РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Карлово, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200543 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № К-ЗМВР-65 от 25.10.2024 г. на
Началник РУ- Карлово, на П. К. К., ЕГН **********, от с. В., П. област, ул.
*** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от
ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от
ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Не излага мотиви по
същество.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Т., който поддържа жалбата. Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като иска
отмяната му. Оспорва извършване на нарушението. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата, като
иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
1
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
К. като актосъставител, Т. като свидетел по акта и очевидец на нарушението,
К. и Б. като очевидци, както и доведените по почин на жалбоподателя
свидетели Д. и А., и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № К-ЗМВР-65 от 25.10.2024 г., разписка за връчването му,
АУАН серия АД № 06666190 от 29.09.2024 г., докладни записки, заповед №
8121з-1871/11.11.2015 г., заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., съдът намира за
установено следното:
С процесния АУАН, оправомощено длъжностно лице- ст. полицай К.
приел, че жалбоподателят К. е осъществил нарушение на чл.64 ал.1, 3 и 4 вр.
чл.257 ал.1 от ЗМВР, тъй като на 29.09.2024 г., около 02,25 ч., в с. В., парк
срещу магазин „КООП“ на ул. „П.“ при реагиране на сигнал за нарушаване на
нощната тишина на К. било издадено устно полицейско разпореждане от
компетентно длъжностно лице- ст. полицай К., да не усилва през собствения
си мобилен телефон „Самсунг Галакси А03“ подвижна тонколона, поставена
на обществено място- под навес на ул. „П.“ срещу магазин „КООП“ в с. В.. К.
разбрал отправеното му устно полицейско разпореждане, но заявил, че ще
усили звука и няма да изпълни отправеното му устно полицейско
разпореждане, с което попречил на полицейските служител К. и Т. да
прекратят своевременно нарушаването на нощната тишина.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който направил
вписал, че има възражения срещу задържането му.
Констатациите, отразени в АУАН се подкрепят изцяло от събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К.,
Т., К. и Б., които съдът счита за логични, без вътрешни противоречия,
непротиворечиви и помежду си относно съществените елементи от предмета
на делото, както и обективни предвид липсата на данни за заинтересованост
на свидетелите от изхода на делото и в съответствие с писмените
доказателства по делото. От тях безспорно се установява, че полицейските
служители като дежурни автопатрули по охрана обществения ред и по
безопасността на движението на инкриминираната дата са взели отношение по
подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, при което от страна на ст.
полицай К. са издадени множество устни полицейски разпореждания по
отношение на жалбоподателя К., свързани с намаляване, а впоследствие и
спиране на високата музика, която се е носила на открито в центъра на
населеното място, през нощта от управляваната чрез мобилен телефон от него
тонколона. Безспорно е, че полицейските служители са посетили два пъти с.
2
В., поради неизпълнение на даденото полицейско разпореждане да се намали
силата на звука на музиката като не се увеличава, като същата е била
увеличавана и е смущавала спокойствието на гражданите.
Въз основа на съставена докладна записка от актосъставителя относно
допусната техническа грешка, при вписване на ал.3 в правната квалификация
на деянието в съставения АУАН и на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН,
оправомощено длъжностно лице издало обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя К. било наложено административно
наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР.
Наказателното постановление било връчено на К. на 19.11.2024 г., а
жалбата срещу него депозирана на 27.11.2024 г.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът не
установи да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление, които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице. Дадено е ясно и точно
описание на нарушението, като съдът не констатира недостатъци в
съдържанието на АУАН, които да нарушават императивната разпоредба на
чл.42 ал.1 от ЗАНН, като такива липсват и в задължителното, съгласно чл.57
ал.1 от ЗАНН, съдържание на наказателното постановление.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на
инкриминираната дата, по отношение на жалбоподателя К. са отправени
множество устни полицейски разпореждания, свързани с намаляване силата
на звука на музиката от управляваната от него посредством мобилен телефон
тонколона и в този смисъл да не я увеличава, тъй като нарушава нощната
тишина в населено място. Безспорно установено по делото е, че посочените
полицейски разпореждания са давани многократно на К., както при
първоначалното посещение на дежурния автопатрул около 01 часа на
29.09.2024 г., така и при повторното им посещение след 02 часа на същата
дата. Безспорно е, че същият не е изпълнил тези разпореждания.
Действително липсват събрани по делото данни кое е лицето увеличило звука
на музиката след първоначалното посещение на полицейските служители, но е
безспорно установено по делото, че при повторното им посещение, след 02
часа, именно К. е боравил с мобилен телефон, през който е увеличавал звука
на музиката, без да се съобрази с разпореждането на полицейските служители
да не го прави, поради което е и бил задържан.
Оспорва се от страна на защитата на жалбоподателя авторството на
деянието посредством показанията на доведените по почин на жалбоподателя
свидетели А. и Д., които изцяло отричат К. да е боравил с мобилен телефон,
през който да увеличава звук на тонколоната. Показанията на посочените
свидетели от една страна се явяват в пълно противоречие с останалите
писмени и гласни доказателства относно този основен факт на доказване в
настоящото производство, поради което съдът ги счита за напълно изолирани.
3
При обсъждане показанията на тези свидетели, съдът отчита, че същите се
намират в приятелски отношения с жалбоподателя, поради което и не могат да
се счетат за напълно лишени от заинтересованост. Заявеното от тях досежно
авторството на деянието изцяло обслужва защитната позиция на
жалбоподателя. Св. А. заявява, че сам е командвал тонколоната през цялото
време без да държи сметка, че в противоречие на тези си показания твърди, че
не е присъствал през цялото време на инцидента. Ето защо, съдът намира
показанията на посочените свидетели в частта им, касаеща авторството на
процесното деяние за лишени от обективност, поради което и не ги кредитира
с доверие и ползва при постановяване на решението си.
Съгласно нормата на чл.64 ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Ал.2 на чл.64 от ЗМВР
предписва, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията
могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят, а ал.4 на посочената норма въвежда
задължителност за изпълнение на разпорежданията на полицейския орган,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Установеното по делото поведение на жалбоподателя на
инкриминираната дата изцяло осъществява фактическия състав на вмененото
му във вина нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, а именно не е
изпълнил задължително за изпълнение устно отправено му полицейско
разпореждане. Същото по съдържание е било безкрайно ясно и разбираемо за
К.- да намали и не усилва звука на музиката, носеща се от управляваната чрез
мобилен телефон от него тонколона.
Приложена е и относимата към нарушението санкционна разпоредба на
чл.257 ал.1 от ЗМВР, съгласно която за неизпълнение разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако не съставлява
престъпление, се наказва от 100 до 500 лв. На жалбоподателя е наложено
наказание глоба в максималния, визиран в ЗМВР размер от 500 лв. Съдът
намира, че размерът на наказанието съответства на обществената опасност на
деянието и деецът. Видно от доказателствата по делото поведението на
жалбоподателя е смутило тишината в центъра на с. В. почти цяла нощ, като с
отказа си да изпълни отправеното му полицейско разпореждане и проявената
особена упоритост е станал причина един не малък състав от служители на
РУ- Карлово да вземе отношение спрямо поведението му. Посоченото
характеризира дееца, а и деянието му с висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед резултата от делото не следва да се уважи искането на
4
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-ЗМВР-65 от
25.10.2024 г. на Началник РУ- Карлово, с което на П. К. К., ЕГН **********,
от с. В., П. област, ул. *** е наложено административно наказание, на
основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5