№ 854
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “******” ЕООД с ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр.С, район “Т”, ж.к. „И В“, ул.“Б“ № ** ап.1,
представлявано от Б И Н, чрез юрисконсулта А С Г срещу О. А. А. с ЕГН ********** със
служебно известен на съда настоящ адрес в гр.Ш, ул.“*******“ № 3, вх.1, ет.6, ап***
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор за кредит от
разстояние № **********/****г. за сумата от 500 лв., като заемополучателят следвало да
върне сумата на 5 вноски, всяка от по 100 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г.. В
договора бил определен лихвен процент 40.15 %, като следвало да се заплаща и договорна
лихва, уточнена в договора. Поради неплащането на нито една вноска по кредита, който се е
падежирал изцяло към момента, се претендира и договорна лихва в размер на 49.50 лв. за
периода от*****/****г. до **/**/****г. Възникнало и задължение за заплащане на лихва за
забава в размер на 109.04 лв., за периода от **/**/****г. до **/**/****г. Поради
неплащането на нито една от вноските по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради ненамирането
на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов
договор, съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК.
В заключение се претендира сума в размер на 500 лв., представляваща главница по
1
договора, сума в размер на 49.50 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода
от*****/****г. – **/**/****г., сума в размер на 109.04 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и законната лихва от датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.
Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на ответника
чрез особения представител на същия, назначен с Определение № 1*****/**/****г., като в
срока за писмен отговор е постъпил такъв. В него се посочва, че претенциите са допустими,
като не се оспорва обстоятелството, че между страните е възникнала облигационна връзка
по повод предоставен заем в размер на 500 лв. Излагат се доводи по нищожността на целия
договор, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК. Излагат се и доводи
по отношение годишния процент на разходите, като не е ясно как е формиран същият.
Начисляването на неустойката по същността си представлявало разход по кредита и при
включването му в ГПР, то неговия размер би бил завишен.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. А. А. от
ШАК, която заявява, че не оспорва усвояването на сумата по кредита, както и размерите на
претендираните вземания по заповедта. В тази връзка счита, че не следва да се назначава
съдебно-счетоводна експертиза. В заключение моли съда да се произнесе с решение,
съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК
подадено от “******” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1*****/**/****г. за сумата от 500 лв. - главница по Договор № *****/*****/****г., сумата от
49.50 лв. - договорна лихва от*****/****г. до **/**/****г., сума в размер на 205.50 лв. –
неустойка, сума в размер на 109.04 лв. – обезщетение за забава от **/**/****г. до
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – **/**/****г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 75
лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника
и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото
производство. С исковата молба не се предявява иск за сумата от 205.50 лв., представляваща
неустойка и заповедния съд с Определение № 319 от **/**/**** е обезсилил заповедта за
тази сума.
Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **********/****г. ищцовото дружество предоставило на ответника
сумата от 500лв., разпределена на 5 вноски от по 100 лв. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., при фиксиран лихвен процент от 40.15% или общо дължимата сума за връщане
2
била в размер на 549.50 лв. В Договора се съдържал и погасителния план, изготвен във два
варианта – при представено обезпечение или при непредставено такова. Към Договора били
приложени и Общите условия на заемодателя, действащи по време на сключването му.
Представена е и електронна кореспонденция между страните, както и разписка за извършено
плащане с получател ответника, извършено чрез каса на „***“.
По делото не се оспорва от страните, че ответникът не заплатил нито една от
вноските по кредита, като последната се е падежирала преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът е дал
указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от
ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение
на договора от страна на ответника и размера на вземанията.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на
чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ,
а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Не се оспорва и че е сключен договор
за кредит от разстояние, като ответника е дал съгласие, чрез въвеждане в специалния линк
изпратен му на имейла на уникален код, изпратен на посочения от него телефонен номер.
Отделно от това е потвърдил съгласието си за сключване на договора, чрез проведен
телефонен разговор, който се записвал. Въз основа на изложеното и предвид липсата на
оспорване валидността на облигационната връзка по делото, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит №
***** от*****/****г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Безспорно е също така, че ищецът предоставил в заем на ответника сума в размер на
500 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В договора се съдържа и
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на 49.50 лв. Съгласно
договора и погасителния план крайния срок на договора е **/**/****г., на която дата е
3
падежът на последната вноска по кредита. Видно от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, същото е подадено на **/**/****г., тоест след настъпване на падежа на
последната вноска по кредита. Няма вземане и за лихва, което да се претендира в условията
на предсрочна изискуемост. Ответникът не оспорва предявените искове по размер. Не са
ангажирани и доказателства за извършено плащане на каквато и да е сума по договора.
Поради това и вземанията за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени в
размера, в който са предявени от ищеца.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– **/**/**** г. до окончателното плащане.
Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва в размер на 109.04 лв. за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., доколкото същата се претендира на основание 86,
ал.1 от ЗЗД и е налице забава в плащанията на вноските. Вземането се претендира от
падежиралата дата на последната неплатена вноска до преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК и следва да бъде уважено в пълен размер.
Неоснователни са възраженията на ответника за неспазване на чл.11 от ЗПК,
респективно и за приложение на чл.22 от ЗПК. В случая договорът отговаря на изискванията
на закона и покрива изискуемото съдържание на разпоредбата на чл.11 от ЗПК. В договора
ясно са посочени както размера на кредита, така и дължимата лихва, а също и общо
дължимата сума по договора за кредит. В договора се съдържа и погасителния план, в който
ясно се сочи каква част от вноските са за главница и договорна лихва, както и падежната
дата на същите. Наведените в писмения отговор от ответника правни аргументи за
недействителността на клаузата за неустойка са ирелевантни, доколкото същата не е
предмет на настоящото производство, поради това, че не е налице предявен иск по чл.422 от
ГПК относно вземането за неустойка.
Поради гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени
изцяло, като основателни.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца в
производствата следва да бъдат присъдени, като в заповедното производство същите се
намалят до размера на предявените искове. В заповедното производство разноските следва
да се уважат за сумата от 57.16 лв., тъй като не е предявен иск за неустойката по договора. В
исковото производство е заплатена държавна такса от 25 лв., 300 лв. за възнаграждение за
особен представител, като съдът определя на основание чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Или в
исковото производство следва да се присъдят разноски в общ размер на 425 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че О. А. А. с ЕГН ********** със
служебно известен на съда настоящ адрес в гр.Ш, ул.“*******“ № 3, вх.1, ет.6, ап***дължи
на “******” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С, район “Т”,
ж.к. И В, ул.“Б“ № ** ап.1, представлявано от Б И Н, чрез юрисконсулта А С Г сумата от 500
лв. (петстотин лева), представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № **********/****г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - **/**/****г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 49.50 лв. (четиридесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от*****/****г. до **/**/****г. и сумата от
109.04 лв.(сто и девет лева и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода
от **/**/****г. до **/**/****г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1*****/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О. А. А. с ЕГН ********** да заплати
на “******” ЕООД с ЕИК ******** разноски по заповедното производство в размер на
57.16 лв. (петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) и разноски в исковото
производство в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5