Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1373
гр.Бургас, 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД №3504 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител -
адв.И.Н.К., против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 1608367, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се изтъкват подробни аргументи в тази насока. В провелото се пред
настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2016г. в 12:14
часа в гр.************“ в посока от ПВ“Юг“ към к-ще с ул.“С.“ до бензиностанция
„Л.“ Ф 563, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение
в населено място до 80 км/ч. М.Т.Т., ЕГН: ********** е управлявала лек автомобил
Ф.Ф. 1.6 с рег. № ***** със скорост 104
км/ч. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 24 км/ч.
След справка в масивите на сектор „ПП” – гр.Бургас се установило, че
посоченият автомобил е регистрирана собственост на дружеството – "В."ЕООД
с ЕИК*********. В същото време, идно от извършена справка в ТР, управител на
това дружество към датата на извършване на нарушениеето е бил именно
жалбоподателят - М.Т.Т..
С оглед на това бил издаден обжалваният понастоящем Електронен фиш /ЕФ/ Серия K
№ 1608367, издаден от
ОД на МВР-гр.Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 100 лева.
Използваното в случая техническо средство е система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение “SITRAFFIC ERS 400” Multa Radar SD580, произведена от „SIEMENS AG OSTERREICH’ Австрия, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г., валидно до 06.10.2019г. От Протокола от проверка № 207 - ИСИ/17.06.2016г. се изяснява, че техническото средство е преминало проверка за техническа годност на 17.06.2016г., технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Република България. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието „електронен фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява „документ” в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-гр.Бургас, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и най - сетне издаването на обжалвания електронен фиш.
В горния смисъл е и константната практика на БАС,
който приема последователно в практиката си, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. /в този смисъл Решение №126/29.01.2018г. по КНАД №3397/2017г. на БАС, Решение
№913/11.05.2018г.
по КНАД №610/2018г.
на БАС, Решение №476/13.03.2018г. по КНАД №123/2018г. на БАС и много други/.
В
светлината на горното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
изтичане на 6-месечния срок за издаване на НП в настоящия случай. Тъкмо
напротив, както нееднократно са имали възможност да отбележат БРС и БАС,
процедурите по издаване на електронен фиш и НП са различни, поради което и няма
как да се приеме, че спрямо ЕФ следва да се отнесат изискванията във връзка с
издаването на НП. В този смисъл липсва законорегламентирано изискване за издаване
на ЕФ в 6-месечен срок от допускане на нарушението, който преклузивен срок да е
нарушен в случая.
На следващо място, фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му съгласно чл.189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Във връзка с
установяването на субекта на нарушението следва изрично да се отбележи, че нормата на чл.188 ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика /законния представител на
юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение,
независимо от това, кой е действителният негов извършител. Законодателят е
предвидил в чл.189, ал.5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение с МПС - негова собственост. В конкретния
случай именно жалбоподателят - М.Т.Т., ЕГН: **********
е единствен управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - собственик
на процесното МПС. Последният не се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП, поради което и правилно е бил
приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за
извършеното нарушение.
Използваното в случая техническо средство е система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение “SITRAFFIC ERS 400” Multa Radar SD580, произведена от „SIEMENS AG OSTERREICH’ Австрия, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г., валидно до 06.10.2019г. От Протокола от проверка № 207 - ИСИ/17.06.2016г. се изяснява, че техническото средство е преминало проверка за техническа годност на 17.06.2016г., технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Република България. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
В чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. е предвидено, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР – ал.1, като пътният знак Е-24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. В случая поставянето на пътният знак Е-24 на процесният участък действително е монтиран, видно както от посоченото в самия електронен фиш, така и от представените от АНО доказателства – протокол за монтиране на знаци Е24 от 29.03.2016г. От това доказателство се установява, че процесният пътен знак Е-24 е монтиран на 29.03.2016г., т.е. преди датата на констатиране на настоящото нарушение.
От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към
датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженият му по чл.21,
ал.1 и ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени
пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак табела В-26,
които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед на гореизложеното
и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая
жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като от
събраните по делото доказателства се установи, че на 19.11.2016г. в 12:14 часа
в гр.**************“ в посока от ПВ“Юг“ към к-ще с ул.“С.“ до бензиностанция „Л.“
Ф 563, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в
населено място до 80 км/ч. М.Т.Т., ЕГН: ********** е управлявала лек автомобил
Ф.Ф. 1.6 с рег. № ******* със скорост
104 км/ч. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 24 км/ч.
В електронния фиш точно е отразена нарушената законова норма – чл.21, ал.2 ЗДвП, съгласно която - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”, в случая видно от изложеното вече по-горе такъв е бил налице. Правилно и законосъобразно деянието е субсумирано под санкционното правило по чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвид установеното превишение от 25 km/h /т.3 - Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва за превишаване за превишаване за превишаване за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100лв./. В приложената санкционна разпоредба следващото се на нарушителя наказание е определено като вид и размер по абсолютен начин – „Глоба” в размер на 100 лева, и на жалбоподателя е наложено именно наказание от същия вид и в същия размер, поради което не съществуват основания и възможности санкцията да се обсъжда или изменя. Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ Серия К
№ 1608367, издаден от ОД на
МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя - М.Т.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, е
наложена „Глоба” в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.