Р Е Ш Е
Н И Е
№ 154
гр. Несебър, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 611 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Производството е образувано по подадена от Р.Г.Д. – П. и И.Д.П. молба за
прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е
представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, впоследствие изменено с представянето на ново споразумение (на
л. 22 – л. 23 от делото), съобразно дадени от съда указания. До съда се отправя искане да прекрати сключения между
страните граждански брак и да утвърди постигнатото между тях споразумение. В
съдебно заседание молителите лично и чрез процесуалния си представител, поддържат
молбата и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено по делото удостоверение за сключен
граждански брак от 16.10.2001г., издадено от община Ч. (на л. 3 от делото),
молителите сключили граждански брак, за което е бил съставен акт за граждански
брак № 19/20.10.1991г. От удостоверението се установява, че съпругата приела
фамилното име Д. – П.. От представеното по делото
удостоверение за раждане (на л. 9 от делото) се установява, че от брака си
съпрузите имат едно непълнолетно дете – Г.И.П.. От изготвения и приет по делото
социален доклад от Д.П. се установява, че постигнатото споразумение не
противоречи на интересите на детето.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно
заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство.
Представеното по делото споразумение (на л. 22 – л. 23) урежда всички въпроси,
свързани с възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 СК. От личното изслушване на детето съдът
достигна до извод, че споразумението е в негов интерес, поради което са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от СК за одобряването му. Представеният по
делото социален доклад от Д.П. (на л. 18 – л. 20 от делото) също потвърждава
този извод.
Във връзка с горното няма пречка родителските права
относно роденото от брака дете да се упражняват съвместно от двамата родители.
В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016г. от 03.07.2017г. по тълк.
дело № 1/2016г. по описа на ОСГК е прието, че при прекратяването на брака чрез
развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата,
ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на
въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай,
че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо
съвместното им упражняване. Посочено е, че няма законова пречка упражняването
на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде
разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването
им. С оглед текста на споразумението и съгласието на родителите всеки от тях да
упражнява родителските права през половината от календарната година, съдът
достигна до извод, че не е необходимо да се уговоря издръжка, която да се
заплаща от родителите в полза на детето. Ето защо отказът на страните (направен
в съдебно заседание) от клаузата в т. 4 от споразумението е законосъобразен.
Горният извод се подкрепя от нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, според които
всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот, необходими за развитието
на детето, както и да му заплаща издръжка. Плащане на парична издръжка по
смисъла на чл. 146 СК дължи само родител, който не упражнява пряко родителските
си права спрямо детето (в това число и тези по чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК). В
случая всеки от родителите ще упражнява родителски права пряко през половината
от календарната година, като самото упражняване на родителските права ще е „съвместно”. Ето защо всеки родител ще участва в еднаква степен в
осигуряване условия на живот и заплащане издръжка на детето, поради което не е
необходимо един от родителите да бъде осъждан да заплаща парична издръжка по
смисъла на чл. 146 СК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК
вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед т. 10 от споразумението молителят И.Д.П. следва да доплати по
сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Ч.
граждански брак между Р.Г.Д. – П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак № 19/20.10.1991г.
от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Ч..
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.Г.Д. – П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН **********, споразумение
по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
Роденото от брака,
ненавършило 18 години дете – Г.И.П., ЕГН **********, ще има следното
местоживеене:***, като през четните месеци от годината ще живее с майка си на
втори етаж от жилищната сграда, находяща се на този адрес, а през нечетните
месеци ще живее с баща си – на първи етаж от сградата;
Родителските права
относно роденото от брака дете Г.И.П., ЕГН **********, ще се упражнява
съвместно от двамата родители, като през четните месеци от годината, при които
детето живее при майка си, родителските права ще се упражняват от майката Р.Г.Д., а през нечетните месеци, през
които детето живее при баща си, родителските права ще се упражняват от бащата И.Д.П.;
Определя се
следният режим на лични отношения на детето с родителите:
През четните месеци,
в които детето живее с майка си, бащата И.Д.П. има право да взема детето при
себе си всяка втора и четвърта събота от месеца и през коледните и новогодишни
празници – за Коледа през четните години от 12 часа на 24-ти декември до 12 часа
на 26-ти декември и за Нова година през нечетните години – от 12 часа на 31-ви
декември до 12 часа на 2-ри януари;
През нечетните
месеци, в които детето живее с баща си, майката Р.Г.Д. има право да взема
детето при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца и през коледните и
новогодишни празници – за Коледа през нечетните години от 12 часа на 24-ти
декември до 12 часа на 26-ти декември и за Нова година през четните години – от
12 часа на 31-ви декември до 12 часа на 2-ри януари;
Страните нямат
претенции за издръжка един към друг;
След
прекратяване на брака Р.Г.Д. – П. възстановява предбрачното си фамилно име Д.,
като премахва добавената фамилия – П.;
Семейното
жилище, находящо се в гр. О., ул. „Ц.С.” № **, е собственост на родителите на И.Д.П., а ползването му се
разпределя както следва: Р.Г.Д. ще ползва втори жилищен етаж от жилищната сграда, а И.Д.П. – останалата част от жилищната сграда, включително
и първи етаж;
Съпрузите са поделили
движимите си вещи. По време на брака няма придобити недвижими имоти и моторни
превозни средства;
Банкови и други
кредити, получени по време на брака, ще бъдат обслужвани от този от съпрузите,
на името на когото са получени;
Разноските по делото се
поемат от И.Д.П..
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Несебър държавна
такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 15 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните на съдебния
им адрес.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: