№ 23484
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110162404 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
334955/22.10.2024 г., уточнена с молба с вх. № 296793/10.09.2025 г. от М. С.
Е. ЕГН:**********, гр. София, ж.к. "Л* Съдебен адрес чрез адв. А. Д. САК
кантора: гр. С* * срещу М. Г. К., ЕГН:**********, Гр. София, гр. София, ж.к.
"Л*, М. С. Е., ЕГН:**********, гр. София, ж.к. "Л*, М. И. Г., ЕГН:**********,
гр. София, ул. "*, В. И. Л., ЕГН:**********, гр. София, ул. "Г*, с която са
предявен положителен установителен иск за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с който да бъде
признато по отношение на всички ответници, че М. С. Е. ЕГН:********** е
собственик, на основание давностно владение от началото на 2007 г. върху
следния недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в гр. С* /шест/, вход
Б /буква Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло
и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: от изток-апартамент №3, вх.
А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада и от юг-апартамент
№38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с
полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при
съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-
1
фасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед
№РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно
точка шестдесет и четири точка едно точка тридесет и седем/, с адрес на
имота: гр. София, район П* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/,
апартамент 37 /тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира
на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор * с предназначение на
сградата: Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в
Поземлен имот с идентификатор * /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- *.38, *.3 и
*.36, под обекта- няма над обекта -*.40.
В обстоятелствената част се твърди, че имотът е придобит по време на
брака между съпрузите М* Г. К., ЕГН ********** и С* М. Е., ЕГН:
**********, като първата се явява майка на ищеца, а съпругът баща. Твърди,
че съпрузите са се развели съгласно Решение № 199 от 17.10.2007 год. на СРС,
80 състав по гр. д. №2918/2007 год. като семейното жилище е предоставено на
двамата съпрузи за ползване.
Сочи, че след развода С* М. Е. не е живял в апартамента в ж.к. "Л*", а се
преместил да живее с новата си съпруга - Лю* на нейния адрес в град София,
ул. "*. Излага твърдения, че е имало устна уговорка апартаментът да остане за
ищеца, а за брат й М. С. Е. – апартамент в кв. Орландовци, като той не й
отричал правото на собственост върху процесния апартамент и е признат в
изложените от него факти в искова молба вх. № 261750/21.09.2023 г. по гр. д.
№ 52142/2023 г. на СРС.
Излага твърдения, живее в процесния имот от 2007 година до настоящия
момент. Стопанисва жилището, поддържа го и го ремонтира и никой роднина
и/или съсед не е пречил нито пък е з*вявал претенции към собствеността ми.
Твърди, че в жилището се родила дъщеря й и там я отгледала. Всички съседи и
роднини знаели, че тя е собственик на апартамента и никой не оспорва това.
На входната врата е поставена табела с нейното име. Сочи, че по силата на
постигнато споразумение по бракоразводно дело е определено местоживеене
на дъщеря й при нея на адрес: гр. София, ж.к. "Л*
Твърди, че е собственик на жилище, на основание давностно владение
от начало на 2007 г., което необезпокоявано упражнява и до настоящия
момент.
2
В уточнителна молба твърди, че е извършвала своене на имота и е
демонстрирала пълната си собственост като е извършвала строително-
ремонтни работи на значителна стойност и е заплащала всички консумативни
разходи за имота, както и други фактически и правни действия на
демонстриране, че е едноличен собственик. Твърди, че ответникът М. Е. и
ответницата М. К. са признали изключителното право на собственост на
ищеца върху целия имот.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. К. не подава отговор. Получила
е книжата лично на 12.03.2025 г. (л.46 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Е. не подава отговор. Получил е
книжата чрез майка си М. К. на 12.03.2025 г. (л.47 от делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Г. не подава отговор. Получил е
книжата чрез адв. М. М. на 08.07.2025 г. и по реда на чл.41 ГПК (л.35, 63 от
делото).
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Л. не подава отговор. Получил е
книжата чрез работодател, който отказва да получи книжата (л.48,53,58 от
делото). Видно от справката в ЕИСС договорът не е прекратен.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се явява
лично и чрез адвокат. Поддържа иска. Не претендира разноски. Давя
обяснения по реда на чл.176 ГПК. В устните състезания излага доводи, че е
доказан корпусът и анимусът по владението като придобивен способ. Моли да
се уважи иска. Не претендира разноски.
Ответникът М. К., редовно призована, не се явява и не се представлява в
о.с.з. В писмена молба признава изцяло иска, като потвърждава фактите, че
апартаментът е закупен от нея и бившия й съпруг, като разводът е станал 2007
г. Твърди, че страните са се разбрали процесния имот да остане за ищеца, а
друг имот за ответника М. Е.. Признава, че ищцата владее процесния имот и
че ищецът е демонстрирал това поведение пред всички.
Ответникът М. Е. не се явява и не се представлява в о.с.з.
Ответниците М. Г. и В. Л. не се явяват, представляват се от адв. М..
Признава осъщественото владение от страна на ищеца. Твърдят, че никога не
са имали претенции към имота. Няма претенции към него. Жел*т бързо да се
реши спора с оглед факта, че част от ответниците са в чужбина.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
3
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 39747/25.09.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 78-84 от
делото).
Не се спори, че процесният имот представлява АПАРТАМЕНТ №37
/тридесет и седем/, находящ се в гр. С* /шест/, вход Б /буква Б/, етаж I /първи/,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 92.53 /деветдесет и две цяло и петдесет и три стотни/ кв.м., при
съседи: от изток-апартамент №3, вх. А, от запад-стълбище и асансьор, от
север-фасада и от юг-апартамент №38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и
осем стотни/ кв. м., при съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-
коридор и от юг-фасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед
№РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК процесният
имот е заснет и нанесен като обект и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири точка
едно точка тридесет и седем/, с адрес на имота: гр. София, район П* /шест/,
вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/, апартамент 37 /тридесет и седем/, като
самостоятелният обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор
* с предназначение на сградата: Жилищна сграда-многофамилна; сградата е
разположена в Поземлен имот с идентификатор * /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- *.38, *.3 и *.36, под обекта-
няма над обекта -*.40 (л.8 от делото).
Страните не спорят, че на 17.09.1990 г. С* М. Е. и М. Г. Е. купуват
процесния имот, предмет на иска, в режим на съпружеска имуществена
общност (СИО) (л.5 от делото). Не е спорно, че с решение № 199/17.10.2007
г. по гр. д. № 2918/2006 г. по описа на СРС, бракът между двамата е прекратен,
като решението е влязло на 17.07.2007 г., той като е при сключено
4
споразумение. В решението и споразумението страните се уговорили, че
процесния имот остава в идеална съсобственост между страните. Страните се
уговорили, че съпругата М. ще носи предбрачната си фамилия К. (л.6 от
делото).
При това положение, на основание чл. 26, ал.1 СК (1985 г.) СИО се
прекратява и на основание чл. 27 СК (1985 г.) всеки един от тях има равен дял.
Следователно С* М. Е. има 1/2 ид. част от процесния имот и М. Г. К. също има
1/2 ид. част от процесния имот. И двата са придобили имота на основание
покупко-продажба през 1990 г. и прекратяване на СИО.
Не се спори, че С* М. Е., ЕГН ********** е починал на 25.02.2012 г.,
като оставил следните свои наследници: М. И. Г., ЕГН **********, В. И. Л.,
ЕГН ********** (като същите се явяват деца от последващ брак с Лю*,
която е последваща съпруга и е починала на 08.10.2019 г.), както и децата от
първия брак на С* Е., а именно: М. С. Е., ЕГН ********** и Мариана С. Е.,
ЕГН ********** (л.7 от делото).
При това положение, след смъртта на С* М. Е., неговото имущество се
наследява от неговите деца, които са наследници от първи ред. На основание
чл. 5, ал.1 ЗН всяко едно от децата получава равен дял, т.е. по 1/4 ид. част от
1/2 ид. част от процесния имот. Така всеки един от М. И. Г., ЕГН **********,
В. И. Л., ЕГН **********, М. С. Е., ЕГН ********** и Мариана С. Е., ЕГН
********** получава по 1/8 ид. част от процесното жилище, на основание
наследствено правоприемство от С* М. Е., който е закупил имота през
1990 г. заедно с бившата си съпруга М. Г. Е. и след прекратяване на брака
е останал негова лична собственост, но само за 1/2 ид.ч..
Страните не спорят, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху
имота. Не спорят, че същото е непрекъснато, спокойно и явно. Не е спорно
намерението за своете у ищеца, респ. действие, демонстриращо промяна на
намерението за своене и тези действия са стигнали до знанието на ответника
(ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС), с което свое
поведение, ищецът е демонстрирал упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. На основание чл. 69 ЗС се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, която презумпция е
оборима.
Не е спорно, че фактическата власт е явна, спокойна, открита,
необезпокоявана и несъмнителна.
Спорно остава дали ищецът е собственик на целия имот на основание
давностно владение от 2007 година. Спори се дали е осъществен ли е
фактическия състав на владение спрямо другите съсобственици. Спори се
дали са изтекли 10 години.
По делото са разпитани свидетелите М* и * С.. Съдът напълно
кредитира техните показания като обективни, пълни, последователни,
логично и взаимно допълващи се. От тях се установи, че ищцата е установила
фактическо владение върху процесния период за повече от 10 години – живее
5
в него, извършва подобрения под формата на ремонти, отглежда и възпитава
децата си. По делото не се установи някои да е спорил за имота, да е имал
претенции към него, нито владението да бъде осъществено по насилствен
начин, скрит. Няма прекъсване на владението за повече от 6 месеца. Напротив
доказа се, че владението е явно, спокойно, необезпокоявано, непрекъснато,
несъмнено. Доказан е corpus-ът на владението.
Съгласно презумптивната норма на чл. 69 ЗС, владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. По делото ответниците
не успяха да оборят презумцията. Нещо повече от свидетелските показания и
обясненията по чл.176 ГПК се установи своенето – animus-ът на ищеца.
Установи се от факта, че същата е з*вявала пред всички, че е собственик,
извършвала е действия, характери на собственик, т.е. пълни подобрения на
апартамента. Явно е демонстрирала спрямо всички, че е собственик като е
заплащала сумите за топлинна енергия, табелка на водната врата на
апартамента е на нейно име. Доказан е animus-ът на владението.
непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесната вещ
с намерение да я свои, респ. действие, демонстриращо промяна на
намерението за своене и тези действия са стигнали до знанието на ответника
Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, тъй като апартаментът е наследствен, ищецът следва да докаже
поведение, с което е демонстрирал упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си, да е манифестирал
владението спрямо ответниците и да е преобразувал държането във
владението. Това преобразуване не се спори между страните, но и се доказа от
неоспорените по делото факти, а именно, че страните по делото са били
ответниците по иск предявен от „Т*“ ЕАД за неплатени суми за топлинна
енергия и дялово разпределение. Не се спори, че сумите са заплатени само от
ищеца, тъй като същата счита себе си за собственик и делото е било
прекратено. По този начин ищцата е демонстрирала промяната и е обърнала
държането във владение спрямо ответниците, които също са се запознали с
този факт по делото с „Т*“ ЕАД.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е станал собственик
спрямо ответниците на 1/8 ид. ч. от процесния апартамент, на основание
наследствено правоприемство от С* М. Е., който е закупил имота през
1990 г. заедно с бившата си съпруга М. Г. Е. и след прекратяване на брака
е останал негова лична собственост, но само за 1/2 ид.ч., а другите 7/8 ид.
ч., на основание давностно владение, осъществено от нея, на основани
ечл.79 ЗС започнало от 2007 и приключило на 2012 г.
Ето защо искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, но същите не претендира такова, поради което не следва да
му се присъжда.
6
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от М. С. Е.
ЕГН:**********, гр. София, ж.к. "Л* Съдебен адрес срещу М. Г. К.,
ЕГН:**********, Гр. София, гр. София, ж.к. "Л*, М. С. Е., ЕГН:**********,
гр. София, ж.к. "Л*, М. И. Г., ЕГН:**********, гр. София, ул. "*, В. И. Л.,
ЕГН:**********, гр. София, ул. "Г*, положителен установителен иск за
собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС,
че М. С. Е. ЕГН:********** е изключителен и единствен собственик на
следния недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ №37 /тридесет и седем/, находящ се в гр. С* /шест/, вход
Б /буква Б/, етаж I /първи/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 92.53 /деветдесет и две цяло
и петдесет и три стотни/ кв.м., при съседи: от изток-апартамент №3, вх.
А, от запад-стълбище и асансьор, от север-фасада и от юг-апартамент
№38, ЗАЕДНО принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №2 /две/ с
полезна площ от 3.98 /три пяло и деветдесет и осем стотни/ кв. м., при
съседи: от изток-ПРУ, от запад-мазе №1, от север-коридор и от юг-
фасада, ВЕДНО с 3.709% /три цяло седемстотин и девет хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед
№РД-184/09.03.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК
процесният имот е заснет и нанесен като обект и представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин и едно
точка шестдесет и четири точка едно точка тридесет и седем/, с адрес на
имота: гр. София, район П* /шест/, вход Б /буква „Б"/, етаж 1 /първи/,
апартамент 37 /тридесет и седем/, като самостоятелният обект се намира
на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор * с предназначение на
сградата: Жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в
Поземлен имот с идентификатор * /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка шестстотин и едно точка шестдесет и четири/; с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение;
брой нива на обекта: 1 /едно/; с посочена в документа площ 92.53 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- *.38, *.3 и
*.36, под обекта- няма над обекта -*.40.
на основание, от което: 1/8 (една осма) идеална част е придобито по
наследствено правоприемство от С* М. Е., ЕГН **********, който е закупил
имота през 1990 г. заедно с бившата си съпруга М. Г. Е., ЕГН ********** и
след прекратяване на брака е останала само 1/2 идеална част от имота като
негова лична собственост; а другите 7/8 (седем осми) идеални части, на
7
основание давностно владение (придобивна давност), започнало от 2007 и
приключило на 2012 г., осъществено от М. С. Е. ЕГН:**********, на
основание чл.79 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането
му в сила, като УКАЗВА на ищеца, че след изтичането на този срок,
вписването на исковата молба губи действието си, на основание чл. 115 от
ЗС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8