№ 241
гр. Благоевград, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500162 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по 2 жалби.
Първата жалба изхожда от ГДПБЗН-МВР и е подадена срещу решение № 906927 от
21.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 3183 от 2019 г. на РС-Б, в частите му,
с които са уважени претенциите на Д. К. Я. за присъждане на възнаграждение за
извънреден труд и законна лихва. В нея се твърди, че въпросното решение е
незаконосъобразно и неправилно в атакуваните му части поради нарушение на
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите
на МВР били държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението. Правата и задълженията на ищеца, произтичащи
от заеманата от него длъжност, се уреждали от ЗМВР. Ищецът имал качеството на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 от ЗМВР
предвиждал, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон,
който имал характер на специален. Не била налице празнота в нормативната уредба и
възможност за запълването й посредством нормите на НСОРЗ, тъй като ЗМВР бил
специален закон, относим към държавните служители на министерството. ЗМВР
съдържал ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната
заплата на служителите на МВР, допълнителните възнаграждения, работното време,
обезщетенията при напускане и категоризацията на труда, които били в отклонение от
1
общата уредба и се прилагали вместо нея. В ЗМВР липсвало препращане или
основание за прилагане, по аналогия или субсидиарно, на КТ и НСОРЗ, касаещи
нощния и и извънредния труд на държавните служители в МВР. Разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във връзка с ал. 1 на чл. 9 от същата
наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време била по-малка от тази на дневното, установени
при подневното отчитане на работното време. За държавните служители в МВР обаче
нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, не
била по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им било 1 /8:8/,
поради което общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не намирала приложение
за държавните служители в МВР. Освен това превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време, целяло да
определи възнаграждението на служителя така, че когато той работи 7 часа през нощта,
да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а не водело до възникване на
извънреден труд, какъвто нямало. Нямало основание за преизчисляване с коефициент
1,143 и не бил налице положен от ищеца извънреден труд. Съгласно приложимата
редакция на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните
служители в МВР се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-
часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в
интервала от 22:00 до 06:00 ч., бил нощен. Нормата на чл. 187 от ЗМВР се явявала
специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвеждал еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с
чл. 140, ал. 1 от КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно
време при 5-дневна работна седмица, през нощта била 35 часа. Това различие се
обуславяло от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден бил трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 от
ЗМВР ограничавала извънредния труд, който не можел да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и 6 указвали как следва
да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 2
от ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определял със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
2
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, той се компенсирал с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187,
ал. 6 от ЗМВР/. В приложимата за процесния период наредба било указано, че
служителите в МВР могат да полагат труд през нощта между 22:00 ч. до 06:00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
което съответствало на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Не била налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на
ЗДСл или КТ, а още по-малко - на подзаконовите нормативни актове, приети въз
основа на КТ, и по-конкретно - нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, приета с ПМС №
4/17.01.2007 г., за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Нормата била неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и
специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
била еднаква - 8 часа. При работата на смени /дежурства/, работното време на
държавните служители в МВР се отчитало по специален ред, което правело
недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1,143. Превръщането на
нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ било установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.
143, ал. 1 от КТ. В конкретния случай нямало основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца и да се
достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава
върху него. Тези изводи не се променяли от постановеното решение на СЕС от
24.02.2022 г., постановено по дело № С-262/2020 г., по преюдициално запитване,
отправено от Районен съд Луковит. СЕС приел, че е допустима разлика в третирането
по отношение на нормалната продължителност на нощния труд при полицаи и
пожарникари в сравнение с работниците от частния сектор, когато е предвидена в
националното законодателство на държава-членка и е свързана с допустима от закона
цел и е съразмерна с тази цел, каквато била предвидена в ЗМВР и произтичала от
функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на служителите от МВР. Не се налагало на
националната правна система да урежда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаи и пожарникари е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност през деня. В полза на тези служители
следвало да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения и придобивки, с които се компенсирала
особената тежест на полагания труд. Такива безспорно били предвидени в ЗМВР. Чл.
20 и 31 от ХОПЕС допускали определената продължителност на труда от 7 часа по
реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, основана на обективен и разумен
3
критерий. Компенсаторни мерки в България към труда на пожарникарите били приети
- първа категория труд, по-големи от установените за други сектори отпуски,
възможност за ранно пенсиониране и др. РС Б не разгледал изцяло и в пълнота
изводите на СЕС и неправилно ги приложил. Моли се за отмяна на неговото решение в
обжалваните му части и отхвърляне на предявените претенции.
Втората жалба изхожда от адвоката на Д. К. Я. и е насочена срещу частта на
първоинстанционния съдебен акт, с която претенцията за главница е отхвърлена за
разликата между присъдените 1559,97 лв. и претендираните 5001 лева. В тази жалба се
твърди, че решението е незаконосъобразно в атакуваната му част, тъй като районният
съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Между страните не се
спорело, че ищецът през периода, посочен в исковата молба, е държавен служител по
смисъла на ЗМВР, че през исковия период е работил на смени по график, че е полагал
нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и че за положения нощен труд му е
заплатено допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час. Съгласно чл. 176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, aл. 1, т. 3 от ЗМВР/. В разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от КТ се съдържала легална дефиниция за извънреден труд - това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал.
3, изр. 1 от ЗМВР предвиждала, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период, а съгласно изр. 3 на тази разпоредба, при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР било предвидено работата извън редовното работно време,
до 280 часа годишно, да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а
съгласно ал. 6, извънредният труд по ал. 5 се заплащал с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР било предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената
законова делегация били приети Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /отм. с ДВ, бр. 40
4
от 02.06.2015 г./ и Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016
г./. Впоследствие била приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. в ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., която била действащата нормативна уредба за процесния период. В нея
било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта,
между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. в ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 г./. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които
полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч., се ползвали със специалната закрила по
КТ. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по
степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл. 140 от КТ, касаеща
нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. Съгласно чл.
140, ал. 2, предл. 1 от КТ, за пълнолетните работници и служители /какъвто бил и
ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 до 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. 2 на
тази законова норма, нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена
от министъра на вътрешните работи, липсвало правило, съобразно което отработените
часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент бил 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нощното /7 часа съгласно чл. 140, ал.
1, изр. 2 от КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище щяло да
постави държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулирали от КТ и НСОРЗ. В този смисъл
имало и произнасяне на ВКС от 2019 г., което било мотивирано с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл.
14 от ЕКЗПЧОС, както и със задължителните разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и пълно уважаване на
претенцията на ищеца за главница, като доказана както по размер, така и по основание.
Жалбите са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е приел, че в ЗМВР и приложимите към него наредби е налице празнота.
Липсвала регламентация относно преобразуването на часовете положен нощен труд в
5
дневен. Следвало да се прилага правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК,
докладчик съдията Велислав Павков, това становище е отречено. Съгласно чл. 46, ал.
2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими
определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. В случая
върховните съдии единодушно са приели, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Нормата е
императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8
часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически
часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през
деня, в неговата „светла“ част, и през нощта - в неговата „тъмна“ част, в последната
хипотеза - от 22:00 до 06:00 ч. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с
чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР - се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.
187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда
за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително, в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, но липсата е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46,
ал. 2, изр. 1 от ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден
се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се компенсират със
6
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189,
ал. 1 от ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234,
ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал.
5, 6 и 7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване на право на пенсия /чл. 69, ал. 2 от КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 от КСО/ и др. Това разрешение
съответства и на правото на ЕС. По образуваното дело от СЕС /№ С-262/20/ по
направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към
настоящия казус въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че
Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да
има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на този вид труд. Чл. 8 и чл. 12, б. “а“ от Директивата следва да се
тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС е приел и че чл. 20 и чл. 31 от
ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор, да не се прилага за работниците в публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел
на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел /т. 80/. Накрая върховните
съдии са заключили, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност -
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/, а следва да се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Това предопределя и изхода на правния спор в настоящия казус. Претенциите
на ищеца се явяват неоснователни, защото се базират именно на неприложимите норми
на КТ и НСОРЗ. Неговата жалба, за разлика от тази на ответника, не следва да бъде
уважена. Решението на районния съд трябва да бъде потвърдено само в
отхвърлителната му част.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 906927 от 21.11.2022 г., постановено по гражданско дело №
3183 от 2019 г. на РС-Б, в частта, с която са уважени претенциите на Д. К. Я. за
присъждане на възнаграждение за извънреден труд и законна лихва, в частта, с която
Я. е осъден да заплати на другата страна разноски по делото, и в частта, с която
ГДПБЗН-МВР е осъдена да внесе, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. К. Я., ЕГН **********, адрес гр.Б. ж.к. Е предявени
срещу ГД, представлявана от А.И.Д, за присъждане на неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.12.2016 г. - 03.12.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и
превръщането му в дневен, в размер на 1559,97 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки/, и за присъждане на законната лихва върху него,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.12.2019 г., до
окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906927 от 21.11.2022 г., постановено по гражданско
дело № 3183 от 2019 г. на РС-Б, в частта, с която претенцията на Д. К. Я. е отхвърлена
за разликата между присъдените 1559,97 лв. и претендираните 5001 лева.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8