Р Е Ш Е Н И Е
№338 14.03.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди двадесета и втора година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
секретар: Г. Д.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 148 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63,
ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от К.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат М.М., против
Решение № 96 от 09.12.2021 г., постановено по НАХД № 439 по описа на Районен
съд – Царево за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 464/25.08.2021
г. на Директора на Регионална Дирекция по горите - Бургас, с което на касатора,
за нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 лева.
Иска се отмяна на
атакуваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалния закон и необосновано по изложените в жалбата мотиви. Касаторът оспорва
авторството на вмененото му нарушение. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касаторът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касацията – Регионална
Дирекция по горите - Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
С НП, касаторът е
санкциониран за това, че на 13.08.2021 г., в землището на с.Синеморец, подотдел
291:в, защитена местност Силистар, извършва движение в държавна горска
територия с МПС „Опел” с рег. № А5109НС по туристическа пътека, която не
съвпада с горски път.
За установеното нарушение
на чл. 149, ал. 1 от Закона за горите, на К.Г.П. е съставен АУАН № 089934/13.08.2021 г., въз основа на който е
издадено процесното НП.
За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е
приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. По същество е обосновал
извод, че П. действително е нарушил разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от Закона за
горите, което се установява безспорно от събраните по делото доказателства. След анализ на доказателствата съдът е приел,
че административнонаказващият орган правилно е определил санкционните норми.
Извел е довод, че не са налице съществени процесуални нарушения, а наложеното
наказание е правилно определено. Мотивиран от гореизложеното районният съд е
потвърдил НП.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
В разпоредбата на чл. 149,
ал. 1 от Закона за горите е предвидена забрана за движение на пътни превозни средства и езда по
обозначените туристически пътеки, освен когато туристическата пътека съвпада с
горски път или е част от обозначено трасе. По делото безспорно е установено, че
процесното МПС се е намирало в защитена зона, а именно: с.Синеморец, подотдел
291:в, защитена местност Силистар. Неоснователни се явяват възраженията на
касатора, че не е установено движението на автомобила, доколкото, за да бъде
паркиран на посоченото място, то правно и житейски логично е, че същият
неминуемо е следвало да измине разстоянието от разрешения за общо ползване път
до мястото, където е бил констатиран от контролните длъжностни лица , чрез
движение на процесното МПС.
Неоснователно се явява
възражението на касатора, че съдебното решение се позовава на догадки. В
случая, от показанията на актосъставителя Димо Киров и свидетелите (очевидци)
Станислав Диков и Николай Шейтанов се установява по категоричен начин, както
авторството на деянието, така и признаците му от обективна и субективна страна.
Свидетелите са наблюдавали непосредствено действията на водача, а самоличността
му е установена в хода на последвалата полицейска проверка. Същевременно не се
констатира по делото касаторът да е ангажирал доказателства, писмени или устни
такива, опровергаващи фактическите констатации на наказващия орган, респ.
направените въз основа на тях правни изводи. Настоящият касационен състав
изцяло споделя възприетите от въззивния
съд факти и направените въз основа на
тях правни изводи.
Действително по делото се
установява, че процесното МПС не е собственост на санкционираното лице, но това
обстоятелство не води до извод различен от вече изложения, доколкото правната
норма, въз основа на която е санкциониран касатора не изисква специално
качество на субекта на процесното нарушение респ. правно ирелевантно за
налагане на предвиденото административно наказание е дали санкционираното лице
е собственик или водач на автомобила. Отделно
от това, от доказателствата по делото безспорно се установява, че ключът за
автомобила се е намирал именно в касатора,
който е отключил собственоръчно и е представил на контролните длъжностни
лица документи за самоличност, които са се намирали в процесния автомобил.
При правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на
оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. І-во АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 09.12.2021 г., постановено по НАХД № 439
по описа на Районен съд – Царево за 2021 г.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.