№ 22974
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110127347 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, е предявил срещу ответниците Й. Д. П., Т. Н. П. и М. Н. П. , по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. №
67553/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които
е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната
страна е в забава и без покана. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците чрез адвокат Д. Д., които признават иска по чл. 237 от ГПК. Възразяват, че не
са дали повод за завеждане на делото, поради което не дължат разноски на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК. С молба, докладвана в открито съдебно заседание представя платежни
1
нареждания от 02.12.2025 г. и заявяват, че са платили дължимото изцяло.
Ищецът в открито съдебно заседание оспорва постъпилото плащане и моли съда да
постанови решение, съобразно признанието по чл. 237 от ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
С отговора на исковата молба от 09.10.2025 г. ответниците признават иска. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК.
Съдът не провежда съдебно дирене, в рамките на което да приеме представените
писмени доказателства, сочещи плащане, получаването на което ответникът оспорва.
Поради това, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът постановява решение
при признание на иска, което се основава на признанието, че същият е основателен и не
следва да се мотивира – чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производство. Това е така, тъй като ответниците, макар да са признали иска, с
поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като заповедта за изпълнение им е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на вписаните постоянен и настоящ адрес по
справка НБД „Население“, където са търсени многократно, в т.ч. и с оглед връчване на
исковата молба по чл. 422 ГПК за отговор по чл.131 ГПК.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 73,64 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, които следва да му бъдат присъдени общо 123,64
лева, от които всеки от ответниците дължи по 1/3 или 41,22 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 73,65 лева за държавна такса (лист 35).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 200 до 450 лв., като ищецът претендира сумата от 160 лева, която
следва да се присъди.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена
сумата от 233,65 лева – разноски в исковото производство, от които всеки от ответниците
дължи по 1/3 или 77,88 лева общо за двете производства 119,10 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Й. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****,
дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 1003,21 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 214,98 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от 7,27 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, и 1,95 лева мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 28.10.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 67553/2024 г.
по описа на СРС, 87 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Т. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****,
дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 1003,21 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 214,98 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от 7,27 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, и 1,95 лева мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 28.10.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 67553/2024 г.
по описа на СРС, 87 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът М. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****,
дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 1003,21 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 214,98 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 28.10.2024 г., сумата от 7,27 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
3
периода от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането, и 1,95 лева мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 28.10.2024 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 67553/2024 г.
по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 119,10 лева - разноски в производството, от които 41,22 лева в
заповедното и 77,88 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 119,10 лева - разноски в производството, от които 41,22 лева в
заповедното и 77,88 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 119,10 лева - разноски в производството, от които 41,22 лева в
заповедното и 77,88 лева в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4