Решение по дело №60/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 99
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20225640200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. гр. Хасково, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200060 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-485 от 30.04.2020 г. на
Директор на ОД МВР-Хасково с което на АН. Д. В. от гр.Хасково е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ .
Жалбата е подадена от АН. Д. В., чрез адв.Ч., който намира издаденото
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентно
длъжностно лице. Оспорва и по същество вмененото деяние. Моли съдът да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и се представлява от
упълномощен представител адв.В.Ч., който поддържа жалбата и по изложените в нея доводи
моли за отмяна на НП. Претендира и за направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган Директор на ОД на МВР-Хасково не
се явява в съдебно заседание, като възразява срещу прекомерен размер на адвокатското
възнаграждение ако е над минималният такъв.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 30.03.2020г. свидетеля В. Д. Д. заедно със свой колега изпълнявали
служебните се задължения, в качеството им на полицейски служители в РУ-Хасково.
Извършвали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки,
поради обявеното в страната към този момент извънредно положение заради усложняваща
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19. По този повод и
били въведени и противоепидемични мерки, с една от които се преустановява посещението
на паркова, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжение на открити и
закрити обществени места. Извършвайки обход на 30.03.2020г. в междублоково
пространство на бул.“Васил Левски“ около 18:25 часа полицейските служители установили
лице , впоследствие индивидуализирано като жалбоподателя АН. Д. В., което седяло на
пейка в междублоково пространство на бул.“Васил Левски“ в гр.Хасково. На място, на
същата дата на жалбоподателката бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение за нарушение по, който тя подписал, без да направи
възражения. На 30.04.2020г. наказващият орган Директор на ОД на МВР-Хасково издал
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетеля В. Д. Д., кредитирани изцяло като достоверни. При анализа на гласните
доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец, извършил
проверката и установил жалбоподателя на пейка в междублоково пространство на
бул.“Васил Левски“ в гр.Хасково.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде
разгледана по същество.
При издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на атакуваното наказателно постановление съдът констатира допуснати редица съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.
Най – напред липсва изпълнение на задължението на наказващия орган да
представи доказателства за оправомощаване на св. В. Д. Д. за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по Закона за здравето, наказуеми по чл. 290а,
ал. 1 от същия закон, както се изисква с нормата на чл. 290а, ал. 3 от ЗЗдр. В тази връзка,
следва да се има предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата
на закона съобразно предвиденото в чл. 290а, ал. 4 от ЗЗдр, то материалната компетентност
за актосъставителите произтича пряко от закона само по отношение на държавните здравни
инспектори, като за останалите длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, за длъжностните лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните лица,
определени от кметовете на общини е необходимо да има изричен акт за тяхното определяне
2
и оправомощаване. Нещо, което в случая не е установено по отношение на актосъствителя
В. Д. Д., за да се прецени дали същият има качеството не просто на длъжностно лице от
състава на МВР, но и на такова, определено, съответно овластено за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, като в
тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти, свързана с надлежната
материална компетентност. От представената по делото Заповед №272з-940/25.03.2020г. не
може да се обоснове извода, че В. Д. Д. като младши експерт е упълномощен да съставя
актове по ЗЗдр. В последната заповед не са посочени като упълномощени младши експерти,
а и за актосъставителя не е представено доказателство каква длъжнаст изпълнява за да се
прецени компетентността му.
Според въведените в съставения акт за установяване на административно
нарушение фактически твърдения, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.03.2020
г., в град Хасково се е намирал на пейка в междублоково пространство на бул.“Васил
Левски“. С това били нарушил въведените противоепидемични мерки със Заповед № РД –
01 – 143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето. Отговорността на жалбоподателя, според твърденията в НП е ангажирана за
нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на
здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма, в актуалната й
редакция, касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в
страната, а не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесния период в сила в
страната е било обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от
13.03.2020г. извънредно положение.
От друга страна, в редакцията на цитираната разпоредба, приложима, съобразно
действието на материалния закон по време се налага и следният анализ, основан на
съдържанието на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, съгласно която при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С издадена на основание чл. 63,
ал.1 от Закона за здравето Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването са били въведени допълнителни противоепидемични мерки. С последната
заповед са определени мерки в няколко пункта, като част от тях имат и подточки. Една от
мерките в точка І, подточка 1 е именно преустановяване посещението на паркова, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжение на открити и закрити обществени места,
която се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил. Доколкото нормата на чл. 209а ал. 1 от
Закона за здравето обаче е с бланкетно съдържание и препраща към други актове, в случая
заповед на министъра на здравеопазването, то последната не само задължително следва
правилно да се посочи при правното квалифициране на нарушението, но и да се впише
какви са съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които се твърди, че са
нарушени, тоест да се направи връзка и със съответната точка от заповедта. В настоящия
случай от страна на актосъставителя не е посочено коя точкаот заповедта и коя разпоредба
от нея са нарушени. същото се отнася и до наказващият орган като в текстовата част на НП е
3
посочено, че се нарушава Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, но без да е посочено какво точно се нарушава и коя точка от заповедта е
това. От правно значение в случая е Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, тъй като именно тя урежда част действащите към инкриминираната дата
противоепидемични мерки. Това е относимият акт към извършеното от жалбоподателя
деяние и именно тя е следвало да намери отражение в издадения акт за административно
нарушение и атакуваното наказателно постановление, като се посочи и точната нарушена
разпоредба от тази заповед. Затова и неправилното или непълно посочване на заповедта на
министъра на здравеопазването, която се твърди, че е нарушена води до неяснота относно
административното нарушение, вменено на нарушителя, поради бланкетния характер на
нормата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ и отговорността за неспазване на противоепидемични мерки.
Макар в случая да е налице необходимата конкретизация какво точно фактически е било
поведението на лицето, липсва конкретизация какви конкретни противоепидемични мерки
са нарушени, тъй като липсва и необходимото позоваване на относимата разпоредба от
Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, откъдето да може да
се приеме, че е налице описано съставомерно поведение, в което се изразява и визираното
нарушение по чл. 42 т. 5 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до
задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на
законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. Нещо, което в
случая не е изпълнено, а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение,което
следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като
е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, а така също препятства се
упражняването на контрол за законосъобразност. Отделно от това фактическото обвинение
,според изложеното в констативната част на АУАН и НП не кореспондира със състава на
нарушението по чл.209а ал.1,вр.чл.63 ал.4 от ЗЗдр. Според актосъставителя и наказващия
орган то се е изразило в седене на пейка в междублоково пространство на бул.“Васил
Левски,а противоепидемичната мярка, която се твърди да е нарушена е за преустановяване
посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжение на
открити и закрити обществени места. В случая не се твърди жалбоподателят да се намира на
някое от изброените в заповедта места. Следователно, всеки от коментираните по-горе
пороци се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Нещо повече понятието на „междублоковото пространство“няма легална
дефиниция. Макар на пръв поглед да изглежда доста елементарно, всъщност се оказва доста
трудно, дори и невъзможно, да се даде точно определение на „междублоковото
пространство“. Причината за това е, че самото понятие е твърде разтегливо и подлежи на
тълкуване. В случая обаче следва да се отбележи, че това най-общо е пространството между
сградите, а не парк, градска градина или спортна и детска площадка и съоръжение. Тоест в
случая липсва елемент от обективна страна на нарушението. Или според настоящият състав
на съда така както е описано в НП нарушението е несъставомерно, тъй като мястото на
което се е намирал жалбоподателя не е обект на забрана от страна на цитираната в НП
4
заповед.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
деянието предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ. От
друга страна в чл. 63, ал. 4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са
бланкетни, като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка
препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл.
63, ал. 11 от ЗЗ представлява общ административен акт и подлежи на предварително
изпълнение.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция съставът на дадено административно
нарушение и предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт.
В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗЗ, която е неотносима към настоящия случай, доколкото визира неизпълнение
на задължение за поставяне защитна маска или друго средство покриващо носа и устата. В
НП също е посочена ненадлежна правна квалификация на нарушението посредством
позоваването на разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Това е
така,защото въвеждането на противоепидемичните мерки е регламентирано в чл. 63, ал. 4,
ал. 7 и чл. 63а ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, а не в посочения чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, който предвижда
единствено, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.Посочването на правилната правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за
какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Констатираното от съда
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като нарушава правото на защита
на жалбоподателя - да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава
срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да
бъде отменено.
Мотивиран така,съдът:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-485 от 30.04.2020 г. на Директор
на ОД на МВР-Хасково .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./ _
6