осъден Д.С.Д. да
ги заплати за сумата над 20 (двадесет) лева до присъдените разноски в размер на
607, 51 лева. С цитираното въззивно решение е потвърдено Решение № 133 от 30.08.2016г.,
постановено по гр. дело № 84/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта, в която е прието за установено по отношение на
ответника Д.С.Д., че съществува вземане на ищеца „Юробанк България“ АД за
сумата от 359, 64 лева с равностойност от 183, 88 евро, представляваща
непогасена главница и е посочено, че в останалата му част Решение № 133 от 30.08.2016г.,
постановено по гр. дело № 84/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По делото – на дата – 29.05.2018г.
е постъпила молба от Д.С.Д. чрез процесуалния му представител адвокат Й., с
която се претендира да бъде допълнено въззивното решение, тъй като съдът при
постановяване на решението единствено се е произнесъл по отношение на
присъдените в заповедното производство разноски, но не се е произнесъл и по
отношение на присъдените с първоинстанционното решение разноски. В молбата се
посочва, че искането за присъждане на направените в производството разноски е
направено своевременно с депозираната пред съда въззивна жалба, както и пред
първоинстанционния съд.
Ответната страна по молбата –
„Юробанк България” АД със седалище гр. София депозира по делото писмена молба,
в която посочва, че искането за допълване на Решение № ІІ-71 от 27.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 1710/2017г. по описа на БОС е просрочено и следва да
бъде оставено без разглеждане, а в случай, че съдът приеме, че същото е
допустимо, то да бъде оставено без уважение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е безспорно, че като
краен акт и първоинстанционния съд и въззивната инстанция са отхвърлили
претенцията на ищцовата страна – „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, но
с различни мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че ответника по делото е
извършвал плащания, с които е погасявал своите задължения спрямо ищцовата
страна и тъй като съдът е констатирал, че плащанията са извършвани в хода на
висящото производство е отхвърлил иска до определен размер, но е уважил
претенцията да присъждане на разноски в полза на ищцовата страна.
Въззивната инстанция в своето
решение по същество е потвърдила решението на първоинстанционния съд, но с
други мотиви – прието че, действително са извършвани плащания в хода на
производството, но не от самия ответник, а от другия солидарен длъжник, което
води до погасяване на съществуващото солидарно задължение и оттам е направен и
извод за липса на основателност на претенцията спрямо конкретния ответник, от което
сочи, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна следва да й
бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
на претенцията.
Безспорно е, че искане в тази
насока има отправено, както в първоинстанционното производство, така и в
производството пред настоящата инстанция, но съдът се е произнесъл единствено
за разноските по заповедното производство и е пропуснал да се произнесе по
отношение на разноските в исковото производство. Решението на Окръжния съд е постановено
на 27.04.2018г., същото е окончателно и не подлежи на обжалване, а молбата за
допълването му в частта на разноските е депозирана на 29.05.2018. и предвид
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (в сила към момента на постановяване на
решението и депозиране на молба и наличието на два официални празника за
страната през месец май – 2018г.) следва да се приеме, че депозираната молба е
в срока по смисъла на чл. 248 от ГПК, поради което и съдът счита, че същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за
разноските. Текстът обхваща всички случаи на неправилно присъдени разноски,
вкл. и когато е пропуснато присъждането им, тъй като с произнасянето на съда по
искането за разноски всъщност се постига правна промяна в съдържанието на
първоначално постановения съдебен акт.
Видно от всички доказателства
по делото в първоинстанционното производство ответната страна – Д.Д. е сключил
договор за права защита и съдействие
адвокат А.В.Й. и му е заплатил възнаграждение в размер на 1 500
лева, но предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде
намалено на сума в размер от 1 216, 25 лева. При това положение и като взе
предвид представените по делото списъци с направените разноски, съдът намира,
че на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1 211 лева, съразмерно с
отхвърлената част на претенцията, като съответно бъде и отменено
първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени разноски в полза на
ищцовата страна за сумата над 13, 26 лева до присъдения размер от 843, 21 лева,
тъй като присъдените в полза на ищцовата страна разноски следва да бъдат
съобразени с уважената част на претенцията, която е в размер на 359, 64 лева
(при предявена претенция в размер на 22 875, 39 лева – общо).
За въззивната инстанция
разноски в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани, тъй като по
съществото си въззивната жалба е оставена без уважение и е потвърдено решението
на първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № ІІ-71 от 27.04.2018г., постановено по гр. дело № 1710/2017г.
по описа на БОС, както следва:
ОТМЕНЯ Решение № 133 от 30.08.2016г., постановено по гр. дело № 84/2017г. по описа на Районен съд – Айтос в частта, в която е
осъден Д.С.Д. да заплати на „Юробанк България“ АД сума в размер над 13, 26 (тринадесет
лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски до присъдените
разноски за водене на първоинстанционното производство в размер на 843, 21
лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД
със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София,
Околовръстен път № 260, представлявано от В.П. да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********
*** сума в размер от 1 211 (хиляда двеста и единадесет) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство
съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.