№ 526
гр. Варна, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500493 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Г. Ж. К.
чрез адвокат И. В. срещу решение № 4153 от 20.12.2023 г., постановено по
гр.д.№ 7826 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори
състав, в частта, с която е изменен на основание член 150 от СК размера на
определената с решение № 843 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д.№
8401/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, месечна издръжка, дължима от
въззивника в полза на детето К. Г. К., роден на *** г. чрез неговата майка и
законен представител М. К. Г., за разликата над 235 лева до присъдената сума
от 330 лева с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начислена за
периода от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката; в частта, с
която е изменен на основание член 150 от СК размера на определената с
решение № 843 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, месечна издръжка, дължима от въззивника в полза на
детето М. Г. К., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител
М. К. Г. за разликата над 235 лева до присъдената сума от 300 лева с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, начислена за периода от датата на
падежа до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
1
завеждане на исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че за двете години от
определяне на предходната издръжка не са настъпили съществени изменения
в потребностите на децата, поради което и е определен прекомерно висок
размер на издръжка. Също така се сочи, че първостепенният съд неправилно е
стигнал до извода, че въззивникът има възможност да заплаща този размер на
издръжка за двете деца при положение, че същият получава минималната за
страната работна заплата.. Моли се за отмяна на решението в обжалваната
част.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че в последните две години са се изменили социално-икономическите
условия, а децета с оглед възрастта им имат нужда от по-голям размер на
издръжката. Иска се решението да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение № 843 от
12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и пети състав, родителските права по отношение на К. Г. К. и М. Г.
К. са предоставени да се упражняват от майката, като бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка за всяко от тях в размер на 162,50 лева. Сочи се,
че към момента на депозиране на исковата молба са изминали близо две
години от датата на определяне на дължимата издръжка от бащата, като в
този период потребностите на децата са нараснали в значителна степен и
непрекъснато се увеличават по обем и стойност и необходимите средства за
тяхното покриване. Твърди се, че К. посещава уроци по математика два пъти
седмично, както и тренировки по футбол, а М. – логопед ежеседмично, което
налагало необходимостта от заплащане на допълнителни такси. Счита, че за
покриване на ежемесечните нужни на децата са необходими около 600 лева за
всяко дете. Заявява, че ответникът е в добро финансово състояние, в
трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват
да полага труд. По тези съображения иска увеличение на издръжката за
децата на сумата от 350 лева месечно за всяко едно от тях.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва твърденията, че е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на децата в сравнение с
нуждите им към датата на определяне на издръжката със съдебното решение.
Сочи, че след фактическата раздяла на страните, като баща поемал голяма
част от разходите за децата, но възможностите му са да плаща издръжка в
2
размер на по 200 лева за всяко едно от децата, тъй като доходът му възлиза на
сумата от 780 лева месечно.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна е представила становище, в което не е изразила
конкретно мнение по размера на издръжката, а е предоставила на съда да
определи такъв съобразно събраните по делото доказателства относно
потребностите на детето и възможностите на родителите.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства: че М. К. Г. и Г. Ж. К. са родители на децата К., роден
на *** г., и М., родена на *** г.; че с решение № 843 от 12.07.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети
състав, родителските права по отношение на К. Г. К. и М. Г. К. са
предоставени да се упражняват от майката и е определено местоживеенето им
при нея; че грижите за децата се полагат от преимуществено от майката.
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която
разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата,
които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя
специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните
реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха
заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.
Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.
Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се
полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се
нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние,
интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се
добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се
определят обективно и конкретно.
Безспорно от влизане в сила на решението, с което е била определена
издръжка за всяко едно от децата в размер на 162,50 лева, са изминали две
години и половина и това не е твърде продължителен период от време, но е
общоизвестно, че за това време са настъпили промени в обществено-
икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите.
3
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент установеният
минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК е в размер на 233,25 лева, тъй
като с Постановление на Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г.
/обнародвано в „Държавен вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен
размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на
933 лева.
За изминалите почти три години потребностите на децата са нараснали с
оглед тяхното физическо и интелектуално развитие.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че и
двамата родители получават трудови доходи в размер около минималната
работна за страната заплата.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ
издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е
длъжен да се грижи, но следва да се има предвид също така, че задължението
за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой
полага непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния
размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия
издръжка, които бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални нужди на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите,
отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава решението си
за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни
нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си
от някакви други предпоставки.
Отчитайки, че децата са почти на 13 и на 8 години, тоест в училищна
възраст, то те имат нужда от средства за образователни, спортни и социални
активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата
месечна издръжка е в размер на 500 лева за голямото дете и 450 лева – за
малкото.
Доколкото майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни
грижи за децата, бащата следва да заплаща по – голямата част от паричната
издръжка или конкретно сумата от 260 лева за К. и 240 лева за М., а другата
част следва да посреща майката при отчитане на грижите и издръжката в
натура.
Поради изложеното решението на първата инстанция следва да бъде
частично отменено в горния смисъл.
По разноските
4
Следователно на преразглеждане подлежат и присъдените от първа
инстанция разноски за държавна такса – бащата трябва да бъде осъден да
заплати сумата от 252 лева, тоест решението следва да бъде отменено над
тази сума до присъдената в размер на 439,20 лева.
Пред настоящата инстанция въззивникът е претендирал сторените от
него разноски в размер на 115,20 лева, които са заплатени за дължимата
държавна такса за въззивното обжалване, а въззиваемата е претендирала
сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждение. Сторените от страните
разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат разпределени по
правилата на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение по иск за издръжка е
500 лева, което води до извод, че заплатеното възнаграждение на адвоката в
размер на 800 лева е прекомерно.
Съобразно уважената част на исковете М. Г. следва да бъде осъдена да
заплати на Г. К. сумата от 91,43 лева, а К. съобразно отхвърлената част следва
да заплати на Г. сумата от 103,17 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4153 от 20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 7826
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, в частта,
с която е изменен на основание член 150 от СК размера на определената с
решение № 843 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, месечна издръжка, дължима от въззивника в полза на
детето К. Г. К., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител М.
К. Г., за разликата над 260 лева до присъдената сума от 330 лева с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, начислена за периода от датата на падежа до
окончателното изплащане на сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката; и в частта, с която е изменен на
основание член 150 от СК размера на определената с решение № 843 от
12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, месечна издръжка, дължима от въззивника в полза на детето М. Г. К.,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител М. К. Г. за
разликата над 240 лева до присъдената сума от 300 лева с падеж пето число на
5
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, начислена за периода от датата на падежа до
окончателното изплащане на сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката; както и в частта досежно
разноските за разликата над сумата от 252 лева до присъдената сума от 439,20
лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. К. Г. ЕГН ********** от ***, като
майка и законен представител на детето К. Г. К. ЕГН ********** срещу Г. Ж.
К. ЕГН ********** от ***, за изменение на размера на определената с
решение № 843 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, месечна издръжка чрез увеличаването му за
разликата над 260 /двеста и шестдесет/ лева до присъдения размер от 330 лева
с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, начислена за периода от
датата на падежа до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. К. Г. ЕГН ********** от ***, като
майка и законен представител на детето М. Г. К. ЕГН ********** срещу Г. Ж.
К. ЕГН ********** от ***, за изменение на размера на определената с
решение № 843 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8401/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, месечна издръжка чрез увеличаването му за
разликата над 240 /двеста и четиридесет/ лева до присъдения размер от 300
лева с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, начислена за периода от
датата на падежа до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба /16.06.2023 г./, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Г. Ж. К. ЕГН ********** от *** да заплати на М. К. Г. ЕГН
********** от *** сумата от 103,17 /сто и три 0,17/ лева, представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Г. ЕГН ********** от *** да заплати на Г. Ж. К. ЕГН
********** от *** сумата от 91,43 /деветдесет и един 0,43/ лева,
представляваща заплатени от него разноски за държавна такса пред
въззивната инстанция на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7