Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1083 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище/ адрес на управление: гр.
София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния директор Александър
Александров, чрез процесуален представител Калина Петкова против ц. М.В., с
адрес: ***.
Ищецът
излага в исковата молба, че на 20.11.2019 г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц.В. и с
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2485/2019 г. по описа на РС – Ловеч
искането им е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 09.07.2020 г.
съдията -докладчик по цитираното дело им е указал, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Наведени са твърдения, че ответникът е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ищецът излага, че съгласно чл.150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация София“АД на клиети забитови нужди в гр. София, които се
изготвят от „Топлофикация София“ЕАД и се одобряват от КЕВР. Изтъква, че с тези
Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3
от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2017 г. Сочи, че в раздел IX от ОУ –
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, а именно 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача.
Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху дължимите суми. Посочва, че
съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация Съфия“ЕАД начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Излага също, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверявана публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативнипротоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ.
Ищецът твърди, че съгласно
приложеното извлечение от сметки за абонатен № 393296, ответникът е ползвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задълженията си.
Излага,че в изпълнение на
разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б от ЗЕ/ сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“ООД. Твърди,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 сумите за ТЕ за процесния период са начислявани
от „Топлофикация София“АД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28май 2004 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бл.68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснаблдяването / обн.ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г. /
В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 4028,20лв., от които 3292,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до м.05.2017 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 726.60 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., както и суми за дялово разпределение 6.78 лв. – главница за периода от м.05.2016 г. до м.05.2017 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 1.89 лв. – лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г.
Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. П. К. – служебно назначен особен представител на ответника. Счита предявеният иск за неоснователен, недоказан и го оспорва изцяло по основание и по размер. Оспорва представените доказателства, на които се позовава ищеца. Излага съображения, че от представените извлечения не става ясно как се е формирала крайната сума, която се е явила като задължение за плащане от ответника. Счита, че не ясно как е формирано задължението от 4028,20 лв. и как е изчислена претендираната мораторна лихва. Смята, че от представените доказателства не се установява доверителят й да е собственик на имота, за който ищецът претендира, че се дължи сума за консумирана топлинна енергия. Прави възражение, че задължението е погасено по давност.
По
искане на ищеца, на основание чл.219,ал.1 от ГПК, съдът е конституирал като
трето лице-помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинната енергия на процесния адрес –„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ООД–
гр. София.
В насроченото открито с.з.ищецът –„Топлофикация София ” ЕАД не изпраща представител. В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени обективно кумулативно съединените искове, като пълно и главно доказани.
Ответникът Ц.М.В. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. К., която моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поддържа направените с отговора възражения.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 2485/2019 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз основа на заявление от 20.11.2019 г. „Топлофикация София” ЕАД се е снабдила със Заповед № 1334 от 19.12.2019 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.М.В. за следните суми: 3292.93 лв. /три хиляди двеста деветдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ - главница за незаплатена топлинна енергия, 726.60 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., 6.78 лв. /шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница за дялово разпределение, 1.89 лв. /един лев и осемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението - 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите: 80.56 лв. /осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ – разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С Разпореждане № 1552 от 02.07.2020 г. заповедният съд е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 09.07.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
От приложения по делото Нот. Акт за продажба на недвижим
имот № 163, том II, рег. № 05639, дело № 343/2008
г. на нотариус Валентина Благоев с р-н на действие РС – София се установява, че
ответникът Ц.М.В. е собственик на недвижим имот в гр. София, район „Красно село“, ул.“Невестина скала“№18,
вх.Б, ап.33
От приложения доказателствен материал съдът приема за бузспорно установено, че за исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „Бруната България“ООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки. Налице е писмен договор с дата 16.05.2006 г., сключен по Общи условия между представители на етажната собственост и „Бруната България“ООД. По делото няма данни договорът да е прекратен едностранно от някоя от страните, поради което съдът приема, че същият валидно обвързва страните и в процесния период.
Съгласно данните по делото, за имота, собственост на ответника е открита партида с аб. № 393296, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. По делото наред със справка за потреблението на абон.№ 156323 на името на ответника е представено и съобщение към фактура № ********** / 31.07.2017 г., издадена за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. за общо дължима сума 3261.62 лв. с вкл. ДДС и срок за плащане 14.09.2017 г, Видно е, че в гореописаната фактура е направена изравнителна сметка, като същите включват начислените суми за топлоенергия по различните компоненти /ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ/, като наред с това подробно са описани и издадените в съответния период кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия и е посочена информация за окончателното задължение за същия период – сума за реално консумирана топлинна енергия и дължимите обезщетения за забава.
От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. отчета за обекта по показания на общия топломер е 224,7518 Мвтч, топлинна енергия общо за процесния период. В тези количества влизат консумациите в това число за отопление на имот – 141,2040 Мвтч, отоплителни тела по мощност – 21,84% за 50,5912 Мвтч, за отопление на общите части – 3,71% или 8,6008 Мвтч и за сградна инсталация – 10,52% за 24,3558Мвтч. Установено е, че топлинната енергия за топла вода по индивидуални водомери, на база брой лица / 140 литра на ден/ и количество за разпределение – 99,4753 Мвтч. Дадено е заключение, че „Топлофикация – София“ЕАД е сключила договор с „Бруната България“ ЕООД за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139 в ал.2 от ЗЕ, които са в съответствие с нормативните уредби. Експертизата е установила, че от представената информация по делото и потвърдена от „Бруната България“ООД, изравнителните сметки изготвени за процесния период в натурална стоойност са, както следва: за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е 41627 Мвтч в т.ч. за отопление – 32,756 Мвтч по неотчетени индивидуални уреди, за отопление на частта от общите части/стълбище/ - 0,373 Мвтч, сградна инсталация – 0,968 Мвтч, фоайе – 0,298 Мвтч и за топла вода / с 156 работни дни без водомер/ - 7,232 Мвтч. По изравнителни сметки за отопление и за БГВ - + 7,22332 Мвтч. Съгласно заключението, сумите, начислени на ответника, са съобразени с действащата нормативна уредба. Вещото лице е отбелязало, че не са представени справки за ТЕ, отдадена в АС на абоната, както и протоколи за първоначална и последващи проверки от органите за метрологичен контрол, но заявява, че задължително са залепени стикери за проверка на годността на топломера и водомера за топла вода.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че в счетоводството на „Топлофикация София“ЕАД няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за абон. № 393296 на името на Ц.М.В.. В съобщението, издадено от „Топлофикация София“ЕАД с № ********** от 31.07.2017 г. за периода от 01.05.
2016 г. до 30.04.2017 г. е посочено като общо дължима сума с ДДС 3261.62 лв., с отразен срок за плащане 14.09.2017 г. В справка – приложение № 1 към заключението / част I –ва от справката/ е посочена общата стойност за плащане на потребеното количество енергия за отопление и вода – 3 261,62 лв. и за дялово разпределение 6,78 лв. – или общо за енергия и дялово разпределение 3 268.40 лв. В част II – ра от справка – приложение №1 за процесния период е посочено отразеното в системата на фирма „Бруната“ООД – начислената прогнозна стойност на енергията за периода / колона №2 – 2 694,58 лв/, изчислената стойност за действително потребеното количество енергия / за отопление и топла вода/ - колона №3 на част II –ра от справка – приложение № 1 – 3 261.59 лв. Съгласно заключението, дължимите суми за топлинна енергия за процесния период за главница, общо и по пера – за топлинна енергия от сградна инсталация и за топла вода / справка №2 към експертизата/ са както следва: за енергия за отопление с количества / в МВтч/ по периоди на потребление и единична цена – 2 689.06 / колона №4/; за топла вода, също с отразени количества по периоди на потребление с обща стойност за периода – 572,53 лв. / колона №7/ - или общата стойност за процесния период е 3 261.59 лв. Експертизата е установила, че размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия и топла вода и за дялово разпределение, съобразно датата на издадените фактури и датата за внасяне на дължимите суми до 13.11.2019 г. са изчислени в таблица №3 от приложената справка, като общата сума на дължимите лихви е 718,74 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415, ал.1, т.1 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът прави искане да се признае за установено по отношение на ответника Ц.М.В., че дължи на „Топлофикация – София”ЕАД сума в общ размер на 4028,20лв., от които 3292,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до м.05.2017 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, 726.60 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., както и суми за дялово разпределение 6.78 лв. – главница за периода от м.05.2016 г. до м.05.2017 г., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 1.89 лв. – лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже по пътя на главното, пълно и пряко доказване следните предпоставки: че са налице валидно възникнали договорни отношения между него и ответника; че процесните суми са правилно начислени и че всяка от сумите е изискуема. За да претендира дължимост на вземанията за процесния период ищецът следва да докаже, че реално е извършена твърдяната доставка на топлинна енергия и начисляването на сумите е извършено в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове. При наличието на съответствие на начисленията с начините и методите, предвидени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, ищцовото дружество може да претендира, че е изправна страна и в негова полза съществува вземане в претендирания размер.
По делото са ангажирани доказателства, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – апартамент№33, находящ се във вход Б на ул.Невестина скала“№18, за който ищцовото дружество твърди, че е потребител на топлинна енергия. С оглед на доказателствата по делото съдът приема за доказано, че сградата, в която се намира жилището на ответника, в процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция.
Ищецът е представил доказателства относно установена облигационна обвързаност между „Топлофикация София“АД и „Бруната“ООД, възникнала по силата на договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в, ал.2 от Закона за енергетиката. Съгласно договора, Изпълнителят „Бруната“ООД е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един потребителв гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещшно право на собственост по отношение на описания по-горе топлоснабден имот, ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия на „Топлофикация София“ЕАД и съгласно чл.33 от Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за периода, за който са се отнасяли, както и стойността на фактурата по чл.32, ал.2 / изготвена след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки./ В ОУ е предвидено, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава след публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. / чл.33, ал.5/. Съгласно чл.32, ал.3 от ОУ, когато при издаването на фактурата по ал.2 се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако Клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период или по гелание на клиента се възстановява.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за
предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Одобрените от комисията общи условия следва задължително да
бъдат публикувани най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
В исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София”ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ. Същите са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „Топлофикация София”, а в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани във в.”Монитор ” от дата 11.07.2016 г. Не са налице данни ответникът като клиент и страна по договора при общи условия да е възразил в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила и в тази връзка да са договорени индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по повод продажбата на топлинна енергия с включените и произтичащите от облигационната обвързаност права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия .
Според разпоредбата на чл.140а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, консумираното количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл.142 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1. Ал.2 на същата разпоредба разписва, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В конкретния случай от доказателствения материал по делото безспорно е установено, че по партидата на жилището - аб. № 393296 в периода м.05.2016 г. до м.05.2017 г. е начислявана и фактурирана топлинна енергия по всички от посочените компоненти /ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ, ТЕ за сградна инсталация /. В този смисъл са депозираните и приети заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които корелират на останалите доказателства по делото. В случая начислените суми за отопление касаят и топлинна енергия отдавана от сградната инсталация, която съгласно чл.38, ал.1 от ЗС и чл.140, ал.3 от ЗЕ е обща част на сградата и задължението за плащането на отдадената от нея топлинна енергия е в тежест на всички етажни собственици.
Според заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, определянето на количеството топлинна енергия е извършено при спазване методологията на нормативните документи, като начислените суми са съобразени с действащата норматиивна уредба. Съгласно заключението на СТЕ общо за процесния период отчета за обекта по показания за общия топломер е 224,7518 МВтч. В тези количества влизат консумациите за отопление на имот – 141,2040 МВтч, отоплителни тела по мощност – 21,84% за 50,5912 МВтч, за отопление на общите части – 3,71“ или 8,6008 МВтч и за сградна инсталация – 10,52% за 24,3558 МВтч, Топлинна енергия за топла вода по индивидуални водомери, на база брой лица и количество за разпределение – 99,4753 МВтч. От приетото и неоспорено заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за процесния период са следните: за енергия за отопление с количества / в МВтч/ по периоди на потребление и единична цена – 2 689.06; за топла вода, също с отразени количества по периоди на потребление с обща стойност за периода – 572,53 лв. или общата стойност за процесния период е 3 261.59 лв.
С оглед на изложеното дотук, съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на топлофикационното дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за топла вода, тъй като по делото е безспорно установено, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция и за исковия период в жилищната сграда е била доставяне топлинна енергия. В случая по делото не са ангажирани доказателства за инициирано от етажните собственици прекратяване на топлоснабдяването за отопление от абонатната станция, при условията на чл.153, ал.2 от ЗЕ, с оглед на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и дължи заплащането и на такава за процесния период.
С отговора на ИМ особеният представител на ответника е направил защитно правопогасяващо възражение за недължимост на претендираните суми за топлоенергия и начислените лихви по тях поради изтекла погасителна давност. Възражението се явява основателно за част от процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните в процесния казус от ищеца услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №3/2012 г.на ОСГТК по т.д №3/2011г. Периодичният характер на вземането на топлопреносното дружество произтича от разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, където е предвидено заплащане на консумираната от потребителя енергия по няколко начина, всички базирани на месечно отчитане, независимо дали се касае за плащане на задължението на равни месечни вноски или такива с прогнозни размери. В случая между топлофикационното дружество в качеството му на лицензирано по Закона за енергетиката топлопреносно предприятие и ответника като потребител е установено правоотношение с облигационен характер, при което страните са уговорили чрез съответните Общи условия периодично /ежемесечно/предоставяне на определена услуга, като падежът на задълженията за ползвана услуга е предварително определен. С оглед на последното, за изпадане на длъжника в забава не е необходимо изрична покана, като погасителната давност започва да тече от датата на падежа му и изтича с изминаването на тригодишен срок, в случай,че давността не е прекъсната. Установява се, че в Общите условия на топлофикационното дружество е уговорен падеж - 30 дни от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, поради което ефектът на погасителната давност е обвързан с момента на възникване на задължението, а отложеното плащане би било от значение само за моментът, от който длъжникът би изпаднал в забава.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е подадено на 19.12.2019 г., поради което от този момент по арг. от чл.
116, б. „б” от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на
специалната погасителна давност.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни
вноски за исковия период м.05.2016 г. -19.12.2016 г. се явяват погасени по
давност, като погасена по давност е съответно и начислената лихва за забава на
плащането им. Това обстоятелство не може да бъде променено от последващото
издаване на обща фактура през м. юли 2017 г. / ф-ра №
**********/31.07.2017 г., тъй като момента на издаване на обобщената фактура за
задълженията за целия отоплителен сезон не променя моментът на настъпването на
изискуемостта по отношение на месечните вноски, който се явява релевантен при
определяне началото на срока на погасителната давност. По правилото на чл.114,
ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, като в случая се определя от периода на потребление за който се
отнася общата фактура, а не датата на издаване на последната и посочения в нея
срок за плащането й.
При така
изложените съображения съдът приема, че релевираното с отговора възражение за
изтекла погасителна давност се явява основателно за периода от м.05.2016 г. -20.11.2016 г. Следователно, претендираното от ищеца вземане за главница за посочения перис,
както и вземането за мораторна лихва, начислена върху вземането, следва да
бъдат отречени и по отношение на тях заявената исковата претенция следва да
бъде отхвърлена, като погасена по давност. Размерът на погасените по давност
вземания съдът определя по реда на чл.162 от ГПК въз основа на представените по
делото доказателства и изготвените
справки от в.л. по ССчЕ, като приема, че следва да се
приспаднат погасените по давност вземания по посочените фактури в съобщението
към обобщената фактура, а именно: ф-ра №
**********/05.2016 г. на стойност 7,85 лв, ф-ра № **********/06.2016 г. на стойност 7,85 лв, ф-ра № **********/07.2016 г.
на стойност 7,08 лв, ф-ра
№**********/08.2016 г. на стойност 5,42 лв, фактура №
**********/09.2016 г. на стойност 7,32 лв., ф-ра
№**********/10.2016 г. на стойност 145,64 лв. и ф-ра
№ **********/11.2016 г.на стойност 478,40 лв., всички горепосочени фактури на
обща стойност 659,56 лв. След приспадане на тази сума предявените искове се
явяват основателни и доказани за следните вземания: главница – 2633,37 лв. и
лихва за забава, начислена върху горната сума за периода от 16.07.2017 г. до 18.11.2019
г.в размер на 626,15 лв., а за разликата до пълния претендиран размер
предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на процеса следва да се признае за установено
по отношение на ответника Ц.М.В., че дължи на „Топлофикация София“ЕАД следните
суми – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1334 от 19.12.2019
г., издадена по ч.гр.дело № 2495/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 2633
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия от м.12.2016
г. до м.05.2017 г.и 626.15 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2017 г. до
18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и суми за дялово разпределение в размер на 6,78 лв. – главница и 1,89
лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 20.11.2019 г. до изплащане на
вземането, а иска за главницата и мораторната лихва върху вземането за
потребена топлинна енергия до пълния претендиран размер, съответно от 3292.93
лв. – главница и 726,60 лв. – лихва, като погасен по давност, следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца по делото са
направени разноски, както следва: разноски по заповедното производство за
заплатена държавна такса в размер на 80,56лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за
исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 80,57 лв., 500.00лв.
– депозит за СТЕ и ССчЕ, 350.00 лв. – депозит за
особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, в определен
от съда размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът като
съобрази, че делото не представява фактическа и правна сложност, както и че
упълномощеният юрисконсулт не е взел
участие в откритото съдебно заседание, намира, че в полза на ищеца ще следва да се присъдят и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.,
определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37
от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, при което общият размер на разноските в исковото производство възлиза на сумата от 1030,57лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 105,93 лв, както и разноски в настоящото производство в общ размер на 836,13лв.
На адвокат П.К. от ЛАК следва да се изплати сумата от 350.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Мотивиран от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, по
отношение на Ц.М.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н
Красно село, ул.“Ястребец“№ 23Б, представлявано от Александър Александров –
Изп.директор, чрез пълномощник – юрисконсулт Калина Петкова, следните суми –
предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1334 от 19.12.2019 г., издадена по ч.гр.дело № 2485/2019 г. по
описа на РС – Ловеч, а именно:
2633,37лв/ две хиляди шестстотин тридесет и
три лева и 37 ст/ – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия от м.12.2016 г. до м.05.2017 г. и 626.15
лв./шестстотин двадесет и шест лева и 15ст/ – лихва за забава за периода от
16.07.2017 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение в размер
на 6,78 лв./ шест лева и 78ст/ – главница и 1,89 лв./един лев и 89ст/ –
мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 20.11.2019 г. до изплащане на
вземането, а иска за главницата и мораторната лихва
върху вземането за потребена топлинна енергия до пълния претендиран размер,
съответно от 3292.93 лв. – главница и 726,60 лв. – лихва, като погасени по
давност ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Красно село, ул.“Ястребец“№ 23Б, представлявано от Александър Александров – Изп.директор, чрез пълномощник – юрисконсулт Калина Петкова разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 836,13лв . /осемстотин тридесет и шест лева и 13ст/, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 105,93 лв / сто и пет лева и 93ст/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П.К. сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Банкова сметка, ***дените суми:
ОБЩИНСКА БАНКА АД
ФЦ „КРАСНО СЕЛО“
IBAN: ***: SOMBBGSF
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„–„БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Братя
Бъкстон“№85.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2485/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, VІI състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: