№ 987
гр. С., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110105600 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. И. Н..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1041,40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода
- м.01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава считано от дата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 154,59 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2018г. до 08.06.2021г.; сумата от
34,93 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.06.2021г. до
окончателното изплащане; сумата от 6,35 лева - представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Б., абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имота през релевантния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността
на доставената и потребена топлинна енергия, като дължи и обезщетение за забавено
изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
1
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. И. Н. е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че през процесния
период жилищния имот е бил необитаем, поради което и не била ползвана топлинна
енергия. В недвижимия имот нямало радиатори, топлинни вентили и измервателни уреди. В
частност, в банята на апартамента нямало монтирани нито радиатор, нито лира, а
преминавали единствено вертикални тръби, пренасящи топлинна енергия от абонатната
станция до последния етаж на сградата, като това обстоятелство било удостоверено от
приемо- предавателен протокол от 19.09.2020г., съставен от „Т. при извършване на ежегоден
отчет. За имота не било подавано заявление- декларация за откриване на партида за
недвижимия имот. Оспорва настъпване на изискуемостта на вземането за доставена ТЕ.
Релевира възражение за изтекла давност.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От приобщеният по делото нотариален акт № 118, том LLXXXI, дело № 26399/1994г.
/л. 14-15 от делото/ се установява, че на 29.11.1994г. между Т., Р. и Е. в качеството им на
продавачи и В. И. Н. в качеството на купувач бил сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот – апартамент № 71, находящ се на адрес: гр. С., жк. „К.. По силата на този
договор В. И. Н. придобил собствеността върху посочения недвижим имот.
Видно от удостоверение от ГИС – С. /л.16 от делото/, стар адрес: жк. „К., е идентичен
с настоящ адрес: жк. „К..
С оглед на горното, и при така събраните и кредитирани от съда писмени
доказателства се установява, че ответникът В. Н. през 1994г. е станал собственик на
процесния имот - находящ се в гр. С., ж.к. „Б.. Липсват данни и доказателства в релевантния
период – м. 05.2018г. – м.04.2020г. собственик на имота да е било друго лице. Самият
ответник не оспорва факта на собствеността, включително и в процесния период.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол от проведено на
16.03.2002г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
адрес: гр. С., кв. „Б. за избор на ФДР; договор от 09.04.2008г., сключен между ЕС на горния
адрес и „Т., съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. №
**********, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Съдът кредитира и приобщения по делото договор от 03.06.2020г. при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Т. и
2
„Т., по силата на който ФДР е приела да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.
С..
Съдът кредитира и представените от страна на третото лице помагач – „Т. документи
– 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот; 2 бр. протоколи
за отчет от 08.08.2019г. и от 19.09.2020г., като съобрази, че протоколите съдържат подписи
както на служител на дружеството, така и на представител на собственика на процесния
имот. Съдът кредитира и известие за доставка относно справки за дялово разпределение от
20.07.2019г., от които се установява, че същите са получени от представител на ЕС. До тук
коментираните доказателства не са оспорени от страните от гледна точка на тяхната
автентичност.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период е бил
клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата
на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната от ищеца топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
СРС кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като съобрази, че
вещото лице е дало пълни и обосновани отговори на поставените въпроси. Същото не е
оспорено от страните по делото.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ:
ФДР „Т. за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. е извършвала дялово разпределение на
ТЕ по пера, постъпила в АС на входа, в т.ч. и на процесния имот. Анализът на документите,
отразяващи дяловото разпределение, и съдържащият се в тях отчет на индивидуалните
разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния период дяловото
разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата през периода
3
нормативна уредба в областта на енергетиката.
ФДР е разпределяла ТЕ, потребена в процесния имот – за имота и общите
части/пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ, отдадена от сградна инсталация по
правилата за дялово разпределение, посочени в НТ № 16-334.
През процесния период ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с
нормативната уредба, като за периодите м.05.2018г.–м.04.2019г. и м.05.2019г.–м.04.2020г.
ТЕ за отопление на имота е определяна от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг – лира в
помещението на банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Проверката на
приложената документация и анализа, извършен от експерта, показват, че показанията на
уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота е извършено съгласно
действащата нормативна уредба.
За периода м.05.2018г. – м. 04.2020г. общото количество ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 195 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 15 606 куб.м. съгласно „Методика за дялово разпределение на
ТЕ в СЕС”, приложена към Наредба № 16-334.
За процесния период разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на
показанията на 1 брой водомер за топла вода, с показания в куб.м. и изравняване в края на
всеки отоплителен сезон.
ФДР редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество ТЕ от имота на ответника – общо по компоненти – ТЕ за отопление
на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, както и тяхното устойностяване в
лева и съответно определени суми за получаване/доплащане.
Изравнителните сметки, изготвени от ФДР са както следва: за периода м.05.2018г. –
м. 05.2019г. – сума от дялово разпределение 316,39 лева, фактурирана сума 791,28 лева,
изравняване – 474,89 за получаване; за периода м. 04.05.2019г. – м. 04.2020г. – сума за
дялово разпределение 260,00 лева, фактурирана сума – 436,87 лева, изравняване – 176,87
лева – за получаване.
Общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е в размер на
1228,15 лева /1228,15-651,76=576,59/.
Вещото лице дава крайно заключение за сумата за потребена ТЕ за процесния период
- 576,39 лева, което представлява стойността на потребената от ответника ТЕ. В сумата не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Също така вещото лице сочи, че през процесния период, съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът – доставчик на ТЕ
редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на ТЕ в
абонатната станция. Общият топломер на АС съобразно изискванията на ЗИ и заповедите на
4
ДАМТН, като средство за търговки измерване /СТИ/ редовно, на всеки две календарни
години е преминавал на метрологична проверка за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност.
Съдът ще посочи, че от страна на ответника остана недоказано твърдението му - в
процесния период лирата в банята да е била свалена, доколкото протоколът за отчет, на
който същият се позовава /л. 52 от делото/ е от дата 19.09.2020г., следваща крайната дата на
отчетния период /30.04.2020г./, т.е. същият установява обстоятелства към тази дата, но е и
преди нея.
Недоказано остана и твърдението му – в процесния период до имота да не е
доставяна изобщо вода, доколкото вещото лице изрично сочи, че начислената ТЕ е по
реално извършени отчети. Това обстоятелство се установява и от представената от „С.
справка /л. 74-76 от делото/, видно от която макар и периодично, е отчитано потребление на
студена вода.
С оглед на всичко изложено и именно, позовавайки се на заключението на СТЕ съдът
прие, че действителната сумата, дължима като главница за доставената и потребена ТЕ е в
размер на 576,39 лева.
Последната сума /576,39 лева/ от своя страна, позовавайки се на заключението на
ССЕ, съдът прие за дължима и неплатена, доколкото вещото лице дава заключение, че при
извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на ищцовото
дружество, не са установени данни за постъпили суми за покриване на начислените в
процесния период суми.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ в частта, в която същото сочи дължима
сума за дялово разпределение в процесния период в размер на 34,93 лева, като съобрази, че
в тази насока изводи могат да бъдат направени и въз основа на приобщеното по делото
извлечение от абонатната сметка.
Няма пречка ССЕ да бъде кредитирана и в частта, в която вещото лице дава
заключение относно размера на прогнозно начислените суми за ТЕ – 1228,17 лева.
Съдът, обаче, не кредитира заключението на ССЕ в частта, в която вещото лице сочи
общо дължима сума за потребена ТЕ в размер на 1041,40 лева /1076,33-34,93 лева /дялово
разпределение/=1041,40 лева/, доколкото вещото лице по ССЕ се е позовало на счетоводни
документи, докато вещото лице по СТЕ се позовава на реално извършени отчети, правейки
съответните изчисления за дължимата реално потребена ТЕ.
С оглед на горното, съдът прие за доказано, че ответникът се явява задължено лице за
заплащането на сумата от 576,59 лева - главница за предоставена топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
По делото не са представени доказателства за заплащане на претендираната сума.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г., приложима за процесния период - клиентите
5
заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента
Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на
клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за
дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по
ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представеното към ИМ извлечение от сметка за аб. № **********, а и от
заключението на ССЕ се установява, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. дължимата
сума за услугата дялово разпределение е в общ размер от 34,93 лева.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението
на СТЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е
извършвана услугата дялово разпределение, като ФДР е била „Т.м Съ.сис” ЕООД. По делото
не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимата сума за дялово разпределение.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане на цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
6
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 30.06.2021г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
30.06.2018г.
По делото са представени Общи условия от 2016г., одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед
нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. За исковия период давността за фактурираните
месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от
месеца, за който се отнася задължението. Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от
2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.05.2018г. е с падеж 45 дни след
изтичането на м.05.2018., т.е. - 15.07.2018г. Т.е., както тази прогнозна фактура, така и
следващите, касаещи процесния период, не се обхващат от погасителната давност.
С оглед на това възражението за изтекла давност се явява неоснователно касателно
начислените суми за ТЕ.
С оглед на това искът за главница за ТЕ следва да бъде уважен за сумата от 576,59
лева и отхвърлен за горницата за пълния предявен размер от 1041,40 лева или за сумата от
464,81 лева, като недоказан и неоснователен.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. С оглед на това, съдът приема, че
давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането. Така, първата от
фактурите, касаещи дяловото разпределение, а именно фактура № ********** от
31.05.2018г. на стойност 1,38 лева се явява обхваната от погасителната давност.
Поради това искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен за
сумата от 33,55 лева и за периода от 01.06.2018гг. до 30.04.2020г. и отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 34,93 лева или за сумата от 1,38 лева и за периода от
7
01.05.2018г. до 31.05.2018г., поради изтичане на погасителната давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2019г.
ответникът е изпаднал в забава, считано от 15.09.2019г. Видно от заключението на СТЕ,
обаче, сумата от дяловото разпределение за първия отчетен период, след приспадане на
сумата за връщане, възлиза на 316,39 лева, и върху тази сума следва да се начислява
мораторна лихва.
В случая ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период от
15.11.2018. до 08.06.2021г.
Мораторната лихва върху сумата от 316,39 лева, обаче, се дължи от 15.09.2019г. до
08.06.2021г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва
върху главницата от 316,39 лева, за първия отчетен период, като изключи периода на
извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа
нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до новото изменение с
ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното
положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Изчислена по това правило мораторната лихва върху сумата от 316,39 възлиза в
размер на 53,25 лева.
За задължението си по фактура № ********** от 31.07.2020г. ответникът е изпаднал
в забава от 15.09.2020г. Видно от заключението на СТЕ сумата от дяловото разпределение за
втория отчетен период, след приспадане на сумата за връщане, възлиза на 260,00 лева, и
върху тази сума следва да се начислява мораторна лихва.
Мораторната лихва върху реално дължимите суми по втората изравнителна сметка,
се дължи за периода от 15.09.2020г. до 08.06.2021г., и изчислена с лихвен калкулатор,
възлиза в размер на 19,28 лева.
При това положение общо дължимата мораторна лихва върху общо дължимата
главница за ТЕ – 576,59 лева, за периода от 15.09.2019г. до 08.06.2021г. възлиза в размер на
72,53 лева.
С оглед на това, искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ, следва да бъде
уважен за сумата от 72,53 лева и за периода от 15.09.2019г. до 08.06.2021г. и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 154,59 лева или за сумата от 82,06 лева и за периода
от 15.11.2018г. до 14.09.2019г., като неоснователен.
8
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на 6,35 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответникът, с оглед
уважената, респективно с оглед отхвърлената част от исковете.
„Т. е сторило следните разноски: 25,00 лева – ДТ; 200 лева – депозит за СТЕ; 250
лева – за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, спрямо които следва да изчислен размера от тях, който следва да
бъде възложен в тежест на ответника, е 575,00 лева.
При това положение, с оглед уважената част на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски, сторени в настоящото производство, в размер на
317,26 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски в общ размер на 75,00 лева, от
които 25,00 лева ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
При това положение ответникът следва да заплати на ищеца направени в
заповедното производство разноски в размер на 41,38 лева с оглед уважената част на
исковете.
Ответникът е направил следните разноски в хода на исковото производство 660 лева
за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева – за СТЕ, а в заповедното производство не е
сторил разноски. Общо направените разноски са в размер на 760 лева.
С исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Минималното възнаграждение, което принципно се дължи с оглед защитавания
9
правен интерес, попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. бр. 68/2020г., действаща в
периода на провеждане на съдебното производство/ и е в размер на 316,61 лева /с ДДС
379,93 лева/.
Видно от приложената фактура, в която е отразено договореното възнаграждение и
извлечението от сметка, това адвокатско възнаграждение е било договорено и заплатено
през месец януари 2022г., т.е. също при действието на старата редакция на Наредба №
1/2004г.
При това положение, съдът не счита адвокатското възнаграждение от 660 лева с ДДС
за прекомерно и именно спрямо него следва да бъдат изчислени дължимите разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 340,67 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я. срещу В. И. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б., иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Н. ЕГН **********
дължи на „Т., ЕИК . сумата от 576,59 лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот – апартамент 71, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. „Б., ет. 5, в периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна
лихва за забава считано от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението и
сумата от 33,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК —
30.06.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неплатена цена на
доставена ТЕ за горницата до пълния предявен размер от 1041,40 лева или за сумата от
464,81 лева, като неоснователен, както и иска за неплатена цена за услуга дялово
разпределение за горницата до пълния предявен размер от 34,93 лева или за сумата от 1,38
лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г., поради изтичане на погасителната давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.,
срещу В. И. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б., че В. И. Н. ЕГН ********** дължи
на „Т. с . сумата от 72,53 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 08.06.2021г.
върху главницата за ТЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
154,59 лева или за сумата от 82,06 лева и за периода от 15.11.2018г. до 14.09.2019г., както и
иска за мораторна лихва в размер на 6,35 лева върху главницата за дялово разпределение, за
10
периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. Н. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК ., сумата от 317,26 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред
СРС, и сумата от 41,38 лева – разноски в производството по ч. гр. д. № 38126/2021г. по
описа на СРС, 61-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т., ЕИК ., да заплати на В. И. Н. ЕГН
********** сумата от 340,67 лева – разноски по делото, сторени в исковото производство
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11