№ 305
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Б. Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело №
20252200100126 по описа за 2025 година
Предявена е обща искова молба от Х. В. С., чрез адв. С. П. от АК-С., и от В. В. С., чрез
адв. Е. П. от АК-С., в качеството им на братя и законни наследници на П. В. С., починал в
резултат на ПТП, възникнало на 22.12.2023 г., против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:
*********.
Твърди се, че на 22.12.2023 г. по път III-5305 между селата Ж. и К., община С. е
настъпило ПТП между МПС - товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с водач Г. Н. Г. и
пешеходец П. В. С., вследствие на което ПТП е настъпила смъртта на брата на двамата
ищци. Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП бил Г. Н. Г.. Автомобилът марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ е бил с валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество с валидност от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г., за което
била съставена застрахователна полица, удостоверяваща сключен договор за застраховка
„ГО“.
В исковата молба подробно е описан механизма на настъпилото ПТП, като се сочи,
че причина за настъпване на смъртта била съчетана травма с обхващане мозъка и мозъчните
обвивки, врата и гръбначния мозък, тежка гръдна травма с обхващане предимно на задните
части на гръдния кош с масивни натъртвания на белите дробове и тежки травматични
увреждания на крайниците, предимно на долните крайници. Тези наранявания били довели
до изпадането на пострадалия С. в състояние на травматичен шок, явяващ се непосредствена
причина за настъпването на смъртта. Твърди се, че описаните травми били пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, при което С. бил ударен и отхвърлен от
автомобила „Ситроен Джъмпер“.
Сочи се, че техническите причини, довели до настъпване на ПТП, били движението
на пешеходец по платното за движение в тъмната част на денонощието и попътно за
автомобила, както и движението на автомобила с технически несъобразена скорост
съобразно видимостта пред автомобила и възприемане на тъмен обект - пешеходец в тъмни
дрехи и попътно движение.
С Присъда № 29 от 06.11.2024 г., постановена по НОХД № 581/2024 г. по описа на
Окръжен съд – С., Г. Н. Г. бил признат за виновен за това, че на 22.12.2023 г. на път III-5305
между селата Ж. и К., община С. при управление на МПС - товарен автомобил „Ситроен
1
Джъмпер“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП, вследствие на което при последвалото ПТП по непредпазливост причинил смъртта на
П. В. С. при условията на независимо съпричиняване от страна на същия.
Твърди се, че в резултат на смъртта на П. В. С. на двамата ищци са причинени
значителни неимуществени вреди – психически болки и душевни страдания. Тези
неимуществени вреди били свързани с внезапната загуба на техния брат, която за тях била
непрежалима. Брат им починал без да имал каквато и да е вина и прекалено рано. Ищците
преживявали много трудно загубата, тъй като между тримата имало изградена особено
близка емоционална връзка. Ищецът Х. С. на практика бил отгледал починалия като свой
син. През 2007 г. е починала тяхната майка, а през 2013 г. и техния баща. На практика
тримата братя израснали заедно. Заедно посрещали трудностите и неволите. Ищецът Х. С.
обичал починалия не като брат, а като свой син. Ищецът В. С. също бил много привързан
към починалия си брат, обичал го много, защото освен, че живели заедно, заедно
преодолявали житейските си проблеми и си помагали като истинско семейство. Болката не
можела да бъде претъпена или успокоена. Съответно не можела да бъде и възмездена, но с
оглед принципа на справедливост се претендира заплащане на обезщетение за претърпените
от всеки един от ищците неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. поотделно за
всеки ищец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор. В същия се възразява, че предявените искове са
недопустими, поради което производството по отношение на тях следва да бъде прекратено.
Твърди се, че ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, тъй като не попадали в кръга на
посочените лица на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969
г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно посочената практика обезщетения се присъждат само при доказване на
особено близки отношения с починалия, нахвърлящи нормалните отношения между братя и
сестри и действително претърпените от смъртта вреди.
Оспорват се предявените искове като неоснователни и необосновани. Навеждат се
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалият обективно е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите и с това е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Предвид това се заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в
процесното ПТП към настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Навеждат се възражения и по отношение размера на главния иск, като са изложени
доводи за неговата прекомерност. Наведени са и възражения и оспорвания по отношение на
претенцията за присъждане на лихва за забава върху претендираната главница на
обезщетението. Заявени са множество доказателствени искания.
От фактическа страна се установява следното:
На 22.12.2023 г., около 19:30-19:45 часа Г. Н. Г. се движел с управлявания от него
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******** по път III-5305. Движел се в посока от с.
Ж., общ. С., към с. К., общ. С., като се намирал в участъка от пътя между двете села.
По същото време, в участъка от пътя в посока към с. К. се движел пеш П. В. С., като
бил облечен с черни на цвят връхни дрехи. Същият вървял в дясната пътна лента на
платното за движение, т.е. в тази за движение в посока към с. К., което налагало
автомобилите да го заобикалят. По повод на това движение по пътя на П. С. били
сигнализирани служителите от автомобилен екип на РУ МВР-С.. По сигнала полицейските
служители го установили и му обяснили как трябва да се движи. Въпреки това
предупреждение П. С. продължил да върви по платното за движение и в лентата в посока
към с. К..
2
Водачът Г. Г., управлявайки автомобила си „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ******** със
скорост около 73 км/ч с включени къси светлини на фаровете, застигнал и ударил движещия
пеша се по платното за движение и в лентата в посока към с. К. П. С.. Г. не забелязал
вървящия пред него и в неговата лента за движение С., поради което не предприел никакви
действия за промяна на скоростта или посоката на управлявания от него автомобил. Ударът
бил между челната дясна част на автомобила и задните повърхности на тялото на С.. В
резултат от този удар тялото на пострадалия било изтласкано в посока напред и надясно,
като паднало извън пътното платно – в храстите, на около 7 метра встрани от пътното
платно.
Причина за настъпване на смъртта била съчетана травма с обхващане мозъка и
мозъчните обвивки, врата и гръбначния мозък, тежка гръдна травма с обхващане предимно
на задните части на гръдния кош с масивни натъртвания на белите дробове и тежки
травматични увреждания на крайниците, предимно на долните крайници. Тези наранявания
били довели до изпадането на пострадалия С. в състояние на травматичен шок, явяващ се
непосредствена причина за настъпването на смъртта. Описаните травми били пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, при което С. бил ударен и отхвърлен от
автомобила „Ситроен Джъмпер“.
С Присъда № 29 от 06.11.2024 г., постановена по НОХД № 581/2024 г. по описа на
Окръжен съд – С., Г. Н. Г. бил признат за виновен за това, че на 22.12.2023 г. на път III-5305
между селата Ж. и К., община С. при управление на МПС - товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП, вследствие на което при последвалото ПТП по непредпазливост причинил смъртта на
П. В. С. при условията на независимо съпричиняване от страна на същия.
По делото са разпитани свидетелите С. С. А. и С. И. Г., който има роднинска връзка с
ищците.
От събраните гласни доказателства се установява, че тримата братя Х. С., В. С.и и
пострадалия П. С. са живели и израснали заедно, в едно домакинство, отглеждани от своите
родители. След смъртта на майката, П. С. и неговия баща заживяват заедно в с.Съдиево,
отглеждат крави. След смъртта на бащата, П. С. заживява в дома на своя брат Х. С., който
му осигурява добри битови условия и дневни пари. Внезапната и нелепа смърт на П. С. е
предизвикала много болка и страдание у двамата ищци, които са организирали
погребението. И към момента загубата не е преодоляна, като при всяка среща с близки и
приятели в селото се споменава починалия брат П. С..
Назначената по делото послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза установява по
писмени данни, че лицето П. В. С. е страдал от лека умствена изостаналост със значително
нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Съгласно заключението, умствената
изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта,
характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и
дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните,
речевите, двигателните и социалните умения. Налице са изразени поведенчески отклонения,
лош контрол над импулсите, незачитане на социалните норми, противообществени прояви,
за което допринася и ниският социален статус. Освидетелстваният е бил многократно на
лечение в ДПБ Раднево, където тези прояви са овладявани. Стилът му на поведение
значително е улеснил настъпването на ПТП на 22.12.2023г. Експертизата не установява дали
освидетелстваният П. С. е могъл да изразява правно валидна воля и дали е бил в състояние
адекватно и обективно да възприема и оценява действията си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, както и изготвеното
по делото компетентно и добросъвестно експертно заключение.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество:
Правно основание на претендираните права – чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
3
Предявените искове са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.
С ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС по ТД № 1/2016, ОСНГТК, е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби и дядовци и др. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано е обаче, че в такъв случай е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия
родственик само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС
№ 5/69 г.
Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с формираната
последователна практика по чл. 290 ГПК, според която изключението е налице, когато
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства е била създадена особено близка
духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между сестри и братя, баби и дядовци и др. и интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания надвишават тези, които е житейски
обичайно да се понасят в случай на смърт на близък родственик. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на опредЕ. родствена връзка характеристиката на изключителна,
не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на
такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание от по-големия
брат, вместо от техните родители, изразена подкрепа в критична житейска ситуация и др.
Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение в полза на брата е обусловено от
провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното
решение – наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,
обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на
правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и
проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията.
По делото е установена близка емоционална връзка на обич и подкрепа от ищците към
техния брат. Тези обстоятелства разкриват съдържание на емоционалната връзка,
съответстващо на типичното за този вид родство, но не и изключителност съобразно
разяснените с тълкувателното решение критерии, без да са доказани конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост.
Установената „Лека умствена изостаналост“ на починалия П. С. не е изисквала специални
грижи, а полаганите грижи от брат му Х. С. са били в рамките на обичайните такива за член
на семейството. Липсата на изключителни обстоятелства обосновава извод за отсъствие на
материална легитимация на ищците, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Неоснователността на главния иск, обосновава и неоснователност на предявения
акцесорен иск за присъждане на законната лихва.
При този изход на спора ищците нямат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3
4
ГПК ищците дължат сторените деловодни разноски от ответника, доказани до размер на 500
лева – експертно възнаграждение за извършената СПЕ. Претендираното адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответното дружество следва
съдът намира за прекомерно. Същото следва да се определи под праговете по НМРАВ,
съобразно решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № С - 438/22 на СЕС, което има
пряко действие в РБългария. Производството пред СлОС не се отличава с фактическа и
правна сложност, като процесуалните действия на пълномощника на ответника се свежда
единствено до изготвяне на отговор на искова молба, заявяване на искане за назначаване на
СПЕ и представяне на писмени бележки. Други доказателствени искания не са ангажирани.
Предвид това, съдът приема, че процесуалния представител на ответника следва да получи
възнаграждение в размер на 3 000 лева, което напълно съответства на неговата
ангажираност в проведените съдебни заседания.
Съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от такси и разноски
по производството.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. С., ул.
„К.“ № **, против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, за изплащане на сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и
страдания/ вследствие смъртта на неговия брат П. В. С., настъпила при ПТП на 22.12.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. С., ул.
„Д.“ № **, против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, за изплащане на сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и
страдания/ вследствие смъртта на неговия брат П. В. С., настъпила при ПТП на 22.12.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Х. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. С., ул. „К.“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумите от 250 лв. – експертно
възнаграждение за извършената СПЕ и 1 500 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Ж., общ. С., ул. „Д.“ № **, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумите от 250 лв. – експертно
възнаграждение за извършената СПЕ и 1 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
5