№ 1697
гр. *****, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103571 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „***, със
седалище и адрес на управление гр.****, ул.**** №38, офис 4, с ЕИК *****,
представлявано от ***** против К. И. Н. с ЕГН ********** от гр.****
ул.**** №32 с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че подал заявление срещу ответника, по което било
образувано ч.гр.д. № 20234430100743 по описа на PC - гр.*****. Твърди, че
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез залепване, поради
което му е указано, че в едномесечен срок може да предявен установителен
иск за вземанията си. Твърди, че разпореждането получил на 13.06.2023г. и
подава настоящата искова молба в едномесечния срок. Твърди, че „***
представлява финансово дружество, лицензирано от **** и информацията се
съдържа в Регистър на финансовите институции при ****. Твърди, че
ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски кредит на интернет
страницата на ищцовото дружество кредитор за което предоставил лични
данни. Посочил размера на кредита, срока и наименованието на кредитния
1
продукт, при които желае да ползва кредита. Потвърдил електронно и се
съгласил с Декларация за обработка на личните данни, запознал се е с
преддоговорната информация и е приел Общите условия на ищцовото
дружество кредитор чрез мобилното приложение. Ищецът твърди, че след
одобрение на Общите условия и подписване на договора, на 04.08.2021г. на
ответника била отпусната сума в размер на 970 лева със срок до 03.08.2022г.
След подписване на договора, ответникът усвоил кредита. Твърди, че в
договора за кредит била уговорено възнаградителна лихва в размер на
12,27%, която се начислява от датата на сключването му. При просрочие,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Страните са
договорили кредитът да бъде погасяван съгласно плана, приложен към
договора, на месечни вноски с дата 03-то число на месеца при месечна вноска
в размер на 99,89 лева. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил нито една
вноска през периода 03.09.2021г. – 03.08.2022г., нито към момента на
подаване на исковата молба. Твърди, че изискуемостта е настъпила с изтичане
срока на договора и съгласно чл.84, длъжникът се счита поканен с изтичане
срока на договора. В заключение моли съда да признае за установено че
ответникът му дължи изискуема главница в размер на 970 лв, изискуема
възн.лихва в размер на 26,79 лева за периода 04.08.2021г. – 23.10.2021г.,
изискуема лихва за забава в размер на 90,45 лева за периода 03.09.2021г. –
23.01.2023г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 450 лева. Прави искане в случай, че ответникът оспори
вземанията, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В законовия едномесечен срок ответникът не представя писмен отговор.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 38,
ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото
на 29.09.2023г. За съдебно заседание ответникът е призован на 03.11.2023,
като отрязък от известието за доставяне е приложен по делото на лист 45.
Съдебното заседание е проведено на 01.12.2023г. Ответникът не се е
явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно
от призовката за провеждане на публично съдебно заседание, редовно
връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор
2
и неявяване в съдебното заседание, без направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение с нарочна писмена молба преди
публичното заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание. Успоредно с това съобразно предвиденото в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК ищецът е отправил искане до съда за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на пасивно поведение на ответника,
надлежно видимо както в исковата молба, така и с нарочната писмена молба с
вх. № 32867 от 30.11.2023г.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представено е с исковата молба копие на договор за
потребителски кредит №11650/04.08.2021г. Видно от договора ГПР е в
размер на 49,86%, което е в рамките на допустимия по закон размер. В
исковата молба ищецът претендира главница, възнаградителна лихва и
законна лихва за забава. Към договора е приложен погасителен план, в който
е отразен размер на дължимите по договора суми за главница и лихва.
В тежест на ответника съдът е възложил в определението за насрочване
да представи доказателства, че е заплатил дължимите по договора за кредит
суми. Доказателства в тази насока не са представени и доказателствени
искания не са правени.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
3
настоящето производство. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което
представител на ищцовото дружество не се е явил, както и размера на
претенцията, съдът счита, че следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в
размер на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 150 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство с №743/2023 разноски в размер на 29,43 лева държавна такса и
50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения *****ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. Н. с ЕГН
********** от гр.**** ул.**** №32, че дължи на „***, със седалище и адрес
на управление гр.****, ул.**** №38, офис 4, с ЕИК *****, представлявано от
*****, следните суми : 970 лева, представляваща главница, 26,79 лева
договорна лихва за периода 04.08.2021г. – 23.10.2021г.,; 90,45 лева лихва за
забава за периода 03.09.2021г. – 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№416/10.02.2023г. по ч.гр.д. №743/2023г. на РС *****
ОСЪЖДА К. И. Н. с ЕГН ********** от гр.**** ул.**** №32 ДА
ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление гр.****, ул.****
№38, офис 4, с ЕИК *****, представлявано от ***** разноски в размер на 150
лева за исковото производство и 79,43 лева за заповедното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4