№ 514
гр. Сливен, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500398 по описа за 2022 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с
което е отхвърлено искане за спиране на принудително изпълнение по
заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 420 ал. 3 от ГПК.
Частните жалбоподатели заявяват, че определението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Заявяват, че от дълг в приблизителен
размер от 10 500 лв., са изплатили общо 8 500 лв., за което
представятдоказателства. Освен това съдът не бил им указал в какъв
размер обезпечение на осн. чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД да внесат. Считат, че са
налице условията за спиране на принудителното изпълнение, поради което
молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и да им определи
размер за внасяне на гаранция за обезпечаване на вземането н акредитора.
Заявителят в заповедното производство е подал отговор на частната
жалба в законовия срок, с който я оспорва и заявява, че обжалваното
определение е правилно, не са изпълнени условията на чл. 420 от ГПК за
спиране на изпълнението. Заявява, че банката е образувала три
изпълнителни дела за събиране на вземания по три договора за банкови
кредити, вземанията не са погасени и няма данни по кой от тях са
плащанията. Моли да се остави без уважение частната жалба. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
1
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.
Производството по ч.гр.д. № 172/22г. на СлРС е образувано по
заявление от 20.01.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София против длъжниците
“Маргарита 08“ ЕООД, гр. Сливен, Н. Г. М. и М.И.М., в което е посочено, че
вземането произтича от договор за срочен банков кредит № 123406 от
09.08.2017г., сключен от “Маргарита 08“ ЕООД, гр. Сливен, като
кредитополучател, Н.М. и М.М. като солидарни длъжници и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София, като кредитодател. Към
заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката
и посочения договор, както и уведомления до длъжниците за предсрочна
изискуемост с известия за доставяне. Въз основа на това заявление с
разпореждане № 1003 от 24.01.2022г. заповедният съд е разпоредил
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е била
издадена заповед № 111/24.01.22г. за незабавно изпълнение срещу
длъжниците солидарно за сумите – 9 573, 74 лв. главница, 124, 42 лв. редовна
възнаградителна лихва, 458, 16 лв. обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници, 23, 70 лв. обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница, 32, 95 лв. комисиона и 304, 26 лв. разноски. Издаден бил
на същата дата и изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение. След получаване на поканата за доброволно изпълнение,
длъжниците подали възражения по чл. 414 от ГПК и на заявителя било
указано, че може да предяви иск за вземането си, което било сторено с
искова молба от 10.08.22г. На 22.06.2022г. вторите двама длъжници - Н. Г.
М. и М.И.М., поискали спиране на принудителното изпълнение. С определение
№ 1862/14.07.2022г. по ч.гр.д. № 172/2022г. на СлРС молбата била
отхвърлена като неоснователна.
Частната жалба е подадена от Н. Г. М. и “Маргарита 08“ ЕООД, гр.
Сливен.
Въззивинят съд намира така постановеното определение за правилно и
законосъобразно.
Не са налице визираните от правната норма на чл. 420 от ГПК условия
за спиране на принудителното изпълнение. Искането си длъжниците не са
2
подкрепили с такива писмени доказателства, от които да може да се изведе
заключение, че вземането не се дължи, съгл. чл. 420 ал. 2 т. 1 от ГПК. Пред
въззивната инстанция са представени 3 броя заверени копия от вносни
бележки от 04.03.2022г., 31.03.2022г. и 17.05.2022г. за сумите, съответно –
2 000 лв., 500 лв. и 6 000 лв., с получател „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
клон Сливен, но от посочените основания за плащане не е ясно дали те се
отнасят именно за погасяване на задължението, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение и е образувано изпълнителното
производство, чието спиране се иска. Доколкото между същите страни има
сключени три договора за срочен кредит, а в едната вносна бележка е
посочено само „вноска по кредит“, съдът не може да приеме, че се отнася
за плащане по процесния такъв. В другите две вносни бележки посочените
основания са: „00007/DDMА38409, Колева“ и „00001/DDM А38409“, които
не могат също да убедят съда, че касаят процесното вземане. От друга
страна, дори да се приеме, че плащанията погасяват задължението по
посочения в заявлението договор за кредит, то общата сума не е
достатъчна да погаси цялото вземане, за което е издаден изпълнителният
лист и е започнало принудителното изпълнение, поради което не е изпълнена
законовата предпоставка “вземането да не се дължи“ – за остатъка
кредиторът има интерес да иска удовлетворяване и няма основание да се
спре изпълнителното производство щом има неизпълнено притезание. Също
така не е налице и хипотезата на чл. 420 ал. 1 от ГПК - длъжниците не са
представили и обезпечение за кредитора по чл. 180 и 181 от ЗЗД, което би
им осигурило желаното спиране и при липса на доказателства за
недължимост на вземането. Това обезпечение се представя от длъжника с
подаването на молбата по чл. 420 от ГПК, а не след поискване от съда.
Освен това, вместо да представят обезпечение чрез залог на парична сума,
която би била около 1/3 от вземането, длъжниците могат да погасят
остатъка от него, за който твърдят, че е в размер на 2 000 лв., и така да
постигнат прекратяване на изпълнителното производство, вместо
спирането му.
Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение, а атакуваното определение - да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на ответника по частната жалба се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Г. М. и
“Маргарита 08“ ЕООД, гр. Сливен против определение № 1862/14.07.2022г.
по ч.гр.д. № 172/2022г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1862/14.07.2022г. по ч.гр.д. №
172/2022г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. Г. М. и “Маргарита 08“ ЕООД, гр. Сливен да заплатят на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София направените разноски за това
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4