№ 21969
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110130845 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от М. В. К. против
ЗД „*** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3500,00 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „МОЕТО ЖИЛИЩЕ“, с полица
№ *** по заведена щета № ****, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на предявяване на иска – 29.05.2025 г. до окончателното и
изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 05.04.2025 г. след като се прибрал в дома си
установил, че в резултат на проливните дъждове през предходната седмица в
застрахованото жилище, находящо се на гр. ***, на първи и последен етаж
имало следи от наводнение и щети по вътрешните стени на къщата, както и по
външната мазилка и изолация. Изтъква, че вследствие на дъждовете и на
ураганния вятър, била съборена слънцезащитната тента от външната стена на
къщата, която при падането отчупила мазилка от изолацията, а на друго място
от отводнителен улук. Твърди се, че по северната стена на къщата, на около 40
сантиметра от нивото на земята имало оцветяване, подпухналост и
подгизналост от стичаща се вода. Поддържа, че стените на първи етаж са
подпухнали и ронливи, боята от латекс е паднала, като месец след това
ищцата държала вратите и прозорците отворени с цел същите да съхнат за да
не се образува мухъл и плесен. Поддържа, че щетите на последния етаж са
доста по – малко, като само по тавана на едната стая и в банята имало
намокряне, ронене на мазилката и плесен.
Ищцата твърди, че непосредствено след установяване на щетите и
1
настъпване на застрахователното събитие на дата 06.04.2025 г. е уведомила
застрахователя по електронен път, с уведомление от същата дата. Поддържа,
че на 07.04.2025 г. получила известие от ответното дружество за регистриране
на щета № ****, като я информирали, че ще организират оглед на място.
Посочва, че на 10.04.2025 г. бил извършен оглед от представител на ответното
дружество, който е съставил констативен протокол за извършения оглед.
Излага твърдения, че на 29.04.2025 г. ищцата получила отказ за изплащане на
обезщетение, вследствие на настъпило застрахователно събитие,
обективирано в уведомление с изх. № 3019/5/24.04.2025 г. с мотив, че подобно
обезщетение са изплатили на ищцата през 2023 г. Сочи, че при сходни
обстоятелства, а именно при проливни дъждове, но без силен вятър през 2023
г. ищцата имала нанесени щети от наводнение при същия застраховател, които
били репарирани до някаква степен. Ищцата изтъква, че с лични средства,
както и с полученото обезщетение извършила ремонт през лятото на 2023 г. и
пребоядисала всичко, което било намокрено през месец юни 2023 г.
Поддържа, че на 30.04.2025 г. депозирала възражение срещу отказа на
ответното дружество, като посочила, че претърпените щети са сходни със
щетите, които е претърпял имота на 21.06.2023 г., с разликата, че през 2025 г. е
имало и силен вятър, който е нанесъл допълнителни щети по външната
мазилка и улук. Ищцата допълва, че тези щети не кореспондират с
предходното застрахователно събитие на дата 21.06.2023 г. и не са били обект
на оглед, оценка и плащане. Сочи, че на 13.05.2025 г. получила потвърждение
на отказа от страна на ответника. Моли съда да уважи така предявения иск.
Претендира и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с
която посочва, че не оспорва твърдението, че между страните има сключен
застрахователен договор с период на покритие от 12.05.2024 г. до 11.05.2025 г.
Оспорва твърдението, че са налице обстоятелства, обуславящи изплащането
на застрахователно обезщетение. Твърди, че на дата 22.06.2023 г. след
извършен оглед и оценка на щетите на ищцата била изплатена сумата,
необходима, за да бъде възстановено имуществото й в състояние отпреди
настъпването на вредоносното събитие. Изтъква, че след подадено ново
уведомление с твърдение за настъпило застрахователно събитие през 2025 г.,
застрахователят извършил нов оглед, чиито констатации били отразени в
приложения по делото констативен протокол от 10.04.2025 г. и е констатирано,
че претенцията касае щети, сходни с тези, които са били констатирани през
2023 г., като счита същите са недължими, тъй като за тях застрахованият е бил
обезщетен. Заявява, че ако се установи, че щетите от събитието, настъпило
през 2023 г. са били отстранени, то тогава случаят касае предвиденото в
застрахователния договор изключение от покритието, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 от ОУ от обхвата му са изключени онези
вреди, които са възникнали в резултат на нарушение на строително-
техническите норми и изисквания. Оспорва твърдението, че силен вятър е
нанесъл допълнителни щети по външната мазилка и улук, тъй като не
отговаря на предвидената в т. 2 клауза „Б“ от ОУ характеристика. Счита, че
допълнителните щети се дължат на събитие, което не представлява покрит
2
риск. Заявява в условията на евентуалност, ако се установи, че щетите са в
пряка последица от риск, покрит от полицата, то тогава оспорва дължимостта
на претендираното обезщетение. Моли съда за отхвърляне на така
предявената претенция. Претендира и разноски.
Ответникът не спори, че между ищцата и ответното дружество има
сключен застрахователен договор с период на покритие от 12.05.2024 г. до
11.05.2025 г.
В хода на производството, с определение от открито съдебно заседание,
проведено на 24.10.2025 г., съдът е допуснал изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като
същият се счита предявен за сумата от 5 188.15 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и ответното дружество, с параметри, посочените в исковата молба, 2) в срока
на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, 3) характер и размер на причинените вреди от настъпилото
застрахователно събитие в срок на договора за имуществено застраховане. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на дължимото обезщетение.
Безспорно е между страните, а и от представената Застрахователна
полица № *** се установява, че към датата на процесното събитие (април
2025 г.) между страните е съществувал валиден договор за имуществена
застраховка „Моето жилище“ с покритие „Елит“. Покритите рискове
включват „Клауза Б – Природни бедствия и аварии“, в т.ч. буря, проливен
дъжд, наводнение. Лимитът на отговорност за недвижимото имущество е 100
000 лв.
От изисканата и приета по делото официална справка от Националния
институт по метеорология и хидрология (НИМХ) (вх. № 379588), която не
е оспорена от страните, се установява по безспорен начин следното: За района
на кв. „***“ (съседен на кв. „Драгалевци“ и представителен за локацията на
имота), Централната метеорологична станция (ЦМС) за 01.04.2025 г. и
02.04.2025 г. са измерени пориви на вятъра със скорост съответно 19.7 м/сек и
17.8 м/сек. Тези стойности категорично надвишават изискуемия праг от 15
м/сек по ОУ на застрахователя. Същата справка потвърждава значителни
количества валежи – до 21.2 л/кв.м на 01.04.2025 г.
Следователно, налице е проявление на покритите застрахователни
рискове „Буря“ и „Проливен дъжд“ в периода на действие на договора.
Основният довод на застрахователя за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение е, че щетите са стари (от 2023 г.) и вече били
обезщетени. Това възражение се опровергава изцяло от заключението на
3
приетата Съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.
Т.. Вещото лице, след извършен оглед на място, дава категорично заключение,
че причинените щети от 2023 г. са били отстранени.
Експертът е констатирал на място следи от извършени ремонти – нова
декоративна мазилка в приемното фоайе (различаваща се по нюанс от старата,
което е доказателство за извършена поправка), както и изпълнени шпакловки
и боядисване в кухнята и коридора.
Вещото лице посочва, че настоящите увреждания (петна от теч,
подкожушена мазилка, плесен, разрушен латекс в гаражите и стаите) са
резултат от новопроникнала влага и течове, причинени от интензивните
валежи и ураганния вятър през април 2025 г.
Експертът потвърждава, че повтаряемостта на местата на уврежданията
е логична предвид денивелацията на терена (имотът е в ниската част) и
конструктивните особености, но това не прави щетите „стари“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
обективно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал.
Категорично е доказано е, че процесните вреди са нововъзникнали и са в
пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Съдът намира, че възраженията на ответника за изключен
застрахователен риск са неоснователни поради следните съображения:
На първо място ответникът не ангажира никакви доказателства, че
извършеният ремонт през 2023 г. е бил некачествен и че именно това е
причината за новите щети. СТЕ установява външна причина за вредите
(природно бедствие), а не вътрешен дефект на сградата.
На следващо място ответникът твърди, че неприбирането на тентата
представлявала груба небрежност, което изключвало отговорността на
застрахователя. Съгласно съдебната практика „груба небрежност“ е налице,
когато застрахованият не е положил и най-елементарната грижа, която би
положил и най-небрежният човек. Вещото лице установява, че тентата е с
площ 2.04 кв.м и е била закрепена стандартно. При установената от НИМХ
скорост на вятъра (близо 20 м/сек – ураганни стойности), откъсването й от
фасадата е възможно дори при правилен монтаж и експлоатация, поради
огромното ветрово натоварване. Липсват доказателства тентата да е била
оставена разпъната по време на бурята, нито че прибирането й би
предотвратило щетите с категоричност предвид силата на стихията.
Ето защо, възражението за освобождаване от отговорност поради груба
небрежност е неоснователно.
По размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение трябва да е
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на събитието.
В заключението си вещото лице е остойностило необходимите разходи за
възстановяване на щетите (труд, материали, демонтаж/монтаж, допълнителни
разходи), използвайки пазарни цени към момента на изготвяне на
експертизата. Съгласно Таблица № 1 от СТЕ, общата стойност на
4
необходимите СМР за пълното възстановяване на имуществото възлиза на 5
188.15 лв. с ДДС. Тази сума е в рамките на лимита на отговорност. Съдът
приема този размер за доказан и справедлив, отговарящ на принципа за пълно
обезщетяване на вредите.
След допуснатото увеличение на иска, ищцата претендира именно тази
сума – 5 188.15 лв., поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Върху главницата се дължи законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба (29.05.2025 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски. От представените
доказателства се установява, че ищцата е направила следните разноски:
държавна такса в общ размер на 207.53 лв., както и депозит за вещо лице в
размер на 600.00 лв. или 807.53 лв. общо.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл.
405, ал. 1 от КЗ, сумата от 5 188.15 лв. (пет хиляди сто осемдесет и осем лева
и 15 ст.), представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна
полица „Моето жилище“ № *** за имуществени вреди, настъпили вследствие
на застрахователно събитие в периода 27.03.2025 г. – 05.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2025 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 807.53 лв. (осемстотин и седем лева
и 53 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5