№ 14859
гр. *, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110145900 по описа за 2024 година
И. К. К. е предявил срещу М. К. С. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обидни думи,
обективирани в депозирано становище с рег. № ППН-01-940#9/23 от 15.05.2024 г. по
преписка с рег. № ППН-01-940/25.10.2023 г. пред КЗЛД, ведно със законната лихва от
02.08.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ап. 1 в режим в режим на етажна собственост в гр.
*, ж.к. „**“, бл. 737, вх. А. Посочва, че във връзка с поставени от ответника в и пред входа и
в асансьора камери за видеонаблюдение, без за това да е взето решение от ОС на ЕС, е подал
сигнал до КЗЛД, в който подробно е изложил доводи за извършено нарушение на правата му
по Регламент (ЕС) 2016/679 поради това, че една от поставените видеокамери е насочена
пряко към входната врата на апартамента му, за което съгласието на ищеца не било
поискано. КЗЛД образувала преписка с рег. № ППН-01-940/25.10.2023 г. В подаденото от
ответника становище, наречено „заявление“, последният изнесъл клеветнически твърдения и
невярна информация по отношение на ищеца, изразяваща се в следните думи и изрази:
„Освен това извърши документно престъпление, като изработи фалшив протокол от
несъстояло се никога общо събрание на ЕС с цел и умисъл да го използва и да си послужи с
лъжа и измама спрямо някои живущи в ЕС. Лицето К. използва изработени от него фалшив
протокол….“, както и „факт е, че лицето К. изработи фалшив документ с умисъл да го
използва и го използва.“ Ищецът посочва, че в становището ответникът е направил и обидни
квалификации по негов адрес, изразяващи се в следното: „…познанията му за
видеосистемите са му на нИ.то на неговата обща квалификация и явно не знае, че камерите
в днешно време не четат мислите…“. В исковата молба се сочи, че с изнесените в
1
становището клеветнически твърдения и обидни думи ответникът цели да урони доброто
име и достойнството на ищеца пред официални държавни органи в лицето на КЗЛД, пред
неговия работодател – ГД „Г* към МВР, както и пред другите етажни собственици. Ищецът
твърди, че с действията си ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни изживявания, стрес, напрежение, чувство за несправедлИ.ст, както и притеснения
дали изнесената невярна информация ще бъде изпратена на неговия работодател.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва посочената в исковата молба фактическа
обстановка с доводи, че съгласно решение на ОС, обективирано в Протокол № 3 от
29.11.2012 г., етажните собственици са взели решение по т. 2 с мнозинство от 58,32% да се
изгради видеосистема в ЕС за наблюдение на прилежащите площи, както и на общите части.
Така взетото решение било гласувано и от ищеца в качеството му на собственик на ап. 1,
като същото било изпълнено. Твърди, че изнесените от него в процесното становище
твърдения са направени единствено в защита на ЕС в производството пред КЗЛД. Оспорва
същите да представляват клеветнически твърдения и обидни думи. Сочи, че изложените в
становището му твърдения са направени във връзка с образувана пр. пр. № 1302/2023 г. на
СРП по повод депозиран от * ** ** сигнал за извършени документни престъпления и
неправомерни действия и бездействия от длъжностни лица от общинската администрация и
**Е. система“ при **. В хода на проверката било снето писмено обяснение от **, в което
същият посочил, че на основание подадено заявление с приложен към него фалшив
протокол от проведено общо събрание на процесната ЕС, общинските еколози били подвели
кмета на общината да подпише писмо до директора на **Е. система“ с молба да издаде
разрешение за премахване на опасни дървета, като в обясненията си ** изразил съмнение, че
подател на въпросното заявление е ищецът. По тази причина били снети писмени сведения
от повечето фигуриращи във фалшивия протокол етажни собственици, като ищецът отказал
да даде обяснения. С оглед изложеното ответникът оспорва да е налице извършено от него
протИ.правно поведение, от което да са настъпили твърдените вреди. Твърди, че
становището е депозирано в отговор на подадения от ищеца сигнал и е известно само на
него и на КЗЛД. Оспорва твърденията на ищеца, че с изказванията си в становището
ответникът цели да урони името и честта му пред неговия работодател, доколкото пред
последния не е подаван никакъв сигнал, респ. становище. По отношение твърдяното
уронване на доброто име на ищеца пред останалите етажни собственици ответникът намира,
че след подадения от ** сигнал и снетите писмени сведения почти всички етажни
собственици са разбрали за изложените в него твърдения. Оспорва наличието на причинна
връзка между поведението на ответника и посочените в исковата молба неимуществени
вреди, срещу чийто размер възразява като силно завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия
2
състав на твърдения деликт: осъществяването на описаното деяние от ответника и неговата
протИ.правност като конкретно поведение, реализирано на посочената дата и по описания
начин, а именно чрез депозиране от ответника на становище с рег. № ППН-01-940#9/23 от
15.05.2024 г. по преписка с рег. № ППН-01-940/25.10.2023 г. пред КЗЛД, съдържащо
посочените твърдения; причиняването на сочените неимуществени вреди и техния размер;
причинна връзка между протИ.правното деяние и настъпилите вреди; отговорност на
ответника за вредите. При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, в тежест на ответника е да
установи липсата , както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието
на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т.ч. чрез
установяване на истинността на твърденията, окачествени от ищеца като клеветнически и
обидни.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
15.05.2024 г. ответникът е в депозирал становище с рег. № ППН-01-940#9/23 по преписка с
рег. № ППН-01-940/25.10.2023 г. пред КЗЛД.
По делото е представено процесното заявление на ответника, подадено до КЗЛД.
Представени са прокурорски постановления на СРП, респ. СГП, с които се отказва,
респ. потвърждава отказа да се образува ДП по материалите, съдържащи се в пр. пр. №
1302/2023 г.
Приложен е Протокол от проведено на 29.11.2012 г. на ОС на ЕС в гр. *, ж. к. „**“, бл.
737, вх. А, на което е взето решение да се изгради видео система в ЕС за наблюдение на
прилежащите площи на ЕС, както и на общите части.
Представени са копия на рецепта, болничен лист, амбулаторен лист, молба до КЗЛД и
на материалите по пр. пр. № 1302/2023 г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. * * *, който си спомня, че в
началото на юли 2024 г. срещнал ищеца, който не изглеждал добре и заявил, че не се чувства
добре, защото домоуправителят на блока го обвинява, че е изготвил „фалшив“ протокол.
Знае, че ищецът работи в Г*
Разпитан е и свид. * ** **, който разказва, че до края на 2022 г. е бил управител на ЕС.
Сочи, че на събрание през 2013 г. се взело решение да се изгради видео наблюдение на
общите части на ЕС и той лично е инсталирал камерите, като няма камери, които да
наблюдават индивидуални жилища. Излага, че на общо събрание не е вземано решение за
премахване на растителност около блока и такова събрание не е имало и не е изготвян такъв
протокол, доколкото такъв следва да бъде изготвен от него като представител на ЕС. Сочи,
че не е бил осведомен по въпроса за премахване на дърветата, както и повечето от съседи.
Премахването било разрешено от ** след представяне на протокол от събрание, във връзка с
който подал сигнал до СРП. Сочи, е на събрания не е разискван въпроса за премахване на
дървета и не е имало такава точка в дневния ред. От съседите разбрал, че се касае за списък
за премахване на дърветата, който не е съставен от оправомощен представител на ЕС и не
3
отговаря на изискванията на закона. Сочи, че има разрешение на общината за премахване на
опасни дървета пред блока.
Свид. * * * посочва, че през лятото на 2022 г. ищецът я попитал дали ще се подпише на
протокол за събиране на подписи за премахване на две дървета пред на вход, като изтъкнал,
че има разрешение от общината. Свид. подписала протокола. Сочи, че имало ОС, на което
съпругата на ищеца уведомила всички, че има разрешение от общината за премахване на
дървета, но въпросът не е бил дискутиран на събранието. Документът бил озаглавен
„протокол“ и в него имало положени подписи.
Изготвено е заключение на съдебно-психологична експертиза, според което
преживяванията, които ищецът описва от деня, в който разбира за постъпилия срещу него
сигнал на работното му място и проведения след това разговор с директорката на КЗЛД
предизвикват у него емоционална криза, която в психичен план го кара да се чувства сринат,
опетнен и унизен, безпомощен срещу клеветата, а на физиологично нИ. предизвиква
сърдечни смущения и оплаквания. Интензивната емоционална реакция на травмиращата
ситуация е изразена: на когнитивно нИ. /невъзможност за пълноценна концентрация,
„глождеща непрекъснато мисъл”, забавяне и премисляне при вземането на решения,
нежелание за говорене/; на емоционално нИ. /напрегнатост, възбуда, раздразнителност/; на
вегетативно нИ. /сърцебиене, стягане в областта на гърдите, повишаване на кръвното
налягане/; на поведенческо равнище - дистанциране; нежелание за общуване, избягване на
контакти - колеги, приятели и съседи. Посочените негативни емоционални преживявания на
ищеца са резултат от оформил се конфликт от двустранно междуличностно
неразбирателство, което надхвърля границите на словесен двубой като пряко злепоставя,
унижава, уличава ищеца в извършване на престъпление, което той в действителност не е
извършил. Ищецът преживява продължително време цяла гама негативни емоционални
чувства /дълбока болка от обида, тревога, смут, унижение на професионалната и лична чест
и достойнство, напрежение, повишена раздразнителност/, които разстройват, разгромяват
целостта и подредеността на неговия вътрешен и външен свят. Уязвени и застрашени са
базовите конструкти на личността - моралните устои, самоусещането за ценност и
значимост, личната и професионални чест и достойнство, самоуважението, смисъла на
усилията да гради себе си като личност и професионалист. Ищецът е възприел въпросното
обвинение като пряк злонамерен удар върху най-уязвимото му място - личното му и
професионално достойнство и чест, накърнява дълбоко самоусещането му на съвестен
служител и принципен човек, спазващ законите, законността и реда като атрибут на
гражданското общество. Ищецът е поставен в ситуация на фрустрация - когато
травмиращото събитие затормозява ежедневно възможността за спокойно осъществяване и
реализация на значимите за него потребности, т.е. професионалните задължения; и на второ
място поставя в невъзможност бързата реакция и разрешаване на казуса, предвид
спецификата на случая. Като личност с високо самосъзнание, ищецът смята за свой дълг да
защити професионалната си чест и лично достойнство, т.е. доброто си име и репутацията на
почтен и съвестен служител, за което предприема необходимите мерки и води
4
продължителна борба. За да се справи с всички негативни последици от тревожно-
депресивните преживявания, ищецът търси помощ от личния лекар, кардиолог, психиатър и
психотерапевт, провежда медикаментозно лечение. Към момента от направеното
психологично изследване е видно, че ищецът е с ниско нИ. на стрес, което му позволява
успешно да изпълнява професионалните си и лични задължения, но не може да „изтрие“
публичната клевета, обида, унижение и злепоставяне, уронване на престиж и достойнство
пред държавни органи в лицето на КЗЛД и ГДГП, както и пред съседите от ЕС.
За основателността на иска следва да се извърши преценка дали употребените в
заявлението изрази имат клеветнически и обиден характер. Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД включва протИ.правно поведение, вреда, причинно-
следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления,
както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните
права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. КРБ, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в решение № 7/1996
г. по к. д. № 1/1996 г. на КС и решение № 20/1998 г. по к. д. № 16/1998 г. на КС свободата на
словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 КРБ, няма абсолютен характер. Правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е
прогласено и в чл. 10 ЕКЗПЧОС и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се
съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване
и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.
57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява
права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа и в
текста на чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения
да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в
закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните
цели. Правото на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 КРБ
също е защитено. Съгласно цитираното решение когато конкретизират ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
Конституцията, освен останалите, посочва правата и доброто име на другите граждани, а
Конвенцията – репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат
присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване
на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление
другиму). Въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
се решава след конкретна преценка на всеки случай.
С оглед на дадените основополагащи разяснения по тълкуването на конституционните
5
норми следва да бъде отговорено на въпроса дали осъщественото от ответника поведение
представлява реализиране на правото му по чл. 10 ЕКЗПЧОС, съответно чл. 39 КРБ, в
рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които се простира свободата
да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като
това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност
правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, е правомерно,
т.е. не е обидно или клеветническо. Разпространяването на информация накърнява доброто
име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в
състояние да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако фактите са верни,
информирането за тях не е протИ.правно. За разлика от разпространяването на информация,
изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по
даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може
да бъде вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е протИ.правно
единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации,
преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна
оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното
право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни,
цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у
трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи
отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.
Няма пречка едно и също изказване да съдържа както разпространяване на информация за
осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка, позиция, т.е. мнение на
лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката за наличието на
протИ.правност следва да се изхожда от посочените различни критерии спрямо различните
части на това изказване.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че ищецът
е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
изживявания, стрес, напрежение, чувство за несправедлИ.ст. Изготвената по делото
експертиза посочва, че негативните емоционални преживявания на ищеца са резултат от
оформил се конфликт от двустранно междуличностно неразбирателство, което надхвърля
границите на словесен двубой като пряко злепоставя, унижава, уличава ищеца в извършване
на престъпление, което той в действителност не е извършил. Налице е и причинна връзка
между претърпените неимуществени вреди и изявленията на ответника в процесното
заявление. В последното ответникът обвинява ищеца в извършване на документно
престъпление, изготвяйки и използвайки фалшив протокол от проведено ОС. От събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че документът, наименуван
„протокол от общо събрание“, представлява списък за премахване на намиращи се пред
блока дървета, който не е фалшифициран, доколкото не се установява положените в него
подписи да са неистински. Действително документът не е протокол от проведено ОС на ЕС
по смисъла на ЗУЕС, но това не го прави неистински документ, доколкото свид. * заявява,
6
че го е подписала, като е била наясно със съдържанието му. Поради това съдът счита, че
направените от ответника обвинения в процесното заявление, че ищецът е извършил
документно престъпление и е съставил фалшив протокол с цел и умисъл да го използва,
представляват клеветнически твърдения, които приписват на ищеца престъпление от общ
характер, каквото не е установено от компетентните органи да е извършено.
По делото не се установява ответникът да е нанесъл на ищеца обида във връзка с
изказването си по повод липсата на задълбочени познания на ищеца в сферата на
видеосистемите, доколкото с посоченото изявление ответникът единствено насочва към
това, че ищецът не разполага с квалификация в сферата на видеонаблюдението, което по
същество не представлява обидна квалификация, която е от естество да постигне унижаване
достойнството на ищеца или да засегне неговата самооценка дотолкова, че да се отрази
негативно върху неговата самооценка.
За претърпените вреди ответникът дължи обезщетение, което се определя от съда по
справедлИ.ст – арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедлИ.ст. СправедлИ.стта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедлИ.стта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват видът и тежестта на причинените психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените душевни болки, страдания
и неудобства (решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014 г. на ВКС).
В конкретния случай съдът, съобразявайки посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като взе
предвид вида на причинените на ищеца негативни състояния, стрес, напрежение, чувство за
несправедлИ.ст, намира, че обезщетение в размер на 800 лева е справедлИ. и отговаря на
установения в чл. 52 ЗЗД критерий.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен до размера от 800
лева, до който и следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от предявения иск в размер на 128 лева, от общо
направени разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът, има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част на предявения иск в размер на 705,60
лева, от общо направени разноски в размер на 840 лева за адвокатско възнаграждение.
7
Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 577,60 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплати на И. К. К., ЕГН **********, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения, обективирани в
депозирано становище с рег. № ППН-01-940#9/23 от 15.05.2024 г. по преписка с рег. № ППН-
01-940/25.10.2023 г. пред КЗЛД, ведно със законната лихва от 02.08.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 800 лева до пълния предявен размер от 5000
лева като неоснователен, както и по отношение на това, че са отправени обидни думи.
ОСЪЖДА на И. К. К., ЕГН **********, да заплати на М. К. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 577,60 лева – съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8