№ 196
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Е. Г.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600381 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице И. Б. Б. за възобновяване
на наказателните производства по НОХД № 899/ 2021 г. по описа на РС – Видин и ВНОХД
№ 252/2024 по описа на ОС – Видин, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на
делото за ново разглеждане.
В искането си, осъденият И. Б. навежда основание за възобновяване на
наказателното дело по реда на чл.422, ал.1 т.5 от НПК, във връзка с наличието на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
Искателят сочи, че с Присъда № 23 от 21.03.2024 г. по НОХД № 899/ 2021г. по
описа на ВРС, потвърдена с решение № 144/11.10.2024г. по ВНДОХ № 252/2024 по описа на
ВОС, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3 от НК и
осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Искателят твърди, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени
процесуални нарушения, намерили израз на първо място в обвинителния акт - съществено
разминаване между словесното описание на обвинението и посочените нарушени цифрови
разпоредби от НК. Записаните, като нарушени, в обвинителния акт разпоредби на чл.343,
1
ал.3, пр.4 и 5 от НК, визирали „без необходима правоспособност- пр.4“ и „на пешеходна
пътека-пр.5“. Словесно обвинение за „пешеходна пътека“ нямало никъде, а и деянието не
било извършено на пешеходна пътека. Било обаче, повдигнато словесно обвинение за
напускане на ПТП-то, но цифрово това не било посочено никъде. Тези обстоятелства не
били констатирани и от двете съдебни инстанции, като направеното възражение по
същество пред първоинстанционния съд, изобщо не било коментирано в мотивите, като така
съдът допуснал две процесуални нарушения – нарушение правото на защита на подсъдимия,
който трябвало да разбере в какво е обвинен и липса на мотиви към присъда, която поради
липса на възможност за саниране от ревизиращата инстанция, представлява основание за
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Мотивите както на първоинстанционния, така и на въззивният съд били
изключително противоречиви, защото никой от свидетелите, с изключение на пострадалия,
не твърдял, че именно подсъдимият управлявал автомобила.
Пострадалият твърдял, че автомобила бил управляван от мъж, който не познавал
и не би могъл да разпознае. Всички останали свидетели сочели, че автомобила бил
управляван от жена. Поради това, според искателя Б., както присъдата, така и въззивното
решение почивали изцяло на предположения, което също било съществено процесуално
нарушение.
На второ място, определеното наказание било неправилно, защото деянието било
извършено на 26.09.2020 г., а присъдата била потвърдена на 11.10.2024 г., т.е повече от 4 г.,
което било неразумно дълъг срок, който следвало да бъде съобразен от съда, с определяне на
по-ниско наказание. Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години било
завишено с оглед времето и събраните по делото доказателства, т.е. налице била
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
Посочените нарушения, във връзка с неправилната квалификация на деянието,
представлявали и нарушение на закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По същността си потвърждаващото присъдата въззивно решение, страдало от
същите пороци, по отношение на присъдата.
Искателят сочи, че при евентуална констатация на описаните пороци, САС следва
да отмени присъдата, да възобнови производството по делото и да посочи фаза, от която
производството да започне отново.
Основаното на чл.425, ал.1, т.1 от НПК искане е за отмяна на присъдата и
връщане на делото, с посочване на стадия от който да започне новото разглеждане с цел
изясняване на изложените обстоятелства.
В съдебно заседание, осъденото лице И. Б. Б., редовно призован, не се явява. Не
се явява и негов представител.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище, за
2
неоснователност на искането, с довод, че съдебните актове на предходните съдебни
инстанции са правилни и законосъобразни, а наложеното на осъденото лице наказание е
справедливо, поради което и липсва основания за възобновяване на наказателното
производство.
Според прокурора не са налице и сочените в искането съществени процесуални
нарушения - несъответствие между словесното и цифровото изписване на обвинението; че
деянието е извършено на пешеходна пътека; че присъдата е немотивирана.
Според прокурора, не е налице и неправилно приложение на закона. В тази
връзка съдът изложил обстойни мотиви, че именно осъденият Б. е автор на въпросното
деяние, а не лице от женски пол.
Отмереното на осъдения наказание „лишаване от свобода“ малко над
минималния размер от две години, отложено по реда на чл.66 от НК, прокурорът намира за
правилно, поради това и справедливо.
В заключение, прокурорът пледира за неуважаване на искането за възобновяване.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите
на правомощията си, намери следното:
Предмет на искането е акт, от категорията на визираните в чл.419 от НПК и
чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като основание за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 252/2024 по описа на Видински окръжен съд. Въззивният съдебен акт – решение
№ 144/11.10.2024 г. по това наказателно дело е влязло в сила и не е било проверявано по
касационен ред. Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл.421,
ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е
ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по изложените в искането съображения.
С присъда № 23 от 21.03.2024 г., постановена по НОХД № 899/2021 г., Видински
районен съд, НО, 3-ти състав, е признал подсъдимия И. Б. Б., с установени по делото
самоличност и адрес, за виновен по повдигнатото му обвинение и при условията на чл.54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, изтърпяването
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, за
извършеното от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.4 и пр.5, б."а”, пр.2, вр. с чл.343, ал.1,
б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В тежест на подсъдимия Б. са възложени всички сторени по делото разноски,
както следва: сумата от 697,70 лева, по досъдебното производство; сумата от 694,70 лева, по
съдебните производства и 9 000.00 лева направени от частния обвинител В. Д. Й. разноски
за процесуално представителство по делото.
По въззивна жалба на подсъдимия И. Б. Б., е образувано ВНОХД № 252/2024 г. по
описа на Видински окръжен съд, приключило с Решение № 144 от 11.10.2024 г., с което
присъдата на Видински районен съд е била потвърдена.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може,
3
при решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон.
В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване като съществено
процесуално нарушение, осъденото лице на първо място сочи, допуснати съществени
процесуални нарушения, в обвинителния акт - съществено разминаване между словесното
описание на обвинението и посочените нарушени цифрови разпоредби от НК, тъй като
записаните, като нарушени, в обвинителния акт разпоредби на чл.343, ал.3, пр.4 и 5 от НК,
визирали „без необходима правоспособност- пр.4“ и „на пешеходна пътека-пр.5“. Словесно
обвинение за „пешеходна пътека“ нямало никъде, а и деянието не било извършено на
пешеходна пътека. Било обаче, повдигнато словесно обвинение за напускане на ПТП-то, но
цифрово това не било посочено никъде.
На първо място настоящият съд намира за необходимо дебело да подчертае, че
възражения за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения една с
искането за възобновяване на наказателните производства на предходните съдебни
инстанции е недопустимо, тъй като е преклудирано. Това правило изрично е установено в
разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК.
Пред Видински окръжен съд, като първа съдебна инстанция са били проведени
две разпоредителни съдебни заседания, за които страните са получили разпореждания за
насрочването им. В тези съдебни актове /№ 457/15.09.2021 г. и № 442/29.03.2023 г./ изрично
е указано на страните в процеса, че: „…съгласно чл.248 ал.1 от НПК в същото ще се
обсъждат следните въпроси:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
Уведомява лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание, че
съгласно чл.248, ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния и въззивния съд
не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните
правила по ал.1, т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание.“
В двете, проведени на 23.02.2022 г. и 27.04.2023 г. разпоредителни заседания,
защитникът на подсъдимия Б. – адв. Г. е заявил пред съда: „… На досъдебното производство
не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на
процесуалните права на подсъдимия или пострадалия. Не са налице предпоставки за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма предпоставки за разглеждане на
4
делото при закрити врати. Няма основания за изменение на взетата мярка за процесуална
принуда. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на лицата посочени в списъка за
призоваване към обвинителния акт. По отношение на молбата за конституиране - смятаме, че
е своевременно предявена.“
Подсъдимият Б. е потвърдил становището на защитника си, като е заявил:
„Поддържам казаното от защитника ми. Също считам, че няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство и не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения…“. Становището на защитника на подсъдимия по визираните в
чл.248 от НПК въпроси, сочи, че защитникът не е установил нарушение правото на защита
на подсъдимия, както и, че подсъдимият е бил наясно в какво е обвинен.
При това положение, и предвид императивната разпоредба на чл.248, ал.3 от
НПК, възможността на осъденото лице да прави възражения за допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения, в частност несъответствия и непълноти в
обвинителния акт е преградена. Затова и съдът, както настоящият, така и предходните
съдебни инстанции, не им дължи коментар и отговор.
Настоящият съдебен състав не съзира и твърдените в искането противоречия в
мотивите на съдебните актове на предходните съдебни инстанции. Изложените в тази връзка
доводи на искателя – като липса на свидетелски показания, установяващи авторството на
подсъдимия в извършването на престъплението; дали автомобилът е бил управляван от мъж
или жена; дали присъдата и въззивното решение почиват на предположения, представляват
твърдения за необоснованост на присъдата и въззивното решение. Необосноваността на
съдебните актове на предходните съдебни инстанции обаче, не е касационно основание,
обосноваващо довод за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК, поради което настоящият съд не му дължи коментар и отговор. Това е така, защото
отношението на съда към степента на доказаност на обвинението, на практика представлява
вътрешното убеждение на съда относно извършеното или не деяние, авторството и вината, и
това вътрешно убеждение по никакъв начин не може да бъде подлагано на проверка.
Не е налице и нарушение на материалния закон. Както в мотивите към
първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение, в достатъчна степен са
анализирани съставомерните признаци на извършеното, от осъдения И. Б. престъпление.
Районният съд се е произнесъл в рамките на повдигнатото обвинение, като е очертал
механизма на деянието с конкретните действия на подсъдимия.
От своя страна при проверката на първоинстанционната присъда, въззивният съд
е счел делото за изяснено от фактическа страна, като не е намерил необходимост от
събирането на нови доказателства за разкрИ.ето на обективната истина по делото. Това от
своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което
се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, без
каквато и да било предубеденост, като доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително установена сила.
5
Оплакванията на осъденото лице за явна несправедливост на наложеното му
наказание мотивирано с „неразумно дълъг срок“, който следвало да бъде съобразен от съда,
с определяне на по-ниско наказание, също е неоснователно. За посочения от искателя
период от 26.09.2020 г. – дена на случилото се ПТП, до 11.10.2024 г., - датата на
постановяване на потвърдителното въззивно съдебно решение са изминали 4 години. През
този период е било проведено досъдебното производство, в съдебна фаза е било проведено
съдебно следствие веднъж за периода от 11.11.2021 г. – до 13.07.2022 година. Поради
починал член на съдебния състав, съдебното производство и съдебното следствие по делото
е било за втори път проведено от друг съдебен състав, като е започнало на 27.04.2023 г. и е
приключило на 21.03.2024 г., с постановяването на атакуваната присъда.
По въззивното съдебно производство е било проведено едно съдебно заседание -
на 12.09.2024 г., а въззивното решение е било постановено на 11.10.2024 година. Тази
хронология не установява неразумно дълъг срок на движение на делото, поради което и
правилно предходните съдебни инстанции не са приели основание за допълнително
снизхождение при отмерване срока на наказанието „лишаване от свобода“.
При установените факти, подкрепени с достатъчно относим и допустим
доказателствен материал (свидетелски показания, СМЕ, АТЕ, писмени доказателства,
справка за съдимост на осъдения и др.) и двете съдебни инстанции са приложили точния
материален закон относно правната квалификация на деянието – престъпление по чл.343,
ал.3, пр.4 и пр.5, б."а”, пр.2, вр. с чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. И. Б.
Б. е осъден за това, че без да има необходимата правоспособност, управлявайки лек
автомобил в населено място с превишена скорост, изгубил управление над автомобила и
навлязъл на територията на лятната част на заведение „Кафе - аперитив“, находящо се в с.
Кутово, обл. Видин, ул. „Първа“ №76, вследствие, на което по непредпазливост, причинил
средна повреда на В. Д. Й. от с. Кутово, посетител на заведението, като след деянието е
избягал от местопроизшествието.
Първоинстанционният съд като е определил наказание на осъдения И. Б.
„лишаване от свобода“ към минималния законоустановен срок от 2 години, с отлагане
изтърпяването му, на основание чл.66 от НК, от 3 години и потвърждаването на тези срокове
от въззивната инстанция, наложеното му наказание не е явно несправедливо, с оглед
високата степен на обществена опасност на извършеното от осъдения инкриминирано
деяние.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложените наказания „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е
отложено за срок от 3 /три/ години, поради което не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като не е налице явна несправедливост на наложените
наказания.
От всичко изложено, настоящият съд намира, че формулираното искане за
възобновяване на ВНОХД № 252/2024 по описа на Видински окръжен съд и отмяна на
6
влязлото в сила въззивно решение с решение № 144/11.10.2024 г. е неоснователно, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. Б., за възобновяване на
ВНОХД № 252/2024 по описа на Окръжен съд – Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Видин.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7