Определение по дело №46/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 18/16.03.2010 година, постановена по Н.о.х.дело № 69/2009 година, Ардинският районен съд е признал подсъдимия Б. И. С. от с.Б. И., О.А., обл.К., за невиновен в това, че на 20.10.2009 год. в с.Б. И., О.А., причинил средна телесна повреда на Б. А. Ю. от Г., обл.Л., изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говореното, а именно: разклащане на първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб, впоследствие извадени от стоматолог, поради травматичното им увреждане и невъзможност за лечение, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от Б. А. Ю. против подс.Б. И. С. граждански иск за заплащане на сумата в размер на 5 770 лева, от която 5 000 лева - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 770 лева - представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.10.2010 год., като неоснователен.

Против присъдата на първоинстанционния съд е постъпила жалба от гражданския ищец и частен обвинител Б. А. Ю. от Г., обл.Л., който я обжалва чрез повереника си като незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли същата да бъде отменена, вместо което бъде постановена друга, с която подс.Б. С. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск. В съдебно заседание повереника на жалбодателя поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не се сочат нови доказателства.

Срещу присъдата на Ардинския районен съд е постъпил и въззивен П. от Р. П. – А., с който присъдата се протестира като неправилна и необоснована, като се твърди, че събраните по делото доказателства изяснявали в достатъчна степен участието на подс.С. в извършеното престъпление. Сочи се в протеста, че от анализа на доказателствата можело да се направи единствен извод за виновността на подс.С. в извършване на престъпление по чл.129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК. Предлага се въззивният съд да отмени протестираната присъда, като подсъдимия Б. С. бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание за извършеното престъпление. В съдебно заседание прокурора от О. П. поддържа протеста така, както е подаден, като развива подробни съображения в подкрепа на същия. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата и протеста – подс.Б. И. С. от с.Б. И., О.А., лично и чрез защитника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата и протеста са неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Развиват се подробни съображения в негова защита. От подсъдимия и защитника му не се сочат нови доказателства.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната и протестирана присъда, на основание чл.313 и сл.от НПК, с оглед оплакванията, изложени в протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на частния обвинител и граждански ищец и протеста на РП – А. са основателни, макар и по съображения, различни от изложените в тях.

За да постанови обжалваната и протестирана присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 19.10.2009 год. около 20.30 часа св. Ю. посетил заведението „При Бехо” в с.Б. И., общк.А., стопанисвано от подс.Б. С., след като било приключило политическо събрание на ДПС. В заведението била заета само една маса с около шест човека, сред които били свидетелите М.С., Е.Х. и Г.Т., а св. И.О. бил сервитьор. Всички присъстващи на масата били употребили алкохол и били пияни. Подс.Б. С. също седял на масата, бил видимо пиян, и като видял св. Ю., го поканил да седне на масата, при което последния се настанил на масата при тях. В заведението св.Ю. поискал от подс.С. да му върне 120 лева, които му бил дал на заем преди около една година, по повод раждането на детето на подс. Б. С.. Подсъдимият заявил на св.Ю. да изчака заведението да приключи работа същата вечер, като от оборота ще му върне парите. По някое време, след полунощ, между двамата – подс.С. и св.Ю., възникнал спор за тези пари, при който страните си разменили реплики със неустановено съдържание, вследствие на което двамата излезнали от външната страна на заведението, дърпайки се взаимно. Отвън пред заведението, на площадката, между тях възникнало физическо стълкновение от неустановен по делото вид, след което и двамата били в белези - подс.С. имал кръв по главата си, а св.Б. Ю. имал кръв около устата си. И двамата се върнали в заведението и част от свидетелите видели нараняванията им. За скандала бил получен сигнал в РПУ- А., като на място пристигнал полицейски екип, който съставил предупредителни протоколи по чл.56 от ЗМВР и на двамата - да не се саморазправят помежду си.

На 20.10.2009 год. пострадалият Ю. бил освидетелстван от д-р Маринов - съдебен лекар, като при прегледа св.Ю. съобщил, че на 20.10.2009 год. около 00.40 часа бил бит със юмруци и ритници от познато му лице. От заключението по извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че е налице разклащане на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб на пострадалия, както и кръвонасядания по главата, лицето, лигавицата на горната устна и шията. От допълнителното заключение на вещото лице е видно също, че впоследствие е констатирано счупване на корените на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб, които по-късно са били извадени от стоматолог, поради травматичното им увреждане и невъзможност за лечение, като посоченото увреждане е причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

Подс.Б. С. също бил освидетелстван от съдебния лекар д-р Маринов на 21.10.2009 год., при което подс.С. е заявил, че на 19.10.2009 год. около 23.30 часа бил бит със стол и ръце от познато му лице. При освидетелстването били установени кръвонасядане и разкъсно- контузна рана на лигавицата на лявата буза, както и охлузвания на кожата на главата и десния крак на подсъдимия, които съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което следва подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като с обжалваната присъда го е оправдал и е отхвърлил предявеният от пострадалия граждански иск, като неоснователен.

Настоящата инстанция намира, че при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите описателно съдържанието на обясненията на подс.С. и разпитаните по делото свидетели, след което е направил извода, че тези доказателства не установявали по категоричен начин съпричастността на подсъдимия към причинените на св.Ю. телесни увреждания. Този си извод първоинстанционният съд е направил, като е приел, че никой от присъстващите в заведението свидетели не е видял подсъдимия да удря св.Ю., като всички били категорични, че в заведението не е имало сбиване. Съдът не е кредитирал показанията на самият пострадал свидетел Ю., мотивирайки отказа си за това с противоречия между показанията на същия свидетел и писмените и останалите гласни доказателства – в показанията си свидетелят твърдял, че получил счупване на зъби, а от съдебно-медицинската експертиза било видно, че двата му зъба били извадени от стоматолог. Като допълнително съображение да не даде вяра на показанията на св.Ю. първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че същият е и граждански ищец, което налагало показанията му да бъдат съпоставени с всички останали доказателства по делото.

Настоящата инстанция намира, че макар и формално да е „обсъдил” всички събрани по делото доказателства /а всъщност само изброявайки ги и възпроизвеждайки съдържанието им в мотивите/, по същество първоинстанционният съд не е изпълнил императивното си законово задължение по чл. 305 ал.3 от НПК – да посочи въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства, както и при противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Така, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на изискването да е установена по несъмнен и безпротиворечив начин от доказателствата по делото, като същата не дава отговор на редица съществени въпроси, относими към предмета на доказване по делото. Въпреки наличието на значително противоречащи си преки доказателства – обясненията на подс.С. и показанията на св.Ю., досежно относими към предмета на доказване обстоятелства по отношение на това кой от тях какви и колко точно удари е нанесъл на другия, кой е започнал първи с нанасянето на удари, как са били причинени уврежданията на всеки от тях и др., първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си не е извършил внимателен и задълбочен анализ и съпоставка на същите с останалите доказателства по делото, като по същество не е кредитирал нито едната от двете противоречащи си тези, а се е задоволил да приеме от фактическа страна, че отвън пред заведението между подс.С. и св.Ю. „…възникнало физическо съприкосновение от неустановен по делото вид, след което и двамата били в белези…..”. Така посочената за приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка по никакъв начин не дава логично обяснение за установените по несъмнен начин от събраните по делото доказателства обстоятелства на причинени при възникналия конфликт и физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия свидетел Ю. телесни увреждания и на двамата, вкл. и относно времето, мястото и начина на причиняването им. Логично възниква и въпроса, при така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на възникнало между посочените лица физическо съприкосновение и наличие на наранявания и по двамата непосредствено след това /т.е. вкл. и по пострадалия св.Ю./, респ. при безспорно установеното обстоятелство на причинена на пострадалия средна телесна повреда именно при това физическо съприкосновение, защо съдът е постановил оправдателна присъда, на който въпрос, обаче, първоинстанционният съд не е дал ясен, логичен и обоснован отговор. Въпреки, че декларативно е обосновал в мотивите си необходимостта от съпоставка на показанията на св.Ю. с останалите доказателства по делото, с оглед качеството му на граждански ищец по делото, именно това по никакъв начин не е направил съда, като в мотивите си не е изложил каквито и да било съображения в тази насока. Следва да се посочи в тази връзка още, че основният мотив на съда да не даде вяра на показанията на св.Ю. – че същите противоречали на други доказателства, с оглед твърденията на свидетеля, че му бил счупен зъб, а по делото било установено, че двата му зъба били извадени от стоматолог, не може да бъде споделен, тъй като първоинстанционният съд очевидно е придал на това обстоятелство значение, което то няма. Това е така, тъй като е установено по делото, че действително при освидетелстването на св.Ю. съдебния лекар е установил, че е налице разклащане на горните централни резци на свидетеля, като при последващият преглед от стоматолог е констатирано счупване на корените на тези зъби, т.е. по същество показанията на свидетеля не противоречат на останалите доказателства по делото, а кореспондират с тях, вкл. и със заключението и показанията на вещото лице. Липсват изложени в мотивите към присъдата и каквито и да било съображения на съда относно това, защо не са кредитирани обясненията на подс.С. за нанесени му удари от св.Ю. със стол по главата и с юмрук в лицето, при положение, че на показанията на св.Ю. не е дадена вяра, а и с оглед установените телесни увреждания на подсъдимия, които отчасти подкрепят твърденията му.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че неизвършването от първоинстанционния съд на цялостен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателства в тяхната пълнота и взаимовръзка /като настоящата инстанция намира, че декларативното им изброяване, респ. направеният след това извод – че обвинението не е доказано по несъмнен начин, не е в състояние да изпълни изискванията на закона за мотивиране на съдебните актове, вкл. за съдържанието на мотивите/; неизлагането на логични, обосновани и последователни съображения при противоречия в доказателствените материали защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, и превратното тълкуване на доказателства, налагат извода, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда. Липсата на мотиви, дори и относно част от присъдата, е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства проверката от въззивната инстанция на правилността - обосноваността и законосъобразността, на постановената присъда, а и нарушава процесуалните права на страните, като в конкретния случай ограничава възможността на държавното обвинение и гражданският ищец и частен обвинител да упражнят процесуалните си права /да оспорват изводите на съда, да навежда доводи в тази връзка, да прави искания и възражения и др./ по най-ефективен за тях начин, респ. да постигнат целения от тях резултат – постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и възмездяване на претърпените неимуществени вреди.

С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законос·образен и справедлив съдебен акт.

С оглед изложеното, и тъй като при постановяване на обжалваната и протестирана присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на прокурора и частния обвинител и граждански ищец, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото, следва присъдата на районния съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество доводите за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваната и протестирана присъда, съдържащи се в протеста и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, както и не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 18/16.03.2010 год. по Н.о.х.дело № 69/2009 год. по описа на Ардинския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.