№ 138
гр. Н., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Г.а Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно
наказателно дело № 20253620200205 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. С., гр. Н., ул. „***“ №*, против наказателно
постановление № 25-0307-000229/23.04.2025г. на Началник група в РУ-Н. при ОД на МВР
гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, но я оспорва като
неоснователна по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който
поддържа депозираната жалба по изложените в нея мотиви. Оспорва осъществяване на
административното нарушение от обективна страна по съображения, че е изпълнявал
полицейско разпореждане и е съдействал на полицията по предаване на дърва, които са били
предмет на престъпление по чл. 194 от НК, като в тази връзка счита, че деянието не е било
общественоопасно. Второто съображение на жалбоподателя е, че в хода на съдебното
следствие се е установило от показанията на св. С.а, че се е движил по черен път, който не е
отворен за обществено ползване. Навежда доводи, че административното нарушение е
несъставомерно и от субективна страна, доколкото жалбоподателят, въпреки че е получил
писмо, с което се съобщава на сина му, че автомобилът му е с изтекла застраховка
„Гражданска отговорност“, не го е отварял, не го е чел, а и не било негова работа да го
прави.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът не приеме доводите на защитата, моли да
1
бъде прието, че случаят е маловажен и покрива критерия на чл. 9 от НК.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган не се явява в
съдебно заседание, представя писмено становище. Счита административното нарушение за
доказано от обективна и субективна страна като акцентира, че от събраните по делото
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, в това число и представените от
общинска администрация гр. Н. и Агенция по геодезия, картография и кадастър, че имотът,
от който жалбоподателят е тръгнал да управлявал автомобила, за който не е имало сключена
застраховка гражданска отговорност, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*, граничел на север с
път, отворен за обществено ползване, а не с черен път, както твърдяла св. С. Г. С.а.
Представя и споразумение, сключено на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН, с което
жалбоподателят се е съгласил с това, че на ***г. е управлявал лек автомобил, марка и модел
„***“ с рег. № ***-собственост на сина му Г. С. В., за което не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ. Счита, че именно то е доказателство за наличието на знание у
жалбоподателя, че автомобилът не е бил регистриран, съответно наличие на умисъл за
осъществяване на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Моли жалбата да
бъде отхвърлена, а наказателното постановление потвърдено като на ОД на МВР гр. Шумен
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН( наказателното постановление е връчено на 25.04.2025г. , а жалбата е депозирана при
административнонаказващия орган на 05.05.2025г. ) от лице, имащо правен интерес от
обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 320 от НПК.
Районна прокуратура- Шумен, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:
На ***г. св. Т. Н. К.-служител на РУ-Н. имал за задължение да окаже съдействие на
служители от ДГС-Провадия и ДГС-Н.-свидетелите Т. И. Т., Н. К. Е. и А. Л. Х., за предаване
на дървен материал, предмет на престъпление, разтоварен в землището на ДГС-Н. и по-
конкретно в местността „***“. Дървеният материал следвало да бъде предаден от св. Г. С. В.,
който знаел къде точно се намира. Тъй като в този ден св. В. бил извън пределите на гр. Н.,
около 09,00 часа съобщил на св. К., че неговият баща-жалбоподателят С. В. С., ще ги
съпроводи до мястото, където се намира дървения материал. Уговорили се жалбоподателят
да ги чака до чешма, намираща се по пътя, водещ до местността „***“. Жалбоподателят С.,
който живеел в имот, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*, се придвижил до чешмата с лек
автомобил, марка и модел, „***“ с рег. № ***, за който знаел, че е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Автомобилът бил паркиран в двора на дома му и
след като св. В. съобщил на жалбоподателя, че следва да съдейства за намирането на
дървения материал, той изкарал автомобила от двора през врата, водеща към парк,
представляващ УПИ-I по Регулационния план на гр. Н. с идентификатор ***. През парка се
придвижил по черен път, който водел до асфалтиран път, на който се намирала чешмата,
където го очаквали свидетелите К., Т., Е. и Х..
2
Във връзка с действия на св. Г. С. В., а именно кражба на дърва, осъществени в
съучастие с жалбоподателя С., който към момента на осъществяване на деянието работел
като ***, *** в *** към РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, със заповед №*72з-***/***г. на
директора на ОД на МВР гр. Шумен, било образувано дисциплинарно производство. След
приключването му част от материалите от същото, в които се съдържали данни за
евентуално осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от жалбоподателя С., били
изпратени в Районна прокуратура-Шумен с оглед образуване на наказателно производство.
С постановление от 29.01.2025г. прокурор при Районна прокуратура-Шумен образувал
досъдебно производство №*/2025г. , преписка вх. №*39/2025г., за това, че през периода от
***г. до ***г. в гр. Н. и околностите му било управлявано моторно превозно средство-лек
автомобил „***“, което не било регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл. 345,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Разследването било възложено на разследващ полицай от състава
на РУ-Н..
След приключване на разследването материалите от досъдебното производство били
предадени на Районна прокуратура – гр. Шумен с оглед данни за осъществено престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от
14.03.2025г. на прокурор от РП-гр. Шумен, постановено по ДП №*/2025г. по описа на РУ-Н.,
преписка вх. №*39/2025 г. по описа на посочената прокуратура, било прекратено
наказателното производство поради наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, а
материалите – изпратени отново на РУ-Н. по компетентност. Преписката постъпила в РУ-Н.
на 09.04.2025 г., видно от положения вх. №**** от 09.04.2025 г. върху писмото на прокурора,
с което я изпратил и въз основа на същата срещу С. В. С. било издадено процесното НП №
25-0307-000229 от 23.04.2025 г., а именно за това, че на *** г. около 09.30 часа в гр. Н., на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока местността „***“ като водач на лек
автомобил „***“ с рег. № ***, управлявал същия автомобил, който не е регистриран, тъй
като е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което водачът е
знаел, тъй като преди това е бил уведомен от собственика.
Наказателното постановление било издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз
основа на доказателствата, събрани в хода на разследването по ДП №*/2025г. по описа на
РУ-Н., преписка вх. №*39/2025г. по описа на РП-Шумен, приключила с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г., образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
С процесното наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
/двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства-показанията на
свидетелите Т. Н. К., Т. И. Т., Н. К. Е., А. Л. Х., Г. С. В. и С. Господинова С..
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при правилно приложение на материалния
административен закон, доколкото от събраните в хода на съдебното следствие
3
доказателства-устни и писмени, се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил предвидените в административния състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП признаци от
обективна страна, като съображенията на настоящата инстанция са следните:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП/ изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила
от 01.01.2019г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че жалбоподателят С. е
управлявал моторното превозно средство по „път отворен за обществено ползване“ в гр. Н..
От всички разпитани в съдебно заседание свидетели, безспорно се установява, че на
посочената в наказателното постановление дата-***г. С. е управлявал автомобил марка и
модел „***“ с рег. № ***. От приобщените по делото писмени доказателства- уведомление
по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и справки от Информационния център на Гаранционен фонд, се
установява, че към 10.11.2024г. автомобилът, управляван от жалбоподателя, не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти не се и оспорват от С..
Спорни по делото са обстоятелствата относно мястото, където е управлявал
жалбоподателя лекия автомобил, било ли е то път, отворен за обществено ползване и знаел
ли е жалбоподателят, че автомобилът, който управлява не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Основно значение за установяване мястото, където е управлявал С. лекия автомобил,
имат показанията на неговите съпруга и син-свидетелите С. С. и Г. В.. От техните показания
се установява, че след като С. е напуснал дома си, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №* през
порта / врата/, водеща към парк, по черен път, достигнал до мястото, където се е срещнал със
останалите свидетели-чешма, находяща се на асфалтиран път, водещ към местността „***“.
Свидетелите Т. Н. К., Т. И. Т., Н. К. Е. и А. Л. Х. не сочат да са видели жалбоподателя да е
управлявал автомобила на мястото, посочено в наказателното постановление- гр. Н., на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“- в посока местността „***“.
Горните констатации водят до извод, че в хода на съдебното следствие се установят
факти, различни в сравнение с направените от административнонаказващия орган в
наказателното постановление, без обаче това да рефлектира върху съставомерността на
деянието и които не надхвърлят предмета на административното обвинение. Различните
факти са, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил в рамките на гр. Н., но не на
улиците, посочени в наказателното постановление. Събраха се доказателства, че С. е
управлявал лекия автомобил в парк, представляващ УПИ-I по Регулационния план на гр. Н.
с идентификатор ***, по черен път, който съдът счита, че е бил такъв, отворен за
обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗДвП път отворен за обществено ползване е
всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението,
като съгласно ал. 2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за
обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този
закон. А съобразно §6, т. 1 от ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под "път" не
може да се приема, че това са само пътищата, посочени в нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за
4
пътищата. ЗДвП тълкува по-широкото приложно поле на думата "път" и по смисъла на
закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е
всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да
се използва от пътни превозни средства. Видно от приобщената по делото информация от
Агенция по геодезия, картография и кадастър, имот с идентификатор ***, представлява
общинска публична собственост с начин на трайно ползване „за друг поземлен имот за
движение и транспорт“. Този имот е урегулиран- представлява УПИ-I „ Парк“ съобразно
одобрения регулационен план на гр. Н., одобрен със заповед №*25/05.12.1994г. т.е., попада в
рамките на гр. Н.. По тези съображения, съдът намира доводът на жалбоподателя, че не е
управлявал по път, отворен за обществено, за неоснователен.
Тук следва да се посочи, че за съда съществува възможност в случай, че в хода на
съдебното следствие се установят факти, различни в сравнение с направените от
административнонаказващия орган в наказателното постановление, без това да рефлектира
върху съставомерността на деянието, да измени наказателното постановление.
В тези случаи, какъвто съдът счита и настоящия, няма пречка да бъде изменено
наказателното постановление като се приемат за установени нови съставомерни факти и
обстоятелства, щом те биха могли да бъдат субсумирани под същите обективни и
субективни признаци на деянието и не са надхвърлили предмета на административното
обвинение и не са такива срещу които до настоящия момент жалбоподателят не се е бранил.
На същия му е било вменено извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП в гр. Н. на кръстовището на ул. „*** и ул. „***“- в посока местността „***“, а в хода
на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушението в гр. Н.,
но в поземлен имот, представляващ парк в посока местността „***“. Съдът намира, че
установеното ново фактическо положение, касаещо маршрута, по който се е придвижвал
жалбоподателя в рамките на същото населеното място-гр. Н., което е посочено в
наказателното постановление, не е такова, което да надхвърля предмета на
административното нарушение, което му е било предявено.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е знаел, че автомобилът, който е
управлявал, не е регистриран. Показанията на св. Г. В. бяха опровергани от
административнонаказдващия орган, който представи по делото споразумение за
приключване на административнонаказателно производство, сключено между Началник
група в ОД на МВР гр. Шумен и С. В. С., видно от което жалбоподателят се е съгласил, че е
извършил виновно на ***г. нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно като лице, което не е
собственик управлявал МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Ето защо съдът не кредитира показанията на св. В. в частта им касателно
знанието на неговия баща за това, че автомобилът не е бил регистриран.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя, че случаят е маловажен. Това е така,
защото чл. 189з от ЗДвП, действащ към момента на извършване на административното
нарушение, предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за
изменение на наказателното постановление като бъде приложен закон за същото наказуемо
5
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението по реда на чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д,
ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. В случая по делото са проведени две
съдебни заседания, в едно от което процесуалният представител на наказващия орган е взел
участие, както и е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение към средния размер от 150 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Шумен, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0307-0000229 от 23.04.2025 г., издадено
от Началник група в ОД на МВР гр. Шумен, на Районно управление- Н., с което на С. В. С. с
ЕГН **********, са наложени административни наказания- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1-от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на ***г. около 09,30
часа в гр. Н., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока местността „***“,
управлявайки лек автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на сина му Г. С.
В., който не е регистриран, тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което е бил уведомен от собственика, като прилага закон за
същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата, като на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-от ЗДвП налага на С. В. С. с ЕГН **********, гр. Н., ул.
„***“ №*, административно наказание глоба в размер на 200 / двеста/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на ***г. около 09,30 часа в гр. Н., по път, находящ се в УПИ-І „Парк“, управлявайки
лек автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на сина му Г. С. В., който не е
регистриран, тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, за което е бил уведомен от собственика.
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН ********** и адрес гр. Н., ул. „***“ №*, да заплати на
ОДМВР- Шумен сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Шумен по
реда на глава 12 от АПК в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7