№ 14623
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110123556 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Г., чрез
адв. Д. ., срещу „..“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно
съединяване установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде обявена нищожността договор за
паричен заем №..02.10.2023г., при условията на евентуалност – да се признае
за нищожна на същите основания клаузата за неустойка, поради противоречие
със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че на 02.10.2023 г. сключил с
ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № .., по силата на
който му била предоставена в заем сума в размер на 1000 лв., при уговорен 12
месечен срок за погасяване на заема, при ГЛП от 23% и ГПР от 49,11%.
Съгласно чл. 5 от договора, задължението по кредита се обезпечавало с
предоставено от „..” обезпечение в полза на кредитодателя. Ищецът сочи, че
му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство – услуга,
предоставяна от партньор на „..“ ЕООД в размер на 950 лева. Твърди, че е
погасил задълженията си по кредита. Излага съображения за
недействителност на процесния договор за кредит, в който не били посочени
1
дължимите вноски по договора за поръчителство, както и че сключването на
договора за гаранция представлявало задължително условие за предоставяне
на кредит. Счита процесния договор за кредит за недействителен поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в същия липсвала
информация относно механизма на формиране на ГПР и общата стойност на
дълга. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния,
както и че същият надхвърлял законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4
ЗПК. В тази връзка, поддържа че кредитодателят е ограничил възможността
му да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Счита, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство
представлявало разход, който следва да бъде съобразен при формиране на
ГПР. Навежда доводи за неравноправност на клаузата по чл. 5 от договора за
кредит. Излага съображения за свързаност на дружеството кредитодател и
гарант. Ето защо моли съда да прогласи нищожността договора за кредит, при
условията на евентуалност - на клаузата по чл. 5, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство от „..”. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове.
Излага доводи относно действителността на процесния договор за кредит,
като твърди, че клаузите му са индивидуално договорени с ищцата. Счита, че
формата на договора е съобразена със законовите изисквания относно размера
на шрифта. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при
формиране на ГПР по кредита, както и че дължимостта й е обусловена от
поведението на кредитополучателя. Излага подробни съображения относно
действителността на оспорваните клаузи. Твърди, че в съдържанието на
договора не са налице неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
С определение от 01.11.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: сключен между
страните договор за паричен заем №..02.10.2023г., по силата на който на
2
ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева, който следвало
да изплати на 12 вноски, както и уговорено възнаграждение за дружеството-
гарант в размер на 950 лева в изпълнение на чл.5 от договора за предоставяне
на обезпечение. Въз основа на сключения договор за предоставяне на
потребителски кредит №..02.10.2023г., ответникът е предоставил на ищеца
кредит в размер на 1000 лева, като така възникналото правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Съгласно чл.5 от сключения между страните договор за кредит
изпълнението на задълженията по същия се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „..”“, като въз основа на посочената клауза е сключен договор
за гаранция (поръчителство) между ищеца и „..”, като е уговорено
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 950 лева,
разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит, поради
което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на
обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „..” е посочен
за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко
свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при
сключването му.
Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по
кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР,
доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно
3
от представения договор за потребителски кредит със същия е уговорено, че
след като се избере обезпечението на кредита да е чрез поръчителство от „..”,
обезпечението не може да се отмени, нито от получателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението, като заплащането на възнаграждението е
уговорено във фиксиран размер от 950 лева, разсрочено съобразно
погасителния план към договора за кредит. Поради това следва да се приеме,
че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи
размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като по този начин
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая, ако към параметрите на договора се включи и таксата към
дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер многократно надвишаващ
установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, имайки
предвид, че размерът на заемната сума е 1000 лева, а размерът на
възнаграждението 950 лева, което е близо 100 % от главницата.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на посочената норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Поради изложеното съдът намира договора за
4
потребителски кредит за нищожен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1500
лв., но не дължи лихва или други разходи. С оглед изложеното предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При извод на съда, че главният иск е основателен, не следва да бъде
разглеждан предявеният при условията на еветуалност иск.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 80 лева държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, представено е доказателство за реалното
заплащане на същото, поради което и следва да бъде присъдено на ищцата.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от Г. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ...., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, .., на договор за паричен заем №..02.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. София, .., да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********
сумата в размер на 480 лева, представляваща сторени разноски в
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5