Р Е Ш Е Н И Е
№ 3351 03.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 6143 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на В.Д.П. с ЕГН **********, адрес:
***, действащ чрез пълномощника си адвокат З.Б., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: ******, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от сумата от 1 266 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211 часа за
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 242. 86 лв.,
лихва за забава за периода от 30.10.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2019
г., до окончателното изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно
правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността ******в
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи. Вследствие на
трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 211
часа извънреден труд. Работното му време било организирано на смени от по 24
часа, които били предварително определени и отчитането им ставало с график
всеки месец.
Ищецът е изменил претенциите си,
като е увеличил иска за главница до сумата от 1 438. 79 лева за положени 207.
35 часа извънреден труд, ведно със законна лихва за забава, както и претенцията
си за мораторна лихва до сумата от 150. 16 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба ответника, с който оспорва не се оспорва допустимостта на иска,
но се сочи за неговата неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и
следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият
е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към
процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна
уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент
1. 143 и съответно не била дължима търсените в настоящото производство суми. Също
търси присъждане на разноски по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода
от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е изпълнявал длъжността ******в районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е
полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице
по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания
и като неоспорено от страните, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът
е положил 1 450 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд от 1450 часа възлиза на 1 657. 35 часа и води до
положен извънреден труд от 207. 35 часа, чиято стойност възлиза на 1 438.
79 лв. Законна лихвата за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно
всеки тримесечен отчетен период, до 29.07.2019 г. възлиза на 150. 16 лв.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т.
3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл. 179,
ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът
за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с наредба
на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 430 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание, като за времето от 01.03.2016
г. до 01.08.2016 г. е приложима
нормата на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 450 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1 675. 35 часа. Разликата от 207. 35 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена.
Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в размер от
1 438. 79 лева, като няма данни така претендирана
сума да е заплатена на ищеца.
При това искът за главница като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и тази за мораторна лихва, при все че сумите
за всеки отчетен месечен период следва да се заплатят до края на следващия
месец, настъпващ след изтичането на съответното тримесечие.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 350 лв., за изплатеното адвокатско възнаграждение. Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за
производството в размер на 107. 55 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 287. 55 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: ******, да заплати на В.Д.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1 438. 79 лв.
/хиляда четиристотин тридесет и осем лева и 79 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 207. 35 часа в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 450 часа в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 150.
16 лв. /сто и петдесет лева и 16 ст./ за периода от падежа – последният ден
на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 29.07.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: ******, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 287. 55 лв. /двеста
осемдесет и седем лева и55 ст./, от които 107. 55 лв. за държавна такса и 180 лева
за разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.