РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Силистра, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20243400100384 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. С. Х., ЕГН
**********, , С. Ш. А., ЕГН **********, и С. Ш. С., ЕГН **********,
субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ срещу ЗАД
„ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Света София“ №7 да бъде осъден ответникът да
заплати на ищците сумата от 250 000лв. за първия, сумата от 200 000лв. за
втория и 26 000лв. частично предявен от сума в размер на 200 000лв. за
третия /след уточнение с молба вх. №3330/11.09.2024г./, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на Ш. А. Х., починал на 30.01.2024г. вследствие на ПТП
от същата дата, ведно със законната лихва считано от 14.02.2024г. /датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция/ до окончателното
изплащане на сумата.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 30.01.2024г., около 18.15ч. в с.Златоклас, на ул. „Първа” до дом №6
настъпва ПТП, при което л.а. марка „УАЗ”, модел „374101” с , управляван от
С. И. Х., ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост на прав
пътен участък, не съобразява поведението си с уязвимите участъци в
движението, каквито са пешеходците и блъска Ш. А. Х., който загива на
място. За вината на водача се позовава на КП за ПТП. По случая е образувано
ДП №259 ЗМ-32/2024г. по описа на РУ на МВР Дулово, което продължава и
понастоящем. Твърди наличие на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
1
ответното дружество към датата на събитието. Отправена е претенция към
застрахователя по чл. 380 от КЗ, получена на 14.02.2024 г., за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, в отговор на което е получен отказ, тъй
като са изискани документи, представянето на които не е абсолютна
предпоставка, съгласно чл.496, ал.3 от КЗ вр. чл.496, ал.2, т.2 КЗ. Подробно се
излагат страданията на ищците от неочакваната смърт. Конкретно се сочи, че
съвместният живот за Г. и Ш. започва преди повече от тридесет и седем
години, през 1987г. се ражда първото им дете С., а четири години по-късно и
дъщеря им С., като винаги ги е крепяла надежда, че ще са заедно до края на
дните си и с времето обичта и привързаността им един към друг ставали по-
силни до ниво на зависимост един от друг. За С. и С. преживе Ш. е бил не
просто баща, но и емоционална и духовна опора, съветник и приятел. Помагал
е както във финансов аспект, така и в осигуряването на подкрепа и грижи.
Моли се за уважаване на исковете с присъждане и на законната лихва за
забава, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, чрез адв. Т., е подал отговор на исковата молба, като оспорва иска по
основание и размер. Оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП.
Навежда, че КП не се ползва с материална доказателствена сила спрямо
фактите и обстоятелствата относно настъпване на ПТП, доколкото неговите
съставители не са го възприели непосредствено, поради което го оспорва.
Твърди се случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК за водача С. Х..
Покойният внезапно, на необозначено като позволено за пресичане място, без
да се огледа и без да даде знак или друга индиция за действията си, в условия
на ограничена видимост, без да се съобрази с останалите участници в
движението, е навлязъл на пътното платно, в момент, когато това не е било
безопасно. Сочи нарушение на чл.108 от ЗДвП и вероятно алкохолно
опиянение на пешеходеца, който е залитнал по посока на МПС, поставяйки в
невъзможност на водача да реагира. В евентуалност излага съображения за
съпричиняване от страна на пешеходеца, който не се е съобразил с другите
участници в движението, не е съобразил разстоянието до приближаващото
МПС, както и неговата скорост на движение, не се е огледал преди да пресече,
навлизайки внезапно на пътното платно /нарушение на чл.113 и чл.114 от
ЗДвП/. Оспорва твърденията за отношенията между починалия и ищците и за
претърпените неимуществени вреди. Твърди се силно завишени претенции.
Оспорва се това ответникът да е изпадал в забава, предвид че ищците не са го
сезирали с окопмлектовани претенции. На основание чл.380, ал.3 ГПК
непредставянето на данни за банкова сметка има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищците не изпращат процесален
представител. Депозират становище.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
2
представител, поддържа наведените твърдения и възражения и претендира
разноски. Депозирани са писмени бележки от ответника.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът e приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице сключена
застраховка “ГО” за л.а. марка „УАЗ”, модел „374101” , със срок на покритие
към ПТП и че ищците са отправили претенции пред застрахователя за
заплащане на обезщетение, получени на 14.02.2024 г.
Представена е кореспонденция между страните, касаеща
застрахователна претенция вх.№21-712/14.02.2024г. на ищците и писма изх. №
21-829/21.02.2024г. и изх. № 21-1954/14.05.2024г. от ответника, с които са
изискани допълнителни документи, в това число заверен препис от влязъл в
сила акт и авто-техническа и съдебно-медициска експертиза, както и отказ от
изплащане на обезщетение, поради непредставяне на изисканите документи.
Приобщен е препис от ДП № 259-ЗМ-32/2024г. по описа на РУ на МВР
Дулово.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт от 01.02.2024г. и
удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №012/05.02.2024г. Ш. А. Х.,
ЕГН ********** е починал на 30.01.2024г., а Г. С. Х., ЕГН ********** и С. Ш.
А., ЕГН ********** и С. Ш. С., ЕГН ********** са негови съпруга,
респективно деца.
За установяване на понесените от ищците негативни психически
преживявания вследствие смъртта на Ш. Х. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на св. Д Д С. и св. А А Т.
Св. С. /съпруг на С./, чиито показания се преценяват по реда на чл.172
ГПК, споделя пред съда, че съпругата му 7-8 месеца сънувала кошмари,
смъртта им се отразила много лошо. Почти нямало почивен ден, в който Ш. Х.
да не ги посещава в гр.Силистра. Основно Ш. издържал семейството. На
семейството на свидетеля също помагал финансово. Всяка вечер пътувал
България-Турция.
Св. Т /братовчед на Ш./ излага пред съда, че семейството на Ш. е
семейство за пример. Живеели в Турция, впоследствие С. се е върнала в
България, когато навършила 18 години. После С. е учила във Варна. Все още
счита, че не са превъзмогнали загубата.
По искане на ответника е разпитан водача на увреждащия автомобил св.
С. И. Х., който споделя пред съда, че прибирайки се от с.Брадвари, минавайки
през с.Златоклас пострадалия внезапно скочил пред колата. Набил спирачки и
завил наляво. Не го видял преди това. Имало улично осветление.
По делото е допусната и приета СППЕ, заключението по която се приема
от съда като обективно и компетентно дадено. Промяната в емоционалното
състояние на Г. Х. след процесното събитие се определя като
нормалпсихологична реакция на скръб и траур. Не се препоръчва лечение с
3
антидепресанти, с изключение прилагането на трансквилизатори първите два-
три дни, за да може скърбящият да изживее скръбта си и да се върне към
ежедневието си. Непосредствено след инцидента Г. Х. споделя нарушение в
съня, подтиснатост, първоначален шок при узнаването. Понастоящем
преживяната траурна реакция и емоционалните промени са в процес на
овладяване с ежедневни дейности – фаза на реорганизация. Не се констатира
психично заболяване.
При С. Ш. А. промяната в емоционалното състояние след процесното
събитие се определя също като нормалнопсихологична реакция.
Непосредствено след инцидента споделя подтиснатост, но и необходимост от
бързо преодоляване на първоначален шок при узнаването за смъртта на баща
си, с цел да се погрижи за баба си и да съдейства при провежданите
мероприятия от криминалистите. Понастоящем преживяната траурна реакция
и емоционалните промени са в процес на овладяване с ежедневни дейности –
фаза на реорганизация. Не се констатира психично заболяване.
При С. Ш. С. промяната в емоционалното състояние след процесното
събитие се определя също като нормалнопсихологична реакция. След
инцидента споделя нарушение в съня, подтиснатост, първоначален шок при
узнаванетото. Понастоящем преживянате траурна реакция и емоционални
промени са в процес на овладяване с ежедневни дейности и грижа по детето –
фаза на реорганизация.
Загубата на съпруг и баща според вещите лица е хипотетично трудно
преодолима.
Съобразно заключенията по СМАТЕ и допълнителна САТЕ, уточнени в
с.з., които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, се
установява следното:
Произшествието е настъпило в населено място, по прав, наклонен
надолу от 3.5 % сух асфалтов участък от пътя, нощно време при движение на
фарове и наличие на улично осветление. Пътното платно е двупосочно, с по
една лента за движение във всяка посока, без наличие на хоризонтална
маркировка. Широчината на пътното платно е 7.77м., като от двете страни на
пътното платно има наличие на тротоари. Левият и десният тротоар са с
широчина от 3.1м. и са покрити с тротоарни плочки. Произшествието е
настъпило с товарен автомобил „УАЗ”, движещ се в посока от с.Любен към
гр.Дулово и пешеходец, движещ се по десния тротоар спрямо посоката на
движение на лекия автомобил, който внезапно навлиза в пътното платно при
заобикаляне на паркиран върху тротоара лек автомобил. Пострадалият
пешеходец е с наличие на етилов алкохол в кръвта и урината с максимална
концентрация от 3.73%. Първоначално той се е движил по десния тротоар,
преминал покрай контейнер за боклук и след като достигнал до паркирания
върху тротоара лек автомобил е слязъл на пътното платно, като при това си
слизане, движението му по пътното платно е било в близост до десния бордюр
на тротоара. Така, движейки се по пътното платно е изминал 7-8метра, като е
достигнал до предната лява врата на партирания на десния тротоар автомобил
4
„Опел Астра” и при достигане до предно ляво колело на автомобила
пешеходеца е загубил равновесие и е залитнал наляво, в посока на пътното
платно, правейки 4-5 странично движейки се кръстосани малки крачки, в края
на които е паднал на пътното платно. Към този момент товарният автомобил е
бил около паркираният пред дом 7 друг лек автомобил върху десния тротоар.
Към момента на падането вече е задействана спирачна система. След като
пострадалият пешеходец е паднал на пътното платно е ударен от автомибил
„УАЗ”, който е преминал през него, като го е претърколил, след което е спрял
на пътното платно, изминавайки от около 5 метра след пострадалия, който
починал на място. След окончателното спиране на място са отишли водача и
возещият се до него от лек автомобил „Джип Чероки”, който е бил с включени
аварийни и къси светлини до дом №6. Като непосредствена причина за ПТП
вещото лице посочва внезапното навлизане на употребилият голямо
количество алкохол лице към вътрешността на пътното платното платно. Не е
налице причина за ПТП от техническа страна. Непосредствената причина за
смъртта се дължи на тежка гръдна травма с двустранно счупване на ребра по
три фрактурни линии с контузии на белите дробове и изливане на значително
количество кръв в гръдната кухина с натрупване на хемопневмоторакс и
развитие на остра следкръвоизливна анемия, резултат на процесното ПТП.
Скоростта на движение на т.а. „УАЗ” е 46км/ч. Дължината на опасната зона за
спиране на товарния автомобил е около 44м. Водачът не е имал техническа
възможност да спре преди достигане мястото на удара. При положение, че
пострадалият пешеходец не е залитнал и е паднал на пътното платно лекият
автомобил би минал покрай него безпрепятствено. Първият момент, в който
водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца е в рамките на
осветения участък от светлините на автомобила, което е около 50м., а иначе е
задействал спирачната система и е възприел опасността от 31м. Няма данни за
намаляване скоростта, в момента в който пешеходецът е възприет. Всяко едно
намаление на скоростта, ако няма аварийно задействане на спирачната
система, няма как да бъде установено. Според вещото лице товарният
автомобил се е движил с осигурено достатъчно безопасно странично
разстояние спрямо пешеходеца, който е извършил заобикаляне на паркирания
на тротоара автомобил. Технически е възможно от момента на възприемане на
пешеходеца и е на 50м. от него да спре, но той в конкретния случай, при
успоредно движение не представлява опасност, след като е осигурено
безопасно дясно странично разстояние. Според вещото лице пряката
опасност възниква от момента на застъпването на краката на
пешеходеца. Безопасната странична дистанция при движението на товарния
автомобил спрямо движещият се по пътното платно пешеходец е 0.95м.
Водачът на товарният автомобил е подсигрил странично разстояние от 1.39м.
За да спре товарният автомобил преди мястото на падане и последващо
прегазване на внезапно навлезлия в пътното платно пиян пешеходец е било
необходимо намаляване на скоростта от 46км/ч до максимум 35-36км/ч от 50
метър до 31 метър. При всяко едно забавяне на намалението на скоростта до
5
31м. водачът на товарният автомобил не би имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране преди достигане мястото на падане
и прегазване на внезапно навлезлия пиян пешеходец. В съдебна зала вещото
лице уточнява, че от момента на възприемане на пешеходеца е можело да
спре, но това спиране е трябвало да бъде аварийно. Съответно към този
момент пешеходеца ще бъде след контейнера за боклук, а не към момента на
мястото на залитане. В момента, в който водачът възприема пешеходеца на
50м. той не представлява опасност. Счита, че не е налице задължение на
водачите на автомобили да задействат аварийно спирачната система при
движение на пешеходец на платното. Не е предвидимо претятствие, той е
нямало как да предположи, че пешохедецът ще залитне и ще направи толкова
крачки и ще падне пред автомобила. Можело е да има намаляне до 35 км/мч,
което не е с авариен характер, но вещото лице е категорично, че необходимост
за такова не е имало предвид това, че не е имало възникнала опасност и е
предприето заобикаляне на пешеходеца.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4
от ГПК.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото е
проведена, описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като е сезиран с искане за заплащане на
обезщетение на 14.02.2024г. – обстоятелство, по което не се спори между
страните. Искът е предявен на 14.08.2024г. /п.к./, т. е. след изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведение от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяние и вреда; 4/
вина; 5/ валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря С.ят
причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към
6
датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение
относно процесното МПС, с ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Спорен по делото и съществен за правилното решаване на настоящия
казус се явява въпроса дали е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
За да се произнесе по така поставеният въпрос, настоящият състав
съобрази следното:
Въпреки правния характер на протокола за ПТП като официален
удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена
сила за установените от длъжностното лице факти, няма никаква законова
пречка да бъдат допуснати, събрани и обсъдени доказателства от кръга на
предвидените в ГПК за пълното изясняване механизма на настъпилото
произшествие.
С оглед горното е разпитан водачът на увреждащото МПС и са
назначени КСМАТЕ и допълнителна САТЕ.
От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства
се установява, че при скорост на движение от 46км/ч при конкретното
състояние на платното за движение опасната зона за спиране на товарния
автомобил е била 44м. Същевременно, осветената част от фаровете на
товарния автомобил дава възможност за възприемане на пешеходеца от около
50 метра.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство
във всички случаи, когато възникне опасност за движението”.
От съществено значение за установяване дали се касае за случайно
деяние е събирането на доказателства за това дали възникналата опасност е
била предвидима от водача. Конкуренцията между предвидима и
непредвидима опасност е изяснена в правната теория и маркира разликата в
двете хипотези, очертани в първото и второто изречение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Първото изречение изисква водачът предварително да отчете
негативното влияние на конкретни фактори от пътната обстановка и
съответно да съобрази скоростта си на движение с тях, а ако не стори това сам
се поставя в невъзможност да преодолее опасността за движението. Второто
изречение го задължава да предприеме мерки за намаляване на скоростта и
спиране при възникнала внезапна опасност, която е била възприета. В този
случай задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на
възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана – водачите са
длъжни да намалят скоростта на движение, когато възникне опасността за
движението или когато е закономерно нейното проявление.
7
Въпросът, кога обективно за пръв път е възникнала опасността за
движението, с която водачът е трябвало да се съобрази и да предприеме
адекватни мерки, за да я предотврати е относим.
Последователна и трайна е съдебната практика за това, че поначало,
деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не
е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е бил
технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл
да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.
В настоящия случай безспорно е установено, че към момента на
възприемане на пешеходеца водачът на товарния автомобил е бил на
отстояние 50 метра, като пешеходецът вече е вървял по пътното платно,
успоредно и в непосредствена близост на тротоара, с гръб към процесния
автомобил. Въпреки че мястото на пешеходеца не е такова, което правилата за
движение му определят - а именно тротоара или банкета на пътя, то съществено е в
случая и следва да се има предвид на първо място това, че е нямало никакви
индикации за неадекватно поведение, като например алкохолно опиянение
или поведение, от което да се установява намерение за пресичане на пътното
платно, в които случаи може да се приеме, че възприемането на пешеходеца е
и момента на възникване на опасност. На второ място, осигуреното странично
разстояние е било по-голямо от необходимото.
Задължение на водачите е по време на движение да възприемат всяка
пътна ситуация и нейното логическо развитие, като вземат и съответните
мерки за безопасност.
С оглед събраните по делото доказателства и конкретно приетото и
неоспорено допълнително заключение на САТЕ, настоящият състав намира, че
опасността за движението за водача в конкретния казус възниква от момента
на залитане на пешеходеца, в резултат на коeто е и внезапното му навлизане на
пътното платно, или това се случва на 31м. - в опасната зона на водача, като
последният не е имал техническа възможност да спре преди достигане
мястото на удара.
В случая не се касае за предвидимо препятствие, което да налага
избиране на по-ниска скорост, доколкото водачът на товарния автомобил е
осигурил достатъчно странично разстояние от пешеходеца, а именно 1.39м.,
при необходимо 0.95м. Тоест, той е взел съответните мерки за безопасност,
като последващото развитие на ситуацията е нямало как да бъде предвидена и
предотвратена.
От всичко изложено по-горе се извежда и основателността на
възражението на ответника, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК.
В гражданското право е установена презумпция относно вината /чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД/. До доказване на противното се счита, че конкретната настъпила
вреда е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа.
Поради това в тежест на оспорващата гражданската отговорност на
делинквента страна е да докаже наличието на случайно събитие.
8
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г.
по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС относно режима на скоростите за
движение на моторни превозни средства, възприети и в практиката по
граждански и търговски дела, при твърдяно нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП това би било, ако се докаже, че пътният инцидент е бил непредотвратим,
въпреки че превозното средство е управлявано със скорост, ненадвишаваща
допустимата, при липса на обективни фактори, които да са задължавали
водача да избере по-ниска скорост. Т.е. че при управлението на превозното
средство със съобразена скорост, в рамките на допустимата такава, водачът не
е можел да спре, считано от момента на възникване на опасността за
движението и когато тази опасност е можело да бъде възприета. Само при
установяване на такива обстоятелства презумпцията относно вината се счита
оборена. Именно такъв е и настоящият случай. Водачът на товарния
автомобил с поведението си не е реализирал състава на чл.45 ЗЗД, тъй като
деянието не е противоправно и не е виновно извършено. Отсъствието на
задължение на застрахованото лице да поправи вредите освобождава и
застрахователя, чиято отговорност е функционална.
Изложените обстоятелства обосновават извод, че предявените искови
претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства
и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сторените разноски. По направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, настоящият състав намира, че същото е
основателно над размера от 28 428лв. с ДДС, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо ищците следва да заплатят на ответното
дружество разноски в общ размер от 28 578лв., от които 28 428лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв. за депозити за вещи лица.
Разноски за свидетел не са изплатени, поради което не са и дължими на
страната. Внесеният депозит подлежи на връщане, на основание чл.4б от ЗДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. Х., ЕГН **********, , С. Ш. А., ЕГН
**********, и С. Ш. С., ЕГН **********, субективно съединени искове
срещу ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Света София“ №7 да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците сумата от 250 000лв. /двеста и петдесет
хиляди лева/ за първия, сумата от 200 000лв. /двеста хиляди/ за втория и
26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/ частично предявен от сума в
размер на 200 000лв. за третия ищец /след уточнение с молба вх.
№3330/11.09.2024г./, представляваща обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Ш. А. Х., починал
9
на 30.01.2024г. вследствие на ПТП от същата дата, ведно със законната лихва
считано от 14.02.2024г. /датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН **********, , С. Ш. А., ЕГН **********, и С.
Ш. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Света София“ №7 сумата от 28 578лв. /двадесет и осем хиляди петстотин
седемдесет и осем лева/, представляваща разноски за производството, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
10