РЕШЕНИЕ
№ 12212
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110171152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И. срещу Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С........., и срещу Р. Т. В. ЕГН ********** с адрес гр. С....... като законен наследник на Б. Т. В.
с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят суми в размер на 1197,70 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С........., абонатен номер ****** за периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 247,59 лв. за периода 15.09.2019г. до
17.11.2022г., представляваща мораторна лихва за забава, 23,78 лв. главница за услугата
„дялово разпределение" за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 5,09 лв. за
периода 01.11.2019г. до 17.11.2022г. представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в условията на разделна отговорност разпределени
както следва:
За Р. И. В. да заплати 737.08 лв., от които: 598.85 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С........., абонатен номер ****** за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, 123.79 лв. за периода 15.09.2019г. до 17.11.2022г. 11.89 лв. главница за услугата
„дялово разпределение" за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 2.54 лв. за
периода 01.11.2019г. до 17.11.2022г. представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение
За Р. Т. В. ЕГН ********** да заплати 737.08 лв., от които: 598.85 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
1
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С........., абонатен номер ****** за периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 123.79 лв. за периода 15.09.2019г. до
17.11.2022г. 11.89 лв. главница за услугата „дялово разпределение" за периода 01.10.2019г. до
30.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 2.54 лв. за периода 01.11.2019г. до 17.11.2022г.
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, а
по отношение на Р. Т. В. ЕГН ********** и в качеството и на наследник на Б. Т. В., са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
Исковата молба е връчена на Р. И. В. на 12.10.2023г., а на Р. Т. В. на 03.11.2023г. като
в установения по чл. 131 ГПК срок не е постъпил отговор на исковата молба.
След срока по чл. 131 ГПК на 11.04.2024г. е постъпил отговор на исковата молба
отстрана на Р. Т. В. с който се прави възражение за изтекла погасителна давност и се иска
спиране на производството.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
2
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на качеството на потребители на ответниците.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител зависи от две групи факти –
установяването на сключен договор между ищеца или ответника или че ответникът
притежава право на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот.
По делото е представено заявление-декларация, подадено от Б. Т. В., до ищеца с която
се иска открИ.е на партида на негово име.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на
представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
3
Ето защо съдът намира, че между ищеца и Б. Т. В. са налице облигационни
отношения и същия е потребител на топлинна енергия.
От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Б. Т. В. починал
на 09.06.2021г. т.е. след приключване на исковия период.
От предственото по делото удостоверение за наследници е видно, че Б. Т. В. оставил
за наследник ответницата Р. Т. В. ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ЗН Наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Следва да се държи сметка че наличието на сключен договор изключва презумпцията
за наличие на договорна връзка визирана в Закона за енергетиката. Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, допуска тясно изключение, при което и лице без вещно право на ползване може да
бъде длъжник на топлофикацията. Това е възможно само когато самото топлопреносно
предприятие изрично и недвусмислено е признало и е създало трайни правоотношения с
ползвател, който не е собственик, приемайки го за свой контрагент вместо собственика.
Именно такова признание е налице в настоящия случай.
Ето защо първата материалноправна предпоставка е налице по отношение на Р. Т. В.
ЕГН ********** но не и по отношение на Р. И. В..
При това положение искът за главница за доставена топлинна енергия следва да се
отхвърли по отношение на Р. И. В. само поради липсата на облигационна връзка без да се
разглеждат другите предпоставки.
С оглед изложеното по-горе по отношение на Р. Т. В. е налице първата предпоставка а
именно наличие на облигационна връзка.
По отношение на количеството на доставената топлинна енергия и на нейната
стойност.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, която съдът
кредитира като пълна подробна и задълбочена се установява, че сградата е с непрекъснато
топлоснабдяване за периода 05.2019г.-04.2021г. Общ топломер е отчитан ежемесечно.
Уредът е от търговски тип, преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата за
измерване. Отчислените технологични разходи са изчислени съгласно действащата методика
и са за сметка на "Т. С." ЕАД. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Т. С." ЕООД за
ЕС и процесния имот, е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период
е +364.03 лв. (за доплащане). Общата сума за топлинна енергия, начислена от "Т. С." ЕАД
във фактури за абоната през процесния период, е 833.62 лв., от която 248.55 лв. за отопление
на имот и сградна инсталация общо, и 585.07 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота на Р. Т. В., аб. ******, са в съответствие с
изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния
период.
Ето защо съдът намира, че се установява, че до процесния период е доставяна
топлинна енергия, която е изчислена съгласно действащата методика.
В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника. Тук следва да се посочи на първо място, че заключението пряко опровергава
твърдението, че сумите са базирани на непроверени прогнозни разходи. Напротив,
експертизата потвърждава, че те са изчислени по одобрена методика и са законосъобразни.
Заключението също така предоставя конкретни суми, начислени от "Т. С." ЕАД във фактури,
разпределени по пера (отопление и битово горещо водоснабдяване), което показва наличие
4
на конкретни данни, а не само необосновани прогнози. Дори и при липса на достъп до
конкретни индивидуални уреди, разпределението се извършва съгласно действаща
методика, която предвижда изчисления на база броя на потребителите за битово горещо
водоснабдяване както е станало в случая.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза което съдът кредитира като пълно подробно съответно на
останалия доказателствен материал няма данни за извършени плащания от ответника за
топлинна енергия за процесния период, който е от май 2019 г. до април 2021 г. А сумата за
главница за доставена топлинна енергия възлиза на 1197.70 лв.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер, а именно 23.78 лева.
По отношение на мораторната лихва върху двете главници.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
5
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера доколкото съгласно заключението по допусната съдебно
счетоводна експертиза същият възлиза на 247.59 лева мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия и сумата от 5,09 лева върху главницата за услугата дялово
разпределение.
Доколкото ищецът претендира само ½ част от задължението по отношение на Р. то
следва че искът следва да уважи за сумата от за ½ от уважените размери.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира,
че същото не следва да се разглежда, тъй като не е своевременно релевирано в срока по чл.
131 ГПК, а четири месеца след изтичането му без да е поискано възстановяване на срок или
да са посочени обективни причини за пропускане на срока.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, на когото му се
следват разноски в размер на 329,49 лева съразмерно на уважената част от исковете.
На него му се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
6
**********, със седалище и адрес на управление гр. С....., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 60 ЗН в качеството си на потребител и на
наследник на Б. Т. В. сумата 598.85 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С.... ,
абонатен номер ****** за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 123.79 лв. за периода 15.09.2019г. до 17.11.2022г.,
както и сумата за дялово разпределение в размер на 11.89 лв. за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г.
, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането - и мораторна лихва за забава в размер на 2.54 лв. за
периода 01.11.2019г. до 17.11.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С..... СРЕЩУ Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С...., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ ГПК за сумите: 598.85 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С........., абонатен номер ****** за периода 01.05.2019г. до
30.04.2021г., 123.79 лева мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 17.11.2022г., 11.89
лева главница за услугата „дялово разпределение" за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г. и 2.54
лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.11.2019г.
до 17.11.2022г. , общо 737.07 лева, поради липса на облигационна връзка, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. С....... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С..., на основание чл. 78, ал.
1, ГПК сумата от разноски в размер на 329,49 лева държавна такса и разноски в
производството и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7