Присъда по дело №2202/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 36/04.03.2025г. по НЧХД № 2202/2024 г. по описа на РС
Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба, предявена от Г.
И. Р., ЕГН ********** против К. Д. И., ЕГН **********, с която се повдига обвинение за
това, че на 20.10.2023г., като родител - майка на децата М. Г. Р., роден на *** и А. Г. Р., роден
на ***г., в гр. ***, не изпълнила съдебно решение №1376/20.06.2023г., постановено по
гражданско дело № 3/2024 г. по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 11.07.2024г., относно
режима на лични контакти на Г. И. Р., ЕГН ********** с децата му, че има право да взема
децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с
преспиване в дома му в гр. Бургас, като не допуснала среща с децата му на посочената дата
около 18:00 часа, които факти сочат на престъпление с правна квалификация по чл. 182, ал.
2, вр. чл. 26 НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред като частният тъжител се
представлява от упълномощен повереник – адв. Х..
Подсъдимата се представлява от служебен защитник адв. П. от БАК.
Неколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Подсъдимата е депозирала отговор на тъжбата и се яви в едно съдебно заседание като
даде подробни обяснения. Заявява, че не проумява логиката и въобще интереса на ответната
страна да инициира развоя на една ситуация да се случи по този начин, като си обяснява
всичко случващо се с разрушителното поведение, което ответната страна водила спрямо нея
още от самото начало, стигайки до положение, че се водила в момента подсъдима.
Недоумява какво „престъпление“ била извършила на 20.10.2023г., гледайки седем години
съвсем сама децата им, докато тъжителят за този период от шест години се бил върнал шест
пъти, от които потърсил децата точно четири. Категорично отрича да е заявявала пред Р., че
отказва той да се среща с децата или пък да е възпрепятствала по какъвто и да е начин тези
въпросни срещи. За връщането му в страната седмицата около 20-ти октомври заявява, че
знаела, не отрича да е знаела, че той в този период бил в България. Това разбрала от детето
им, тъй като не поддържала връзка с Р. и не получавала съобщения от него. Същата седмица,
не помни точно деня, но било обедно време, детето им М. Р. й се обадил по телефона, като в
този момент водила по-малкото им дете А. в ***, защото имал проблеми и имал часове с
ресурсен учител. М., по-големият син, й казал, че баща му звъннал от чужд номер, не
български и му казал, че бил в България и искал да се видят в петък 20.10. М. му казал, че не
може тогава като му обяснил, че по това време е на частни уроци по български език, които
свършват късно вечерта. Обикновено се прибирал към 19:30 часа вечерта и му предложил да
се видят предния ден – четвъртък – 19-ти октомври. Това бил разговора и от там нататък
детето очаквало да му се обади за четвъртък и да се срещнат, но въобще не получило
допълнително обаждане от баща си. Съответно решили, че няма да има и продължение. В
петък, на 20.10, подсъдимата имала среща със съучениците й от класа от ***. Оставила
малкото дете от градината в апартамента на родителите си, след което отишла на въпросната
среща в ресторант „***“ в ж.к. „***“. Междувременно по-големият й син М. й се обадил
вечерта по телефона, около 19:00 часа или след това, за да й каже, че баща му е звънял,
цитира: „като луд“ докато бил на частен урок. В момента на прозвъняването детето пътувало
в автобуса и отивало при родителите й, тоест децата и двете щели да спят вечерта при баба
си и дядо си, тъй като подсъдимата била на среща в ресторанта. След приключването на
урока М. изпратил съобщение след като бил вече в дома на родителите й. Всичко обяснила и
на полицая, който я извикал в 05 РУ. Оспорва изложеното от свидетелката Р.Д. по делото.
Посочва, че Р. заминал ноември 2018 година за *** като сочи, че той ги е потърсил 4 пъти.
Видял ги е когато се върнал втория път в България. Първият път било, за да присъства на
очна ставка с нея в 01 РУ. И съвсем не била търсила, никога до този момент спазване на
1

въпросния режим. Когато ги потърсил януари месец 2022 година на именния ден на А.,
когато се върнал за втори път в страната, той ги потърсил и абсолютно не съвпадало
виждането му с режима и се видели. Твърди, че не била възпрепятствала виждането му с
децата. Заявява, че е наясно какво включва режима на лични контакти с Р. и като реторичен
въпрос поставя, че след като Р. бил наясно от своя страна, какви действия е предприел за
седем години да вижда всеки две седмици от месеца от петък до неделя децата си. За
въпросната дата 20.10. се виждало, че той имал полет на 21-ви сутринта.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Х. пледира за
осъдителна присъда като излага подробни съображения.
Защитникът на подсъдимата – адв. П. счита, че подсъдимата не е виновна, излага
подробно доводи. Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата К. Д. И. – ЕГН ********** е ***************, неосъждана.
Подсъдимата К. И. и частният тъжител Г. И. Р. имали сключен граждански брак като
от брака си имали две родени деца М. Г. Р., роден на *** и А. Г. Р. роден на ***г. Бракът
между И. и Р. бил прекратен с влязло в сила на 12.11.2018г. решение, постановено по гр.
дело № 6679/2018г. на РС Бургас, като родителските права били предоставени на майката, а
на тъжителя бил определен режим на лични контакти с тях.
Бащата Р., още в края на 2018г., заедно със св. Р.Д., заминал да живее и да работи във
***.
С Решение № 1376/20.06.2023г. по гр.д. № 3/2023г. по описа на РС Бургас по молба на
Г. И. Р., в сила от 11.07.2023г. бил изменен режима на лични отношения на бащата с децата
като видно от изложеното в съдебното решение ищецът Р. твърдял наличието на ново
обстоятелство, което налагало изменение на вече определения му режим на личните
отношения с децата, а именно че от 2019г. трайно пребивавал извън територията на
страната, във ***. С постановеното решение в сила от 11.07.2023г. съдът изменил режима на
личните отношения между бащата Г. И. Р., с ЕГН: **********, *********, настоящ адрес:
*******, и малолетните му деца М. Г. Р., ЕГН: **********, и А. Г. Р., ЕГН: **********,
представлявани от майката – К. Д. И., с ЕГН: **********, тримата от гр.Бургас, *****,
определен с влязлото в сила Решение по гр. дело № 6679/2018г. на РС Бургас, както следва:
Бащата Г. И. Р., ЕГН: **********, ще има право да взема децата си – М. Г. Р., ЕГН:
**********, и А. Г. Р., ЕГН: **********, всяка първа и трета седмица от месеца – от 18.00
часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас; един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и може да бъде разделен на
две части; половината от пролетната ваканция; за рождения ден на бащата – ** от 10.00 часа
до 19.00 часа; родителите ще редуват помежду си Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, и рождените дни на децата, като за бащата се определя следното
време: всяка четна година за Коледните празници от 09.00 часа на 24.12. до 19.00 часа на
26.12. и за рождения ден на детето М. (и двете деца) от 10.00 часа до 19.00 часа; всяка
нечетна година за Новогодишните празници от 19.00 часа на 30.12. до 19.00 часа на 01.01., за
Великденските празници – от 10.00 часа в петък до 19.00 часа в понеделник, и за рождения
ден на детето А. (и двете деца) от 10.00 часа до 19.00 часа, и обратно – всяка нечетна година
за Коледните празници и за рождения ден на детето М., както и всяка четна година – за
Новогодишните и Великденските празници, и за рождения ден на детето А., децата ще са
при майка си. Ако личните празници на децата са в учебни дни, бащата ще има право на
лични отношения с тях за времето от 18.00 часа до 20.00 часа. За всеки от изброените
2

случаи, когато според определения режим бащата има право да взема децата, той следва да
уведомява майката, че ще ги вижда най-малко една седмица предварително. Ако бащата не е
в Р България по време на определения му режим на лични отношения с децата, той ще има
право да контактува с тях чрез видеоконферентна връзка в рамките на един час – от 19.00
часа до 20.00 часа българско време в съботния или неделния ден, и на съответните празници
– рождени дни, 25.12., 01.01. и Възкресение Христово /Пасха/ – неделя.
Този установен в съдебното решение режим обаче не се спазвал стриктно от страните
като причина за това било и отсъствието на тъжителя от страната.
Съвпада изложеното от подсъдимата в дадените обяснения и заявеното от частния
тъжител в тъжбата, че за времето от раздялата им Р. видял децата си два пъти, както и за
това, че не се осъществява режима, постановен със съдебното решение, но всеки от двамата
има различно виждане за причините за това. От изложеното от подсъдимата И. съдът
намира, че тя счита, че подсъдимият се е дезинтересирал от грижата и възпитанието на
децата предвид дългогодишното му отсъствие от страната, а според тъжителя – причина за
това е поведението на подс. И., която при рядкото му прибиране в Република България не
изпълнявала режима съдебното решение и така и на 20.10.2023г. не изпълнила решението и
не допуснала среща с децата му.
На практика режимът, определен със съдебното решение в частта, в която е
предвидено, че бащата Г. И. Р. ще има право да взема децата си – М. Г. Р., ЕГН: **********,
и А. Г. Р., ЕГН: **********, всяка първа и трета седмица от месеца – от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас не можел да се изпълнява редовно,
тъй като тъжителят Г. Р. преимуществено живеел и работел във *** и рядко посещавал
Република България, което се установява и от представената справка за регистрирани
задгранични пътувания на Г. Р., както и от св. Д. и обясненията на подсъдимата.
Подсъдимата, не комуникирала с Р. и била блокирала телефония му номер, не
получавала електронни съобщения, нито кореспонденция на електронен адрес, предвид на
влошените й отношения с него. В подкрепа на това, че отношенията им били влошени е и
издадената Заповед за незабавна защита по гр.д. № 6709/2018г. на РС Бургас. Връзката
между бащата и децата се осъществявала чрез телефон, който бил предоставен на голямото
дете М., който комуникирал с баща си. Противно на заявеното от частното обвинение не се
установи в съдебното решение по гражданското дело относно режима на лични отношения
между бащата и децата му, да е посочен конкретен телефонен номер, електронен адрес или
друг установен между страните начин за комуникация между тях. Не се установи по делото
подсъдимата да е получавала изпратени съобщения от страна на частния тъжител Р. и
същите да са достигнали до знанието й, но въпреки това същата заявява, че е била
уведомена от сина си М. и е знаела, че Г. Р. ще бъде в страната за периода, посочен в
съдебното решение относно режима на лични контакти на бащата с децата за месец
октомври 2023г., а именно трета седмица от месеца – от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, с преспиване в дома му в гр.Бургас.
Подсъдимата признава, че е била уведомена от сина си М., че се е чул по телефон с
баща си, че на 20.10.2023г. ще бъде в България и да се видят съгласно режима, но детето му
казало, че не е възможно, защото тогава посещава частни уроци по български език, които
свършвали късно вечерта и затова му предложил да се видят предния ден – на 19.10.2023г.
като детето очаквало да се чуят допълнително, но баща му не се обадил. По този начин
децата и майка им решили, че бащата отново няма да осъществи срещата съгласно
съдебното решение, поради което и за всеки била планувана вечерта. Майката –
подсъдимата И. имала уговорка да излезнат със съученици от гимназията, детето М. отишло
на редовен урок, а след урока трябвало да отиде при баба си и дядо си, където бил и брат му
А. Р..
Бащата обаче макар знаейки от по-рано, че детето М. не е в дома си, а е на урок,
3

именно във времето, когато детето му е съобщило, че ще е на урок, на 20.10.2023г., около
18,00 часа, заедно със св. Р.М. Д. посетили дома на майката в гр. Бургас, ж.к. „***“ ***.
Тъжителят звъннал на звънеца, но не му било отворено. Бил подаден сигнал на тел. 112 и на
адреса бил изпратен полицейски екип от свидетелите М. Ч. и К. Г., но на адреса не били
установени нито подсъдимата, нито някое от децата.
Тъжителят подал сигнал в 05 РУ на ОД МВР Бургас като бил постановен отказ от
страна на прокурор да се образува досъдебно производство от 03.01.2024г. Това се
установява да е втори по ред отказ да се образува досъдебно производство след като с
постановление от 02.05.2023г. прокурор отказал да образува досъдебно производство за това,
че на 21.01.2023г. Р. не осъществил среща с децата си, тъй като се установили обективни
причини във връзка със здравословното състояние на децата.
На 21.10.2023г., тъжителят заедно със св. Д. отпътували от Република България като
съгласно представената справка за задгранични пътувания тъжителят е пристигнал в
страната на 17.10.2023г. и е отпътувал на 21.10.2023г. в 10,53 часа.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва: от гласните доказателства и доказателствени средства: от
показанията на Р.Д. (л.139-141 частично); св. М. Ч. (л. 181-182 частично); св. К. Г. (л. 193
гръб –л.194); от обяснения на подсъдимата; от писмените доказателства и доказателствени
средства – постановление на прокурор от 03.01.2024г. за отказ да се образува ДП; писмо от
ГДГП; социален доклад; Заповед за незабавна защита 20.09.2018г. по гр.д. № 6709/2018г. по
описа на БРС; постановление за отказ да се образува ДП от 02.05.2023г.; протокол за
предупреждение от 03.11.2023г. и от 17.03.2023г; Решение № 2242/12.11.2018г. по гр.д. №
6679/2018г. на БРС; Решение № 1376/20.06.2023г. по гр.д. № 3/2023г. на БРС; справки за
пътуване на лице; справка за съдимост. Съдът не постави при изводите си за фактите
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.10.2024г. предвид
обстоятелството, че е извън инкриминираната дата и не установява релевантни за
настоящото факти.
Съдът се довери на писмените доказателства по делото. Съдът намира, че се касае за
неточност от страна на частното обвинение при изписване на годината на гр.дело номер 3
като такова по описа за 2024г. вместо 2023г., по което е определен режим на лични
отношения между бащата и децата и въпреки изискването на решението в хода на съдебното
следствие, от страна на частното обвинение, не беше коригиран номера на делото, но
грешната година не беше основен довод на съда при постановяване на присъдата.
Съдът не постави в изводите си представената кореспонденция – чат по Вайбър, както
и от ел.поща, тъй като не се установява дали същата е достигнала до адресата, който се
твърди. По делото липсва установен начин за комуникация между страните, нещо повече,
предвид на влошените им отношения подсъдимата заявява, че е блокирала телефонния
номер на тъжителя, което се установява и от св. Д., както и се сочи от тъжителя. Няма данни
да е активен и електронния адрес, на който се сочи да е било изпращано електронно писмо
като в решение по гр.д. № 6679/2018г. на БРС е предвидено, че страните заявяват, че
съпругът Г. И. Р. се съгласява съпругата К. Д. Р.а да задържи и използва даденото от него
безсрочно нотариално заверено съгласие за пътуване на двете деца от брака в чужбина,
непридружени от него като от своя страна К. Д. Р.а се задължава преди всяко извеждане на
децата извън пределите на Република България, непридружени от бащата, да уведоми
бащата Г. И. Р. за мястото и целта на пътуването им, чрез електронен адрес: *** или чрез
представителя на бащата и негов съдебен адресат-адвокат Д.Я. от Адвокатска колегия-
Бургас, с адрес на кантората: ***, чрез когото К. Д. Р.а може да отправя своите искания и
претенции/включително и по съдебен ред/, във връзка с децата от брака, пътуването им в
4

чужбина и тяхната издръжка.
Липсва обаче установен адрес за кореспонденция с майката. Такъв няма и в решение
по гр.д. № 3/2023г. на БРС. Ето и защо съдът не постави при изводите си за фактите
представената кореспонденция по Вайбър, телефон или електронна поща. Въпреки това
обаче прие за установено обстоятелството, че подсъдимата е била уведомена за
присъствието на Г. Р. в Република България за датата 20.10.2023г. като се довери на нейните
обяснения, че е била уведомена за това от сина си М..
Съдът оценява, че обясненията на подсъдимата са доказателствено средство, но и
средство за защита. По мнение на този състав обаче подсъдимата подробно изложи
обстоятелствата около посещението на тъжителя в България през месец октомври 2023г.
както и причините, поради което не се е осъществила срещата му с децата и не намира
основание да не вземе предвид обясненията й. От една страна, съдът констатира, че
обясненията на подсъдимата се подкрепят частично с показанията на св. Д., но и от
изложеното в тъжбата. Установи се началния момент, в който е заминал за *** тъжителя,
това, че рядко се е прибирал в страната и това, че децата са били ангажирани със занимания
по време на отсъствието на баща им, някои от които съвпадат и с часовете, в които бащата
има право на лични срещи с децата.
Съвпадат показанията на св. Д. с тези на подсъдимата, че тъжителят рядко идвал в
страната по една или друга причина. Кореспондират помежду си показанията на св. Д. и на
подсъдимата, че тъжителят от края на 2018г. живее във ***, както и относно това, че
тъжителят е говорил със сина си М. кога ще дойде в страната през месец октомври 2023г.,
тъй като именно М. разполагал с телефон. Св. Д. сочи, че тъжителят е уведомил и
подсъдимата за посещението си чрез изпращане на съобщение, но съдът следва да се довери
на подсъдимата, че не получава кореспонденцията от тъжителя, предвид на влошените им
отношения във връзка с развода и получената заповед за защита от домашно насилие, но че
въпреки това е била известена, знаела е, за посещението на тъжителя Р. в България през
месец октомври 2023г., за което е научила от сина си М.. Съвпада и заявеното от
подсъдимата, че Р. многократно е звънял на сина им М. докато е бил на урок по Вайбър, в
който смисъл са и изложените от св. Р.Д. показания.
Съдът не се доверява на Д., че полицаите са заявили, че имало шум от жилището, тъй
като свидетелите Ч. и Г. не успяха да си спомнят да е имало шум, както и липсват такива
обективирани изводи в изисканата и представена преписка. Това, че имало силуети в
жилището се сочи като обстоятелство само от тъжителя Р. и не е подкрепено от други
доказателства по делото. Св. Ч. първоначално посочи, че е имало светлина, но след
предявяване на изготвената от него докладна записка заяви, че е записал, че гласове и
присъствие на хора не се чували. Съдът намира, че предвид на множеството сигнали, на
които се отзовават полицейските служители е трудно да се помнят конкретните
обстоятелства за всеки случай, поради което и се изготвят докладни записки, които да
позволят на свидетеля, при запознаване да има възможност да си спомни конкретни факти и
обстоятелства. Св. Г., след предявяване на докладна записка, си спомня, че е посещавал
сигнал, но конкретни спомени също няма за събитията.
От правна страна: Съгласно чл. 182, ал. 2 НК родител или друг сродник, който не
изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация
и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода
до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
В случая обвинение се повдига за неизпълнение на режима за лични контакти между
бащата с двете му деца, поради което и престъплението се квалифицира като продължавано
по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Следва да се посочи, че престъпленията против брака и
семейството не са изключени с нормата на чл. 26, ал. 6 НК от тези, за които е недопустимо
5

приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са само престъпленията спрямо
личността на различни лица). Неизпълнението на решението представлява „еднородна
проява“ по смисъла на чл. 26 от НК, поради което когато се осъществява неизпълнение при
две или повече лица, ще е налице продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Неправилно
би било престъплението да се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимита не е
изпълнила съдебното решение, именно заради еднородността на деянията, които не са
изключени от продължаваното престъпление съгласно чл. 26, ал. 6 от НК. (в този смисъл по
аналогичен начин е и престъплението по чл. 183 НК). Двете деяния, за които се повдига
обвинение срещу подсъдимата, неизпълнение на съдебното решение по отношение за всяко
от децата, представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
а не множество, две отделни престъпления и затова цялостната престъпна дейност се
квалифицира като продължавано престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
като и квалифицирането на отделните две деяния като продължавано престъпление е и по-
благоприятно за дееца.
Съобразно установената съдебна практика, от обективна страна, престъплението
по чл. 182, ал. 2 от НК предпоставя да е налице влязло в сила съдебно решение, уреждащо
упражняването на родителски права или личните контакти с дете; нужно е още родител или
друг сродник да не изпълни или осуети по какъвто и да било начин изпълнението на
постановения от съда режим. Неизпълнение ще е налице, когато субектът на престъплението
бездейства, т. е. не изпълни конкретните предписания на съда, а осуетяването е налице,
когато деецът, с действията си създаде каквито и да било обективни пречки за упражняване
на съответното право.
Неизпълнението може да се състои в непредаване на детето или във фактическо
недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти както се твърди в
случая. Касае се за формално престъпление /за разлика от реализиране на другата форма на
изпълнително деяние по чл.182,ал.2 НК-осуетяване на изпълнение, когато се създава
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението и става
дума за резултатно престъпление/, в който смисъл е Решение № 212 от 24.10.2018 г. по н. д.
№ 848/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение. Съгласно и Тълкувателно
решение № 3 от 8.XII.1983 г. по н. д. № 3/83, ОСНК влезлите в сила съдебни решения
относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете се изпълняват
доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването на тези права, и от
родител, който упражнява родителски права, но е задължен да осигури контакти с детето на
другия родител при условията, посочени в решението на съда. В тези случаи се касае до
изпълнение на определени действия, неизпълнението на които е свързано със
санкциониране.
Винаги законодателят и обществото е поставяло на първо място интересите на децата
като се цели да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и
правилно възпитание, а от друга страна, да се защитят и правата на родителите за редовни
контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа, че на
20.10.2023г., което е третия петък от месец октомври 2023г. тъжителят Р. не е бил допуснат
да вземе децата си от дома на майката. На практика с това не е изпълнен режима на лични
отношения между бащата и неговите деца съгласно Решение № 1376/2023г. по гр.д №
3/2023г. на БРС в сила от 11.07.2023г., с което е изпълнен състав на престъплението по чл.
182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК от обективна страна.
Съдът обаче счита, че не е доказан състава на престъплението от субективна страна.
За да се приеме, че престъплението е извършено виновно, деецът следва да съзнава, че
упражняването на родителските права, че правото на лични контакти с детето са уредени със
съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или
6

неговото неизпълнение, като иска или допуска това. От събраните по делото доказателства е
установено по несъмнен начин и не се оспорва от страните фактът, че подсъдимата има
качеството родител по отношение за децата и е определен режим на лични отношения с
бащата и е знаела за съдебното решение, което урежда режима на лични контакти.
Безспорно на датата 20.10.2023г. Г. Р. е имал право да ги вземе в 18:00 часа с преспиване в
дома си в гр. Бургас до 18:00 часа в неделя. Установи се и че на тази дата и час децата не са
били в дома на подсъдимата, но по мнение на съдебния състав не се установи, че
подсъдимата е целяла бащата да не осъществи среща с децата си или да е допускала, че той
ще осъществи срещата с децата. Тъжителят от години не пребивава в страната като децата
са били ангажирани със занятия, разбира се, следвало е да се съобразят часовете за уроци с
постановения от съда режим на лични контакти между бащата и децата му, но и следва и да
се вземе предвид, че бащата не пребивава в страната, прибира се изключително рядко, което
е видно и от справката за задгранични пътувания, както и се установява от показанията на
св. Д. и обясненията на подсъдимата. На практика определеният режим на лични отношения
на бащата с децата не е бил спазван, но е било и невъзможно да се спазва поради
отсъствието на бащата от страната. Не е възможно предвид на факта, че бащата в рамките
на една година ще се прибере в страната за няколко дни и след молба от страна на детето си
да се видят предходен ден, да се очаква детето да не посети урока, за който е предварително
уговорено много преди бащата да уведоми, че се прибира. Нещо повече, не се установява
бащата да е направил опит да изчака да приключи урока на детето и след това да се срещне с
децата си, т.е. след 19:00 часа на 23.10.2023г. След като предния ден бащата не се е обадил,
за да се съгласува срещата му с децата, то и майката е планувала не само своята вечер, но и е
положила грижа за децата, които са били изпратени да останат за вечерта при нейните
родители.
Следва да се отчете и друго обстоятелство, че още на следващия ден 21.10.2023г. в
10,53 часа тъжителят заедно със св. Д. са отпътували за *** и съответно някой е следвало да
поеме грижата за децата в следващия ден, т.е и режимът обективно не по вина на майката не
може да се изпълни за времето до 18:00 часа в неделя децата да приспиват в дома на бащата
в гр. Бургас.
Ето и защо предвид това, че бащата не е обадил, за да съгласува срещата си с децата,
не може да се приеме, че майката е имала умисъл да възпрепятства осъществяването на
режима на лични контакти на бащата със синовете си и не обосновава виновността на
подсъдимата в извършване на престъпния състав на чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Отделно от изложеното, доколкото деянието е осъществено от обективна страна и би
могло да възникне съмнение дали не е налице евентуален умисъл, то съдът намира, че дори
да се приеме, че е налице евентуален умисъл, то обществената опасност е такава, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така защото: В
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от НК, законодателят е изразил виждането си относно това, кое
общественоопасно деяние (действие или бездействие) е престъпление, обявявайки за такова
виновното и обявено от закона за наказуемо. В нормата на чл. 9 ал. 2 от НК обаче е
изключил от престъпните посегателства онези действия и/или бездействия, които макар
формално и да осъществяват признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не са общественоопасни или тяхната обществена опасност е явно
незначителна. Обществената опасност на деянието се изразява в това, че то засяга /уврежда
или застрашава/ обществените отношения, които нормите на НК охраняват и именно тя е
основанието за криминализирането на деянието като престъпление. Съгласно съдебната
практика, за да се позове на чл. 9 ал. 2 от НК, съдът следва да констатира, че деянието само
привидно съдържа признаците от състава на престъпление, и че при конкретните условия,
при които е извършено, то не е в състояние да засегне обществените отношения или пък, че
тяхното засягане е незначително. И в двата случая законът свързва наличието им като
определя деянието като „малозначително“. В тази връзка съдът дължи преценка на степента
7

на отрицателно въздействие на самото деяние над охраняваните от съответната норма
обществени отношения, конкретния престъпен резултат, настъпили ли са други
несъставомерни последици, начинът и средствата на извършване, личността на дееца и др.
Тук е мястото да се отбележи, че приложението на чл. 9 ал. 2 от НК не е ограничено само до
някои престъпления, като за да бъде приложена тази разпоредба е нужна преценка, че
обществената опасност на конкретното престъпление е малозначителна и/или незначителна.
В случая тъжителят продължителен период от време е бил извън страната,
дистанцирал се е от децата и от грижата за тях. Г. Р. за периода от края на 2018г. до
октомври 2023г. се е връщал в Република България само няколко пъти като през това време
с отглеждането и възпитанието на децата е била ангажирана тяхната майка подсъдимата И.,
която е положила усилия да задоволи нуждите им и от възпитание и образование като
очевидно те посещават училище и допълнителни уроци. На практика при посещението си в
страната в периода 17.10-21.10.2023г. тъжителят не е бил лишен изобщо от възможността да
осъществи контакт с децата, но е бил помолен от М. да се видят на 19.10.2023г., тъй като на
20.10.2023г. е на урок до късно вечерта и да се чуят допълнително. Бащата от своя страна не
само, че не му се е обадил да се уточнят за евентуална среща в предходния ден, но и на
20.10.2023г. посещава дома на майката, знаейки именно от М., че точно в този момент
детето няма да бъде там и настоятелно му звънял по телефон докато е на урок.
Правоимащият родител не е бил лишен от възможността да осъществи изобщо контакт с
децата си, но е бил помолен това да се случи в предходен ден, няма данни да е направил
опит да изчака до 19:30 часа, нещо повече, на следващия ден, когато децата отново трябва да
са при баща си, той отпътува.
От една страна, отношенията между частния тъжител и подсъдимата са обтегнати от
години, като по делото е представена и заповед за защита от домашно насилие, която макар
да е издадена назад във времето, подкрепя тази констатация. От друга страна обаче,
влошените отношения не могат да заличат факта, че са родители на родените от брака деца.
По настоящото дело е установено, че макар на посочената дата подсъдимата да е допуснала
отклонение от режима на свиждане, то не е била обективно пречка режима да се осъществи
по-късно в същия ден или на следващия, но обективно в този случай бащата е бил в
невъзможност да реализира режима, както е бил в невъзможност да го реализира и всяка от
предходните седмици поради отсъствието си от страната.
Към момента не се доказват симптоми на отчуждаване на децата от бащата, но е
твърде вероятно да се проявят такива, след като при всяко идване в страната вместо бащата
да съобрази подходящ подход да осъществи срещата с децата, ги заставя да изоставят
всичките си занимания, които очевидно за тях са важни за образованието, развитието,
израстването им, а и за здравето им. Следва да се посочи, че детето М. е и на възраст, в която
волята му може да се определи като предопределяща за реализирането на личните контакти
със съответния родител и бащата е този, който следва да положи усилия като намери подход
към децата си, прояви разбиране към техните нужди и потребности и измени своя график
съобразно тяхната рутина, ежедневие, приоритети. Не може да не се отбележи и заявеното
от тъжителя, че детето му е поискало да се оттегли тъжбата срещу майка му и да се прекрати
делото. Детето М. е на възраст, в която изгражда своя характер и в която може да направи
преценка за това какво поведение очаква от родителите си и бащата, и майката е нужно да
проявят отговорно отношение към всяко от децата си и да съхранят връзката между всеки от
родителите и децата чрез взаимен компромис и разбирателство.
Преценката за малозначителност на деянието макар и да не е определящо следва и от
личността на подсъдимата като не може да не се посочи, че тя се труди, работи, отглежда
двете децата с подкрепата на близки, осигурява тяхното здравословно състояние,
предвидила е посещението им на уроци, за да се образоват и да израстват като личности.
Ето и защо съдът намери, че деянието не е извършено виновно от подсъдимата, но
8

доколкото е осъществен от обективна страна състав на престъплението и би могло да се
приеме, че е налице евентуален умисъл, намира същото и че не е престъпно, тъй като макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, неговата
обществена опасност е явно незначителна. В случая безспорно накърнени са обществените
отношения, осигуряващи реализиране на редовни контакти на децата с всеки от родителите,
но това обстоятелство се дължи до голяма степен на разстоянието, на което се намира
бащата и на невъзможността да съобрази графика си с интересите и възможностите на
своите деца. Разбира се, най-добре за децата би било родителите, чрез взаимен компромис и
разбирателство, в интерес на децата, да положат максимални усилия да се съхрани връзката
с всеки от двамата родители като в този смисъл майката да съобрази последващи посещения
на бащата в страната, за да може, макар и за кратко, децата да запазят и съхранят връзката с
баща си, а бащата да прояви разбиране към ангажираностите на децата, към техния график и
да се съобрази с тях.
Ето защо и този съдебен състав прие, че подсъдимата не е осъществила виновно
престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но доколкото може да се приеме, че
формално престъпление е налице, то обществената опасност е явно незначителна и не е
престъпно, поради което на основание чл. 304 НПК подсъдимата беше оправдана.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	36
Дата:	4 март 2025 г. (в сила от 17 юли 2025 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20242120202202
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 май 2024 г.

Присъда по дело №2202/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите