Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ касационен състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело №
731/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.Т. ЕГН **********, срещу
Решение № 260261/24.02.2021г. постановено по НАХД № 4189/2020г. по
описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3857793/24.11.2018г. Касаторът счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата. Счита, че в
съставения Протокол от 26.11.2018г. липсват съществени данни – посока на
движение на МПС, разположение на АТСС, общо ограничение на скоростта. Данните
посочени в Протокола противоречат на данните от съставения електронен фиш. В
Протокола и ЕФ са посочени различни места на нарушението. Излага доводи, че
неправилно въззивния съд е приел, че Т. е собственик на автомобила. Посочва, че
нарушението е установено на 24.11.2018г., докато Протокола е съставен на
26.11.2018г. Допълва, че в протокола липсват попълнени данни – посока на
движение на контролираното МПС, общо ограничение на скоростта, начало и край на
контролирания участък. Навежда доводи, че снимката на разположение на уреда за
контрол на скоростта, е направена от служител на АНО, който е заинтересована
страна, както и че се е подписал за часът и датата й на съставяне. В този
смисъл, посочва, че не може да се установи кога и в колко часа е направена
снимката на разположение на уреда за контрол, съответно кога и къде е бил самия
радар за контрол на скоростта. Направено е искане да му бъде възстановена
сумата от 70лв., която е заплатил по наложената глоба и да му се присъдят
разноски пред въззивния съд. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и
електронния фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора, поддържа
жалбата.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирани по делото писмени
бележки оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение на
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че съдът отмени въззивното решение.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност на
жалбата. Пледира, че няма данни за техническото средство дали е било в
изправност.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно
производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е
допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по
аргумент на противното следва, че за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако е било изложено в жалбата като касационно
основание.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил Електронен фиш серия К №
3857793/24.11.2018г. на ОД МВР Варна, с който на К.Д.Т. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100лв. за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за това, че на 24.11.2018г. в 09.16ч. в гр. Бяла, по ул. „Трифон Милушев”, до дом № 81, в посока – гр.
Варна, е управлявал л.а. Рено Меган Класик ЕХ 1.6 с
ДК№ ВТ 4823ВН със скорост от 78 км/ч. При
допустима за населеното място скорост от 50 км/ч. След като е установено, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя, на същия е съставен процесния
електронен фиш. В хода на административно-наказателното производство не е
постъпила декларация, изходяща от собственика, с посочване имената на друго
лице, осъществявал управлението на автомобила на посочената дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, преписката по АНП, разпечатка със снимка от
измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината
първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се
установява гореописаната фактическа обстановка.
За да потвърди ЕФ съдът е приел от фактическа страна, че
нарушението е установено по нормативно установения по ЗДвП ред – с автоматизирано
техническо средство, като на собственика на МПС-то е съставен обжалвания ЕФ, в
който мястото на деянието, деня и часа, и квалификацията на деянието са описани
ясно и точно. Налице е снимка от техническо средство, което е преминало
съответния метрологичен контрол.
От правна страна съдът е приел, че при съставянето и издаването на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателно процесуалните правила. Изложил е мотиви, че в ЕФ е
посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и
правилно е отнесена същата към санкционната норма, като законосъобразно е
определен и размерът на глобата. Нарушението безспорно е установено чрез
заснемане с надлежно техническо средство. Посочил е, че съставения протокол на
основание чл.10 от Наредбата, съдържа всички реквизити, релевантни за
валидността му. Възраженията на Т. е приел за неоснователни, за недостоверност
на съдържанието на цитирания протокол предвид изготвянето му от заинтересовано
лице, доколкото не са установени конкретни факти сочещи на предубеденост на
служителя и заинтересованост от изхода на делото. Изложил е мотиви, че не са
налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Обсъдил е наведените от въззивника
възражения като е приел същите за неоснователни, във връзка с което е изложил
мотиви.
Така постановеното решение е неправилно.
ВРС неправилно е приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид представените доказателства – Справка в центр.база рег.номер,
неправилно въззивният съд е приел, че лицето – К.Д.Т. е собственик на процесния
автомобил.
В съставения протокол рег.№ 819р-26972/26.11.2018г. от С Д ,
липсват необходими реквизити в съответните графи – посока на движение на
контролираните МПС, ограничение на скоростта, начало и край на участъка. Както
правилно посочва касатора, в протокола е посочено, че мястото за контрол е до
„Автомивка“, а в електронния фиш е посочено, че е до дом №81, което внася
неяснота относно точното местоположение на контролните органи и позициониране
на АТС. Като не са попълнени всички реквизити на Протокола, същият е непълен,
не дава достоверна информация за място на поставяне на АТС, посока на
движение/засичане, не е посочено ограничението на скоростта, поради което е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Посочените обстоятелства, относно
неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят и
до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по
извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна
подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са
извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.
При това положение, Административният
съд намира, че решението на Районен съд Варна е неправилно, както и НП, което е
незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и
като такова следва да се отмени.
Извършването на нарушението по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на касатора, който е прието,
че е нарушител не се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото. Авторството на деянието не е безспорно доказано, именно поради липсата
на доказателства за това. С административната преписка е представена справка в центр.база
рег.номер подобен на ВТ 4823 ВН, в която е посочено, че собственик на автомобила е Й Х Х , като не става
ясно защо административно-наказващия орган е приел именно, че К.Т. е извършил
нарушението. Въззивният съд неправилно е приел първо, че Т. е собственик на
автомобила, и второ, че като не е подадена декларация, в която да посочи кой е
управлявал автомобила, правилно е ангажирана отговорността му. Други
доказателства за авторството на деянието не са събрани от наказващият орган.
Следва да се отбележи, че нарушителят не
е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е
този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от
нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.
Преди да издаде електронния фиш обаче, той не е сторил това.
В този смисъл настоящият касационен
състав на Административен съд – Варна счита, че решението е неправилно, тъй
като допуснатите процесуални нарушения по никакъв начин не биха могли да бъдат
санирани в съдебното производство, като по принцип нарушаването на правото на
защита на нарушителя, каквото е безспорно в настоящия случай, винаги е
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна.
По тези съображения решението на ВРС, с което е потвърдено процесното НП, се явява неправилно и следва да бъде отменено, както да бъде постановена и отмяна на
електронния фиш.
От страна на касатора е направено искане
за присъждане на съдебни разноски представляващи 70лв. заплатена сума по
наложена глоба с електронния фиш. Съдът намира, че редът за възстановяване на
въпросната сума, заплатена от Т. не е в настоящото производство, поради което
не следва да му се присъжда тази сума. Съгласно разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за
това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист/в случая квитанция
от 18.09.2020г./ се предявява на финансовия орган на съответното
учреждение. Претендират се разноски от
касатора и за производството пред въззивния съд, като няма данни лицето да е представлявано
от адвокат, съответно не е заплатено адвокатско възнаграждение. Касатора
претендира пред въззивния съд разходи в размер на 4.20лв. – пощенски разходи,
които не следва да му се присъждат, защото не представляват разноски по смисъла
на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143 от АПК, във връзка с чл.144 от АПК, вр. чл.78
от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260261/24.02.2021г. по АНД № 4189 /2020г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3857793 на ОД на МВР Варна, с
който на К.Д.Т. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №3857793 на ОД на МВР
Варна, с който на К.Д.Т. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.