№ 68
гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20244110201005 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***” ООД гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 773887-F762679 от 12.06.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни
дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на дружеството за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2,
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си,
като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правно страна следното:
На 27.03.2024 г., служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП
извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
1
ресторант „Щастливеца“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 79,
стопанисван от дружеството – жалбоподател.
При проверката било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта
фискално устройство DATECS FP-2000 с индивидуален номер на фискалното устройство
DT512621 и индивидуален номер на фискалната памет 02512621, съгласно междинен отчет
от Фискалната памет бил в размер на 1422.12 лв. Фактическата наличност в касата на обекта
била в размер на 1366.90 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното
устройство притежавало функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми.
Установената промяна в касовата наличност била в размер на 55.27 лв. и представлява
извеждане на пари от касата, която не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването и с точност до минута.
От горното било видно, че дружеството не било изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите"служебно
въведени" или „служебно изведени" суми.
По този начин били нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0106155
от 27.03.2024 г., подписан без възражения и бележки от упълномощен представител на
дружеството.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в негово
присъствие, връчен му е надлежно и е подписан също без възражения.
Последвали са писмени такива, които са разгледани, но се взети предвид при
решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 1 000 /хиляда/
лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на
НАП.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че за целта на
проверката те са извършили контролна покупка и са получили фискален бон, какъвто са
получили и всички обслужени до този момент клиенти. След това са извадили междинен
отчет от фискалното устройство и са проверили касовата наличност, при което са
установили процесната разлика от 55.27 лева.
От показанията на свидетелите *** и ***, служители на дружеството, се установява,
че в заведението се извършва разносна търговия, при която отчитането на паричните
средства се извършва след доставката.
Това обстоятелство не е спорно и между страните.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
В случая обаче неправилно е приложен материалния закон.
Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
2
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно за това, че не е
регистрирало във фискалното устройство промяната в касовата наличност в размер на 55.27
лева. Видно от съдържанието на дневния финансов отчет, отпечатан от използваното в
обекта фискално устройство и изготвения опис на парите в касата, такова разминаване към
момента на проверката действително е било налице. При това обаче, наказващият орган не е
провел някакво допълнително разследване за причините довели до наличието на разлика
между фактическата наличност в касата и отразената във фискалното устройство такава.
От приобщените по делото доказателства се установява, че проверяваният обект –
ресторант, стопанисван от дружеството, осъществява продажба на стоки извън търговския
обект по предварителна заявка, т.е. "разносна търговия" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от
Наредбата. Съгласно изричната разпоредба на чл. 25, ал. 2 Наредбата, "При разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача,
който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по
продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на
стоката или услугата". В настоящия случай данни за използване на мобилно фискално
устройство липсват, т.е. приложима е основната хипотеза за отчитане на продажбите при
разносна търговия, а именно чрез предварително издаване на фискална касова бележка
/касов бон/, което от своя страна означава въвеждане на извършената продажба във
фискалното устройство. Плащането на стоката от друга страна се осъществява при
получаването й, т.е. паричните средства фактически постъпват в касата на фискалното
устройство, инсталирано в търговския обект, едва при предаването им от разносвача.
Налице е следователно един период от време, в който законът допуска да съществува
разминаване между отчетената във фискалното устройство и действителната касова
наличност, без това да съставлява нарушение. Предвиденото в чл. 33, ал. 1 Наредбата
изискване за отчитане на всяка промяна в касовата наличност /начална сума,
въвеждане/извеждане на пари от касата/, чрез функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" не намира приложение към настоящата хипотеза, доколкото при разносната
търговия не се извършват такива действия с паричните средства. Отразяването на
непостъпилите все още суми от разносна търговия като "служебно изведени" не само не
почива на нормативни изисквания, а би представлявало въвеждане на неверни данни в
паметта на фискалното устройство, би провокирало необходимост от последващото им
отразяване като "служебно въведени", което не само не се изисква от актуалната нормативна
уредба, но и противоречи на целта на същата. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата
въвежда изискване за отразяване на случаите на промяна в касовата наличност извън
продажби и сторно операции, т. е. за отчитане на действителните парични потоци от и към
касата, но не и за използването на функциите им с цел формално привеждане на касовата
към фискализираната наличност чрез отчитане на неосъществени операции.
Предвид на това, в настоящия случай макар да се установява разлика между касовата
наличност и отчетения чрез фискалното устройство оборот от продажби, то предвид
категоричните доказателства за осъществявана от търговския обект разносна търговия,
разминаването следва да се отдаде именно на същата и установения в чл. 25, ал. 2 Наредбата
ред за отчитане на тези доставки.
При това, съдът намира, че като не е положил усилия за установяване на всички
релевантни факти, наказващия орган е приложил материалния закон неправилно, и е стигнал
до неправилния извод за извършено от стана на дружеството нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посоченото представлява безусловно основание за
отмяна на наказателното постановление поради липса на извършено нарушение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото
намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00
лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1,
вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и
съответства на фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 773887-F762679 от 12.06.2024 г. на Началника на
Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на „***“ ООД гр. Велико Търново, на основание чл. 185, ал. 2,
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на
„***“ ООД гр. Велико Търново сумата от 400.00 лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4