Решение по дело №1816/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на УС инж.Я. Й. чрез ю.к.С. С., против решение №154/31.05.2024г по АНД №412/2023г по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен издадения от АПИ ЕФ № ********** и наложената на С. И. С., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, глоба в размер на 1 800лв. на осн.чл.179 ал.3а вр.чл.187а ал.5 от ЗДвП. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания, се претендира отмяна на решението и потвърждаване на законосъобразния ЕФ; претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се представлява; с писмена молба ю.к.К. К. поддържа изцяло жалбата, като излага становище, че дори в контекста на решението по дело С-61/2023г на СЕС въззивният съд е дължал да извърши преценка и да изложи мотиви защо счита, че имуществената санкция от 1 800лв. е непропорционална на тежестта на конкретното нарушение, което не е направено с проверяваното решение.

С писмени бележки с.д. №19369/19-12-2024г касационният ответник С. С. чрез пълномощника си адв.В. А. от АК – Русе оспорва и излага подробни съображения в подкрепа на възприетите от въззивния съд основания на отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, въз основа на които настоява за отхвърлянето й; претендира и присъждане на разноски за касационното производство.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура предлага проверяваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният съдебен състав счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 07.06.2021г в 14:41ч с устройство №10072 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2, км.399 + 703, с посока намаляващ километър в Община Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено (заснето) нарушение с ППС – влекач „Ивеко“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 23 000 кг, брой оси 3, категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща допустима максимална маса на състава 44 000кг, с изцяло незаплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП според категорията на ППС. За това нарушение, квалифицирано по чл.139 ал.7 от ЗДвП, против собственика – ФЛ С. Е. С. е издаден ЕФ, с който на осн.чл.187а ал.5 вр.чл.179 ал.3а от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 800лв. С фиша е указано, че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

При така установената фактология от правна страна съдът приел, че в случая са налице две самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място ДРС посочил, че нарушението по чл.139 ал.7 от ЗДвП, обективно и субективно осъществено от С. С., наказанието за което е предвидено с чл.179 ал.3 от ЗДвП, е извън обхвата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а ал.3 от Закона. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ. На второ място въззивният съд изложил подробно мотивирани съображения за противоречие на разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, съдът приел, че при приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179 ал.3б от ЗДвП и чл.187а ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът посочил, че единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179 ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Предходният съдебен състав обсъдил и евентуалната приложимост на чл.185 от ЗДвП като субсидиарна норма, но с оглед предвиждането с нея единствено на глоба като наказание за ФЛ преценил, че тя е неприложима при нарушения, извършени от ЮЛ, какъвто е и настоящия казус. С тези съображения ДРС отменил ЕФ и присъдил в полза на дружеството разноски в производството.

Касационният съдебен състав споделя така достигнатият правен извод по същество за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 07.06.2021г санкционирането на извършеното от С. С. административно нарушение по чл.139 ал.7 вр.чл.179 ал.3а от ЗДвП е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Недопустимото му санкциониране с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място следва да бъде посочено, че макар в мотивите на решението си ДРС да е тълкувал съотношението на чл.179 ал.3б от ЗДвП към Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС, мотивите за противоречието на националното законодателство конкретно в чл.179 ал.3а от ЗДвП с приложимото европейско право са изцяло валидни и за правилно избрания от АНО санкционен текст на чл.179 ал.3а от Закона, който по идентичен начин с разпоребата на следващата ал.3б предвижда наказание в абсолютен размер – глоба от 1800лв. за собственици/водачи – ФЛ. Поради това настоящият касационен състав счита, че и предвиденото с тази норма административно наказание следва да бъде оставено без приложение.

В същия смисъл и в допълнение към изложеното от ДРС, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, както следва: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Т.е. санкционната норма на чл.179 ал.3а от ЗДвП, предвиждаща наказание в абсолютен размер за собственик -ФЛ на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба 1 800 лв., следва да остане неприложена. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник.

В този смисъл следва да бъде посочено, че макар принципно вярно, твърдението на касатора, че съдът дължи да изследва и изложи мотиви относно спазване на принципа на съразмерност на наказанието с оглед обективните признаци на конкретното нарушение, е неприложимо към случая, поради приетото с решението на СЕС, че само по себе си законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността такава преценка да бъде извършвана от съда.

В заключение и само за пълнота на изложението – ДРС неправилно е преценил, че в случая липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП – това е точно посочената от него субсидиарна норма на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказания глоба за ФЛ за други нарушения на закона. Недопустимото провеждане на АНП в случая – с ЕФ вместо по общия ред с АУАН и НП, обаче препятства възможността за приложението на чл.185 от ЗДвП.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива - налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съотв. оставяне в сила на решението на ДРС.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е принципно основателна, но липсата на доказателства за сторени такива осуетява възможността за уважаването й; идентичната претенция на касатора съответно е неоснователна.

Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 изр.1 предложение първо от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 154/31.05.2024г по АНД №412/2023г по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен издадения от А. Е. № ********** и наложената на С. И. С., [ЕГН], от [населено място], обл.Варна, глоба в размер на 1 800лв. на осн.чл.179 ал.3а вр.чл.187а ал.5 от ЗДвП.

Решението е окончателно.