Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 105, 29.07.2020
г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 39 по описа за 2020 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване
и Канализация“ – Видин ЕООД, ЕИК *********, с адрес – гр. Видин, ул. „Широка“ №
18, представлявано от инж. Г.В. – Управител, чрез адв. П. П. ***, против
Наказателно постановление № РД – 05 – 1 от 20.01.2020 г. на Директора на
Регионална Здравна Инспекция – гр. Видин, с което на осн. чл. 200, ал.1, т. 34
от Закона за водите, на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер
на 5 000 лв., за нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2
от Наредба № 9 от
16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
В жалбата се моли Наказателното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че АУАН е издаден при неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН –
а именно след като са изтекли повече от 3 месеца от откриване на нарушителя.
Като основание за отмяна на Наказателното постановление се изтъква и довода, че
при извършената проверка, не е присъствал представител на „ВиК“ – Видин, както
и че наказващия орган РЗИ – Видин, не е акредитирана да извършва пробовземания.
Жалбоподателят
е представляван в процеса от адв. П. П. ***. В съдебно заседание, процесуалния
представител на въззиваемата страна поддържа жалбата и пледира съда да отмени
издаденото Наказателно постановление, предвид изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Виолета Н., оспорва жалбата. Пледира, съда да
потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В
хода на съдебните прения твърди, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, при издаване на АУАН и НП са спазени законовите срокове по чл. 34 ЗАНН, доказано е извършено административно нарушение, а наложената санкция е в
законовия минимум.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на
въззиваемата страна – Е.Д.А. – актосъставител, И.И.Н., И.К.И. и И.Н.М.,
извършили пробовземанията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното лице,
пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелите на
въззиваемата страна – всички служители в РЗИ – Видин, се установи следната
фактическа обстановка: На 02.07.2019
г., била взета проба от водоизточник, находящ се в Община Белоградчик, включен в Списък на Приложение № 1, пункт – Кметство – Белоградчик –
позиция 45, от които
пунктове се извършват контролни пробовземания. Взетата проба била изпратена за изследване в РЗИ –
гр. Монтана, в акредитирана
лаборатория. Съгласно Протокол от изпитване № 653 – П/ 05.07.2019 г. на РЗИ – Монтана, се установило, че във водата за питейни и битови нужди,
взета от водоизточника в Община – Белоградчик, има отклонение като във водата се
съдържат колиформи, а микробиологичното число било завишено. Поради това, свидетелката И.М. ***, издала
Предписание № ЗП – 00 – 30 от 10.07.2019 г., връчено на Управителя на „ВиК“ – Видин, в срок до 17.07.2019 г., да се извърши
хлориране на водата и да се води дневник за остатъчния хлор. На 19.08.2019 г. била взета втора
– контролна проба от същия водоизточник в Община – Белоградчик. И тази проба
показала отклонение от показателите на водата.
Поради това, че жалбоподателя не
е изпълнил даденото му предписание, е съставен АУАН № № АН – 00 – 12 от
27.12.2019 г. – за нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № РД – 05 – 1 от 20.01.2020 г. на
Директора на Регионална Здравна Инспекция – гр. Видин, с което на жалбоподателя
– „ВиК“ – гр. Видин, осн. чл. 200, ал.1, т. 34 от Закона за водите, им е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Предвид
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, съдът извърши
служебен контрол за
законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, при който контрол съдът не
констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на крайния акт.
В тази връзка, съдът не се
солидаризира с твърденията на представителя на жалбоподателя, че при съставяне
на АУАН, не са спазени законовите срокове визирани в чл. 3 ЗАНН. Съгласно чл.
34, ал. 2 ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
В случая, дори и да се приеме, че
до датата на съставяне на АУАН, е изтекъл тримесечния срок от откриване на
нарушителя, то не е налице другата предпоставка на цитирания законов текст – да
е изтекла една година от извършване на нарушението. Видно е, че в случая –
нарушението е констатирано на 02.07.2019 г., а процесния АУАН е съставен
27.12.2019 г., т.е., преди да е изтекла една година от извършване на
нарушението.
Поради това, съдът намира, че не
е налице твърдяното процесуално нарушение, а АУАН и Наказателното
постановление, са издадени при спазване на законовите срокове визирани в чл.
34, ал. 2 ЗАНН. Всяко различно тълкуване на разпоредбата на законовия текст, би
било превратно.
Съдът не констатира да са
допуснати други съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при
издаване на Наказателното постановление. И двата акта съдържат всички задължителни реквизити, издадени са в
законоустановените срокове. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло
съответства на направените изводи и правна квалификация на деянието. АУАН и Наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни акта е описано точно по време,
място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено
нарушение на процесуално правни норми. Както актосъставителя, така и наказващият
орган правилно са квалифицирали нарушената законова разпоредба и
административнонаказателната такава.
При обсъждане и анализа на така събрания
по делото доказателствен материал, по отделно и в своята съвкупност, съдът намира,
че по делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя
е осъществил състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Безспорно установено е, че при
извършено пробовземане от водоизточник в Община – Белоградчик, включен в
списъка за пробовземанията – Приложение № 1, пункт 45, е установено, че водата
не отговаря на изискванията Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Поради това, на
жалбоподателя е издадено Предписание
№ ЗП – 00 – 30 от 10.07.2019 г. до Управителя на „ВиК“ – Видин.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че не възприема довода на пълномощника на жалбоподателя, че не е
спазена процедурата по вземане на пробата. На първо място свидетелите на
въззиваемата страна, извършили провобземането – св. И.И. и И.М., описаха
детайлно начина на вземането пробата от водоизточника, която е изпратена за
изследване в Лаборатория за изпитване в РЗИ – Монтана, притежаваща Сертификат
за акредитация № 256ЛИ/ 29.06.2018 г.., валиден до 29.06.2022 г., издаден от ИА
БСА. Констатирано е отклонение от качеството на водата за питейно – битови
цели, обективирано в Протокол за изпитване № 1025 – П/ 22.08.2019 г. на горецитираната лаборатория.
От контролните органи, в кръга на
правомощията им, е дадено задължително предписание – Предписание № ЗП – 00 – 30 от 10.07.2019 г., чиито срок за изпълнение е бил 17.07.2019 г. При повторно взетата
проба – на 19.08.2019 г., е установено, че същото не е изпълнено.
По своята същност
задължителното предписание, е указване на фактическите действия, дължимо
поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на
допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи, дейност. Предписанието изисква активно поведение от
страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение.
В случая даденото на жалбоподателя предписание като индивидуален
административен акт не е било оспорено, респективно – влязло е в законна сила и е станало
задължително за посоченото като негов изпълнител, лице. Влизането в сила на предписанието
определя неговата задължителност за субекта. Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална
възможност да извършва преценка до колко законосъобразно е даденото
предписание, тъй като наказаното лице е разполагало с друг специален ред, по
който да го атакува, като в случая жалбоподателя не се е възползвал от тази
възможност. Поради това, предписанието подлежи на изпълнение.
Същото е надлежно връчено на
представителя на жалбоподателя – „ВиК“ – Видин – инж. Г.В. – негов управител.
Безспорна е практиката на
съдилищата по въпроса, че само с факта на неизпълнение на дадените предписания,
жалбоподателя реализира състав на административно нарушение. Това се установи, както от писмените, така и от гласните доказателства,
събрани в хода на делото.
Отговорността в случая е
безвиновна, тъй като нарушението е извършено от юридическо лице. Само с
констатиране извършването на нарушение, същото се явява доказано от обективна
страна, без да се изследва въпроса за наличие на субективния елемент на
вината.
Съдът не
възприема и довода на жалбоподателя, че тъй като при проверката и везането на
пробата от водоизточника не е присъствал представител на наказаното юридическо
лице, то е налице нарушение. Съдът намира, че по никакъв начин не са нарушени
правата на наказаното лице. Нещо повече – в случай, че жалбоподателя е счел, че
са нарушени правилата при вземане на пробата и при издаване на предписанието, е
разполагал със законовата възможност да оспори същото.
Съдът не
приема и довода на жалбоподателя, че наказващия орган – РЗИ – Видин не е
акредитирана да извършва пробовземане. За тази целта не се изисква акредитация,
тъй като действията по пробовземането са извършени от здравните инспектори във
връзка с делегираните им по закон права.
АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 201, ал. 7 от Закона за
водите, във връзка със Закона за здравето, а Наказателното постановление е
издадено от Директора на РЗИ – в кръга на правомощията му, делегирани с чл. 201, ал. 8 Закона за водите.
Съдът намира, че правилно е определена
административнонаказателната разпоредба – чл. 200, ал.1, т. 34 от ЗВ. Правилен
е и вида на наложеното наказание „Имуществена отговорност”, предвидена за
нарушение извършено от юридическо лице, каквото е жалбоподателя.
Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 5 000 лв., като
същият е в законоустановения минимум, предвиден в чл. 200, ал.1, т. 34 ЗВ.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно ал. 5 на същия законов текст, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Предвид изхода на делото – съдът
потвърждава издаденото НП, то жалбоподателят, е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест разноските по делото, направени от въззиваемата
страна за юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от
Наредба да заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението защита по дела по реда на ЗАНН, в диапазон 80 – 120 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер – 120.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № РД – 05 – 1 от 20.01.2020 г. на Директора на Регионална Здравна Инспекция – гр.
Видин, с което на „Водоснабдяване и
Канализация“ – Видин ЕООД, ЕИК *********, с адрес – гр. Видин, ул. „Широка“
№ 18, представлявано от инж. Г.В. – Управител, осн. чл. 200, ал.1, т. 34 от
Закона за водите, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., за нарушение
на чл. 5, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация“ – Видин ЕООД, ЕИК *********, с адрес – гр.
Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от инж. Г.В. – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална
Здравна Инспекция (РЗИ) – гр. Видин, ул. „Цар Симеон
Велики“ № 76, представлявана от д – р Г. Д. – Директор, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :