№ 17800
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110113832 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. И. М., ЕГН **********, с която са предявени
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 314,56 лв.,
представляваща непогасени в срок задължения по договор за далекосъобщителни услуги №
***, от която сума 114,56 лв. представляваща сбор от месечни абонаментни такси и
потребени мобилни услуги, а сумата от 200 лв., от която 100 лв. неустойка по договор с
партиден № *** за услуга телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за
предоставен цифров приемник и 100 лв. неустойка по договор с партиден № *** за услуга
телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен WiFi Router/, дължими за
период от 24.09.2020 г. до 07.02.2021 г., начислени неустойки по договор, ведно със законна
лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 86,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.10.2020 г. до 20.11.2023г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение от 20.11.2023 г. по ч. гр. дело № 59765/2023
г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че между страните бил
сключен Договор за електронни съобщителни услуги № *** от 03.09.2015 г., като към същия
било подписано Приложение № 1 за троен пакет услуги мобилен номер, домашен интернет
и интерактивна телевизия. Твърди, че на 22.12.2017 г. за всяка от описаните услуги бил
подписан анекс, чрез който условията по тарифния план се подновявали за нов срок от 24
месеца. Сочи, че през периода 21.08.2020 г. до 20.12.2020 г. ищецът е доставял уговорените
услуги, като ответникът не изпълнил възникналите задължения, в резултат на което
договорът бил прекратен, поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на
ползваните мобилни услуги, в период над 124 дена. Била начислена и неустойка в размер на
1
200 лв. за невърнато оборудване. Върху главниците се претендира и мораторна лихва в общ
размер от 86,79 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. И. М., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Е. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да
е бил надлежно уведомен за едностранното прекратяване на договора. Поддържа, че
клаузата за неустойка е неравноправна. Не било доказано ответникът да е запознат и да е
подписал общите условия на ищеца. Счита за недоказано твърдението, че ищецът е
предоставил сочените в исковата молба услуги. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на вземания по Договор № *** за електронни съобщителни
услуги със системен партиден № *** и приложения към него, сключен между „А1 България“
ЕАД и А. И. М., за сумата от 114,56 лева, представляваща неизплатени задължения за
ползвани електронни съобщителни услуги и абонаментни такси в периода от 24.09.2020 г.
до 24.12.2020 г., с период на изискуемост от 14.10.2020 г. до 17.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане и за
сумата от 200,00 лева, представляваща начислена неустойка за невърнато оборудване по
ценова листа, за което вземане на ищеца са издадени 2 бр. фактури от 24.12.2020 г., с падеж
– 07.02.2021 г. За посочените вземания в общ размер от 314, 56 лв. е била издадена на
20.11.2023 г. Заповед за изпълнение № 34657 по ч. гр. д. № 59765/2023 г. по описа на СРС,
164-ти състав. Срещу ЗИ е било подадено в срок възражение от длъжника М., поради което
съдът е дал указания на ищеца, за възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника М., което ищецът е сторил,
чрез депозиране на процесната искова молба от 11.03.2024 г., въз основа на която е
образувано и настоящото исково производство.
Предявените искове са редовни и допустими, а по основателността им, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца съдът е възложил да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги;
ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в
договора; цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените
абонаментни такси; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение.
В тежест на ответника е указал да докаже, че е изпълнил задължението си по договора,
поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не
дължи и претендираната неустойка.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
възложено да докаже наличието на валидна клауза за неустойка в сключения договор, както
и възникването на обстоятелства, обуславящи претендираното неустоечно начисление, както
и размера на начислената неустойка.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца
е възложено да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и
2
размера на законната лихва за забава за процесния период.
По предявените искове на ответника е указано да докаже въведените в отговора на
исковата молба правоизключващи възражения или погасяване на задълженията си в срок.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
По делото са приети като доказателства Договор № *** от 03.09.2015 г. и Приложение
№ 1 към него, сключени между ответника А. М. /като абонат/ и „Мобилтел“ ЕАД /като
оператор/ по силата на който последния се задължил да предостави на абоната мобилна
телефонна услуга, със SIM карта № *** за пакет „Троен микс“ включващ: мобилен план,
домашен интернет и интерактивна ТВ, при следните параметри: 49,90 лв. инсталационна
такса, от която оператора предоставя 100 % отстъпка ; такса активация и свързване към
мрежата – 9,90 лв.; месечна абонаментна такса за трите услуги, включени в пакета – 26,99
лв. и отстъпка от МАТ за двете услуги в пакетна, валидна за 24 месеца след успешна
инсталация на фиксираната услуга – 7,41 %. В т.5 от договора „предоставено оборудване“
страните уговорили, е като част от услугата оператора предоставя на абоната за временно
ползване следните устройства: Медиен център за Цифрова телевизия, който се посочва в
Приемо-предавателен протокол, подписан от Абоната и техническия екип на оператора. С
т.5.4. страните уговорили, че при прекратяване на договора по отношение на услугите в това
приложение абонатът се задължава да върне на оператора всяко устройство в пълна
комплектност и изправност, като предаването се удостоверява също с приемо-предавателен
протокол. Срокът на този договор бил определен на 24 месеца и изтичал на 03.09.2017 г.
Приет по делото е Анекс към Договора от 22.12.2017 г., съгласно който срокът на
договора се продължавал с две години, считано от 22.12.2017 г., т.е. до крайна дата
22.12.2019 г. и се добавили нови услуги. С допълнително приложение към Приложение № 1
към Договор № ***/22.12.2017 г. към предоставените услуги от оператора била добавена
Екстра – мобилен интернет за смартфон, таблет и лаптоп с вкл. месечно потребление от 3000
МВ трафик на данни при месечна абонаментна такса от 5,99 лв., с промоционална отстъпка
от 50 % от МАТ.
По делото са приети фактури с №№ ***/24.09.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
20.09.2020 г., на стойност 31,96 лв., с падеж за плащане 14.10.2020 г.; № ***/23.10.2020 г., за
периода от 21.09.2020 г. до 20.10.2020 г. на стойност 44,84 лв., с краен срок за плащане
12.11.2020 г.; № ***/24.11.2020 г., издадена за период от 21.10.2020 г. – 20.11.2020 г. на
стойност 31,96 лв., с краен срок за плащане – 14.12.2020 г.; № ***/23.12.2020 г., издадена за
период от 21.11.2020 г. до 20.12.2020 г., на стойност 31,96 лв., с падеж за плащане –
14.01.2021 г. и 2 бр. Сметки от 24.12.2020 г. за начислени неустойки за устройство /и за
устройство за фиксирана услуга, в размер на по 100 лв. всяка, с падеж за плащане –
07.02.2021 г.
Приети като доказателства по делото са Приложение № 3 към договора, в което е
посочен Ценоразписа на оператора за всички допълнителни услуги, за които страните не са
се договорили изрично с подписване на индивидуален договор/приложение, Декларация от
22.12.2017 г., подписана от абоната, че е запознат с приложимите ОУ на оператора, които са
му предоставени, както и предварителна информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП и Стандартен
формуляр за упражняване правото на отказ от договора. Видно от декларацията, абоната е
имал вече създадена регистрация за онлайн достъп до сайта на оператора, с посочени
потребителско име и парола и по този начин същия получавал достъп до документите,
свързани с договора.
Приет като доказателство е документ, наименуван „Информация с цени на
допълнителни услуги, предлагани от А1“, в който ценоразпис са посочени размери на
различните видове неустойки, които са предвидени по договорите, сключвани с оператора
3
/ищец/, в т.ч. за невърнато оборудване.
Приети и приложени по делото са Общи условия за взаимоотношения между „А1
България“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни и Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS, LTE, за които
ищеца твърди, че са относими към отношенията му с ответника в периода на съществуване
на договора, сключен помежду им.
Като съобрази събраните по делото писмени доказателства и при анализа на същите,
настоящият съдебен състав намира, че между страните са съществували договорни
правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства по Договор № ***
за електронни съобщителни услуги за пакет „Троен микс“ със системен партиден № *** и
приложения към него, който е обвързвал страните в периода от 03.09.2015 г. до 24.12.2020 г.,
когато е прекратен едностранно от мобилния оператор.
В посочения договор се съдържат уговорки, касаещи именно процесните три услуги, за
които са издадени посочените 4 бр. фактури. Ответникът е изразил изрично волята си за
встъпване в облигационни правоотношения при установените в посочения договор и
приложенията към него, условия, като същия не е оспорил в производството, че подписите
за "Потребител" в договора/приложенията, да не са положени от него. Поради това, съдът
намира, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения
за предоставяне на посочените в договора мобилни и фиксирани услуги, по силата на които
ответника е поел задължения да заплаща в полза на ищцовото дружество месечни такси за
предоставените му услуги, както и стойността на потребените такива.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът
кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично, мотивирано и компетентно
изготвено. Вещото лице е посочило, че след извършена проверка в информационния одит на
билинг системата на ищцовото дружество (системата, отразяваща трафичните данни с цел
включването и отразяването им в месечните фактури) не са установени грешки или
манипулации на процеса на остойностяване на процесните комуникационни услуги,
отразени в т. нар. CDRs - детайлни записи за разговорите, т. е. събраните трафични данни).
Според вещото лице процесът по отчитане на месечно потребление и генериране на
фактурите при „А 1 България“ ЕАД е изцяло автоматизиран и се извършва от независима
софтуерна система „Amdocs“. Системата регистрира и обработва потреблението без
човешка намесаа, като данните се използват директно за издаване на билинг фактурите.
Според експертизата, използваните през процесния период услуги са остойностени
правилно, като видно от съхранените резултати от трафични данни е налице реално
предоставяне на достъп до мрежата на ищцовото дружество за исковия период, като
услугите са предоставени именно във фактурирания обем. Вещото лице е категоричен в
извода си, че на ответника А. М. са предоставени телекомуникационни услуги, съгласно
сключения договор с партиден № ***, а процесните услуги са остойностени и фактурирани
правилно, съгласно предоставения на клиента тарифен план. При проверката в системите и
базата данни на ищеца, вещото лице е констатирало, че като невърнато от абоната М.
оборудване е записано: Wireless Router към услугата „Internet“ № ***, за което е начислена
неустойка в размер на 100 лв. с нула ДДС по сметка № *** от 24.12.2020 г. /приета по делото
като доказателство/, както и IPTV Set-top-box към услуга „IPTV“ № ***, за което също е
начислена неустойка в размер на 100 лв., с 0,00 лв. ДДС по сметка № ***/24.12.2020 г. /също
приета по делото/.
При съобразяване на приетото без възражения заключение на експертизата и приетите
писмени доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото се установява
надлежно изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения по предоставяне на
4
електронни съобщителни услуги, както и реалното им потребяване от ответника в обема,
твърдян от дружеството-доставчик, респ. че за последния е възникнало задължение за
заплащането им в уговорените срокове. Първото от посочените вземания на ищеца е с
настъпила изискуемост от 14.10.2020 г., а последното от тях – на 14.01.2021 г.
При нарочно възложена доказателствена тежест на ответника, обаче, по делото не са
ангажирани и приети доказателства, издадените в периода от 24.09.2020 г. до 23.12.2020 г.
фактури, да са заплатени на посочените в тях падежни дати или до образуване на ч.гр.д. №
59765/2023 г. /заявление вх. № 305982/30.10.2023 г./.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за частична основателност на иска по чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, касаещи дължимата стойност на доставените от ищеца на ответника
далекосъобщителни услуги (сбор от МАТ и използвани електронни съобщителни услуги, в
т.ч. домашен интернет и интерактивна телевизия) и мораторната лихва върху тях, следва да
бъде разгледано своевременно въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение
за изтекла погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата за
дължимите месечни абонаментни такси (МАТ) и потребени електронни съобщителни
услуги в общ размер на 114,56 лв., а именно относно сумата, дължима за периода от
21.08.2020 г. до 20.09.2020 г., изискуема от 14.10.2020 г., в размер от 31,96 лв., т.е. за
вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 30.10.2023 г. т.е. възникнали
преди 3 години преди тази дата, е основателно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.". Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок
на погасителна давност – задълженията на потребителите на предоставяните от мобилни
оператори услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Ето защо, оспореното вземане се погасява с тригодишен давностен срок по реда на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
5
пред съда на 30.10.2023г. В този смисъл, вземанията на ищеца за МАТ и цената на
потребени мобилни услуги в размер на 31,96 лв., дължими за периода от 20.08.2020 г. до
20.09.2020 г., изискуеми от 14.10.2020 г., която дата предхожда датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда с повече от 3 години /претендират се вземания от
ищеца от м. август 2020 г./ се явяват погасени по давност, следователно недължими.
С оглед изложеното, въведеното от ответника А. М. възражение за погасяване на част
от вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за периода от 21.08.2020 г. до
20.09.2020 г. и в установения от съда размер от 31,96 лв.
Остатъкът от 82,60 лв., която сума представлява изискуемата след 30.10.2020 г.
главница за МАТ и цена на потребени мобилни услуги, в периода от 21.09.2020 г. до
20.12.2020 г., съгласно издадените фактури № ***/23.10.2020 г.; № *********/24.11.2020 г. и
№ *********/23.12.2020 г., се явява дължим от ответника А. М. и иска до този размер ще
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Както се посочи по-горе, ответника не установява в производството да е заплатил
задълженията си за потребените от него далекосъобщителни услуги и МАТ, по процесния
договор, в уговорените с последния срокове, с което си бездействие същия е изпаднал в
забава по отношение на същите, в периода от настъпване на изискуемостта на всяко едно от
месечните задължения по издадените 4 бр. фактури за потребени услуги в периода от
20.08.2020 г. до 21.12.2020 г., до датата на образуване на заповедното производство /от
30.10.2023 г./.
Доколкото се установи в производството главно задължение в размер от 82,60 лв.,
основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава. Върху непогасената по
давност главница (от 82,60 лв.), за периода на забава от 15.11.2020 г. до 30.10.2023 г.,
изчислена по реда на чл.162 от ГПК, посредством използване на онлайн лихвен калкулатор
на www.calculator.bg, мораторната лихва възлиза на сумата от 26,23 лв., до който размер
искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 33,29 лв. или за сумата от 7,06 лв. и периода от 15.10.2020 г. до 30.10.2023 г.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 92 от ЗЗД:
Процесните вземания за неустойка съдът намира за недължими от ответната страна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали
уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които:
вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В случая в договора за мобилни услуги е уговорено, че ако при прекратяване на
6
договора за услугите по приложенията /за интернет и ТВ/ или в специфичните случаи
съгласно Общите условия на оператора, което и да е оборудване, предоставено за ползване
от последния на Абоната бъде върнато с неизправно състояние или не бъде върнато,
Операторът има право да получи от абоната обезщетение в размера на стойността на
оборудването, съгласно действия му ценоразпис. В приложената по делото Информация с
цени на допълнителни услуги, предлагани от А1 България“ ЕАД е посочена Неустойка за
устройство (медиен център за цифрова телевизия или друг вид крайно устройство за
услугите Цифрова телевизия и/или фиксиран интернет в размер на 100 лв. без ДДС. В
същия документ е посочена също и Неустойка устройство STB / Set-top-box/ + смарт карта за
услугата Цифрова телевизия през сателитна свързаност в размер на 99 лв.
В производството от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства колко на брой
и какви по вид устройства са предоставени на абоната, при сключване на договора и
инсталиране на услугите – домашен интернет и интерактивна ТВ, още по-малко такива от
вида, посочен от в.л. в експертизата. Както бе посочено по-горе в т.5 от договора
„предоставено оборудване“ страните уговорили, че като част от услугата оператора
предоставя на абоната за временно ползване следните устройства: Медиен център за
Цифрова телевизия, който се посочва в Приемо-предавателен протокол, подписан от
Абоната и техническия екип на оператора. С т.5.4. че при прекратяване на договора по
отношение на услугите в това приложение абонатът се задължава да върне на оператора
всяко устройство в пълна комплектност и изправност, като предаването се удостоверява
също с приемо-предавателен протокол. По делото няма представени нито Приемо-
предавателни протоколи при сключване на договора за предоставяне на съответната услуги,
нито протоколи при прекратяване на договора, за връщане на такива устройства.
След като по делото липсват каквито и да било доказателства, на ответника да е било
предоставено оборудване, във връзка със сключения договор, да са съставяни съответните
ППП, за да бъде видно какво е оборудването което се предава, колко броя и на каква
стойност възлизат същите устройства, за да се определи размера на претендираната
неустойка (доколкото от представения ценоразпис се установява, че са предвидени
множество и различни по размер неустойки, за различните устройства като сумите
варират между 15 лв. и 500 лв.), то недоказано остава твърдението на ищеца, че ответника е
останал задължен да върне предоставено му оборудване, респ. да заплати неговата цена,
като неустойка. По делото не е представен приемо-предавателен протокол, подписан от
абонат и техническия екип, който инсталира устройството, съгласно посоченото в
Приложение № 1 към договора, т. е. не е доказано, че на ответника е предоставено
процесното "оборудване".
Ето защо, този иск съдът намира да е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да
се отхвърли.
Неоснователността на главния иск по чл.92 от ЗЗД за претендираната неустойка за
невърнатото оборудване в размер от 200 лв., влече след себе си неоснователност и на иска
по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за неустойка в претендиран размер
7
от 53,50 лв., предвид акцесорния характер на претенцията.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените в производството искове, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл.86 и чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимостта на неизплатени задължения за предоставени електронни
съобщителни услуги и за неустойки за невърнато оборудване, както и за мораторните лихви
върху двете главници, са частично основателни и ще следва да бъдат уважени до
установения от съда размер от общо 108, 83 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
съдебни разноски за настоящото производство в размер на 375,00 лв. (за довнесена
държавна такса и депозит за експертиза), както 75,00 лв. за заповедното производство
(платена държавна такса и присъдено юрисконсултско възнаграждение). Предвид факта, че е
представляван от юрисконсулт и в исковото производство, претендира и му се следва и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от общо сторените съдебни разноски в размер на 550,00
лв. (за двете фази), съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. № 59765/2023 г. в размер на 20,34 лв. и от 128,80 лв.
за настоящото производство по чл.422, ал.1 от ГПК.
На ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
се следват разноски за исковото производство в размер от 291,54 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, че А. И. М., ЕГН
********** с адрес гр. София, *** има непогасени задължения към „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, по Договор за
електронни съобщителни услуги № *** от 03.09.2015 г., Анексите и Приложенията към
него, отчитани със системен партиден № ***, в размер от 82,60 лв. - представляваща сбор от
неизплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги и МАТ, дължими за
периода от 21.09.2020 г. до 20.12.2020 г., изискуми от 12.11.2020 г., съгласно издадени от „А
1 България“ ЕАД фактури, с № ***/23.10.2020 г., за периода от 21.09.2020 г. до 20.10.2020 г.
на стойност 44,84 лв., с краен срок за плащане 12.11.2020 г.; № ***/24.11.2020 г., издадена за
период от 21.10.2020 г. – 20.11.2020 г. на стойност 31,96 лв., с краен срок за плащане –
14.12.2020 г.; № ***/23.12.2020 г., издадена за период от 21.11.2020 г. до 20.12.2020 г., на
стойност 31,96 лв., с падеж за плащане – 17.01.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума на 20.11.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 59765/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД до пълния му предявен размер от 114,56 лв. или за сумата от
31,96 лв., представляваща стойност на ползвани електронни съобщителни услуги и МАТ,
дължими за периода от 20.08.2020 г. до 21.09.2020 г., като неоснователен, поради
погасяването му по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, че А. И. М., ЕГН ********** с
адрес гр. София, *** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ***, сумата от 26,23 лв. - представляваща обезщетение за
8
забава при плащането на главницата от 82,60 лв., дължимо за периода от 13.11.2020 г. до
30.10.2023 г., за която сума на 20.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
59765/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер от 33,29 лв. или за сумата от 7,06 лв. и периода от 15.10.2020 г. до 30.10.2023 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, *** срещу ответника
А. И. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.92 и чл.86 от ЗЗД, в заявени
размери от:
200 лв., представляваща начислена неустойка, от която сума 100 лв. неустойка по
договор с партиден № *** за услуга телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за
предоставен цифров приемник и 100 лв. неустойка по договор с партиден № *** за услуга
телевизия за невърнато оборудване по ценова листа за предоставен WiFi Router, дължими за
период от 24.12.2020 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до
изплащане на вземането и
53,50 лв. – обезщетение за забава при плащането на главницата от 200 лв., дължимо за
периода от 07.02.2021 г. до 30.10.2023 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 59765/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. М., ЕГН ********** да заплати на
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 128,80 лева, представляваща разноски,
сторени в хода на настоящото исково производство, и сумата от 20,34 лева, представляваща
разноски, сторени в хода на за заповедното производство по ч.гр.д. № 59765/2023 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на А. И. М., ЕГН ********** сумата от 291,54 лв., представляваща сторените от
ответника съдебни разноски в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9