МОТИВИ:
по
НОХД № 437/2019г. по описа на Софийски Окръжен съд
Обвинението
против подсъдимата Ц.Х.М. за престъпление по чл. 252 ал.2, предл.1 и предл. 2
във вр. ал1 предл.1 от НК е за това, че в периода от неустановена дата през
лятото на 2007 г.
до неустановена дата през месец май 2010 г. в гр.Б., обл. С., без съответно
разрешение е извършвала по занятие банкови сделки -кредитиране по смисъла на
чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн.ДВ.бл.59 от 21.07.2006 г./
като е предоставяла парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване
на лихва, за което се изисква такова разрешение, съгласно чл. 2, ал.1 и чл. 3,
ал.1 от Закона за кредитните институции /обн.ДВ.бл.59 от 21.07.2006 г./ както
следва:
1).На
неустановена дата през лятото на 2007
г., в гр.Б., С. област предоставила кредит на Е.И.М. -
ЕГН: **********,***, в размер на 200.00 /двеста/ лева, при месечен лихвен
процент от 40%, вследствие на което е получила неправомерен доход, в размер на
общо 7610.00 /седем хиляди шестстотин и десет/ лева, представляващ лихви върху
кредита;
2).На
неустановена дата през месец септември 2007 г., в гр.Б., обл.С. предоставила на М.П.Б.
- ЕГН: ********** и съпругата му С.М. К. -
ЕГН: **********, двамата
от гр.Б., обл.С., кредит в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, при
месечна лихва в размер на 280.00 /двеста и осемдесет/ лева, вследствие на което
е получила неправомерен доход в размер на 7369.00 /седем хиляди триста
шестдесет и девет/ лева, представляваща лихви върху кредита;
3).За
периода от неустановена дата през месец юни 2008 г. до неустановена дата
в началото на 2009 г.,
в гр.Б., обл.С., предоставила два кредита на С.В.Г. - ЕГН: **********,***,
както следва:
3.1.На
неустановена дата през месец юни 2008
г., предоставила на С.В.Г., ЕГН **********,***, кредит в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, при месечен лихвен процент от 40 %,
вследствие на което получила неправомерен доход в размер на 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева, представляващ лихви върху кредита;
3.2.На
неустановена дата в началото на 2009
г., предоставила кредит в размер на 1600.00 /хиляда и
шестстотин/ лева, при месечен лихвен процент от 40%, вследствие на което
получила неправомерен доход в размер на 6494.00 /шест хиляди четиристотин
деветдесет и четири/ лева, представляващ лихви върху кредита;
4).На
неустановена дата в началото на 2009
г., в гр.Б., обл.С., предоставила кредит на М.Б.Б. -
ЕГН: **********,***, в размер на 300.00 /триста/ лева, при месечна лихва в
размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, като вследствие на това получила
неправомерен доход в размер на 900 лева, формиран от сумата на получените
лихви;
5).На
неустановена дата в началото на месец януари 2010 г., в гр.Б., обл.С.,
предоставила кредит на Г.И.Б. - ЕГН: **********,***, в размер на 100.00 /сто/
лева, при месечен лихвен процент от 40% , като вследствие на това получила
неправомерен доход в размер на 90 /деветдесет/ лева, представлява сумата на
платените лихви, формирана от сумата от 40.00 /четиридесет/ лева и стойността
от 50.00 /петдесет/ лева на употребяван мобилен телефон, марка „Нокия",
модел - неустановен, оборудван със СИМ-карта, като с дейността си е причинила
значителни вреди на:
- Е.И.М.,*** - в размер на 7610.00 /седем
хиляди шестстотин и шестдесет лева;
- М.П.Б., ЕГН:********** и С.М.К., ЕГН: **********
- в размер на 7369.00 /седем хиляди триста шестдесет и девет/ лева;
-С.В.Г.,
ЕГН: **********,*** - в размер на 6934.00 /шест хиляди деветстотин тридесет и
четири/ лева
и
е получила значителни неправомерни доходи в размер на 26 803.00 /двадесет и
шест хиляди осемстотин и три/ лева.
В съдебно заседание представителят на
СОП поддържа така предявеното обвинение, тъй като производството по делото
протече по диференцираната процедура по чл.371,т.2 НПК, представителят на СОП
пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание в минималния размер,
предвиден в специалната разпоредба на чл. 252,ал.2 НК, имайки предвид следните
обстоятелства, които смекчават отговорността: необремененото съдебно минало,
много добри характеристични данни на подсъдимата и изминалият значителен период
от време от осъществяване на деянието до реализиране на отговорността. Така
определеното наказание да бъде редуцирано по правилата на чл.373,ал.2 НПК с 1/3
и определеното и наложено за изтърпяване наказание, като окончателно –след
редукцията да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ” режим на
подсъдимата. Иззетите в качеството на веществени доказателства документи да се
върнат на правоимащите лица, а тези
веществени доказателства без ценност и стойност да бъдат унищожени, да
се потвърди мярката за неотклонение на подсъдимата, в тежест на същата да бъдат
възложени разноските, сторени в двете фази на наказателното производство.
Защитникът на подсъдимата – адв. Ст. Ц. по
съществото на делото се присъединява към становище,то на представителя на
обвинителната власт, с изключение на необходимостта от ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Не приема- с оглед на лични,те качества на подсъдимата,
на нейната процесуална позиция, както и на изминалия период от време, да е
налице необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода”.Моли, наказанието, което съдът определи в минимален
размер да бъде условно отложено по реда на чл.66,ал.1 НК, като се определи
подходящ изпитателен срок на въздействие върху подсъдимата и за постигане на
целите на индивидуалната превенция.
Подсъдимата М. се присъединява изцяло
към становището на защитника си.
В последната си дума заявява, че се
чувства виновна и моли съда за снизхождение.
Производството по делото по искане на
подсъдимата и нейния защитник премина по реда на съкратено съдебно следствие по
чл.371,т.2 НПК, след като подсъдимата призна фактите и обстоятелствата, на
които се гради обвинението.
Съдът, след като констатира наличие на
предпоставките по чл. 372, ал.4 НПК – а именно- че самопризнанията на подс. М.
се подкрепят от доказателствата и че последните са процесуално годни- събрани
по реда на НПК, възприе фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, с
известни корекции – предимно в изчисленията, които не касаят съществените
факти, признати от подсъдимата и релевантни за обвинението, а именно следната:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Подсъдимата Ц.Х.М. обитава първи етаж от къща,
находяща се в гр.Б., ж.к. С. .. Същата работила по трудов договор в периода
1979 - 1982 г.
като работник в АПК „Б." и ЗКО гр. Б., като след този период не е
встъпвала в трудови правоотношения, но демонстрира висок стандарт на живот. Не
е получавала банкови кредити и не притежава разплащателни сметки в банка. Не са
й изплащани помощи от Дирекция за Социално подпомагане - гр. Б. в период 2007 -2010 г. Не е собственик и
не участва в управлението и собствеността на търговско дружество. Няма подавани
данъчни декларации по ЗДДФЛ. Занимава се с отдаване на парични заеми/кредити на
различни лица, срещу лихва. Не разполага с лиценз/разрешително за извършване на
банкова и финансова дейност по смисъла на чл.2 от Закона за кредитните
институции.
През
лятото на 2007 г.
свидетелката Е.И.М. имала нужда от парични средства, поради което отишла в дома
на подсъдимата в гр. Б. и поискала заем. Подсъдимата й дала сумата от 200
/двеста/ лева, срещу месечна лихва в размер на 80 /осемдесет/ лева, като
свидетелката се съгласила за всеки месец, през който ползва заема до връщането
му да заплаща на подсъдимата 80 /осемдесет/ лева. Свидетелката плащала
посочената сума от 80.00 лева в продължение на 5 месеца, като така изплатила
общо 400 лева и престанала на плаща. В началото на 2008 г. подсъдимата М.
намерила свидетелката и й казала, че все още дължи главницата на заема, който,
заедно с лихвите, бил станал 6000 лева и тя /подсъдимата/, си ги иска. Тъй като
свидетелката нямала парите, подсъдимата й казала, че тогава ще трябва да
изработи тези пари, като проституира. Заплашила я, че в противен случай, ще
изпрати хора да бият всичките й роднини. Свидетелката нямала друг избор и ф
започнала да проституира за подсъдимата. В периода 2008 - 2009 г. излизала да работи
ежедневно, като печелила на ден по 130 лева, които подсъдимата взимала и давала
от тях по 10 лева на свидетелката. По този начин свидетелката изплатила на подсъдимата
твърдяната от последната сума от 6000.00 лева.
Освен това свидетелката дала на подсъдимата и
дебитната си банкова карта, издадена от банка ., към разплащателната й сметка с
№ ., на която й се превеждали детските надбавки и социални помощи, като в
продължение на 9 месеца, подсъдимата изтеглила всички суми, които постъпвали по
картата, общо 1010.00 лева, след което свидетелката блокирала картата.
Така
за взетия заем от 200.00 лева, свидетелката Е.М. платила на обвиняемата Ц.М.
общо сумата от 7610, 00 лева, от която - 7410.00 лева - за лихви по заема.
През
лятото на 2007 г.
свидетелят М.П.Б. претърпял злополука, поради което не можел да работи и се
наложило да потърси заем. На неустановена дата през месец септември 2007 г., свидетелят отишъл в
дома на подсъдимата Ц.М. *** и взел от нея заем от 700.00 /седемстотин/ лева.
Срещу това свидетелят се задължавал за всеки месец, през който ползва заема до
връщането му да заплаща на подсъдимата лихва в размер на 280 /двеста и
осемдесет/ лева. За да може подс. М. да взема лихвите по заема, свидетелката С.М.К.,
с която Б. живеел на семейни начала, предоставила на подсъдимата дебитната си
карта, издадена от банка ., както и личната си карта, след което подсъдимата в
продължение на 3 /три/ години, в периода 17.12.2007 г. - 04.05.2010 г. всеки
месец теглила чрез банковата карта на свид. К. постъпващите различни суми,
възлизащи на от 160 до 300 лева, като изтеглила общо 7369.00 лева. След това подсъдимата
преценила, че заема е върнат и върнала на свид. К. личната и банковата карти.
Така,
за взетия заем от свидетеля М.П.Б. в размер на 700.00 лева, свидетелката С.М.К.
заплатила на подсъдимата общо 7369.00 лева.
През
2008 г.
на свидетелите С.В.Г. и Т. И. Б.се родило пето по ред дете в семейството, което
се родило с увреждания, без оформени крайници от коляното надолу. За неговото
лечение и отглеждане, на свидетелите не достигали парични средства, поради
което свидетелката С.В.Г. поискала
паричен заем от подсъдимата М.. Подсъдимата се съгласила и в началото на м.юни 2008 г. донесла в дома на
свидетелката, в гр. С., на ул. „О." № , и й дала сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева, срещу което свидетелката Г. се задължавала всеки месец, през
който ползва заема до връщането му да заплаща на подсъдимата лихва в размер на
480 /четиристотин и осемдесет/ лева. Подсъдимата поискала за залог личната
карта на свид. Г. и дебитната й карта,
издадена от банка ., на която се превеждали помощите/детски надбавки на
свидетелката и последната й ги дала. Подсъдимата теглила с горепосочената карта
ежемесечно сумите, които постъпвали по разплащателната сметка на свид. Г. в
банка „Д." -IBAN ***а 6 /шест/ месеца, като на 26.09.2008 г. изтеглила от
банкомат сумата от 120.00 лева; на 27.10.2008г. - 110.00 лева, на 27.10.2008г.
- 400.00 лева, на 24.11.2008 г. - 400.00 лева, на 25.11.2008 г.- 170.00 лева, на15.12.2008г. - 400.00 лева, на
16.12.2008 г. - 40.00 лева, на 27.01.2009г. - 300,00 лева, на 25.02.2009г -
400,00 лева, на 26.02.2009 г.- 400.00 лева, на 27.02.2009г. - 50.00 лева /общо
2790.00 лева/. След това свидетелката Г. отново имала нужда от пари и поискала
от подсъдимата М. и последната й дала 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, при
месечна лихва от 40 %, или 640 лева. След известно време, понеже свид. Г. и
семейството й мизерствали, Г. блокирала картата. На следващия ден, след
блокирането на картата - 04.03.2009 г., подсъдимата М. отишла в дома на свид. Г.,***
и с влизането си се нахвърлила и започната да бие Г., заплашила свидетелката и
семейството й, че ще ги пребие всичките, че има хора за това. Заплашила Г., че
ако не продължи да се издължава „ще я направи проститутка". Ударила през
устата и сакатото дете, при което свидетелката Г. се уплашила и подписала пред
нотариуса пълномощно на подсъдимата (с № 456/04.03.2009 г. по описа на нотариус
Т. Р. с район на действие РС-гр.Б.), с което упълномощавала подсъдимата да я
представлява пред всички държавни общински органи и по-конкретно пред „Социални
служби" - община Б., като до 31.12.2011 г. от нейно име да получава
полагащата й се месечна помощ /детски надбавки/ за малолетното й дете Т. С. В..
На същата дата, свидетелката подписала и била нотариално заверена декларация,
че е получила от Ц.М. сумата от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева и се
задължава да върне сумата в срок до 31.12.2009 г. По-късно на
24.04.2009 г. свидетелката издала второ пълномощно на подсъдимата
М. (с № 1129/24.04.2009 г. по описа на нотариус Т. Р. с район на действие
РС-гр.Б.), с което я упълномощавала да я представлява пред „банка ." Б.,
като от нейно име да тегли месечните помощи и детски надбавки от личната й
сметка. С това пълномощно - № 1129/24.04.2009 г., в периода 25.03.2009 г. - 22.02.2010г.
подсъдимата получила на каса следните суми:
на 25.03.2009 г. - 667.00 лева, на 24.04.2009 г.- 508.00 лева, на 25.05.2009
г.
- 510.00 лева, на 24.06.2009 г. - 510.00
лева, на 29.07.2009г. -508.00лева, на
26.08.2009г.- 509.00 лева, 25.09.2009 г.
- 508,00 лева, на 26.10.2009г. - 620.00
лева, на 24.11.2009г. - 510.00 лева, на19.12.2009г. - 510.00 лева, на 26.01.2010г. - 510.00 лева, на 29.01.2010г. - 164.00 лева и на 22.02.2010 г. - 510.00 лева, или общо
6544.00 лева.
Така
общата сума, получена от подсъдимата чрез банковата карта на свидетелката и
чрез пълномощно № 1129/24.04.2009 г. възлиза на 9 334,00 лева.
Отделно от тази сума, свидетелите С.В.Г. и съпругът й
дали в брой на подс. Ц.М., два пъти по 200 лева. Така общият размер на
платените суми на подс. Ц.Х.М. за взетият заем от 2800 лева, възлиза на 9
734,00 лева., от която за лихви са платени 6 934,00 лева.
На неустановена дата в началото на 2009 г., свидетелката М.Б.Б.
имала нужда от средства за лечение, поради което се наложило и поискала заем от
подс. М.. За целта, свидетелката отишла в дома на подсъдимата в гр. Б., където
последната й предоставила паричен заем в размер на 300 /триста/ лева, като
поискала за всеки месец, през който Б. ползва кредита, до връщането му, да
заплаща на подсъдимата лихва в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева.
Свидетелката не могла да върне заема навреме, но не можела и да плаща лихвата -
140 лева месечно, поради което в продължение на една година, всеки месец
плащала на подс. М. сумата от 100 /сто/ лева, като носела парите на ръка в дома
й.
Така,
свидетелката Б. платила на подсъдимата М. общо сумата от 1200.00 лева, от които
- 900.00 лева лихва по заема 300 лева.
В
началото на 2010 г.
свидетелката Г.И.Б. се нуждаела от пари и взела на заем от подсъдимата Ц. Хр. М.
сумата от 100 лева, като се задължила да плати 40% лихва на месец, или 40 лева,
както и да върне заема и плати лихвата на 15 - то или 16-то число на следващия
месец. На съответната дата, свидетелката Б. занесла на подсъдимата сумата от
140 лева, но подсъдимата й казала, че е закъсняла и затова дължи още 60 лева.
Тъй като Б. нямала повече пари, двете започнали да се разправят, при което
подсъдимата я зашлевила през устата и взела от ръцете й мобилния телефон на
свидетелката - марка „Нокиа" модел С2, черен на цвят. Свидетелката била
купила телефона преди около 10 дни, на старо от заложна къща, за сумата от
около 60-70 лева, като в телефона имало и СИМ карта.Средната пазарна стойност
на употребяван модел на мобилен телефон „Нокия" е определена на 50.00 лева
от съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по делото. Така общата сума,
платена от свидетелката Г.И.Б. за взетия заем от 100 лева, възлиза на 190 лева,
от които 90.00 лева са лихви върху заема.
В хода на досъдебното производство, на 02.06.2010 г. е
извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимата Ц.М.,***,
представляващо първи етаж от къща, състоящ се от две успоредни едно на друго
помещения. Намерени и иззети са като веществени доказателства следните
документи и вещи:
Обект
№ 1 по протокола за извършено претърсване и изземване: 3 броя бележки /свързани
с телбод/ на ФК К. Е. С.за превод на парични суми с изпращач Х. П.Х. от
Република Г.и получател Ц. М.М. /дъщеря на обв.Ц.Х.М./;
Обект
№ 2 - оригинален екземпляр на договор от 27.09.2001 г., между Ц.Х.М. и СД
"Б. и С.", с което Ц.Х.М. възлага на дружеството, изграждането на
абонатно отклонение на територията на имота на възложителя в гр.Б., ул."Х.
А."
Обект
№ - оригинален екземпляр на пълномощно с
рег.№ 456/04.03.2009 г., заверено от Т. Р., нотариус рег. № на Нотариална камара, с район на действие гр.Б., с
което С.В.Г. - ЕГН: ********** упълномощава Ц.Х.М., ЕГН: ********** да я
представлява пред всички държавни общински органи и по-конкретно пред социални
служби и община -Б., като от нейно име получава полагащите и се детски надбавки
за малолетното дете Т. С. В., ЕГН: **********.
Обект
№ 4 - оригинален екз. на бележка, издадена от „У. Ю.", на английски език,
с която лицето С. М., изпраща на Ц.Х.М. сумата от 350 евро, от Р Г., гр.Б..
Обект
№ 5 - бележка с надпис DICHIARAZIONE DI VENDITA;
Обект
№ 6 - бележка с надпис CERTIFICATO DI PROPRIETA;
Обект
№ 7 - данъчно съобщение на името на М. А. С.;
Обект
№ 8 - оригинален екз. на бордеро, издадено на 28.05.2003 г. от О.на името на Ц.Х.М.
за обмяна в лева на сумата от 350 евро от Ц.Х.М.;
Обект
№ 9 - Удостоверение за раждане на лицето Н. Т. А., ЕГН: **********, със серия
БТ № ./01.06.2006 г.;
Обект
№ 10 - Удостоверение за раждане на Ф. Т. А., ЕГН: **********, дубликат, без
сериен номер, с дата на издаване 27.10.2006 г.;
Обект
№ 11 - ксерокопие на документ за автомобил на италиански език;
Обект
№ 12 - дебитна карта на банка . карта с № 4870020066463701, на името на Ц. С.;
Обект
№ 13 - лична карта на В. И. К., ЕГН **********,***;
Обект
№14 - дебитна карта с № 67050130000517221, издадена от банка . на името на В. И.
К.;
Веществени
доказателства обекти № № 13 и 14 - лична карта и дебитна карта, издадени на
името на В. И. К. са върнати на същата, с разписка от 09.06.2010 г. /приложена
в т.1, л.48 от ДП/.
С
протокол от 19.03.2010 г., подсъдимата Ц.М. е предала доброволно лична карта №
*********, издадена на 03.04.2009 г. на името на С.В.Г.,***. С разписка от с.д.
документът е върнат на С.Г..
В
хода на разследването са приложени извлечения от банковите сметка при Банка „Д."
с титуляри - свидетелките Е.И.М. /т.6, л.50 и л.61-62/ и С.М.К. /т.6, л.50 -
60/.
Изготвени
са съдебно - счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи,
заключенията на които установяват следното:
1/Взетият
на неустановена дата през лятото на 2007 г. заем от 200 лева от свидетелката Е.И.М.
е бил даден от подсъдимата М. при месечна лихва от 40%, или 80,00 лева. В
продължение на 5 /пет/ месеца, свидетелката М. давала на подсъдимата по 80.00
месечно, или общо 400 лева. В началото на 2008 г. подсъдимата Ц.М. й
казала, че в резултат на натрупала се лихва сумата по дълга е нарастнала на
6000,00 лева. За да се издължи Е.И.М. започнала да проституира, като на ден
изкарвала по 130 лева, които давала на подс. Ц.М.. От тези пари й давали по
10,00 лева, или ежедневно е давала на подс. Ц.М. по 120,00 лева. Тъй като няма
информация колко време Е.М. е проституирала за сметка на подс. М. и какъв е
размерът на общата платена сума за дадения заем от 200,00 лева, изхождайки от
поисканите от подсъдимата 6000,00 лева, експертизата приема, че свид. М. е проституирала
до издължаване на тази сума.Освен тези 6000,00 лева, свид. М. дала на подсъдимата
дебитната си карта към разплащателната си сметка в Банка „Д.", като в
продължение на 9 /девет/ месеца, от различни банкомати в гр. Б., подсъдимата
теглила от сметката на свидетелката, постъпващите суми от РЦСГ /социални
грижи/, като на 25.01.2008 г. изтеглила сумата от 120,00 лева, на 25.02.2008 г.
- сумата от 70.00 лева, на 26.03.2008 г. - сумата от 60.00 лева, на 23.04.2008
г. сумата от 68.00 лева, на 29.04.2008 г. - сумата от 125.00 лева, на
26.05.2008 г. - сумата от 130.00 лева, на 25.06.2008 г. - сумата от 120.00
лева, на 24.07.2008 г. - сумата от 100.00 лева, на 26.08.2008 г. -сумата от
130.00 лева и на 26.09.2009 г. - сумата от 90.00 лева., или общо 1010,00 лева.
Така общо изплатената сума от свид. М. на подс. М.
възлиза на 7610 лева, представляваща сумата от главницата по заема - 200 лева,
платени лихви в размер на 400 лева /5 мес.по 80.00 лева/, 6000.00 лева /платени
лихви в периода 2008 - 2009 г.
от проституиране/ и 1010.00 лева /изтеглени с дебитна карта/.Заключението на
допълнителната счетоводна експертиза гласи, че от допълнителното приложено
извлечение от разплащателната сметка № 5231215 на банка „Д." с титуляр С.К.
се установява, че в периода 2007
г. до м. май 2010 г. по сметката ежемесечно са постъпвали
различни по размер суми - детски надбавки и социални помощи, превеждани от РЦСГ
/социални грижи/ гр. Б..
С
дебитна карта от ATM, постъпилите суми са теглени от Ц.Х.М. в продължение на
три години, като в този ф период са изтеглени следните суми: на 17.12.2007 г. -
сумата от 220,00 лева, на 25.01.2008 г. - сумата от 270.00 лева, на 25.02.2008
г. - сумата от 280.00 лева, на 26.03.2008 г. сумата от 190.00 лева, на
23.04.2008 г.- сумата от 160.00 лева, на
21.05.2008 г. - сумата от 270.00 лева, на 25.06.2008 г. - сумата от 260.00
лева, на 24.07.2008 г. - сумата от 260.00 лева, на 26.08.2008 г. - сумата от
260.00 лева и на 26.09.2009 г. -сумата от 260.00 лева., на 27.10.2008 г. -
240.00 лева, на 16.12.2008 г. сумата от 180.00 лева, на 07.01.2009 г. - 240.00
лв, но 27.01.2009 г. -230.00 лева, на 25.02.2009 г. - 250.00 лева, на
26.03.2009 г. - 260.00 лв., на 28.04.2009 г. - 220.00 лв., на 26.05.2009 г. -
230 лв., на 25.06.2009 г. - 230.00лв.,
на 29.07.2009 г. - 220 лв., на 25.08.2009 г. -230.00 лв., на 26.09.2009 г. -
230.00 лв., на 27.10.2009 г. - 360.00 лв., на 25.11.2009 г. - 300.00 лв.,
19.12.2009 г. - 280.00 лв., 25.01.2010 г. -280.00 лв., 05.02.2010 г. - 165.00
лв., 22.02.2010 г. - 274.00 лв.,01.04.2009 г.
- теглене с пълномощно 260.00 лв. и 04.05.2010 г. теглене с пълномощно - 260.00
лв., общо 7369,00 лева.Заключението на експертизата гласи, че за периода
17.12.2007 г. до 04.05.2010 г. Ц.Х.М. е изтеглила от разплащателната сметка на С.М.К.
с предоставената й дебитна карта и дадено й по - късно пълномощно сумата от
7369.00 лева. Заключението гласи, че при тези обстоятелства размерът на
причинената вреда на С.М.К. от платени лихви възлиза общо на 7369.00
лева.Заключението на съдебно-счетоводната експертиза гласи, че на неустановена
дата през м. юни 2008 г.
С.В.Г. взела заем от Ц.Х.М. в размер на 1 200,00 лв. при 40% месечна лихва или
480,00 лв., за срок от шест месеца, като в залог е дала дебитната си карта,
издадена от банка ., по която са превеждани социални помощи в различен размер.
В продължение на шест месеца Ц.Х.М. е теглила от дебитната й карта преведените
й по сметката суми. След изтичане на уговореният шест месечен срок в началото
на 2009 г.
С.В.Г. е поискала в заем още 1600,00 лв. при месечна лихва 40% или 640,00 лв. Ц.Х.М.
е дала поисканите 1600,00 лв. с уговорката, че в продължение на три години е
трябвало да тегли ежемесечно от дебитната й карта по 700,00 лв. След около 18
месеца С.В.Г. спряла дебитната карта. При това обстоятелство Ц.Х.М. е принудила
С.В.Г. да й даде пълномощно, с което да продължи да тегли пари от банковата й
сметка. Пълномощното е било нотариално заверено от нотариус Т. Р. и е с №
1129/24.04.2009г. С това пълномощно Ц.Х.М. е теглила ежемесечно в брой
преведените на С.В.Г. от социалните служби суми. Тази сума е теглена до
22.03.2010 г., след което пълномощното е спряно и повече пари не са плащани.
От
извършеният анализ на приложените към ДП извлечения от разплащателната сметка с
IB AN № с титуляр С.В.Г. се установи, че в периода от 26.09.2008г. до
22.02.2010 г. са изтеглени в брой следните суми: на 26.09.2008 г. е изтеглена
от банкомат сумата от 120.00 лева; на 27.10.2008г. - от банкомат 110.00 лева,
на 27.10.2008г. - от банкомат 400.00 лева, на 24.11.2008 г. от банкомат 400.00
лева, на 25.11.2008 г.от банкомат 170.00 лева, на 15.12.2008г. от банкомат
400.00 лева, на 16.12.2008 г. - от банкомат 40.00 лева, на 27.01.2009г. - от
банкомат 300,00 лева, на 25.02.2009г - от банкомат 400,00 лева, на 26.02.2009
г.-от банкомат 400.00 лева, на 27.02.2009г.- от банкомат 50.00 лева, на
25.03.2009г. - на каса с пълномощно - 667.00 лева, 24.04.2009 г.-на каса с
пълномощно 508.00 лева, на 25.05.2009г.-на каса с пълномощно 510.00 лева, на
24.06.2009 г. - на каса с пълномощно 510.00 лева, на 29.07.2009г. - на каса с
пълномощно 508.00лева, на 26.08.2009г. - на каса с пълномощно 509.00 лева,
25.09.2009г. -на каса с пълномощно 508,00 лева, на 26.10.2009г. - на каса с
пълномощно 620.00 лева, на 24.11.2009г.- на каса с пълномощно 510.00 лева, на
19.12.2009г.- на каса с пълномощно 510.00 лева, на 26.01.2010 г. - на каса с
пълномощно 510.00 лева, на 29.01.2010 г.- на каса с пълномощно 164.00 лева и на
22.02.2010 г.- на каса с пълномощно 510.00 лева, или общо 9 334,00 лева. Освен
изтеглените суми от разплащателната сметка, общо в размер на 9334,00 лв. С.В.Г.
и съпругът й са дали в брой на Ц.Х.М. на два пъти по 200,00 лв. или общо 400,00
лв. Или общият размер на платените суми на Ц.Х.М. за взетият заем в размер на
2800,00 лв., възлизат на 9 734,00 лв., предвид на което размерът на платените
лихви възлиза на 6934,00 лева, с която сума е причинена вреда на С.В.Г..
По отношение взетия заем от страна на М.Б.Б.,
заключението на експертизата гласи, че на неустановена дата в началото на 2009 г. М.Б.Б. е взела заем
от Ц.Х.М. в размер на 300,00 лв., при месечна лихва 140,00 лева. Срок на
връщане на парите не е уговорен. В продължение на една година Б. е заплащала
ежемесечно по 100,00 лв. или всичко е платила 1200,00 лв., след което е
преустановила плащането. Със сумата от 900,00 лв. е причинена вреда на М.Б.Б..
За взетите в заем суми и платените лихви, документи между страните не са
оформени.
По
отношение взетия заем от страна на Г.И.Б. експертизата е дала заключение, че на
неустановена дата в началото на м. януари 2010 г. лицето Г.И.Б. е
взело заем от Ц.Х.М. в размер на 100,00 лв. за срок от един месец при лихва 40%
или 40 лв. След изтичане на уговорения срок Г.И.Б. е занесла на Ц.Х.М. 140,00
лв., но тя й е поискала още 60,00 лв. Тъй като не е имала повече пари, й е
взела мобилния телефон марка „Нокия" със СИМ карта. Няма информация, какъв
е модела на телефона и колко време е ползван. Закупен е бил от заложна къща,
като употребяван за 60-70лв. Експертизата е определила средната пазарна
стойност на употребяван модел на мобилен телефон „Нокия" на 50.00 лева.
При тези обстоятелства Г.Б. е платила на подс. Ц.М. общо 190 лева, от които
лихва в размер на 90.00 лева, предвид на което със сумата от 90,00 лв. е
причинена вреда на Г.И.Б.. За взетите в заем суми и платените лихви, документи
между страните не са оформени.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По описания
по-горе начин, като в периода от неустановена дата през лятото на 2007 г. до неустановена дата
през месец май 2010 г.
в гр.Б., обл. С., Ц.Х.М. без съответно разрешение е извършвала по занятие
банкови сделки -кредитиране по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за кредитните
институции /обн.ДВ.бл.59 от 21.07.2006 г./ като е предоставяла парични кредити
(заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за което се изисква такова
разрешение, съгласно чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал.1 от Закона за кредитните
институции /обн.ДВ.бл.59 от 21.07.2006 г./ както следва:
1).На
неустановена дата през лятото на 2007
г., в гр.Б., С. област предоставила кредит на Е.И.М. -
ЕГН: **********,***, в размер на 200.00 /двеста/ лева, при месечен лихвен
процент от 40%, вследствие на което е получила неправомерен доход, в размер на
общо 7410.00 /седем хиляди четиристотин и десет/ лева, представляващ лихви
върху кредита;
2).На
неустановена дата през месец септември 2007 г., в гр.Б., обл.С. предоставила на М.П.Б.
- ЕГН: ********** и живеещата с него на съпружески начала С.М. К.
- ЕГН: **********,
двамата от гр.Б., обл.С., кредит
в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, при месечна лихва в размер на 280.00
/двеста и осемдесет/ лева, вследствие на което е получила /от К./ неправомерен
доход в размер на 7369.00 /седем хиляди триста шестдесет и девет/ лева,
представляваща лихви върху кредита;
3).За
периода от неустановена дата през месец юни 2008 г. до неустановена дата
в началото на 2009 г.,
в гр.Б., обл.С., предоставила два кредита на С.В.Г. - ЕГН: **********,***,
както следва:
3.1.На
неустановена дата през месец юни 2008
г., предоставила на С.В.Г., ЕГН **********,***, кредит в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, при месечен лихвен процент от 40 %,
вследствие на което получила неправомерен доход в размер на 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева, представляващ лихви върху кредита;
3.2.На
неустановена дата в началото на 2009
г., предоставила кредит в размер на 1600.00 /хиляда и
шестстотин/ лева, при месечен лихвен процент от 40%, вследствие на което
получила неправомерен доход в размер на 6494.00 /шест хиляди четиристотин
деветдесет и четири/ лева, представляващ лихви върху кредита;
4).На
неустановена дата в началото на 2009
г., в гр.Б., обл.С., предоставила кредит на М.Б.Б. -
ЕГН: **********,***, в размер на 300.00 /триста/ лева, при месечна лихва в
размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, като вследствие на това получила
неправомерен доход в размер на 900 лева, формиран от сумата на получените
лихви;
5).На
неустановена дата в началото на месец януари 2010 г., в гр.Б., обл.С.,
предоставила кредит на Г.И.Б. - ЕГН: **********,***, в размер на 100.00 /сто/
лева, при месечен лихвен процент от 40% , като вследствие на това получила
неправомерен доход в размер на 90 /деветдесет/ лева, представлява сумата на
платените лихви, формирана от сумата от 40.00 /четиридесет/ лева и стойността
от 50.00 /петдесет/ лева на употребяван мобилен телефон, марка „Нокия",
модел - неустановен, оборудван със СИМ-карта,
като
с дейността си е причинила значителни вреди на:
- Е.И.М.,*** - в размер на 7410.00 /седем
хиляди шестстотин и шестдесет лева;
- на С.М.К., ЕГН: ********** - в размер на
7369.00 /седем хиляди триста шестдесет и девет/ лева;
-С.В.Г.,
ЕГН: **********,*** - в размер на 6934.00 /шест хиляди деветстотин тридесет и
четири/ лева и е получила значителни неправомерни доходи в размер на 22 703.00
/двадесет и две хиляди седемстотин и три/ лева, същата е осъществила състава на
престъпление по чл. 252 ал.2, предл.1 и предл.
2 във вр. ал.1 предл.1 НК.
Обвинението не е доказано за получен
неправомерен доход от пострадалата Е.И.М. в размер по-голям от 7410лева, тъй
като сумата от 200 лева представлява главница по заем, която е правомерно
върната от пострадалата- длъжник на подсъдимата.
Също така, макар и подсъдимата да е предоставила кредит на две
лица- М. П.Б. и С.М.К., двамата живеещи
на съпружески начала, от изложената по- горе фактическа обстановка не се
установи първият да е заплащал някаква сума на подсъдимата от общата сума, с
която неправомерно се е обогатила същата в размер на 7369лева. Сумата е
заплатена само от С.К., поради което от правна страна не се доказа обвинението
по отношение на 7369 лева заплатени
неправомерно на подсъдимата от М.П.Б., както и да са били причинени на това
лице имуществени вреди.
От правна страна, общата сума, с която
неправомерно се е обогатила подсъдимата, представляваща неправомерни доходи в
значителен размер възлиза на 22 703лева, а не както неправомерно е
пресметнато и посочено в обвинителния акт -26 803 лева.
В посочените части от правна страна
обвинението е недоказано, поради което подсъдимата М. следва да бъде призната
за невиновна и оправдана по обвинението в тези части.
Субективно подсъдимата е съзнавала обществено опасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните
последици от него и е искала тяхното настъпване - т.е. налице е пряк умисъл по
см. на чл. 11 ал.2, предл. 1 -во от НК.
Съгласно константната съдебна практика значителна е
тази стойност на вредата, която отговаря на 14 - кратния размер на установената
в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.
Съгласно
ПМС № 24/06.12.2006 г. минималната работна заплата за периода 01.01.2007 г. -
31.12.2007 г. е 180.00 лева; съгласно ПМС № 1/11.01.2008 г. за периода
01.01.2008 - 01.12.2008 г. същата е 220 лева и съгл. ПМС № 1/10.01.2009 г. е в
размер на 240.00 лева през 2009
г.
Вредата, причинена с деянието на Е.И.М. е в размер на
7410.00 лева, като същата превишава повече от 14 пъти размера на определената
за 2007 г.
минимална работна заплата — 180.00 лева.
Вредата, причинена с деянието на С.М.К. е в размер на 7369.00 лева, като същата превишава повече от 14 пъти
размера на определената за 2007
г. минимална работна заплата - 180.00 лева.
Вредата, причинена с деянието на С.В.Г. е в размер на
6934.00 лева, като същата превишава повече от 14 пъти размера на определената
за 2008 г.
минимална работна заплата -220.00 лева.
Предвид
на гореизложеното, вредата, причинена на всяко от горепосочените лица поотделно
представлява „значителна" такава по смисъла на чл.252 ал.2, предл.1-во от НК.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА
В особената разпоредба на чл.252, ал.2 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба –от
5 000 до 10 000 лева.
При индивидуалзиране на наказателната
отговорност съдът отчете като смекчаващи отговорността- необременено съдебно
минало на подсъдимата и продължителния срок, в който е осъществено разследването.
Въпреки представената писмена характеристика не би
могло да бъде споделено становището на СОП,
за добри характеристични данни
по отношение на тази подсъдима, която
съгласно изложеното в обвинителния акт от 1982г. до настоящият момент не
осъществява трудова дейност и не реализира правомерно получени доходи, а
считано от 2007г. до 2010 г. – в един
продължителен период е превърнала престъпната дейност в основен източник за
доходи, които са и осигурили значителни такива и луксозен начин на живот. Други
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства са множеството лица, които
са били засегнати от дейността и, предмет на обвинението, обстоятелствата, от
които подс. М. се е възползвала –трагични за пострадалите- влошаване на
здравословното състояние на св. Б. и раждане на дете с увреждания от св. Г., касае се за лица в неравностойно
положение и силно затруднено състояние в
сравнение с останалите членове на обществото, изпаднали в крайна нужда,
вследствие на необходимост от лечение за себе си или за собствените си деца,
които не са имали друг изход, освен да приемат хищническите условия на
подсъдимата М. и по този начин да и се обрекат в доброволно робство, като и предоставят не само пълен достъп до
оскъдните си финанси, но и право да управлява живота им и да ги въвлича
противно на тяхното желание в незаконни и унизителни дейности –т.напр. св.Е.М.,
която е принудена да проституира, за да издържа подсъдимата. На следващо място-
„значителни вреди” са причинени на три лица и то в размер, надхвърлящ
многократно границата, определена от съдебната практика, което важи и за
получените от подсъдимата неправомерни доходи в значителен размер – на 22 703
лева.
Видно от изложеното в обвинителния акт, подсъдимата
дълги години е водила охолен начин на живот, но дори и след привличането и към
отговорност не е направила усилие да върне макар и минимална част от
неправомерно получените суми на пострадалите лица, в съдебно заседание заявява,
че „нямала възможност”, което поведение следва да бъде преценено като
повърхностно и формално изразена критичност с цел- постигане снизхождение, без
в действителност да е налице самокритично вътрешно отношение и проява на
осмисляне на последиците за пострадалите.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства, влияещи
на отговорността, съдът намира, че същата следва да се реализира при превес на
смекчаващите наказателната такива /в съответствие със заявеното от
представителя на СОП/, но вземайки под внимание изложените обстоятелства, които
обективно отегчават наказателната отговорност, не съществува основание да бъде
наложено наказанието в абсолютния минимум от 5 години, визиран в особената
разпоредба на ал.2 на чл.252 НК.
Целите на индивидуалната превенция биха могли да бъдат
постигнати като се определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
години, което по правилата на чл.373, ал.2 НПК да се редуцира до „лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ , търпимо при „общ” режим- чл.57,ал.1 т.3 ЗИНЗС, което е необходимо и достатъчно за поправяне и превъзпитаване на
подсъдимата, а и с оглед на целите на генералната превенция, предвид широкото
разпространение на такива престъпления в някои слоеве на обществото, на общия
криминогенен фон на престъпността в наши дни.
Съдът не следва да се произнася за връщане на писмени
документи по реда на връщане на веществени доказателства, т.к. документите не
представляват такива.След приключване на делото а и в хода на производството,
правоимащите лица биха могли да поискат връщане на съответния документ, след
изготвяне и прилагане на копие от нак.деловодство.
Веществените доказателства-2бр. дебитни карти следва
да бъдат върнати на правоимащите лица- техни собственици.
В тежест на подсъдимата следва да бъдат възложени
сторените разноски в хода на досъдебното производство.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
желанието на подсъдимата да реализира неправомерни доходи, ограбвайки чрез
лихварство други лица, намиращи се в неравностойно положение, поради липса на
образование, квалификация и доходи, а условията, способствали за
осъществяването на престъплението в един относително продължителен период от
време е- практически липсата на ефикасен достъп до правосъдие на определени
лица и групи в обществото поради обективни фактори, съществуващи в държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: