№ 540
гр. Кърджали, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100755 по описа за 2025 година
Ищецът М. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адв. Л. Б. - АК
София е предявил иск срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ********** за прогласяване на нищожността
на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19 от ЗПК на
сключения между страните Договор ***** за предоставяне на потребителски
кредит от *** и Анекс № 1 към него от *****, а при условията на
евентуалност иск за прогласяване на нищожността на чл. 5 от договора и иск
срещу „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) дружество надлежно
учредено в Р.М., със седалище и адрес на управление Малта, *****, ***,
*****, вписано в Търговския регистър на Р.М. с *****1, с адрес за
кореспонденция и призоваване ********** за прогласяване на нищожността
на Договор за гаранция (поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него от
***** поради нищожност на Договор ***** за предоставяне на потребителски
кредит от *** и Анекс № 1 към него от ***** и на самостоятелно основание
съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК и поради липса на основание, както и осъдителен
иск срещу „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) дружество надлежно
учредено в Р.М., със седалище и адрес на управление Малта, *****, ***,
*****, вписано в Търговския регистър на Р.М. с *****1, с адрес за
кореспонденция и призоваване ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за сумата от 1998 лева платена без правно основание ведно със
законната лихва от датата па подаване на исковата молба – ***** до
окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал
твърдения, че Договор ***** за предоставяне на потребителски кредит от ***
и Анекс № 1 към него от ***** са нищожни, като сключен при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и
1
подвеждащ, защото в него не е включено възнаграждението по представеното
поръчителство съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора, а при условията на
евентуалност сочи, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на
насрещните престации, както и е неравноправна, защото не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Ищецът твърди, че Договор ***** за предоставяне на
потребителски кредит от *** г. е сключен с „Фератум България“ ЕООД за сума
в размер на 6000 лева, която сума е следвало да бъде върната на 18
погасителни вноски при ГЛП от 35% и ГПР от 49,66%, с общ размер на всички
плащания от 8100 лева включващ главница и лихва в размер на 2100 лева, а с
Анекс № 1 към него от ***** е договорено, че отпуснатият първоначален
размер на кредит от 6000 лв. с остатък по главницата от 3444,02 лв. се
увеличава със сумата 1800 лв., като общата дължима главница е в размер на
5244,02 лева, а общата дължима сума по кредита е в размер на 5750,73 лв.,
която включва оставащата за погасяване главница от 5244,02 лв. и 506,71
лихва, която обща сума следва да бъде погасена съгласно приложения
погасителен план при ГЛП от 23,98% и ГПР от 49,05%.
По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка,
счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като
главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е
нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Ищецът заявява, че
съдебната практика е константна, че противоречи на добрите прави
съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. В тази връзка
ищецът излага твърдения, че гарантът получава едно възнаграждение, без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил, подлежат на възстановяване - веднъж потребителят
заплаща възнаграждение на гаранта и втори път следва да му възстанови
заплатеното от гаранта на кредитора по договора за кредит, поради което за
длъжника заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото
той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от
задължението си при погасяването на кредита от гаранта, следователно, срещу
заплащането на възнаграждението по договора за гаранция, длъжникът не
получава никаква услуга, просто задължението му от едното дружество ще се
прехвърли към другото, които дружества са свързани. Сочи, ч е в този смисъл
не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора - гарантът, поради което този
договор се явява недействителен като лишен от основание. Ищецът твърди, че
съгласно чл. 5 от Договор ***** за предоставяне на потребителски кредит от
*** е сключен Договор за гаранция (поръчителство) от *****. към Договор
***** за предоставяне на потребителски кредит от ***, в който е посочено, че
таксата за предоставяне на поръчителство (гаранция) е 6060 лева, която се
дължи на 18 месечни вноски съгласно посочения погасителен план, а с Анекс
№1 към него от ***** е договорено, че се увеличава таксата за предоставяне
на поръчителство (гаранция) поради увеличение на общият размер на кредита
с отпускане на допълнителна сума и искане на клиента да се гарантира този
допълнителен размер на първоначално отпуснатия кредит, като приема, че
общият размер на отпуснатия кредит е 7800 лева (6000 лв. по договора и 1800
2
лв. по анекса), поради което таксата за предоставяне на поръчителство
(гаранция) следва да бъде 7266 лева, а оставащата сума за заплащане на такса
за предоставяне на поръчителство (гаранция) е в размер 2190,09 лева, която
следва да бъде погасена съгласно погасителния план. Поради нищожност на
договора за поръчителство (гаранция) ищецът сочи, че е заплатил на
ответника сума в размер на 1998 лева без правно основание, поради което
претендира същата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За превода на
сумата е представил справки за превод на суми по сметка на ответника както
следва: на *****. сума в размер на 520 лв., на *** сума в размер на 507 лв., на
*** сума в размер на 493 лв. и сума в размер на 478 лева с референция *****
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, с който оспорва така
предявените искове по основание. Не оспорва сключването на Договор *****
за предоставяне на потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от
***** съгласно посоченото в тях съдържание. Оспорва твърдяната
недействителност на договора и анекса по изложените от ищеца съображения.
Сочи, че са спазени всички законови изисквания на ЗПК относно
съдържанието им. Заявява, че ГПР изразява задълженията на потребителя в
процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се
включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно
ползване на заетата сума от кредитополучателя, както и че в договора се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата
сума, която следва да се изплати, като тези данни са намерили отражение в
договора за кредит и погасителния план към него, поради което не са налице
нарушения по член 11 от ЗПК. Ответникът заявява, че сключването на договор
за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването
на договор за кредит и не увеличава/ограничава възможностите на
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при
предлаганите от кредитора условия. Сочи, че договорът за гаранция е
допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора
и ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в
определен размер, като тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй
като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от ДР на ЗПК
доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за
предоставянето на кредита. По изложените съображение моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Мултитюд Банк“ АД, с който оспорва исковете, като недопустими
и неоснователни. Ответникът сочи, че по делото няма представено надлежно
доказателство от ищеца за сключен договор за гаранция, по който да изрази
конкретно становище, което е пречка да се формулира адекватна правна
защита. Сочи, че в представения екземпляр от договор за гаранция липсва
подпис или идентификационен номер на заемателя, в случая на М. Ш. Е.,
който съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ да има силата на саморъчен подпис,
като е налице е единствено подпис и печат на дружеството „МУЛТИТЮД
БАНК“ П.Л.К, поради което, предвид липсата на отразено съгласие за
сключването на договора, и при съобразяване със задължителните указания в
ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че между
страните не е сключван Договор за поръчителство. Отделно от това
3
ответникът заявява, че дължимото възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на
риска, а ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би следвало да сключва договора. Сочи, че когато страните са
договорили неизгодни насрещни престации, заинтересованата страна може в
едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен
поради крайна нужда, както и че клаузите в договора за поръчителство са
формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки относително осведомен
потребител, би могъл да прецени икономическите последици от сключването
на договора. Сочи, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е
посочено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговоря спрямо
кредитора, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за
потребителски кредит между клиента и кредитора, като клиентът се
задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която
да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин посочен по-
горе в настоящия договор, а плащането на таксата се дължи в срок според
погасителния план, който е неразделна част от настоящия договор и който
клиентът получава от гаранта. По изложените съображения моли исковете да
бъда отхвърлени като недопустими, неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която да се даде ход на делото, заявява, че
поддържа исковете по подробно изложените в исковата молба съображения,
няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания, както и
възражения по проекта за доклад. Претендира разноски, съгласно приложен
списък и доказателства към него Ответникът „Фератум България“ ЕООД
представя молба, с която да се даде ход на делото, заявява, че поддържа
отговора на исковата молба, няма възражение срещу проекта за доклад по
делото, развива съображения по същество. Прилага списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства към него. Ответникът „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank
p.l.c.) представя молба, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че няма
възражение по доклада, развива съображения по същество на спора,
претендира разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
към него.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение *****, в което е обиктиварн проект за доклад по делото,
приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е
приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства, а именно:
- сключването между ищеца и „Фератум България“ ЕООД на Договор
***** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. за сумата за сума в
размер на 6000 лева, която сума е предоставена на ищеца и която е следвало
да бъде върната на 18 погасителни вноски при ГЛП от 35% и ГПР от 49,66%, с
общ размер на всички плащания от 8100 лева включващ главница и лихва в
размер на 2100 лева; сключването между ищеца и „Фератум България“ ЕООД
на Анекс № от ***** към Договор ***** за предоставяне на потребителски
кредит от *** г., по силата на който е договорено, че отпуснатият
първоначален размер на кредит от 6000 лв. с остатък по главницата от 3444,02
4
лв. се увеличава със сумата 1800 лв., като общата дължима главница е в
размер на 5244,02 лева, а общата дължима сума по кредита е в размер на
5750,73 лв., която включва оставащата за погасяване главница от 5244,02 лв. и
506,71 лихва, която обща сума следва да бъде погасена съгласно приложения
погасителен план при ГЛП от 23,98% и ГПР от 49,05%.; че при изчисляване на
ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.), не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
- сключването между ищеца и „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank
p.l.c.) на Договор за гаранция (поръчителство) от *****. в който е посочено, че
таксата за предоставяне на поръчителство (гаранция) е 6060 лева, която се
дължи на 18 месечни вноски съгласно посочения погасителен план;
сключването между ищеца и „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) на
Анекс №1 към него от *****, по силата на който е договорено, че се увеличава
таксата за предоставяне на поръчителство (гаранция) поради увеличение на
общият размер на кредита с отпускане на допълнителна сума и искане на
клиента да се гарантира този допълнителен размер на първоначално
отпуснатия кредит, като се приема, че общият размер на отпуснатия кредит е
7800 лева (6000 лв. по договора и 1800 лв. по анекса), поради което таксата за
предоставяне на поръчителство (гаранция) следва да бъде 7266 лева, а
оставащата сума за заплащане на такса за предоставяне на поръчителство
(гаранция) е в размер 2190,09 лева, която следва да бъде погасена съгласно
погасителния план; че ищецът е заплати на по посочена в договора сметка на
„Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) сума в общ размер на 1998 лева,
както следва: на *****. сума в размер на 520 лв., на *** сума в размер на 507
лв., на *** сума в размер на 493 лв. и сума в размер на 478 лева с референция
*****
В посоченото определение съдът е приел, че следи служебно за
неравноправни клаузи по оспорени договори сключени по ЗЗП. Ответникът
„Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) оспорва наличието на сключен
договор за поръчителство с ищеца твърдейки, че подпис или
идентификационен номер на заемателя, в случая на М. Ш. Е., който съгласно
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ да има силата на саморъчен подпис по Договор за
гаранция (поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него от ***** не е
налице, като е налице единствено подпис и печат на дружеството
„МУЛТИТЮД БАНК“ П.Л.К., поради което счита, че между страните не е
сключван Договор за поръчителство. Настоящият състав е посочил в
Определение *****, в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за
окончателен с оглед липсата на възражения от страните, че е налице валидно
сключен Договор за гаранция (поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него
от ***** по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ между ищеца и ответника „Мултитюд Банк“
АД (Multitude Bank p.l.c.), като доказателство за това са предстаявените от
ищеца и неоспорени от ответника справки за превод на суми по посочена в
договора сметка на „Мултитюд Банк“ АД, както следва: на *****. сума в
размер на 520 лв., на *** сума в размер на 507 лв., на *** сума в размер на 493
лв. и сума в размер на 478 лева с референция ***** както и неоспорването на
сключения договор за кредит с ответника „Фератум България“ ЕООД. Съдът е
посочил, че в случай, че ответникът поддържа направеното оспорване, следва
да се допусне на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и
извърши необходимите справки, да даде заключение дали е сключен
5
процесният договор за гаранция (поръчителство) между страните съгласно
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като е определил първоначален депозит в
размер на 600 лева, вносим от ответника „Мултитюд Банк“ АД (Multitude
Bank p.l.c.) на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. Такъв депозит не е внесен. Отделено е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключен договор между
страните.
Настоящият състав намира, че Договор ***** за предоставяне на
потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от ***** са нищожни на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19 от ЗПК, тъй като
посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като не е включено
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество поръчител. Посоченото възнаграждение следва да
бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг.
чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР
ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за
поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил
значително посочения размер на ГПР.
В уговорения годишен процент на разходи по Договор ***** за
предоставяне на потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от *****
не са включени всички действителни разходи, поради което е налице
6
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е
обезпечава, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
В случая годишният процент на разходите, записан в Договор ***** за
предоставяне на потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от *****,
не е действителният, тъй като при добавянето на уговореното възнаграждение
по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, би променило
годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз – т. 55 от Решение от ***. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което
означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, т.е. в случая Договор *****
за предоставяне на потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от
***** са нищожни.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата въз основа на
която е сключен процесният договор за поръчителство е неравноправна,
защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което с оглед установените
данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около
„одобряването“ на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
води до извода, че със сключване на възмездно поръчителство с одобрено от
заемодателя дружество – поръчител не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Това е още едно
основание, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя
недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия
договор, като последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
За пълнота следва да се посочи, че поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които евентуално би платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя, тъй
като последният ще има регресен иск срещу него. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от
една от страните по договора – поръчителят, поради което е налице
самостоятелно основание за недействителност на договора, поради липса на
основание. Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е
уговорена като възнаграждение, е в размер на половината от сумата по
7
отпуснатия заем. В случая по изложените съображение са нищожни
сключения с „Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) Договор за гаранция
(поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него от ***** поради нищожност
на Договор ***** за предоставяне на потребителски кредит от *** и Анекс №
1 към него от ***** и на самостоятелно основание поради липса на основание
и поради накърняване на добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване нищожност на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК е основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане
на останалите посочени от ищеца евентуални основания за недействителност
на договора, както и на клаузата на чл. 5 от същия, тъй като не са се сбъднали
условията за това.
Основателен е и искът на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу
„Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) за сумата от 1998 лева платена
без правно основание по нищожния Договор за гаранция (поръчителство) от
*****. и Анекс № 1 към него от *****, ведно със законната лихва от датата па
подаване на исковата молба – ***** до окончателното плащане. Прието е за
безспорно, че ищецът е заплатил сума в общ размер на 1998 лева по сметка на
ответното дружество, която е платена без основание с оглед нищожността на
договора и анекса.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
размер на 682,56 лв. за заплатена държавна такса по трите иска, от който 312
лв. по иска срещу „Фератум България“ ЕООД и 370,56 лева по исковете срещу
„Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) (290,64 лв. по нищожните
договори и 79,92 лв. по осъдителния иск) и 1500 лв. адвокатско
възнаграждение. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде посочено, че същото не е оспорено по размер от ответниците.
Представени с доказателства за неговото плащане от страна на ищеца. В
представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия
процесуален представител не е разграничено дължимото адвокатско
възнаграждение по всеки един от трите иска, поради което настоящият състав
намира, че възнаграждението и по трите иска следва да счита, че е поравно
определено, т.е. по 500 лв. за всеки един от тях поотделно. Цената на исковете
е в размер на 7800 лева, 7266 лева и 1998 лева, което обосновава
основателността на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1500 лева. Отделно от това, настоящият състав приема, че този
вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния
интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив,
налице е една бланкетна искова молба и две молби по хода на делото.
Настоящият състав счита, че присъденото в случая адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1500 съответства на принципите на
пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения
обем на работа от процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ш. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, *****, чрез адв. Л. Б. - АК София против
„Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
че сключените между страните Договор ***** за предоставяне на
потребителски кредит от *** и Анекс № 1 към него от ***** са нищожни на
основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ш. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, *****, чрез адв. Л. Б. - АК София против
„Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.) дружество надлежно учредено в
Р.М., със седалище и адрес на управление Малта, *****, ***, *****, вписано в
Търговския регистър на Р.М. с *****1, с адрес за кореспонденция и
призоваване **********, че сключените между страните Договор за гаранция
(поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него от ***** са нищожни поради
нищожност на Договор ***** за предоставяне на потребителски кредит от ***
и Анекс № 1 към него от ***** и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
липса на основание и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД„Мултитюд Банк“
АД (Multitude Bank p.l.c.) дружество надлежно учредено в Р.М., със седалище
и адрес на управление Малта, *****, ***, *****, вписано в Търговския
регистър на Р.М. с *****1, с адрес за кореспонденция и призоваване
**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес гр.
Кърджали, *****, чрез адв. Л. Б. - АК София сума в размер на 1998 лева
платена без правно основание по нищожните Договор за гаранция
(поръчителство) от *****. и Анекс № 1 към него от *****, ведно със законната
лихва от датата па подаване на исковата молба – ***** до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Фератум Бълагария“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ш.
Е., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, *****, чрез адв. Л. Б. - АК София
направените по делото разноски в размер на 312 лв. за заплатена държавна
такса и 500 за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Мултитюд Банк“ АД
(Multitude Bank p.l.c.) дружество надлежно учредено в Р.М., със седалище и
адрес на управление Малта, *****, ***, *****, вписано в Търговския регистър
на Р.М. с *****1, с адрес за кореспонденция и призоваване **********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, *****, чрез
адв. Л. Б. - АК София направените по делото разноски в размер на 370,56 лева
за заплатена държавна такса и 1000 за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9