№………………2015 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет
и четвърти състав,
на двадесети юли 2015 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №462 по описа за 2015 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
Било е образувано по
искова молба на М.Л.Ж. срещу ГДИН гр. София, представлявана от началника на
Затвора - Варна, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лв., за
причинени му неимуществени вреди, в резултат на бездействието на органите на
затворническата администрация, които за периода от 2006 г. и по настоящем не са
му осигурили „течна диета“, която да му позволява да се храни.
С решение
№1293/09.06.2015 г. съдът е отхвърлил изцяло иска на Ж..
С молба от 25.06.2015
г., процесуалния представител на ответника е сезирал съда с искане за допълване
на решението в частта за разноските, като се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено с писмения отговор от 11.03.2015 г.
На ответната страна е
изпратено съобщение за искането. В законоустановения срок Ж. е депозирал „молба
насрещно искане“, в която се противопоставя срещу заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и същевременно прави искане на него да му бъдат присъдени
сторени разноски по делото.
При така установената
фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че молбата на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е подадена в срок, от
оправомощено лице, а разгледана по същество се явява основателна по следните
съображения:
В чл.143, ал.1 от АПК, е
уреден въпроса със заплащане на разноските сторени в рамките на
административните производства проведени по реда на АПК, съответно субсидиарно
следва приложение да намерят разпоредбите на ГПК, съгласно изричната препратка
на чл.144 от АПК.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение,
включително и когато са били защитавани от юрисконсулт. Поради тази причина за
ГД“ИН“, представлявана от директора, възниква право да й бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2030 лв.
изчислен по реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 50000 лв..
В този смисъл е и Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело №5/2009 г.
Същевременно съдът
намира, че искането на Ж. за присъждане на сторените от него разноски, е
неоснователно, тъй като с решението искът му е отхвърлен изцяло.
Воден от горното и на
основание чл.144 от АПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №1293/09.06.2015 г.
по адм.дело №462 по описа на Административен съд гр. Варна за 2014 г., в частта
относно разноските, като
ОСЪЖДА М.Л.Ж. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 2030 лв. /две хиляди
и тридесет лева/.
Определението може да
бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: