Решение по дело №955/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с пар. 19, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я.Т.Я. срещу Решение с номер 146 от 09.03.2023г., постановено по адм.д. с номер 2916/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В касационната жалба се излага следното: Въпреки обстойните мотиви, изложени в решението на районния съд и условието, че при издаване на обжалваната пред Кмета на Община Хасково Заповед с номер 1507/31.08.2021г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, органът действа в условията на обвързана компетентност, са налице обстоятелства, които не са съобразени от решаващия орган. В процесния поземлен имот има построена сграда през 1979г., но това обстоятелство не е отразено в ПНИ, а в регистъра на новообразуваните имоти по пар. 4 от ПЗР ЗСПЗЗ за ж.р. „К.“ – гр. Х.е вписано името на З. Ж. П.. Решаващият съд не е зачел нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Вместо да определи обезщетение за наследниците на З.П., кметът на община Хасково възстановил с обжалваната заповед собствеността на същите върху процесния имот. Процесният имот е придобит от първоначален собственик, който няма общо с имотите на З.П. и не принадлежи към тези имоти, предоставени за ползване на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за да подлежи на възстановяване. Допуснато е съществено процесуално нарушение от районния съд, доколкото същият е оставил без уважение доказателствено искане на касатора да се задължи община Хасково да представи доказателства дали процесният имот е бил в земите, които са били предоставени за ползване по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответникът – община Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованите страни М.А.Г., К.А.Т., П.Ж.Т. и Д.Ж.Т. сочат, че постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно. Молят същото да бъде потвърдено. Молят и за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Г.Я.В., чрез особения представител Б.Д., сочи, че жалбата е допустима и основателна. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да се отмени Заповед с номер 1507 от 31.08.2022г. на Кмета на Община Хасково в частта, касаеща ПИ с номер 77195.706.121 по ПНИ в ж.р. „К.“ в землището на гр. Х.. Заинтересованата страна Ж.П.Б., наследник на З. Ж. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В случая ПНИ за процесния имот е влязъл в сила. Кметът на община Хасково действа в условията на обвързана компетентност и следва да се установи единствено дали е налице липса на компетентност или не.

Заинтересованата страна П.П.М., чрез адв. А., излага, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Органът, издал обжалвания административен акт, действа в условията на обвързана компетентност.

Становището на Т.Я.Я. е за уважение на касационната жалба.

Прокурор Пазаитова излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че оспореният акт пред районния съд е Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на З. Ж. П. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение номер 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково с ид. номер 77195.706.121, ж.р. „К.“, землище на гр. Х. , с площ от 571 кв.м. Заповедта е била издадена на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Приел е, че основанието за издаване на този акт, съответно предпоставка, е наличието на влязъл в сила ПНИ. Посочил е в решението си, че именно поради наличие на задължителна предпоставка – влязъл в сила ПНИ, заповедта на Кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се издава при условията на обвързана компетентност. Това е така, защото заповедта на Кмета отразявала правата на собствениците според ПНИ – съдържанието на заповедта съответства на отбелязванията в този план. Оспорената заповед имала идентично съдържанието с ПНИ за ж.р. „К.“ – гр. Х.. Съдът е приел, че доводите на жалбоподателката водят до извод, че е налице спор за материално право, а този спор не може да бъде разрешен от сезирания съд.

Решението на Районен съд – Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, районният съдия е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи.

Със Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е и оспорената, приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Т.е заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото е спазено. Правилен е изводът на районния съд, че Кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност и не може да издаде индивидуален административен акт, в случая заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, който да се отличава от ПНИ.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, нито противоречие с материалния закон, основание за отмяна на атакуваното решение. Направените от жалбоподателката твърденията водят до обоснован извод, че се касае за спор за материално право, твърдейки, че е собственик на имот, който е бил придобиван от собственици и същият никога не е попадал в територия по пар. 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно същата може да защити правата си в исково производство, като доводите й в тази насока са неотносими по настоящия казус.

Доколкото съдът е длъжен да следи служебно за нищожност на атакувания съдебен акт, е необходимо да се посочи, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такова е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Предвид изложеното и доколкото не се установява нито едно от горепосочените основания, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице нищожност на съдебното решение.

Направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и се споделят от Административен съд – Хасково изцяло. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не се дължат, доколкото не са поискани, но такива се дължат в полза на заинтересованите страни. В тази връзка и на осн. чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в полза на П.М. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. В полза на Ж.Б. следва да се присъдят разноски в размер на 250,00 лв., видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в полза на процесуалния представител на заинтересованите страни М.А.Г., К.А.Т., П.Ж.Т. и Д.Ж.Т. – адв. Т. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1000,00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/09.03.2023г., постановено по адм.д. № 2916/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Я.Т.Я., ЕГН **********, да заплати в полза на П.П.М., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв. – адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА Я.Т.Я., ЕГН **********, да заплати в полза на Ж.П.Б., ЕГН **********, сумата от 250,00 лв. – адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА Я.Т.Я., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. Т.Т. *** сумата от 1000,00 лв. – възнаграждение за процесуално представително в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: