Р Е Ш Е Н И
Е № 616
гр.Видин, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на
прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №
2447 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която против Р.П.Ф. ***, ЕГН ********** е
предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Претенциите
на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с
ответницата, по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № М5173148 от
30.01.2017 г. Посоченият договор е с рамков характер и има за
предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните
услуги и продукти по него са предоставяни въз основа на подписването на
допълнителни индивидуални договори и приложения към същия.
Излага се, че номерът на горепосочения
договор - М5173148 представлява индивидуален
клиентски номер и реферира към услугите, които ползва абонатът, като на
един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните
сметки/фактури.
Поддържа се, че другият индивидуализиращ
признак на абоната е ID номер (Account ID), с който клиентът се въвежда в информационната
система на оператора. Под този ID номер
се завеждат всички договори и приложения, сключени между ищеца и ответника. В настоящия случай, ответникът Р.П.Ф. фигурира в
системата на ищеца ми под индивидуален
абонатен номер (ID) *********.
Посочва се, че към рамковия Договор № ********* (М5173148) от 30.01.2017
г, е подписано Приложение № 1 от 30.01.2017 г. С него е избран
тарифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС). Срокът
на ползване на услугата е 12 месеца,
видно от чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 30.01.2017 г, и изтича на
30.01.2018 г.
Твърди се също, че към рамковия Договор № ********* (М5173148) от 30.01.2017
г., е подписано Приложение № 1 от 28.02.2017 г. С него е избран
тарифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 23,99 лева (19,99 лева без ДДС). Срокът
на ползване на услугата е 24 месеца, видно
от чл. 6.2.2 от Приложение № 1 към посочения договор, и изтича на 28.02.2019 г.
Сочи се, че към рамковия договор е
сключен и Договор за продажба на
изплащане от 28.02.2017 г. Съгласно чл. 3 от него, Договорът е
обвързан с горепосочения договор за мобилни услуги за телефонен номер
**********. Договорът е подписан за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 60.98 лв.
Първоначалната вноска е платима при подписването на договора, а
всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за
продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат Apple iPhone7 32GB Rose Gold MAT 25 23м.
Излага се, че съгласно т. 26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори ищецът
„А1 България“, издава ежемесечни фактури
за предоставяните услуги и продукти на ответникаа. Сочи се, че от своя страна
обаче ответникът не е изпълнявал
своето задължение за
заплащане на услугите
и месечните вноски
за изплащане на продукта.
Твърди се, че са налице незаплатени задължения по
горепосочените договори в общ размер 1 913,17 лв. по Рамков Договор № *********
(М5173148) от 30.01.2017 г. - по фактури за периода от 13.02.2017 г. до 11.08.2017 г., приложени
като доказателство към исковата молба, подробно описани в същата.
Поддържа се, че горепосочените
задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно т.
26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Посочва се, че издадените от ищеца
фактури относно задълженията на ответника за процесния период, не са били
оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която
месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор
в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване
в случая не е налице.
Твърди се, че
по отношение на договорите за продажба на изплащане, същите се прекратяват при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. Сочи се, че в настоящия
случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на
гореописания договор за продажба на изплащане стават изискуеми от датата на
издаване на фактура за тези суми (в случая това е Фактура № ********* от 11.08.2017 г. за Договор за продажба
на изплащане от 28.02.2017 г.). Сумата следва да бъде заплатена от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от договора за продажба на
изплащане. Договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като
прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Излага се, че поради неизпълнение в
определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги и
продукти, горепосочените договори за услуги са прекратени едностранно от страна
на ищеца, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия. В тази
връзка са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите, както и чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от
30.01.2017 г. и чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 28.02.2017 г. Съгласно
цитираните разпоредби, размерът на неустойката се определя на база всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от
датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка)
до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Когато потребителят е
физическо лице (настоящият случай), размерът на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса по основния тарифен
план. В тази връзка ищецът е начислил следните неустойки:
- 49,98 лв. (3 месечни такси х 16,66 лв.) - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на мобилна услуга за телефонен номер
**********, съгласно Приложение № 1 от 30.01.2017 г. към Рамков Договор №
********* (М5173148) от 30.01.2017 г. - сметка
№ ********* от 19.07.2017 г.;
- 59,97 лв. (3 месечни такси х 19,99 лв.) - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение
на мобилна услуга
за телефонен номер
**********, съгласно Приложение
№ 1 от 28.02.2017 г. към Рамков Договор № ********* (М5173148) от 30.01.2017 г. - сметка № ********* от 19.07.2017 г.
Поддържа се, че в горната хипотеза, при
предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, се дължи възстановяване
и на част от стойността
на отстъпките от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, с който устройството е
обвързано, съгласно чл. 6.3.2 от Приложение № 1 от 28.02.2017 г. В тази връзка,
ищецът е начислил следната неустойка:
-
458,89 лв. - неустойка за
отстъпка от цената на закупено устройство по Договор за продажба на изплащане
от 28.02.2017 г. - сметка № *********
от 19.07.2017 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 365/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата
от 2 482.01 лева - главница; сумата от 283.76 лева - законна лихва за забава, изчислена върху
сумата от 1 913,17 лева за периода от 01.03.2017 г. до 21.12.2018 г.; законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и направените разноски.
От
ответника, чрез назначеният му особен представител в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор, в който исковата претенция е оспорена като
неоснователна. Направено е възражение за
настъпила погасителна давност по отношение
на претендираните лихви. Оспорва се размера на неустойката.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното: в
резултат на подадено на 27.12.2018 г., от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 365/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 12.02.2019 г., срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 336-РЗ/12.02.2019 г. за следните
суми: 2 482.01 лв.–главница,
283.76 лв.– законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 913.17 лева за периода от
01.03.2017 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 27.12.2018 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 55.32 лв. за внесена държавна такса и 1.00 лв.–банкова комисионна.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана
възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си
по издадената заповед.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК
ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело № 2447/2019 г., в производството по което ответника участва чрез назначения му особен
представител.
В
случая няма спор относно факта, че между страните са сключени
договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № М5173148 от
30.01.2017 г., рамков Договор № ********* (М5173148) от 30.01.2017
г., които
са предсрочно прекратени /оператора едностранно е прекратил договора на
длъжника и е начислил неустойка, която е определена на база всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване на услугата,включително и тази за отстъпка от цената
на закупено устройство, като общия размер на начислената неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за всяка от представените услуги е 568.84
лв. /
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
за установяване съществуване на вземането е допустим.
В
случая иска за установяване съществуването на вземане за сумата от 568.84 лв.-представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга се
явява неоснователен.
Съгласно чл. 92
от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото Общи условия се установява,
че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има
право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени
между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до края на договора.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището, че за
прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за
доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска.
В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да
се приеме, че исковата молба, или
заповедта по чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на преписи от същите
от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени
неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с които са начислени търсените
неустойки липсва посочване на основанието за
начисляването им, за кой период и
пр.
По изложените
съображения, съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договорите,съобразно закона, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване
на същите.
На следващо
място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния
случай, ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП, а съгласно чл. 143 от ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът
не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка. Следва само да се отбележи, че неустойка в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1
от ЗЗП и за нелоялна търговска практика (така Решение № 7586 от 04.12.2013 г.
на АдмС - София-град по адм. д. № 6627/2013 г.),както и че неустойката свързана с отстъпката от цената на закупено
устройство е формирана без дължимото се посочване в приложение №1, чл.6.3.2 на
стойността и размера на съответната отстъпка.
Предвид
гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по
договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя,
настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което са и нищожни. Така, както са
уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да
прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. В този смисъл, потребителят е
задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и
във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към
момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси,
без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи
също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във
всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на
неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата
и задълженията на страните по договора.
Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява, поради
изключителната си значимост ,диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на
горното, съдът намира, че ответникът не дължи
претендираната неустойка в общ размер от
568.84 лв., поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен
и ще следва да бъде отхвърлен.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
частичната основателност на исковата претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги
преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
В т.4.4. от договорите се сочи, че за неуредените в
договора условия се прилагат разпоредбите в приложенията, Общите условия и
действащото българско законодателство .
Според т.26.4. от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за
таксувания период, за който абоната е уведомен при сключване на договора.
Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми.
По рамков Договор № ********* (М5173148) от 30.01.2017
г – са
издадени фактури за периода от 13.02.2017
г. до 11.08.2017 г., за сумата в общ размер 1913.17 лева.
Във връзка с изложеното и липсата на данни за изпълнение
от страна на ответника дължимата от него сума за ползвани услуги по цитирания
договор възлиза на 1913.17 лв.. Същата съвпада с
претендираната и следва да бъде присъдена.
В случая мобилния оператор претендира мораторна лихва
в общ размер на 283.76 лева,което искане
също е основателно с оглед горното и направените изчисления.
Във връзка с изложеното
следва да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1913.17 лв.-главница; сумата
от 283.76 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1
913,17 лева за периода от 01.03.2017 г. до 21.12.2018 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение-27.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като в
останалата част на иска, досежно искането за установяване съществуването на вземане за
сумата от 568.84 лв., представляваща
неустойка, искът следва да се отхвърли.
Неоснователни се явяват
възраженията на ответника относно формиране на стойността по оспорените
фактури,с оглед обстоятелството,че в същите са посочени предостваните
услуги,които са таксувани съгласно относимото към договора приложение №1/28.02.2017 г.като по този начин
се формира и съответната стойност.
Неоснователно
е и възражението на ответника за погасяване
по давност на претендираните лихви. От същите е видно, че от падежа до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК е изтекъл срок, по-кратък от три години.
Константната практика на ВКС установява, че с подаването на заявление по чл.410 ГПК погасителната давност се прекъсва.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да понесе
направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.
Съгласно
т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В исковото
производство са направени следните
разноски: 94.86 лв.-платена държавна такса и банков
превод, 424.70 лв.- внесен депозит за особен представител и банков превод, а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 365/2019 г.
по описа на ВдРС-55.32 лева за
платена държавна такса и 1.00 лв.-банкова комисионна.
В исковото
производство, съобразно уважената част на иска, ответникът дължи за разноски
сумата от 412.70 лв., а в заповедното- 44.74 лв..
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.Ф. ***, ЕГН
**********, че дължи на „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 следните суми:
-
1913.17 лв.-главница;
-
сумата от 283.76 лева - законна лихва
за забава, изчислена върху сумата от 1 913,17 лева за периода от 01.03.2017 г.
до 21.12.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение-27.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 против Р.П.Ф.
***, ЕГН ********** иск в частта на сумата над 1913.17 лв. до 2482.01 лв., а именно за
сумата от 568.84 лв., представляващ вземане за неустойка, и за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 336-РЗ от 12.02.2019
г. по ч.гр.д. № 365/2019 г. по описа на РС- Видин, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.П.Ф. ***, ЕГН ********** да заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 направите разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 365/2019 г. по описа на ВдРС, съразмерно с
уважената част на иска, а именно сумата
в размер от 44.74 лв., като в частта над
този размер отхвърля искането.
ОСЪЖДА Р.П.Ф. ***, ЕГН ********** да
заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, направените разноски
в исковото производство, съразмерно с уважената част на иска, а именно сумата в общ размер от 412.70 лв., като в
частта над този размер отхвърля искането.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
365/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: