Решение по дело №143/2020 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е   № 155/14.12.2020 г.  

                            

гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на трети декември 2020г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                             2.ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретар Д. Димитрова

прокурор  Р. ЛЕФТЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД   №  143  по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

           Касационно анд № 143/2020г. е образувано по жалба на   Н.К.Д. *** против Решение № 257/05.10.2020г., постановено по анд № 20202330200847/2020г. на  Ямболския районен съд.

          С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № **********/02.07.2020г., издадено от Директора на РДГ Сливен, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. с чл.66, ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г.  за контрола и опазване на горските територии на Н.К.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

         В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно,  като постановено при съществено нарушение  на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото  НП, с присъждане на направените разноски на двете съдебни инстанции.

       В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, не изпраща процесуален  представител  и не взема становище по жалбата.

 

       Ответната страна  изпраща процесуален представител  юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли решението на ЯРС да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

      Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че нарушението е установено по безспорен начин и санкционирано по надлежния ред. Моли  решението на ЯРС  да бъде оставено в сила.

       Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

       Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като  НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

       С Решение № 257/05.10.2020г. по анд №20202330200847/2020г., ЯРС е потвърдил Наказателно постановление № **********/02.07.2020г., издадено от Директора на РДГ Сливен, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. с чл.66, ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г.  за контрола и опазване на горските територии на Н.К.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

      За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че  във връзка с констатирани случаи на неправомерно експедирана дървесина на 01.06.2020г., старши експерт при ИАГ Сливен извършил проверка на наличната документация в ОбщинаТунджа, свързана с издадените позволителни за сеч. В хода на проверката било установено, че Н.Д. като лице упражняващо лесовъдна практика при Община Тунджа през 2018г. е одобрил карнет- опис за отдел 83, подотдел „в“  в землището на с.Каравелово, с маркиране на насаждение със синя боя. Установено било също, че на 20.08.2019г.  Д. е одобрил нов карнет опис  за същия подотдел и за същото насаждение, което не е било премаркирано с друг цвят боя, различна от първоначалния, а отново със синя боя. За така констатираното нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. с чл.66, ал.3 от Наредба № 1 /30.01.2012г. на Н.К.Д. в негово присъствие бил съставен АУАН с бланков номер 051608 от 18.06.2020г., въз основа на който впоследствие е издадено и оспореното НП.

     При  така установената фактическа обстановка  ЯРС е направил  извода, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок от надлежно легитимирано лице, а разгледана по същество е счел същата  за неоснователна. Изложил е съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на последното. Приел е, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН,   като са спазени и изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.

       От  материално правна страна ЯРС е приел, че  вмененото нарушение  на касатора в настоящото производство е установено и доказано по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, поради което правилно е ангажирана  административно наказателната му отговорност, като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.257, ал.1 от Закона за горите. 

       Решението е правилно.

       Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Следва единствено да се посочи, че настоящия съдебен състав не споделя съдебната практика посочена в жалбата от процесуалния представител на ответника. Изцяло неоснователен е довода на последния, че процесните карнет описи   не са представени от наказващия орган пред съда, поради което оспореното решение е постановено при неизяснена в цялост фактическа обстановка. Видно от материалите от административнонаказателната преписка, карнет описите са приложени и приети като доказателства по делото в проведеното на 29.09.2020г. открито с.з. по делото и съответно ценени при постановяване на съдебния акт.

      ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, поради което подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

      Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и  в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

      При този изхода на спора претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски направени в настоящото производство е основателна.  Касаторът следва да бъде осъден да заплати на  РДГ Сливен сумата от 100/сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН.

 

      Предвид изложеното  и  на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                                       Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 257/05.10.2020г., постановено по анд №  20202330200847/2020г. на  Ямболския районен съд.

 

     ОСЪЖДА Н.К.Д., ЕГН ********** да заплати на РДГ Сливен сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

 

     Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете                                                                                                                                                                                                                                                                                                

                                                                                      

                                                                  2. /п/ не се чете