Р Е Ш Е Н И Е
Номер 157
08.06.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на първи юни две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диан Василев
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Пламен Петков като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 127 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
представлявана от директора И.Н. против Решение № 121/09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1831/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-001732/06.08.2021 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата
разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният жалбоподател
счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание
касатора се представлява от старши юрисконсулт С.Т., която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Ответникът по
касационната жалба – Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда –
Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, като възприема
обжалваното решение за неправилно тъй като не споделя изводите на
първоинстанционния съд за неправилно приложение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Иска
отмяната на първоинстанционното решение и
потвърждаване на процесното наказателно постановление.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001732/06.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на
кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН е допусната съществена процесуална нарушение, което обуславя отмяната на
НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички предписания,
дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка са
обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален
административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един
АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно е следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 72 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на В.С.З., ЕГН **********, на длъжност ръководител животновъдство за
месец август 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по
искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за
повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено
от административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН №
18-001732/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция не са събрани гласни доказателства – не
е разпитан нито актосъставителя, нито В.С.З. като лице, засегнато от
неизпълненото предписание. Обжалваното решение е постановено само на основа
представени писмени доказателства.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
административнонаказващият орган е следвало да състави само един АУАН и издаде
само едно наказателно постановление, след като всички предписания са обективирани
в общ протокол и именно този протокол представлява стабилен административен
акт. На първо място следва изрично да се подчертае, че всяко предписание,
независимо дали за същото е съставен отделен протокол или то е включено в общ
протокол с други предписания, е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава в самостоятелно административно производство.
На следващо място, безспорно е по делото, че тези предписания са влезли в сила
и неправилно районната инстанция си е позволила да преценя колко индивидуални
административни актове са издадени и колко е следвало да бъдат издадени, като
на практика тези стабилни административни актове са били подложени на някаква
форма на инцидентен съдебен контрол, което е недопустимо. В този смисъл
неизпълнение на всяко предписание е отделно административно нарушение, поради
което първата инстанция е допуснала нарушение и на друг нормативен акт – ЗАНН,
в частта на разпоредбата на чл. 18, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Като
е достигнал до изводи, различни от изложените, първата инстанция е постановила
неправилно решение, което следва да се отмени.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи и следното:
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление в производството
по обжалване пред районния съд, макар и искането за присъждане на разноски от
административнонаказващият орган да е направено своевременно, то не е било
уважено. По настоящото дело касационният жалбоподател претендира присъждане на
разноски за двете инстанции.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва
да се присъди сумата от 80
лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС. Касационният
ответник не е реливирал възражение относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 121/09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1831/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
И
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001732/02.06.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
ОСЪЖДА Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1 да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул."Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции в размер на 160
(сто и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.