Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
Гр. Оряхово,06.08.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховския
Районен Съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на 13.07.2018г.
/ тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:Николинка Крумова
с участието на секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Крумова НАХД №421/2019г. по описа на Оряховски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.М.О., ЕГН:********** ***, с която е
обжалвал наказателно постановление №832/12.11.2019г. на Директора на РДГ - Берковица,
упълномощен със Заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и
храните на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите / ЗГ /.
С
наказателно постановление №832/12.11.2019г. на Директора на РДГ - Берковица на М.М.О., ЕГН:********** ***, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет
лева / за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от
ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 50.00 лева /
петдесет лева / за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, а именно за това, че
съхранява 3.00 пр.куб.м. дърва за огрев от твърди широколистни, немаркирани и
без превозен билет – документ, доказващ законния произход на дървесината, като
нарушението е извършено на 10.08.2019г., а е открито на 14.10.2019г. в
гр.Оряхово, обл.Враца, ул.” Никола Вапцаров „ №32.
На
основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено жалбоподателят да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, а именно 3.00
пр.куб.м. дърва за огрев от твърди широколистни в размер на 122.17 лева / сто
двадесет и два лева и седемнадесет стотинки /.
С
жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно,
като се твърди, че изложената в НП и АУАН фактическа обстановка не отговаря на
действителните обстоятелства.Жалбоподателят посочва, че през лятото на 2019г.
пред дома му на ул.” Н.Вапцаров „ №32 в гр.Оряхово спрял бус,
управляван от Д.П. ***, както и, че от буса слязъл Б.Б.С.,***.Твърди, че последният му предложил да му продаде
дървата, които се намирали в буса.Жалбоподателят сочи, че след като го попитал
за цената и дали има документ за дървата, С. му отговорил, че лицето, което
следва да издаде документа в момента отсъства, както и, че след като го издаде
ще го представи на жалбоподателя.Жалбоподателят посочва, че се е съгласил,
платил дървата, като последните били разтоварени, както и, че многократно след
това търсел С. за да му даде документите, но последният така и не му
предоставил такива.
Твърди
се, че след няколко месеца служители от горското му съставили акт.Сочи, че в
последствие бил разбрал, че преди да закупи дървата от горепосочените лица,
същите са били заловени с тези дърва в нарушение от полицейските органи, но
дървата не били конфискувани и по този начин била дадена възможност на
истинските нарушители да му продадат крадени от тях дърва.Счита, че е попаднал
в измамна схема и, че няма вина.
Сочи
още, че АУАН бил съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като не било
изрично отразено качеството на свидетеля.Също така АНО не бил изложил
съображения, защо не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед липсата
на вредни последици, количеството и качеството на дървата и тяхната
равностойност, както и с оглед качеството на личността на жалбоподателя – с
група инвалидност и неосъждан.
В
заключение се моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като
поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не се явява.
В съдебно заседание
са разпитани актосъставителят – Б.П.Б. и свидетелите Д.П.Н.,
Румен Д.П. и Б.Б.С..
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства
намери за установена следната фактическа обстановка:
През лятото на 2019г.
жалбоподателят закупил 3 пр.куб.м. дърва за огрев – твърди широколистни от св.Б.С.,
като последният му обещал, че ще го снабди с необходимите документи, доказващи
законният им произход.
На 14.10.2019г. актосъставителят – св.Б.Б. –
заемащ длъжността „ горски надзирател „ в ДГС – Оряхово, заедно с колегата си –
св.Д.Н., извършвали обиколка.По време на обиколката получили сигнал, че на
жалбоподателя са докарали дърва без маркировка и без документи.Длъжностните
лица отишли в дома на жалбоподателя в гр.Оряхово, обл.Враца на ул.” Никола
Вапцаров „ №32.На място жалбоподателят им показал дърва за огрев от твърди
широколистни – джанка, бряст, акация и гледичия, които не били
маркирани.Длъжностните лица поискали на жалбоподателя документи, доказващи
законният им произход, на което последният отговорил, че няма такива.След това
дървата били измерени с дървена рулетка, като било установено, че същите са
3.00 пр.куб.м..Св.Б. поискал личната карта на жалбоподателя, след което му
съставил АУАН Серия СЗДП №110140/14.10.2019г..В така съставения АУАН било
отразено, че жалбоподателят на ул.” Никола Вапцаров „ №32 в гр.Оряхово, обл.Враца
съхранява 3 пр.куб.м. дърва за огрев – твърди широколистни, немаркирани с КГМ и
без превозен билет.За дата и час на откриване на нарушението записали 16.00
часа на 14.10.2019г., а за дата на извършване на нарушението – 10.08.2019г..В
така съставения АУАН жалбоподателят вписал възражение, че дървата са му
доставени и продадени от Мирослав по прякор Ходжата, с бай Д..В АУАН също така
било вписано, че процесните дърва са оставени на отговорно пазене на
нарушителя.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.213, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗГ.
Била издадена
Разписка Серия СЗДП №058944/14.10.2019г., с която жалбоподателя чрез подписа си
удостоверил, че е получил от актосъставителя 3 пр.куб.м. дърва за огрев –
твърди широколистни, като се е задължил да съхранява същите с грижата на добър
стопанин, да ги пази от повреди и да ги представи веднага, щом бъдат поискани
от компетентните органи.
АНО, след като е
проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, е
установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, в резултат на което е
издал обжалваното наказателно постановление.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е допустима, като съдът
притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.
АУАН и НП са
съставени при спазване на предвидената в закона писмена форма и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
АУАН и НП са
съставени от компетентни за целта лица, като АУАН е законосъобразно издаден на
основание чл.40, ал.1 ЗАНН, не е налице противоречие между текстовите части на
АУАН и НП.АУАН е съставен в сроковете на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН.НП също е
издадено в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Изложената фактическа
обстановка съдът установи въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, които съдът кредитира и от приложените писмени доказателства.
На жалбоподателят е
вменено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ с фактическо обвинение, че съхранява
3 пр.куб.м. дърва за огрев твърди широколистни, немаркирани с контролна горска
марка и непридружени с превозен билет.
Според императивната
разпоредба на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, се забранява покупко - продажбата
и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка, а съгласно т.2 и на
дървесина, непридружена с превозен билет.
От
съдържанието на разпоредбата на чл.213 от ЗГ е видно, че в случая се касае за две отделни
нарушения - съхраняване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
което е нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и съхраняване на дървесина,
непридружена с превозен билет, което е нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за
които нарушения с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗАНН следва да се наложат
отделни наказания, както и е сторено в случая.
Разпоредбата
на чл.266, ал.1 от ЗГ не установява някакво ново положение, различно от
принципа заложен в чл.18 от ЗАНН, а само в обобщен вид предвижда налагане на
санкция за нарушение на всяка забрана, установена в ЗГ, свързана с сеч, извозване, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване, преработване или разпореждане с
дървесина.Конкретните проявни форми на нарушения, свързани със сеч, извозване, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване, преработване или разпореждане с
дървесина са визирани в други различни от нея норми на ЗГ, поради което
именно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗГ визира „ закона като цяло “.Касае се
за бланкетна разпоредба, която препраща за конкретните белези на съставомерното
поведение към нормите в ЗГ, установяващи забрана във връзка със сечта, извозването, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването, преработването или разпореждането
с дървесина, а не до норма, визираща някакво ново нарушение, извършено от
жалбоподателя, каквото е тълкуванието, дадено в жалбата – „ съхраняване на
дървесината в нарушение на закона като цяло “.
С оглед горното съдът
намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ и съответно
на така констатираното нарушение на основание чл.266, ал.1 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено наказание „ глоба “.
Съдът
обаче констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, довели до нарушение на императивни разпоредби
от ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице.При издаването на
наказателното постановление наказващият орган е нарушил императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Датата,
на която е извършено нарушението е задължителен реквизит на НП, като коректното
й посочване е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Както в
АУАН, така и в НП като дата на извършване на нарушението е посочена датата
10.08.2019г., а като дата на откриване на нарушението – датата 14.10.2019г.,
която е и датата на съставянето на процесния АУАН.По този начин се създава
неяснота относно времето на извършване на деянието, което е особено съществен
елемент на административнонаказателното обвинение.Не е ясно по какъв начин е
било установено от оправомощените за това длъжностни лица, че въпросното деяние
е извършено именно на дата 10.08.2019г..От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушителят е закупил процесните дърва през лятото на 2019г. и,
че на 14.10.2019г. след получен сигнал длъжностните лица от ДГС – Оряхово са
установили в дома му процесните дърва.Нито в представните от АНО писмени
доказателства, нито в събраните такива в хода на съдебното производство не
фигурира датата 10.08.2019г., поради което не могат да бъдат направени изводи
дали въпросните две деяния са били реално извършени от жалбоподателя именно на
тази дата.На практика на санкционираното лице е наложено наказание, без в хода
на административнонаказателното производство да са събрани надлежни
доказателства да е осъществил изпълнителните деяние на двете нарушения именно
на 10.08.2019г., за което е ангажирана и отговорността му.
От
съдържащите се в преписката, а и в съдебното производство доказателства, не се
установява обстоятелството нарушението да е извършено на 10.08.2019г., което
прави претендираните от АНО изпълнителни деяния недоказани от обективна и субективна
страна.На жалбоподателя е наложено административно наказание, без да е изяснен
въпросът дали са налице законоустановените предпоставки за ангажиране на
отговорността му, с което е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2
от ЗАНН.
Наказващият
орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че
е извършено административно нарушение и, че то е извършено именно на датата,
която се твърди.Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин на посочената в акта и НП дата жалбоподателя да е осъществил
вмененото му административно нарушение, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е бил
санкциониран.
В
санкционната част на наказателното постановление, АНО е наложил две наказания
за две нарушения, докато в обстоятелствената част нарушенията са описани като
едно.АНО е трябвало да ги опише като две отделни нарушения, като всяко едно от
тях е следвало да се отнесе към предвиденото наказание.По описаният начин, нарушителят
не може да разбере какво нарушение му е вменено, а от тук и адекватно да
организира своята защита.
Също
така, съгласно чл.275, ал.2 от ЗГ, глобите, имуществените санкции, както и
сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на
липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението, с изключение на
сумите, за които се прилага чл.273, ал.9,
се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а когато наказателното
постановление е издадено от кмет на община - в бюджета на съответната община.
Неясно за съда остава
и обстоятелството, защо след като предмета на нарушението – три пр.куб.м. дърва
за оглев – твърди широколистни са били оставени на съхранение на жалбоподателя,
то същите е било прието, че липсват, респективно жалбоподателят е бил
санкциониран да заплати тяхната парична равностойност в размер на 122.17
лева.Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват, че
жалбоподателят се е разпоредил по някакъв начин с процесните дърва.Така описано не става ясно на какво основание АНО е стигнал
до заключението, че вещите липсват, след като от установената по - горе
фактическа обстановка е видно, че към момента на съставяне на АУАН, вещите са
били налични, а по делото не са ангажирани никакви доказателства, че същите
липсват, за да се приложи тази мярка.Доколкото горното представлява репресивна
мярка, произтичаща изрично от закона, приложението й спрямо наказаното лице
следва да е ясно и категорично обосновано, следователно този пропуск се явява
относим към принципа за законоустановеност на административното наказание.С
това следва да се обоснове изводът за същественост и на това процесуално
нарушение, свързано с разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.8 от ЗАНН.
Също така
съдът намира, че АНО не е изпълнил и задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН с
оглед наличие на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Това е така, тъй като
в случая, АНО е трябвало да подложи на
преценка данните, съдържими в писмените доказателства и в писмените
доказателствени средства, които изцяло са в подкрепа на обстоятелствената част
на АУАН, че нарушенито има за предмет неправомерно съхранение на дърва за огрев
от 3 куб.пр.м., на стойност 122.17 лева.Тези данни, както и обстоятелствата, че
липсват данни нарушителят да е наказван
за други административни нарушения по ЗГ, че същият е с намалена
трудоспособност, което е видно от приложеното по делото копие от експертно
решение, както и обстоятелствата по придобиването на дървата и това, че размерът
на предмета на престъплението е с твърде ниска стойност и е оставен на
отговорно пазене в дома му, с което може да се приеме, и че е обезпечено
възстановяването му на собственика – / при положение, че е установено кой е той
/, всички те, биха могли да се разгледат като предпоставки за приложение на
признаците на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.Наистина, обществените
отношения, които са обект на защита по чл.266,
ал.1 от ЗГ са особено значими, но при преценката
на описаното в АУАН и подкрепено с данните от доказателствените източници за
поведението на нарушителя, не следват изводи, обосноваващи такава степен на
обществена опасност, която да обуслови издаване на НП.
В административнонаказателното производство установяването на
всички правнозначими факти , касаещи извършването на нарушението, дееца,
неговата вина, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, следва да се
извърши служебно от наказващия орган.Налагането на наказание, без преписката да
е попълнена с необходимия за установяването на посочените обстоятелства
доказателствен материал е съществено процесуално нарушение, тъй като води до
необоснованост на санкцията.Като резултат в конкретния случай на жалбоподателя
са били наложени наказания за нарушения, извършването на които са недоказани от
обективна и субективна страна, съответно не е налице и основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на соченото за нарушител
лице.
Водим от горното и на
осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №832/12.11.2019г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на М.М.О., ЕГН:********** ***, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 50.00 лева / петдесет
лева / за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от
ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 50.00 лева /
петдесет лева / за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, и на основание чл.275,
ал.2 от ЗГ е постановено жалбоподателят да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи – предмет на нарушението, а именно 3.00 пр.куб.м. дърва за
огрев от твърди широколистни в размер на 122.17 лева / сто двадесет и два лева
и седемнадесет стотинки /.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: