№ 1117
гр. Русе, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520105934 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България" ЕАД, чрез процесуалния си представител
адв. Л. Г. от САК, твърди, че между И. Е. В. и ищцовото дружество (предходно
наименование Теленор България ЕАД) били сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г. и
Договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI.
Ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите, вследствие на
което те били прекратени едностранно от ищеца на 13.06.2022 г. И. В. била
сключила с ищеца също и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г.
Поради неизпълнение на задълженията по тях, договорите били
прекратени едностранно от ищеца на 22.02.2022 г., като предпочетен номер
******** бил прехвърлен към мобилната мрежа на друг доставчик на
мобилни услуги. Така към 18.06.2022 г. ответницата имала задължения за
преходни периоди в размер на 285,42 лв., обединени във Фактура №
**********/18.02.2022 г., Фактура № **********/18.03.2022 г. и Фактура №
**********/18.04.2022 г., както и дължими лизингови вноски за периода
18.05.2022 г.-17.06.2022 г. в размер на 20,00 лв. по договор за лизинг от
11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI. Като последица от
неизпълнение на задълженията били начислени договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 172,55 лв. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., от които 80,07
1
лв. – три месечни такси и сума в размер на 92,48 лв. за ZTE MF971RS САТ6
4G MIFI, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
На основание чл. 410 от ГПК, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата и било образувано ч.г.д. 2853/2024
г. по опаса на РРС. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, и съгласно указанията на заповедния съд, ищецът предявил настоящия
установителен иск.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в общ размер на 477.97 лв., в т.ч.:
-178,46 лв., дължими за период 18.01.2022-17.02.2022 г., от които:
• по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
11.02.2022 г. сума в размер на 20,93 лв., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги и сума в размер на 1,00 лв. вноска по договор за
лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G MIFI;
• по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** от 24.05.2021 г. сума в размер на 156,53 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги;
- 84,97 лв., дължими за период 18.02.2022 г.-17.03.2022 г., от които:
• по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
11.02.2022г. сума в размер на 8,73 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни;
• по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** от 24.05.2021 г. неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги в размер на 76,24 лв., представляваща три месечни
такси;
- 21,99 лв., дължими за период 18.03.2022 г. - 17.04.2022 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022 г., от
които сума в размер на 20,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни и сума в размер на
1,00 лв. вноска по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6
4G MIFI;
- 20,00 лв., дължими лизингови вноски за периода 18.05.2022 г. -
17.06.2022 г. по договор за лизинг от 11.02.2022 г. за ZTE MF971RS САТ6 4G
MIFI;
- 172,55 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 11.02.2022г., от
които 80,07 лв. - три месечни такси и сума в размер на 92,48 лв. за ZTE
2
MF971RS САТ6 4G MIFI, представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг;
както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски както в заповедното, така и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. К. Д. – особен представител на И. Е. В.,
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за
неоснователността на ищцовите претенции. Твърди, че ответницата не е
ставала абонат на „Йеттел България“ ЕАД и не е сключвала договори с
дружеството за ползване на процесните мобилни услуги, не е сключвала и
договор за лизинг. Оспорва подписа на ответницата, положен на
представените по делото договори за мобилни услуги и договор за лизинг.
Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседание от 24.06.2025 г. оттегля искането си за откриване
на производство по оспорване истинността на договорите.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от представените и неоспорени по делото и по приложеното
ч.гр.д. № 2853/2024 г. по описа на РРС писмени доказателства, между
страните са възникнали твърдените в исковата молба облигационни
отношения.
Приложен е Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******
от 11.02.2022 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и И. Е. В., за срок от
24 месеца, с избран амонаментен план „Интернет+“, с месечен абонамент за
срока на договора - 20.99 лв. и 26.99 лв. след неговото изтичане. В раздел 5
"мобилен апарат" е посочено, че мобилният оператор е предоставил на
ответника следните устройства на лизинг: устройство марка ZTE модел
MF971RS САТ6 4G MIFI на преференциална цена 24.00 лв. с посочена и
стандартната цена на устройството без абонамент – 149.99 лв. и размерът на
отстъпката – 125.99 лв.
На същата дата страните подписват и Договор за лизинг с предмет -
временно и възмездно ползване на устройство марка ZTE модел MF971RS
САТ6 4G MIFI. Съгласно погасителния план, месечната вноска по договора за
лизинг възлиза на 1.00 лв., а общата цена на устройството - 23 лв.
Страните са сключили и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г., за срок от 24
месеца, с избран амонаментен план „Тотал+“, с месечен абонамент за срока на
договора - 14.99 лв. и 19.99 лв. след неговото изтичане.
Договорите предвиждат в случай на прекратяването им преди изтичане
на срока по инициатива или по вина на потребителя, или при нарушение на
3
договорните му задължения, в това число и на приложимите Общи условия,
последният да дължи неустойка в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, както
и такава част от разликата между стардартната цена на устройството /в брой,
без амонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Приложени и следните фактури:
- фактура № **********/18.02.2022 г. за отчетен период 18.01.2022 г.
– 17.02.2022 г. на обща стойност 183.76 лв.;
- фактура № **********/18.03.2022 г. за отчетен период 18.02.2022 г.
– 17.03.2022 г. на обща стойност 268.73 лв.;
- фактура № **********/18.04.2022 г. за отчетен период 18.03.2022 г.
– 17.04.2022 г. на обща стойност 290.72 лв.;
- фактура № **********/18.06.2022 г. за отчетен период 18.05.2022 г.
– 17.06.2022 г. на обща стойност 477.97 лв.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС
е образувано ЧГД № 2853/2024 г. и издадена заповед № 1442/23.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Е. В. за сумите:
477.97.61 лева – главница по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
******* от 11.02.2022 г., Договор за лизинг от 11.02.2022 г. и Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********
от 24.05.2021г., за които е издадена фактура № **********/18.06.2022 г. за
клиентски № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане; разноски в размер на: 25.00
лева – заплатена държавна такса и 480.00 лева – адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
С допълнителна молба от 12.05.2025 г., ищецът е представил Последна
покана за доброволно плащане от 18.05.2022г. от „Йеттел България" ЕАД до
И. В., в която е посочено, че при неплащане на дължимите суми, договорът с
Йеттел за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен.
Приложено е и Удостоверение от Областна пощенска станция Русе, с което
уверяват, че непрепоръчана кореспондентска пратка на името на И. В., ул.
*******, е доставена съгласно сключения договор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове за установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
са предявени в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
4
Разгледани по същество установителните искове са основателни.
В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„Йеттел България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение
задължения, произтичащи от договори за мобилни услуги и договор за лизинг.
Вземането в общ размер 477.97 лева е формирано от стойността на
незаплатени, ползвани мобилни услуги, неизплатени лизингови вноски и
неустойки.
Не се спори относно съществуването на следните правнорелевантни
факти: наличието на облигационно правоотношение между страните,
основано на договори за мобилни услуги и лизинг; реално предоставяне на
договорените услуги и вещи през исковия период.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства, установяващи
погасяване задължението за плащане цената на ползваните мобилни услуги и
абонаментни такси, с оглед което в полза на ищеца следва да се признае
съществуване на вземането за тяхната стойност – 209.18 лева.
Основателен се явява и искът в частта, касаеща вземането за лизингови
вноски (редовно падежирали и предсрочно изискуеми). В договора за лизинг
ответникът е декларирал, че с подписването на съответния контракт е получил
лизинговата вещ във вид годен за употреба, функционираща, съответстваща
на договорените технически характеристики и окомплектована с цялата
документация. Крайният срок за заплащане вноските е настъпил преди
депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение. Липсват
доказателства, обуславящи извод, че лизингополучателят е върнал
лизинговото устройство и аксесоари, поради което претенцията се явява
основателна и в полза на ищеца следва да се признае вземането за лизингови
вноски в размер на 20.00 лева.
По отношение на претенциите за неустойка:
Претендират се неустойки, както следва:
по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** от 24.05.2021г. – сумата 76.24 лв.,
представляваща три месечни вноски, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, съгласно клаузата на раздел III, т. 2 от допълнителното
споразумение;
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от
11.02.2022 г. – сумата 80.07 лв., представляваща три месечни вноски,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя и сумата 92.48 лв., представляваща
разлика между цената на устройство марка ZTE модел MF971RS САТ6 4G
5
MIFI без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг, съгласно чл. 9 от договора за мобилни услуги;
Както беше посочено от посочените клаузи се установява, че при
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя
или поради нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата
между стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора.
Съдът, след анализ на описаните клаузи, намира, че размерът на
неустойката при предсрочно прекратяване на договорите като сбор от
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора с
уговорен максимум от три такси, не е прекомерен. Посочената неустойка има
за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият
пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за
първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил
техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на
срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. Именно предвид дългосрочния характер на съглашението
операторът е предоставил на абоната и отстъпка от цената на продаденото
устройство. Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за
цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
същото устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка за
продължителността на договора с конкретния клиент операторът е преценил,
че за него не е икономически неизгодно да предостави на потребителя
устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен
и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
продаденото устройство да бъде "компенсирана" от дългосрочната
обвързаност за пълния срок на договора за мобилни услуги. Видно е, че
описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като
същите разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а
целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства,
6
свързани със сключването и неизпълнението на процесните договори, съдът
намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз основа на тях са
възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца.
От съдържанието на Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 24.05.2021г., се установява,
че същото е било със срок до 24.05.2023 г., но към м. 03.2022 г. потребителят е
бил в неизпълнение на месечните си парични задължения, поради което
договорът е бил едностранно прекратен по негова вина. Следователно,
ищецът има право на неустойка в размер на три месечни абонаментни такси
по този договор.
От съдържанието на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
******* от 11.02.2022 г., се установява, че същият е бил със срок до 11.02.2024
г., но към м. 03.2022 г. потребителят е бил в неизпълнение на месечните си
парични задължения, поради което договорът е бил едностранно прекратен по
негова вина. Следователно, ищецът има право на неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси по този договор.
По изложените съображения предявените установителни искове следва
да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят направените от него разноски. Според т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство. В случая, в заповедното производство по ч.гр.д. №
2853/2024 г. на РРС са направени разноски в размер на 505 лева. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 175 лв. – държавна
такса, 480 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – за особен представител.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. Е.
В., ЕГН ********** с постоянен адрес: ********* дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. заедно с М.С., сумата 477.97 лева – сбор на
дължими суми, съгласно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
******* от 11.02.2022 г., Договор за лизинг от 11.02.2022 г. и Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********
от 24.05.2021г., за които е издадена фактура № **********/18.06.2022 г. за
клиентски № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №
1442/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ЧГД № 2853/2024 г. по описа на РРС.
7
ОСЪЖДА И. Е. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: ******* да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* направените по
настоящото дело разноски в размер на 855 лева, както и 505 лева разноски по
ЧГД № 2853/2024 г. по описа на РС-Русе
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8