РЕШЕНИЕ
№ 19059
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110107088 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от К. Ц. Г., ЕГН: **********, действаща със съгласието на
своята майка М. Ю. Г., ЕГН: **********, срещу Ц. А. Г., ЕГН: ********** иск с правна
квалификация чл. 150 СК във връзка с чл. 143, ал. 2 СК.
В исковата молба непълнолетната ищца твърди, че ответникът – неин баща е осъден с
влязло в сила Решение № 9641/29.08.2022 г., постановено по гр.д. № 16024/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 84 състав, да й заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева.
Поддържа, че са се увеличили изключително много както цените на стоките и услугите, така
и нуждите й от храна, дрехи, учебни пособия, извънкласни занимания. Твърди, че към
момента на подаване на исковата молба в съда е ученичка в девети клас и майка й осигурява
всички дрехи, обувки и учебни пособия, но средствата й не са големи по размер. Излага
доводи, че ответникът има добри възможности, няма други лица, на които да дължи
издръжка по закон и е в състояние да заплаща издръжка на ищцата в по-висок размер.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Ц. Г., с който поддържа, че предявеният иск е изцяло неоснователен.
Излага доводи, че при актуалните социално икономически условия и съобразно възрастта на
ищцата, за нейното нормално отглеждане, обгрижване, възпитание и обучение са
необходими общо около 600 лева на месец, който размер следва да се поделя между двамата
1
родители, като родителят, упражняващ родителски права следва да заплаща по-малък дял,
тъй като ежедневно предоставя издръжка в натура. Твърди, че е предоставил собственото си
жилище за ползване от бившата му съпруга и дъщеря им и същите ползват жилището без да
заплащат какъвто и да било наем и по този начин допълнително подпомага бившата си
съпруга при отглеждането на общото им дете. Поддържа, че претендирания размер на
издръжката не е съобразен както със социално-икономическите условия в страната, така и с
възможностите на ответника. Поради това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е родена на 23.02.2008 г. и нейни родители са М. Ю. Г. и Ц. А. Г.
(удостоверение за раждане на лист 11 по делото), както и че с решение № 9641/29.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 16024/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 84 състав
(представено на лист 5-7 по делото) ответникът в настоящото производство е осъден да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 350 лева, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката.
Съгласно служебно изисканата от съда информация от Националната агенция за
приходите за периода 01.05.2023 г. – 30.06.2024 г. средният месечен осигурителен доход на
ответника Ц. А. Г. възлиза на ……. лева.
Съгласно служебно изискана от съда информация от Националната агенция за
приходите (л.44) за периода 01.05.2023 г. – 30.06.2024 г. средният месечен осигурителен
доход на майката на ищцата М. Г. възлиза на 2545,92 лева.
Съгласно служебно изисканата от съда информация от Националния осигурителен
институт (л.48-50) за периода от 01.05.2023 г. – 18.06.2024 г. за ответника Ц. Г. няма
предоставени данни и/или документи за отпускане на пенсии и/или изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност и/или безработица, а М. Г. е получила
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 2742,95 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
2
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.
150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди и съответно разходи, за съществуване, образование и социално-културно
развитие, като от момента на определяне размера на издръжките със съдебното решение от
29.08.2022 г. до момента на постановяване на настоящото решение са изминали повече от
две години, пред който период размерът на необходимата за детето издръжка несъмнено се е
увеличил, включително предвид настъпилите в страна инфлационни процеси. Поради това,
съдът счита, че е налице изменение на нуждите на издържаната, което е трайно, тъй като не
може да се обоснове извод, че е възможно връщане на състоянието от преди изменението на
обстоятелствата.
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). При съобразяване на
възрастта на непълнолетната ищца, доходите на баща й и на майка й, както и социално-
икономическите условия в страната, съдът намира, че за издръжката й месечно са
необходими 650 лева, която сума следва да бъде поета от двамата родители, като бащата
заплаща по-голям дял, тъй като майката изцяло е поела грижите за отглеждането и
възпитанието на детето. Относно размерът на дължимата издръжка, съдът намира за
необходимо да посочи, че в исковата молба ищцата обосновава претенцията си с
настъпилото в страната увеличение на цените на стоките и услугите и нарасналите си
потребности без да посочва конкретни извънкласни дейности, уроци, обучения, или други
разходи, които да подкрепят исканото увеличение. При това положение, по мнение на
настоящия съдебен състав, в настоящата социално-икономическа ситуация в страната
увеличение на издръжката с 86 % не може да бъде обосновано единствено с увеличение на
цените и нарасналите потребности на детето за период по-малък от две години от
предишното определяне на размера на издръжката. С оглед на това, съдът счита, че
размерът на дължимата от ответника издръжка следва да бъде определен на 400 лева, а за
сумата над 400 лева до пълния предявен размер от 650 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищцата е доказала разноски в размер на 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.4 по делото). Съразмерно на
3
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от
116,66 лева разноски по делото.
Ответникът е доказал разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л.20 по делото). Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
500 лева разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът дължи на
СРС държавна такса върху увеличението на издръжката на детето. Предвид
обстоятелството, че на това основание ответникът дължи издръжка до навършване на
пълнолетие на ищцата – 23.02.2026 г., съдът намира, че дължимият размер на държавната
такса следва да бъде определен не върху сбора на платежите за три години, както
постановява разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, а върху сбора от платежите от месеца, в
който е подадени исковата молба - февруари 2024 г. до месец февруари 2026 г., през който
ищцата навършва пълнолетие. Поради това, дължимата от ответника държавна такса възлиза
на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от Ц. А.
Г., ЕГН: **********, присъдена с решение от 29.08.2022 г. по гр.д. № 16024/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 84 състав, в полза на К. Ц. Г., ЕГН: **********, действаща със
съгласието на своята майка М. Ю. Г., ЕГН: **********, от 350 лева на 400 лева
(четиристотин лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска – 08.02.2024 г. до
настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за месечна издръжка за сумата над присъдения размер до пълния
предявен размер от 650 лева като неоснователен.
ОКЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на К.
Ц. Г., ЕГН: ********** сумата от 116,66 лева (сто и шестнадесет лева и шестдесет и шест
стотинки) разноски за производството съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Ц. Г., ЕГН: ********** да заплати на Ц.
А. Г., ЕГН: ********** сумата от 500 лева (петстотин лева) разноски за производството
съразмерно на отхвърлената част от иска.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. А. Г., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СРС сумата от 50 лева (петдесет лева) държавна такса по иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5