Р Е Ш Е Н И Е № 1739
гр. Пловдив, 14.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 794 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба,
подадена от Председателя на медицинска
комисия по чл. 98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив срещу експертно решение
№ 0202/027/ 11.02.2022 г. на специализиран състав по Хир., Ортопедични и ССЗ на
НЕЛК-0081, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и се иска отмяната му в оспорената част, като се изразява несъгласие единствено в частта за срока на
определения процент ТНР. В СЗ жалбодателят
не се представлява.
Ответникът не се представлява, в писмено становище се оспорва жалбата и се
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна лично, чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира разноски.
Останалите заинтересовани страни не се представляват.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Спорът между страните е изцяло правен и е свързан с тълкуването
на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ. Съгласно посочената разпоредба „При
дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се
определя пожизнен срок на инвалидността.“ Легална дефиниция на „дефинитивни
състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т.5 от ДР на НМЕ, съгласно която
„Дефинитивни състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето.“ Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност
сочи, че чл.69, ал.4 от НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните
състояния, които не търпят позитивна
еволюция във времето и именно за тях е предвидено определяне на пожизнен
срок на инвалидността. Очевидна е също така волята и целта на законодателя да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, тъй като това периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето. Що се отнася до изложеното в
жалбата, че можело да настъпи негативна еволюция, това действително е така, но
последната ще доведе до евентуално преосвидетелстване по желание на лицето,
което обаче по никакъв начин няма да се
отрази на пожизнения срок на инвалидността.
Поради това правилно и в съответствие с нормативната
уредба НЕЛК е определила пожизнен срок за конкретното дефинитивно
състояние /страните дори не спорят, че
състоянието е такова, като в същото време не са необходими специални медицински
знания, за да се определи състоянието като дефинитивно/, а при извършената
служебна проверка на оспорения акт на основанията по чл. 146 от АПК съдът не
констатира основания за отмяна на акта или за обявяването му за нищожен, поради
което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно направеното искане следва
да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 лв.
за осъществената юрисконсултска защита, а на заинтересованата страна – в размер
на 250 лв. за осъществената адвокатска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на медицинска комисия по чл. 98,
ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив против експертно решение № 0202/027/
11.02.2022 г. на специализиран състав по Хир., Ортопедични и ССЗ на
НЕЛК-0081, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА НОИ –
гр.София да заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА НОИ –
гр.София да заплати на Р.Г.Д. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/