№ 193045
гр. София, 22.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110155748 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че същата нередовна.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения
относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се
изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване,
респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на
ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое
непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
В исковата молба е инкорпорирано искане с правна квалификация чл. 389, ал. 1 ГПК
за допускане обезпечение на предявения иск – чрез налагане на обезпечителна мярка
спиране на изпълнението по и.д. 934/2025 г.
Обезпечителното производство в първата си фаза е едностранно, като целта е да се
създадат условия за защита на възможността спорното право да бъде реализирано. Съдът в
това производство не може да приложи нормата на чл. 145, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от
ГПК като съдейства на молителя да конкретизира изложените твърдения, защото това ще
доведе до нарушение на принципите на състезателно начало и равенство на страните, което
ще постави евентуалния бъдещ ответник в по-неблагоприятно процесуално положение, а
това от своя страна ще доведе до нарушаване на неговото право на защита.
Предвид нередовността на исковата молба, съдът следва да се произнесе по искането
1
за допускане на обезпечение след като бъдат изправени нередовностите. Безпротиворечиво
в съдебната практика е разбирането, че нередовната искова молба не подлежи на
обезпечаване, като съдът дължи произнасяне по направеното искане за допускане на
обезпечение едва след като исковата молба отговоря на изискванията за редовност –
Определение № 363/31.07.2018г. по ч.т.д. № 1224/18г., I ТО на ВКС, Определение №
47/19.01.2012г. по ч. т. д. № 871/2011г., II ТО на ВКС, Определение № 826/02.12.2013г. по ч.
т. д. № 3887/2013г., II ТО на ВКС и др.
Мотивиран от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни твърденията си,
обуславящи наличието на правен интерес като 1) посочи в какво се изразява правния спор,
като изложи твърдения за наличието на застрашено или нарушено субективно право, както
и неговото съдържание и субекти; 2) да формулира надлежен петитум, който да съответства
на обстоятелствената част на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства
за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 50 лева.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за обезпечение иска.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2